Страховете, преодоляването им.... или не

Имах един-единствен път паник атака, бях бременна с второто си дете, на един празен паркинг...страх ме е да не се повтори.
Страх ме е от насекоми, или може да ме е гнус, но даже като пиша за тях, потрепервам. Особено от онези, които летят като камикадзета в лицето ми. Страхът от паяци го преодолях, живея в гората, имам си всякакви. Хлебарка съм виждала само в "Пирогов", кафяви бяха.
От мишки ме е гнус. Веднъж в котелното ни помещение - тясно като много тесен коридор, бях щурмувана от една мишка, свила се на топло, и не разбрах как с ръце и крака съм на половин метър над земята, захваната за двете стени на този коридор като някакъв спайдърмен.
От змии, кучета не ме е страх. Няма да има проблем да пипна змия, само че това е най-големият страх на мъжа ми и ако узнае, няма да се доближи до мен 
Страх ме е от тераси, от пропасти не поглеждам, но пък не ме е страх от летене с делтапланер например, дори искам скоро пак да фъркам.

Страх ме е от удавяне, макар че съм нелош плувец.
Страх ме е от апокалиптични филми и се изнасям от стаята, ако мъжът ми гледа такъв.
Най-големият си страх няма да го споделя.

Страх ме е от високо или поне ме беше страх, но някакси започнах да го преодолявам, поне така си мисля. Ако погледна от висока тераса и на мене ми изтръпват краката, както беше споменал някой по-горе, но се справям.
Беше ме страх да летя със самолет, но с няколко полета през годините го преодолях, поне последния път ми беше "ок", даже реших, че в следващия си живот искам да съм пилот 
Не обичам змии, гадни са ми, но нямам проблем да ги гледам, ако са в терариум. Не бих пипнала обаче...
Навремето ме беше ухапало едно куче, та доста време след това имах страх от бездомни кучета, но почти съм го преодоляла, въпреки че ако видя няколко насреща си, обикновено минавам встрани. Хубаво, че рядко ми се случва, а и обичам кучета все пак.

С воля и трънско-македонски инат 

Пробвала съм с хапове, терапия, медитация, накрая се заинатих, че няма да пия Сероксат до края на живота си и малко по малко започнах да се научавам да преодолявам паник атаките. Не съм успяла изцяло - все още не съм се качвала в метрото и когато съм под земята ми прилошава, но поне през останалото време почти нямам кризи. Когато имам, ги преодолявам бързо и лесно. И не търча в Пирогов всяка седмица както преди 

Трънско - македонски инат
Ти си огън, значи  
Страха от извънградско возене  се прояви миналата седмица и не отидох в Троян с детето...
Между другото и аз съзнателно избягвам.метрото.

Големи страхове нямам.
Или по-скоро - не ги мисля изобщо.

Ежедневни тревоги си имам, но и те не са дълготрайни, защото бързо се справям с тях.
Какъвто страх съм имала - премахнала съм го.
За да пробери един страх - трябва да му се "отдадеш"..
Като малка умирах от страх от тъмното.
И все ме наказваха да стоя в килера на тъмно.

По едно време се светнах, че като се вгледаш дълго в тъмното, то не е вече чак толкова тъмно. Даже просветлява..И вече не беше толкова страшно, а даже забавно, защото си измислях игри.

Страх ме беше много да остана сама и да оема живота си в свои ръце. Реших, че и да ме е страх, крайният резултат ако не действам пак би бил същият.

Имала съм и аз ПА, свърззано с инцидент с кола. Дълго време не можех да се кача на кола после. Ама трябваше.

Здрава да съм само. И близките ми.
Всичко останало бързо минава.

Мъдрите хора са казали - "Страхливите умират по няколко пъти на ден, смелите-само веднъж"
Замислете се кое е по-добре - да умирате от страх по няколко пъти на седмица или само веднъж когато му дойде времето. Страхът е нормално чувство, но само до определени граници. Над тях става ирационален и започва да пречи на нормалния живот. Всички тези ирационални страхове и паник атаки се лекуват вече успешно от съвременната психиатрия, така че моя съвет е да се лекувате от ирационалните си страхове които ви пречат да се радвате на живота на 100%. Не си заслужава просто човек да изживее живота си в страх. То това не е живот...

