Получавам за 21-си рожден ден луксозна книга с чуждоземски рецепти. Решавам да приготвя крем супа от грах, в която се добавят 3 с.л. джоджен, ама кой да прочете/осъзнае, че 3 с.л. пресен джоджен не са равни на 3 с.л. сух джоджен. Нещо зловещо се получи, опитах се да го прецедя, но беше ужасно. Още ме подиграват.
- Публикувана: 28 фев. 2015, 11:10 ч.
- Последно мнение: 29 септ. 2015, 16:13 ч.
Гафове в кухнята
Първото готвене в живота ми изобщо, на била съм 10 или 11-годишна. С баща ми ще правим пълнени чушки, преди това ни е проведен подробен устен инструктаж от майка ми, която на излизане оставя писмени указания за всеки случай и заръчва да не подпалваме къщата. Започваме с баща ми с немска прецизност да изпълняваме рецептата и мятаме чушките във фурната, но без да налеем вода. Може да се е е подразбирало, ама не го пишеше. Сещате се как ни завари горката жена. Каза, че нямало как да не намери пътя за вкъщи. Ориентирала се по кълбетата дим.
Баща ми се връща от работа ,слага тенджера с пълнени чушки на котлона ....... ляга на дивана в кухнята и .... заспива .
Ние с брат ми сме пред блока и играем .Прибираме се и от коридора ни посреща черен дим - влизаме от печката в дъното се носи дими и мирише ужасно и баща ми си спи дълбоко . Будим го и го гоним в хола . Месец миришеше на тези чушки и даже помня пръскахме с един дезодорант "Дива река " / имаше едни малки такива
/ ........ та после с брат ми го бяхме кръстили "Дива воня " ./ Със седмици стояха отворени прозорците в кухнята -нямаше измирисване /
Чушките бяха на въглен залепени в тенджерата - изхвърлихме я директно в контейнера .
Ние с брат ми сме пред блока и играем .Прибираме се и от коридора ни посреща черен дим - влизаме от печката в дъното се носи дими и мирише ужасно и баща ми си спи дълбоко . Будим го и го гоним в хола . Месец миришеше на тези чушки и даже помня пръскахме с един дезодорант "Дива река " / имаше едни малки такива
/ ........ та после с брат ми го бяхме кръстили "Дива воня " ./ Със седмици стояха отворени прозорците в кухнята -нямаше измирисване /Чушките бяха на въглен залепени в тенджерата - изхвърлихме я директно в контейнера .
Веднъж гафа случайно се оказа сполучливо попадение, но не съм го повтаряла, де.
Гювеч с картофи, но не във фурна, а навън на котлона. Говорех по телефона, но в същото време си мисля - трябва да сложа фиде на супата. Та, вдигам капака, пускам фидето и... ами то гювеч.
Нямаше как, изчаках да се развие фидето, но се получи много вкусно ядене, дето не знам как се казва.
Гювеч с картофи, но не във фурна, а навън на котлона. Говорех по телефона, но в същото време си мисля - трябва да сложа фиде на супата. Та, вдигам капака, пускам фидето и... ами то гювеч.
Нямаше как, изчаках да се развие фидето, но се получи много вкусно ядене, дето не знам как се казва.
Много готина тема! Благодаря на авторката и за смеха от всички постове!
Когато бях млада, току що станала самостоятелна домакиня, решавам в един неделен ден да се пробвам да правя истински оригинален тутманик, при който тестото се тегли с ръце на големи кори, които се ръсят с олио и сирене и така корите се редят една върху друга, а после се сгъват като носна кърпа. Уж съм гледала свекърва ми много пъти как го прави, ама при мен не се получи. Тестото не се теглеше, ама аз упорита-ръся сирене, сгъвам, но стана нещо като безформена тестяна топка. Отидох и го хвърлих на кокошките. Мъж ми отива да ги храни. Влиза и ме пита какво става с тутманика. Аз му смутолевих нещо. Той почна да се смее и ми каза да ида да гледам как кокошките теглят дъвки. Като кълвяли суровото тесто, то се изтегляло също като дъвките.
Дълго време не правих опити. Сега вече съм му майсторка, ама този гаф още го помним и двамата. Имам още много гафове и гафчета през дългия ми семеен живот, били те от разсеяност, от прибързване, от неумение.
