Гафове в кухнята

Аз и брат ми си готвим от малки .Родителите ни работеха във военен завод и вечно на смени и ние децата в едно училище и ние различни смени . Заедно на маса рядко сме се засичали
 Имам спомен - майка и татко на работа . Аз лятото за пръв път в новия апартамент / вместо да съм при баба на село / малко градче е /  кибича сама в апартамента и чета книги и пия какао по цял ден./ . Та тази вечер майка ми е нощна / втора смяна и ще се прибере като спя /,татко май беше запас и аз сама и ми хрумна великата идея ,че ми се яде боб. 
  Сложих вода и боб иииии сол и пробвам ----явно съм цапнала бая сол . Доливам вода -изливам все солено /  имаше режим на водата тогава и свърших де що имаше запаси по шишетата/ . Цяла нощ си варих боба и накрая си го ядох леко пресолен и хрупащ
Като цяло гафове големи не помня
 Брат ми като стана в първи клас започна да готви сам и за неговата невръстна възраст и ръст / на пръв поглед повече от 4-5г не може да му дадеш/  - та той правеше картофени супи със запръжки ,измиваше си съдовете ,чистеше .......абе страхотна домакиня . Виж мен по чистенето ме няма толкова
Ама то нали трябва талантите да се разпределят равномерно - за един цапането ,за друг -чистене.
   По цял ден бяхме сами и всичко зависеше от нас ,та в някои случай бяхме по отговорни от баща ни например - той като се прибереше от смяна и заспиваше и доста поразии са ставали
  Сега се сетих преди години - брат ми на гости тук , на селото на ММ сме . Ден - два преди Нова година - брат ми чупи орехи ,ще правим баклава.
 Давам му едно хаванче и едно желязо /черясло му казват / и той да накълца орехите наситно . 
 Кълцал човека усърдно ,ама преди това не толкова усърдно е чистил ядките от черупки .......и после баклавата беше с късметчета . Счупени зъби и паднали пломби нямаше ,ама беше доста богата на черупки -финно скълцани

Майка ми и баба ми (свекърва й) преди много години пият кафе на терасата, пафкат си цигарките - много добре се разбираха, лафчето си е вървяло със сигурност, и леко злорадо коментират миризмата на изгоряло зеле, която обикаля блока - че някоя снаха си е загорила манджата. По едно време се усещат да си погледнат тяхното зеле...

Като тийнейджърка и хабер си нямах от кулинария,но решавам да изненадам майка ми след нощна смяна с едни спагети болонезе. Не знаех как точно се постига течната консистенция на соса и джаснах цяла бутилка олио в една касерола+буркан домати. Забелязвам,че доматите клокочат в олиото и реших за вкус да им добавя някаква подправка,но не знам каква. Естествено,избирам най-"подходящата" в случая-джоджен.   Сутринта майка ми каза,че много ме обичала,ама това чудо не можела да го яде.  
Друг гаф,но не точно моя грешка-ще имаме гости и взимам хубаво,голямо парче контра филе. Приготвям го на фурна с мащерка. Изваждам го и установявам,че от него се носи непоносима,остра миризма на мухъл. Подушвам пакетчето мащерка и разбирам,че мащерката е мухлясала. Премахнах,каквото можах от филето,но месото се беше пропило с тая миризма-да се чудиш да го ядеш ли,или да го напръскаш с някой анти-мухъл препарат.  

Сами сме една вечер със сестра ми/аз на 17,тя на 7год./ и тя иска да и направя пържени картофи,а аз само съм гледала как става.Изчистих ги,нарязах на някакви неопределени форми,сложих последното останало олио в тигана и ги бухнах още преди да се е сгорещила мазнината...Първите се опържиха горе-долу,за втората порция почти няма олио в тигана.Поразтършувах из шкафовете,открих една стъклена бутилка/тогава олиото се продаваше в такива/,гледам капачката с парафин ,отворих я,изсипвам в тигана,то пръска,пуши,но аз си сипвам,слагам и останалите картофи...след 1/2час се получи нещо...хапнахме,по-късно разбрах,че в тази бутилка имало бяло вино...