Със сигурност , пишещите тук се изправят пред страховете си.
И това ги прави смели, и ако трябва да вярваме на сентенции
"Смелостта е съпротива срещу страха,власт над страха,  а не липса на страх"

Страх от височини.Въпреки това искам да скоча с бънджи.
Страх от тесни пространства.В асансьор се качвам само когато няма друг начин.И в пещери не влизам.
Страх от водата.Въпреки това ходех на уроци по плуване.

страхът е от скока, не от височината. хора без страх от височина, се страхуват да скочат. трудно убеждаваш мозъка си, че не се самоубиваш

Абе, не знам дали ще ме е страх от скока, все още не съм опитвала....   
Но от височини определено ме е страх, на терасата на по-висок етаж получавам замайване и усещане, все едно терасата се люлее, не мога да погледна в пропаст или от ръба на скала.Един единствен път съм се качвала на виенско колело и втори няма да има.Когато съм в асансьор, в изключително редки случаи, освен клаустрофобията от тясното пространство, застивам почти и не смея да мръдна, представяйки си празното пространство, оставащо под асансьора.

Никога не съм си  мислела, че ме е страх от височини. Живяла съм на 15 ет. и ми беше забавно.
Докато не се качих на балон. А като погледнах от високото - припаднах буквално.
Мисля, че просто е проблем с вестибуларният апарат, а не страх.

Страх ме е от гръмотевици и бури. Като бях малка пищях в къщи при всеки гръм, сега вече ако съм на закрито никак не ме е страх. Но остана ли навън откачам и тичам да се прибирам по най-бързия начин. Хората мислят, че тичам заради дъжда   Аз тичам заради гръмотевиците.

Страх ме е да се прибирам късно по тъмно сама. След една случка с една приятелка и двама които ме чакаха пред вратата на блока ми....   Остана ли сама на улицата вечер, търча като луда. Пулсът ми се ускорява и ми се подкосяват краката.

Страх от дълбоки води. Нямам проблем да се качвам на лодки и тн, но не мога да плувам и така и не се научих. След като ме заля една вълна  и се нагълтах с вода повече не искам да припарвам ако нямам стабилно дъно под мен. Страх ме е и какво има във водата, да не искочат някои гадини, или свирепи риби  . Жилила ме е медуза и вече не влизам в море ако водата не е чиста и не виждам какво има вътре.

Преодолях страх от асансьори, преди не припарвах, сега вече се качвам, но сърцето ми искача ако са по-сарички.
Преодолях  и паник атаки които ми се случваха само нощем като съм сама у дома   Откачах.
Понякога ме хваща страх, че съм сама, особено вечер и ако стане нещо с мен..... Но не от това бяха паник атаките. При първата все пак много се уплаших и мислех, че умирам. В 3ч. през нощта нямаше къде да излизам и за малко не почуках у комшиите да викат линейка. След това постоянно ме беше страх да не получа пак, по едно време ми се случваха много на често и като видях, че не умирам се поуспокоих, приех ги и сега, чукам да дърво успявам да ги контролирам.

Имах и страх от птици, необясним, бягах и от врабчета. Преодолях го като порастнах.

След атентатите в Париж ме беше страх да се разхождам сред много хора. Все дебнех и оглеждах ...малко беше странно. Сега заради това ще пропусна и един концерт на който много ми се искаше да отида, но се ужасявам да се намеря с 40 000 човека на един затворен стадион, ако и проверките да са много строги.

Миналата година имах проблем, за които не ми се пише и направих две паник атаки. След това гледам да не се страхувам от нищо. Проблемът се реши, но от време на време, пак се вторачвам. Страхът е ужасно нещо, както и неизвестността.