Когато бях млада, току що станала самостоятелна домакиня, решавам в един неделен ден да се пробвам да правя истински оригинален тутманик, при който тестото се тегли с ръце на големи кори, които се ръсят с олио и сирене и така корите се редят една върху друга, а после се сгъват като носна кърпа. Уж съм гледала свекърва ми много пъти как го прави, ама при мен не се получи. Тестото не се теглеше, ама аз упорита-ръся сирене, сгъвам, но стана нещо като безформена тестяна топка. Отидох и го хвърлих на кокошките. Мъж ми отива да ги храни. Влиза и ме пита какво става с тутманика. Аз му смутолевих нещо. Той почна да се смее и ми каза да ида да гледам как кокошките теглят дъвки. Като кълвяли суровото тесто, то се изтегляло също като дъвките.
Дълго време не правих опити. Сега вече съм му майсторка, ама този гаф още го помним и двамата. Имам още много гафове и гафчета през дългия ми семеен живот, били те от разсеяност, от прибързване, от неумение.
Да се включа и аз 
Тъкмо започвах да се уча да готвя ,ще правя пиле с ориз всичко точно вода ,ориз ,пиле обаче бях пропуснала олиото
Е беше станал на подметка ...
След това реших да правя зелеви сърми ,при което вместо да развия листите на зелката най решително я разрязах на 2 ,а после и на 4 едва след това ми светна чее не се правеше така е после забравих и червен пипер на сместа да сложа но научих се после
Тъкмо започвах да се уча да готвя ,ще правя пиле с ориз всичко точно вода ,ориз ,пиле обаче бях пропуснала олиото
Е беше станал на подметка ...След това реших да правя зелеви сърми ,при което вместо да развия листите на зелката най решително я разрязах на 2 ,а после и на 4 едва след това ми светна чее не се правеше така е после забравих и червен пипер на сместа да сложа но научих се после
Още пресни гаджета бяхме с ММ и няколко пъти преспивам у тях,а той все ми носи закуска(кафе,сок и сладки)в леглото.Решавам да го изненадам и аз една сутрин и понеже знам,че много обича палачинки аз ще правя палачинки за първи път.Майка ми по телефона ми обяснява всичко,но за съжаление нито една не успявам да извадя цяла,всички стават на парчета.Поднесох му палачинкова каша обилно полята с течен шоколад.Всичко си изяде,но аз бях ужасно засрамена.
От тогава се запалих по готвенето и вече мисля,че се справям много по-добре не само с палачинките,но и с доста други неща,но все още стават гафове.Днес ,например,сложих да задушавам зеленчуци за малкия - броколи,карфиол и моркови,но се заиграхме,забравих ги и по едно време миризмата на изгоряло ме подсети,че готвя.Много късно - бяха станали на черни въглени.Едвам си измих тенджерата,а миризмата още се усеща.
От тогава се запалих по готвенето и вече мисля,че се справям много по-добре не само с палачинките,но и с доста други неща,но все още стават гафове.Днес ,например,сложих да задушавам зеленчуци за малкия - броколи,карфиол и моркови,но се заиграхме,забравих ги и по едно време миризмата на изгоряло ме подсети,че готвя.Много късно - бяха станали на черни въглени.Едвам си измих тенджерата,а миризмата още се усеща.
Готина тема 
Аз имам гаф с пилешките бутчета на кучето. Сложих на котлона за да се притоплят (непонятно защо при наличие на микровълнова тогава не я ползвах) и излязах да го изпишкам. Навън пред блока, обаче срещаме съседи, които ни поканиха на разходка с тяхното куче и ние тръгнахме. Ходихме през едни гори, хълмове, поляни... Чак накрая съседката като спомена как хубаво се виждал нашия блок отвисоко и на мен ми светна, че сигурно у дома вече гори пожар...
Е, не гореше, но всичко беше черно и миризмата трая месеци.
Иначе от студентските години имаме много със съквартирантките ми. От супа, гъста като манджа - сайд ефект от многото фиде, та чак до макарони течни като яхния - в следствие на многото сос.
Аз имам гаф с пилешките бутчета на кучето. Сложих на котлона за да се притоплят (непонятно защо при наличие на микровълнова тогава не я ползвах) и излязах да го изпишкам. Навън пред блока, обаче срещаме съседи, които ни поканиха на разходка с тяхното куче и ние тръгнахме. Ходихме през едни гори, хълмове, поляни... Чак накрая съседката като спомена как хубаво се виждал нашия блок отвисоко и на мен ми светна, че сигурно у дома вече гори пожар...
Е, не гореше, но всичко беше черно и миризмата трая месеци.