Аз да ви обясня безопасна  технология за пържене на картофи /значи както поясних в къщи като бях дете почти нямаше никой / майка и татко вечно на смени / , през седмицата се ядеше печено пиле или салам или нещо набързо -майка или на работа или си отспива след тежки смени.
  И кой не обича пържени картофи 
 Та беля ,мия и ще пържа / няма кой да ми каже поне да подсуша / .
  Слага се тигана на печката и се приготвяте за висок старт - бухвате картофите в тигана и бягате в другият край на кухнята със скоростта на светлината -да не ви опръска врялото олио. Крадешком придобили смелост се промъквате и отивате да ги обръщате . Вадите и пак същата операция - бух картофите и на бегом 

И аз съм го правила същото. Много мразех да ме пръска мазнината от картофите, а то си пръска и след като са подсушени.
Върнахте ме в детските ми години с тези спомени.   

колко пъти съм щяла да предизвикам пожар в кухнята като малка...

слагам да пека фъстъци,след малко забравям за тях и слизам за по кафенце при една приятелка,добре че баща ми се е върнал и предотвратил пушеците,фъстъците въглени...

пуснала съм грешен котлон да загрява,но не съм махнала тавичката с орехи,оставени да се сушат,опекоха се с черупките,но не ставаха за ядене,отново въглени

най-редовно кафето в джезве изкипяваше и правеше мазало по печката...

отново забравен котлон на печката,става течение и пердето леко се допирало до котлона,влизам няколко пъти в кухнята,виждам че пердето е станало на ресни,но си мисля че майка ми нещо се е пробвала да го разнообрази на ленти и не забелязвам че този "ефект" е от прегарянето на котлона...как не се подпали този изкуственяк,не знам

На около 12-13 г. съм. Решавам да пълня чушки с боб. Само дето не се намери някой да ми каже, че все пак бобецът не е лошо да се посвари предварително...
Горе-долу на същата възраст съм. Нашите решават да поощрят кулинарните ми мераци и ми заръчват да панирам чушки. Да бяха ми заръчали и да ги поопека ли, преди да ги бутна в яйцата    Напук на тези ми спомени обаче двете чушчени манджички са ми любими и до днес 

Аз не мога да меся тесто-никой от женската част от родата не ми е показвал как се прави,и за това пробвам със рецепти от нета..Мъжът ми и до ден днешен разказва за “содената питка"която сътворих за Бъдни вечер-хем сплескана ,хем корава като камък,хем безвкусна..изтипосана на празничната трапеза. Като дойде празник,ме пита няма ли да забъркам някоя питка пак.Между другото,какъвто и хляб,питка,месеница или нещо подобно да съм захващала-резултатът е съвсем същия.Отказах се вече,явно няма да се науча как става номера.

Със сестра ми решаваме да правим пържени филийки, но касеролката, която майка ми ползва за целта, беше заета с нещо. Прехвърляме храната и измиваме съдинката. Само дето никой не знае, че преди да сложиш олиото трябва да подсушиш. Резултатът - фойерверки и изненада за майка ми в мивката - касеролка с две филийки и пълна с вода - в мивката. Директно я хвърлихме там, без да се замислим  

Пак двете, малки сме, ще правим изненада на нашите. Тъкмо се бяхме научили да правим кекс сами. Сваряваме картофи за вечеря и правим кекс. Измиваме всичко и скриваме. Нашите си идват и ние щастливи поднасяме вечеря - необелени картофи, които сладнят, щото кой да се сети да сложи сол където и де. Имаше и гарнитура за картофите, ма не я помня и кекса. Нашите с огромна любов и търпение си обелиха картофите и си ги изядоха... ама много гадни бяха, още си ги спомням  

