Съгласна съм,че като връщаш всичко,откъдето си го взел,много облекчава положението.Умерено разсеяна съм.
- Публикувана: 20 май 2016, 12:34 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2016, 23:32 ч.
Лек за разсеяност
Пий повече вода; записвай всичко, което е необходимо; когато се сетиш за някаква задача - изпълни я незабавно и не си казвай "след малко" или пък си я запиши в списъка. Когато се учудиш къде си оставила нещо - не се напрягай, а се отпусни и тогава мисли. Имай си едно определено време през деня за разбор - мини мислено през задачите и помисли има ли още нещо. Хубаво е това да е навик. И отново - пий повече вода.
Горните неща, споменати от другите и от мен помагат много. Но нищо не ти гарантира, че няма да ти се случи да забравиш нещо. И най - вече не си мисли, че си супер тежък и безнадежден случай - на абсолютно всички се случва да забравят различни неща и особено в определени периоди. Ама някои не си го признават.
Горните неща, споменати от другите и от мен помагат много. Но нищо не ти гарантира, че няма да ти се случи да забравиш нещо. И най - вече не си мисли, че си супер тежък и безнадежден случай - на абсолютно всички се случва да забравят различни неща и особено в определени периоди. Ама някои не си го признават.
Докато си бяхме в България и тръгвам аз да водя котето на ветеринар. Весела и щастлива и псуваща, заради неграмотниците, които ме засичаха по пътя стигам благополучно до вета. По време на пътуването се чудя защо котката не издава звуци, но си продължавам. Влизам вътре, умирам от кеф, че няма хора, бам клетката на масата, но...котка няма. 
Аз така: 
Викам си: Боже, къде е котката, затрих котката детето ще ме убие. Тичам към колата, после газ към къщи, на бегом по стълбите, отварям вратата и котката пред мен със звучно "мяуууу".
Това е повече за муните, но да тръгна и да забравя котката.
Аз така: Викам си: Боже, къде е котката, затрих котката детето ще ме убие. Тичам към колата, после газ към къщи, на бегом по стълбите, отварям вратата и котката пред мен със звучно "мяуууу".Това е повече за муните, но да тръгна и да забравя котката.
Разсеяният човек обикновено е такъв поради многото и разнообразни мисли щъкащи в ума му. 
Намали си стреса и разреши основните си проблеми, доколкото можеш.
Намали си стреса и разреши основните си проблеми, доколкото можеш.
Иначе като "лек" - гинко билоба - подобрява концентрацията. Приемът на повече вода също се отразява благотворно, както Rain сподели!.
Тъкмо и аз щях да кажа, че т.нар разсеяност може да е дефицит на внимание и може да е следствие от много различни причини. Депресия, силен стрес, тревожност са едни от причинителите.
Тъкмо и аз щях да кажа, че т.нар разсеяност може да е дефицит на внимание и може да е следствие от много различни причини. Депресия, силен стрес, тревожност са едни от причинителите.
Но това е друга диагноза..)
Разсеяните са разсеяни, защото могат да си го позволят - винаги има някой друг, който не е разсеян и се грижи за разсеяния. Ако не могат да си позволят разсеяност, лесно се вижда, че нито очилата ще си забравят, нито ще закъснеят за влака, нито ще забравят нужното за работа! С две думи - има кой да им "влиза в положението". Разсеян в депресия не съм видяла, нито разсеян невротик.
Най-отнесеното нещо ми се случи преди няколко години.
В контекста на това, което ще разкажа: с лещи съм, -6 диоптъра и като ги сваля нищо не виждам! А пък през нощта съвсем...(вкъщи съвсем успешно си се ориентирам и нощем, дори без очила)
Гости имахме и тъкмо ги изпратихме, на мен ми прилоша. Колата в сервиз, обадихме се на приятелите ни, дето тъкмо си бяха тръгнали и мъжът се върна да ме закара до дежурен лекар. Там инжекция, хапчета, свестиха ме хората и ме пратиха да се прибирам. Прибрахме се и реших да си легна веднага. Събуждам се по едно време призори, навън се развиделява вече и... о, чудо!!! Аз виждам! Посягам към нощното шкафче, слагам очилата. Ми не! С тях не виждам, всичко ми е размазано. Махам ги - виждам! Леле, как стана това чудо, егати 
Супер, страхотно!!! Десет минути ми трябваха, докато стопля, че съм си легнала и съм спала с лещите... За малко да повярвам в чудеса.
В контекста на това, което ще разкажа: с лещи съм, -6 диоптъра и като ги сваля нищо не виждам! А пък през нощта съвсем...(вкъщи съвсем успешно си се ориентирам и нощем, дори без очила)
Гости имахме и тъкмо ги изпратихме, на мен ми прилоша. Колата в сервиз, обадихме се на приятелите ни, дето тъкмо си бяха тръгнали и мъжът се върна да ме закара до дежурен лекар. Там инжекция, хапчета, свестиха ме хората и ме пратиха да се прибирам. Прибрахме се и реших да си легна веднага. Събуждам се по едно време призори, навън се развиделява вече и... о, чудо!!! Аз виждам!
Посягам към нощното шкафче, слагам очилата. Ми не! С тях не виждам, всичко ми е размазано. Махам ги - виждам! Леле, как стана това чудо, егати Супер, страхотно!!! Десет минути ми трябваха, докато стопля, че съм си легнала и съм спала с лещите... За малко да повярвам в чудеса.