Иначе от студентските години имаме много със съквартирантките ми. От супа, гъста като манджа - сайд ефект от многото фиде, та чак до макарони течни като яхния - в следствие на многото сос.
Аз - вече ученичка, излязла за първи път лятна ваканция - демек голямо момиче - и сестричето с година по-малка от мен сме командировани на 26 май при баба си. Баба ни не баба като баба, а цял главен счетоводител, бюро "Справки", "Точно време" и "Услуги" в 1. Викат я спешно от работата и тя като нинджа се заема с поредната задача. Да, ама децата са сами, а е обяд. Обаче ученичката - нали не сте забравили коя е - няма да остави нещата така и категорично отказва да умре от глад, а и трудно щеше да ѝ е, защото ядене няма, но има цяла градина, а там както знаем какво ли няма. И решавам, че точно сега е моментът за таратор и за пържени яйца. Пращам сестра си за чесън, брей, забави се. Отивам, седи малкото в лехата, след малко и аз седнах, защото то чесън и лук ама много си приличали, бе!
След като решихме, че е все едно и даже не е отровно, отиваме при тигана с олиото, който съм оставила. Ох, гледам го, гледам, качила съм се на табуретка даже по-добре да го виждам. Осъзнавам, че ако не е горещо яйцата не могат да се опържат. Решавам да пробвам .. с цяла длан.
... Накрая все пак се яде. Тараторът с лук изобщо не бил гаден, а колкото до ръката - не я мислете, тя е ръка беладжийска и много пакости ѝ предстоеше да извърши. Пък да не забравяме, че за да се загрее олио и печка се включва все пак.
След като решихме, че е все едно и даже не е отровно, отиваме при тигана с олиото, който съм оставила. Ох, гледам го, гледам, качила съм се на табуретка даже по-добре да го виждам. Осъзнавам, че ако не е горещо яйцата не могат да се опържат. Решавам да пробвам .. с цяла длан.
... Накрая все пак се яде. Тараторът с лук изобщо не бил гаден, а колкото до ръката - не я мислете, тя е ръка беладжийска и много пакости ѝ предстоеше да извърши. Пък да не забравяме, че за да се загрее олио и печка се включва все пак.
5-6 клас бях на гости на баба,реших аз да й сготвя свинско с картофи на дървена печка-дотук добре,но като седнахме да обядваме.....дъвчехме и плюехме..... /месото сурово/
Гаджета с моя мъж -тогава се редяхме на едни големи опашки за хляб -той си мисли че аз ще взема хляб след работа,аз си мисля че той и вечерта се оказахме без хляб....реших да меся за първи път.Сръчно забърках всичко наведнъж ,наредих хлябопитката във фурната и като я изкарах ужас можеше да утрепа някой с нея ,беше твърда като камък
С бебе на ръце-далечната 1998 година ....започвам да готвя,сложих месото да се запържи и на вратата се позвъни.Една приятелка дойде да пием кафе,след около половин час бъбрене нещо замирисва на препържено месо но аз не вдявам и казвам че мирише на леко поприпекано месо на приятелката ми и че го обичам така.След час отново й казвам че месото на този който готви вече е изгоряло защото мирише вече гадно.....и в този момент докато говоря се сещам че месото е моето
Лятото бяхме на гости на моята приятелка,реших да направя рогчетата на Пина-много им ги хвалих /правя ги сигурно за стотен път/ винаги са ми се получавали,но тогава как ги забърках....нямам спомен и кучетата не ги искаха 3 немски овчарки ,2 чихуа и 2 йоркшира-пукат ме от бъзик все още
п.п.Майка ми беше в командировка,падна се честта баща ми да ни готви -на мен и брат ми.Реши да сготви постни картофи със зелен боб,сложи лук да запържи ,добави картофите и установи че няма зелен боб та реши да допълни с ориз,оттам добави маслини,сложи грах ,метна салам кучешка радост и всичко което му хареса от хладилника.Представете си каква пумия беше -ревях и чоплех хляба .Това преди 31-32 години
Гаджета с моя мъж -тогава се редяхме на едни големи опашки за хляб -той си мисли че аз ще взема хляб след работа,аз си мисля че той и вечерта се оказахме без хляб....реших да меся за първи път.Сръчно забърках всичко наведнъж ,наредих хлябопитката във фурната и като я изкарах ужас можеше да утрепа някой с нея ,беше твърда като камък