Пак двете, баща ми в командировка, решаваме да изненадаме майка ми. С година-две сме по-големи от предходния случай. Правим вечеря, кекс - естествено, щот друго не можехме. Измиваме, нарязване кекса скриваме всичко. Майка ми си идва и вечеряме, всичко е ток и жица. Отиваме в нашата стая да вземе кекса от бюрото, абе нещо малее драстично. Замислихме се какво става, що така, не намерихме логичен отговор и поднесохме кекса с думите "абе повече беше май..."   Майка ми веднага се светва и пита къде е бил скрит... ми на бюрото. "Ааа, ясно, кучето е вечеряло"  

И още има   ще се сетя

Е то аз тази Коледа точно такава направих ,че и по специална рецепта от някакъв лъскав блог .
 Че и пухкава се зовеше май . Получи се нещо като кирпич и тестяво отвътре
Странното е ,че всички си я ядоха и им хареса . Само аз мърморех
 Като цяло повечето ми неуспехи се изяждат от не толкова придирчивото ми обкръжение .
Те ядат аз недоволно мърморя наоколо .
   Преди години правя кекс с краве масло и нишесте ягода . Рецептата точна ,кекса си се изпече идеално - Красота отстрани . / Друг път близвам и пробвам сместта - този път хич не съм / Обикновенно като се изпече бързам да отрежа парче за проба - този път -сигурна в успеха си го оставих за след вечеря .
 И хапваме си ние ,поднасям кекс - всеки взема парче -отхапва и плюе .
 Беше се улучило солено краве масло / това беше в годините ,когато всичко си беше менте ,а и маслото беше купено от селският магазин /
 И кекса го грабнах и цоп в коша
   Още един несполучлив кекс се сетих , аз и моя приятелка лятната ваканция ще правим кекс . Всички от компанията знаят / около 10момчета / и чакат да ядат.  Рецептата е изпитана и единственият проблем е ,че нямахме миксер / бях у баба ми на гости / .  Приятелката като по- силна / аз бях като тогава като от концлагер избягала / си предложи услугите и разбиваше яйцата с тел . Сложихме да се пече - поду се той -абе идеален на вид .  Отвътре тесто .
  Момчетата пред портата като гладни глутница се мотаят и питат . И ние казахме ,че не става за ядене - показахме им го и те във въздуха го излапаха още парещ  
 В 9 клас чета една книга "Детска кухня " и там рецепта за бутер тесто . Всичко точно съм направила и после соленки ще правя . Пека идеални на вид.
  Пробвам ...........ами не съм сложила сол

Аз също съм от тези,който правят много рядко гафове със сменени подправки или нещо друго свързано със храната.
При мен проблемите са от сорта "загори тенджера"
Преди време, сигурно ще се сетите имаше едни плетени кръгчета за слагане на топли неща от котлона.
Та, майка си беше купила доста от тях. Е, аз запалих 5 или 6 не помня вече
Държеше си ги жената върху котлоните, а аз нали съм бързица пускам котлона без дори да ми хрумне да махна плетеното кръгче....Резултатите бяха едни и същи - пушещо и черно, запалено кръгче
Щом отказах майка да си ги подновява и въобще да купува от тях, смятайте колко и е било писнало да ги паля

Серия казуначени:

