Страх ме е от насекоми, или може да ме е гнус, но даже като пиша за тях, потрепервам. Особено от онези, които летят като камикадзета в лицето ми. Страхът от паяци го преодолях, живея в гората, имам си всякакви. Хлебарка съм виждала само в "Пирогов", кафяви бяха.
От мишки ме е гнус. Веднъж в котелното ни помещение - тясно като много тесен коридор, бях щурмувана от една мишка, свила се на топло, и не разбрах как с ръце и крака съм на половин метър над земята, захваната за двете стени на този коридор като някакъв спайдърмен.
От змии, кучета не ме е страх. Няма да има проблем да пипна змия, само че това е най-големият страх на мъжа ми и ако узнае, няма да се доближи до мен
Страх ме е от тераси, от пропасти не поглеждам, но пък не ме е страх от летене с делтапланер например, дори искам скоро пак да фъркам.
Страх ме е от удавяне, макар че съм нелош плувец.
Страх ме е от апокалиптични филми и се изнасям от стаята, ако мъжът ми гледа такъв.
Най-големият си страх няма да го споделя.