С бебе на ръце-далечната 1998 година ....започвам да готвя,сложих месото да се запържи и на вратата се позвъни.Една приятелка дойде да пием кафе,след около половин час бъбрене нещо замирисва на препържено месо но аз не вдявам и казвам че мирише на леко поприпекано месо на приятелката ми и че го обичам така.След час отново й казвам че месото на този който готви вече е изгоряло защото мирише вече гадно.....и в този момент докато говоря се сещам че месото е моето
Лятото бяхме на гости на моята приятелка,реших да направя рогчетата на Пина-много им ги хвалих /правя ги сигурно за стотен път/ винаги са ми се получавали,но тогава как ги забърках....нямам спомен и кучетата не ги искаха 3 немски овчарки ,2 чихуа и 2 йоркшира-пукат ме от бъзик все още
п.п.Майка ми беше в командировка,падна се честта баща ми да ни готви -на мен и брат ми.Реши да сготви постни картофи със зелен боб,сложи лук да запържи ,добави картофите и установи че няма зелен боб та реши да допълни с ориз,оттам добави маслини,сложи грах ,метна салам кучешка радост и всичко което му хареса от хладилника.Представете си каква пумия беше -ревях и чоплех хляба .Това преди 31-32 години
да се разпиша и аз. 10 клас- правя гъбен сос... и пише чаша бяло вино (не обичам и не пия вино) та вземам аз шише от минерална вода от хладилника с "домашно вино" и слагам в соса... бъркам до сгъстяване на слаб огън около 20-30 мин. и ме замайва главата..виждам двойно, тройно...вече незнам къде съм... котката е гладна сипвам й от соса, а останалото прибирам да изненадам наще за вечеря..котката се мръщи, ама не е яла от предния ден та хапна соса...реакциите и бяха забавени (като моите)... как да е вечерта всеки опитва соса и... абе удря те соса яко... и тогава баща ми ми казва,че нямаме вино, а онова е било домашна ракия-парвак 
Не знам дали е гаф или недоглеждане - ще слагам да пържа кайма включих котлона взех една тенджера сложих олио сложих я на котлона и отидох в другата стая , до тук всичко добре обаче във тенджерата имало половин пръст вода , стоя аз в другата стая и чувам нещо пръска отивам отварям вратата на бокса ,мале мале що да гледам вътре фойерверки , пращи това олио , за първи път ми се случва не знам какво да направя, покрих си ръката със хавлия отидох дръпнах на другият котлон тенджерата и всичко се нормализира.
Никога не съм правила хубав кекс. Два три пъти съм забравяла да сиропирам блатовете на тортата, но при положение, че правя торта през две седмици не го считам за голямо нарушение. Винаги оставям нещата малко безсолни ,но го правя нарочно. Един път загорих малко ориза дето се вареше ,ама после открих, че не е голяма работа . Не мога да си харесам рецепта за палачинки , ама не съм виновна аз а рецептите , въпреки че всеки път се получават добре.
Никой никога не ме е учил да готвя , нито ми е давал съвети ,нито ме е викал да помагам или нещо такова, само стоях отстрани и гледах , сама почнах да готвя и си спомням ,че първото нещо което сготвих беше леща (бях на 19 сега съм на 21), емии беше станала уникална , и от тая леща се запали желанието ми за готвене , от тая леща нататък направо живота ми се промени , записах се на курсове на практики ,купувам книги ,възхищавам се на храната . Сега се замислих , и ще се сетя за още неща и ще пиша пак . 
Никога не съм правила хубав кекс. Два три пъти съм забравяла да сиропирам блатовете на тортата, но при положение, че правя торта през две седмици не го считам за голямо нарушение. Винаги оставям нещата малко безсолни ,но го правя нарочно. Един път загорих малко ориза дето се вареше ,ама после открих, че не е голяма работа . Не мога да си харесам рецепта за палачинки , ама не съм виновна аз а рецептите , въпреки че всеки път се получават добре.
Никой никога не ме е учил да готвя , нито ми е давал съвети ,нито ме е викал да помагам или нещо такова, само стоях отстрани и гледах , сама почнах да готвя и си спомням ,че първото нещо което сготвих беше леща (бях на 19 сега съм на 21), емии беше станала уникална , и от тая леща се запали желанието ми за готвене ,
от тая леща нататък направо живота ми се промени , записах се на курсове на практики ,купувам книги ,възхищавам се на храната . Сега се замислих , и ще се сетя за още неща и ще пиша пак .