1. 2001 г., няма нормален достъп до интернет, няма и мобилни телефони кой знае колко. Детето е на 10 месеца и е в проходилка. Аз за първи път в живота си ще меся козунаци за Великден. Майка ми навремето месеше, после спря, бабите ми и двете не месят точно козунаци. Бабата на бившия ми мъж няма телефон. ОК. Две седмици разпитвам куцо и сакато в градинките за рецепти, тънкости и какво ли още не. Спирам се на рецепта, купувам всичко и се заемам. Слагам детето в проходилката, измивам добре кухненската маса, разбърквам яйцата с млякото и захарта, шупвам маята и правя кладенче в пресятото брашно. Абе всичко ток и жица. Започвам да наливам в кладенцето лепкавата смес. Кладенчето се пробива. Замесвам. Всичко лепне... навсякъде. В този момент дребната казва "нани мамо, наниии". А сега де! Поглеждам се, тесто до лактите на двете ръце, тестеното чудовище. Всичко наникъде. Всичко лепне. Жално започвам да меся с все сили, белким стане тесто от таз пихтия и говоря на малката. Ефект никакъв. По едно време детето се закроти, поглеждам, а тя се свряла под простряните на сушилката тениски и спинка - в проходилката, с палец в устата. Отдъхнах си и продължих да меся. Стана тесто. После се мих половин час, като откривах козуначено тесто на неподозирани места, в това число в ... косата. Занесох детето да спи и се отдадох на дългото почистване на кухнята. Стана вкусен козунак, ама си беше голямо премеждие.

2. Оттогава все меся козунаци и на една Велика СЪбота бързаме да опека козунаците и да пътуваме на село. Фурната ми нова, не съм й свикнала още. Бухвам всичко припряна да се пече. Започвам да събирам багаж и изведнъж ме удря мирис на загоряло. Леле кората въглен, отвътре сурово. Като се ядосах, рев, бяс. Покрих с вестник и доопекох. По принцип не давам козунацците да се пипат преди Великден, щото аз постя не е честно. Тогава обаче много разстроена се поддадох на уговорките на мъжо да разрежа един. Като го подкараха с детето - те ядат и махат изгорялото, кучето го изяжда. Викам си добре, стана работата. Пак се изяде.

3. Миналата година съм с ужасен вирус. Лошо ми е цял ден и си казвам, карай ще минем без домашен козунак. Късно следобед се почувствах добре и все пак замесих един. Какво го обърках, какво стана, не знам, ама то едно, че не втаса, едно че имаше солено-сладък вкус. От тия топузи, дето можеш да ги ползваш за хладно смъртоносно оръжие. Не се ядеше. Ама хич!

Пъка утре ще меся питка за прощъпулника на малкия племенник, та се сетих какъв ужас беше с питката за Погачата му преди година. Ето ви разказа (не си промотирам блога, той не е кулинарен въобще, просто е описано като пресен случай) https://juliapulia.wordpress.com/2014/02/21/%D1%81%D0%BF%D0%B0%D … 0%B0%D1%82%D0%B0/

 Като чета за козунаци се сетих как веднъж аз и свекърва ми правим козунаци / то аз по-скоро бях публика де    Не можех да меся още ,а тя питки ,погачи ... всичко друго ,ама козунак за сефте/.
   И така преставете си двойна или тройно петорна доза  Абе много козунак ще става . Направи тя там маята ,после замеси всичко точно .
  И започна да ми обяснява как баба й й казвала ,че се меси козунак -"месиш докато дупе ти се изпоти "    и меси тя усърдно  и добавяме брашно / то идеята е да се измеси с мазнина ,ама ние откъде да знаем - важно е "дупето да се изпоти" .
 Голямо месена падна ,и после печем ние козунаци серийно производство ,като в цех беше .
 И всичките като тухли станаха 

Хайде и аз да се включа с кратък разказ за първото ми самостоятелно готвене.
Аз 9-10 годишна,болна вкъщи,а и сама.Решавам да си наготвя супичка.Намирам картофи- чудесно ,обаче решавам, за по-вкусно и други зеленчуци да добавя.След кратко търсене установявам,че такива няма,но пък има туршия.Без повече мислене добавям морков ,карфиол и каквото друго има и приготвям успешно супата.
Най-странното е,че супата беше ядивна,че дори приятна на вкус (туршията беше и леко люта).Та хапнах и заспах.Като се събудих супата беше изядена,преди да стане ясно кой я е наготвил. Та май трябаше да я патентовам тази моя супа с кисели зеленчуци