Страховете, преодоляването им.... или не

  • 14 752
  • 102
  •   1
Отговори
  • Мнения: 141
Здравейте!  bouquet

Всеки човек има някакъв собствен си страх от нещо, летене, клаустрофобия, страх от височини, буболечки, плуване и тн. Интересно ми е да разбера, какви са вашите страхове? Преодолявате ли ги по някакъв начин, ако да по какъв а ако не избягвате ли отключващите им фактори и как?

Може би ще прозвучи смешно за някои от вас но...
Аз имам страх от височини и да пътувам в претъпкан транспорт (рейсове, тролей, трамвай и прочие), заради второто съм била в клинична смърт, в един момент когато стана за първи и единствен път просто съм припаднала и съм спряла да дишам за няколко минутки от тогава много внимавам и гледам да пътувам тогава когато няма много хора или ако има едва издържам една-две спирки, слизам да си поема въздух и чакам следващия.А от първото сякаш се задушавам и краката ми се подкосяват, причернява ми и се разтрепервам. За щастие за сега до припадъци не съм стигала и Слава Богу. И последния от пчели, оси и стършели, преди години един не малък стършел се заплете в косата ми на милиметри от тила от тогава изтръпвам при всяко хвъркато по-едро насекомо докато не разбера какво е.

Та нека тук всеки желаещ да сподели за страховете си, какви са, какво усеща в подобен момент и как се справя с него. Благодаря предварително!

Поздрави!

# 1
  • Мнения: 42
Здравейте,
Няма нищо срамно на този свят, та... да споделя и аз моите страхове :
Като бях ученичка незнайно защо ме беше много страх от кучета - всякакви : домашни, бездомни, питомни...
С времето като поотраснах премахнах този страх от само себе си... без да правя кой знае какво, та мисля, че това ми беше временен страх с навлизането на пубертета. Обаче след като поотраснах се появи друг мой страх, а именно - Асансьорите...
В момента, голямо момиче, да не кажа жена на 26 години ме е страх от всякакви видове асансьори, било то в мол, стар блок, нов блок и т.н. Просто мисля, че ще закъсам в мига, в който стъпя в кабинката на асансьора. Веднъж ходих на гости на баба ми и като се качих в асансьора закъсах... Както и да е, сама успях да се измъкна отвътре, но после 1-2 дни бях с психическо разстройство - гадеше ми се, треперех... доста ми се беше насъбрало, но се оправих. Та сега избягвам качването във всякакви видове асансьори, или ако се кача, то ще бъде в краен случай или защото нямам друг избор!
Лека вечер!

# 2
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Всеки нормален човек има по 10-15 страха  Wink
Някои се преудоляват с времето, но пък се появяват нови. Нищо странно. Радвайте се, че не се имате за безсмъртни, че тогава си плаче за лечение  Simple Smile

# 3
  • Мнения: 141
От асансиори изпадам в паника само като заседна иначе не, малко ми е дискомфортно понеже са тесни но не сами такъв проблем, кучетата също. Един път ме ухапа куче за 26 години и то миналата година та от тогава малко повечко се оглеждам преди всичко  Simple Smile Но за горе описаните ми е трудно още повече че единият страх с катеренето ще се наложи да го премахна някак заради работата си най-вече. Когато съм в апартамент без значение от етажа не се докосвам до парапета на терасите стоя и гледам възможно най-далеч от него а не е като да съм живяла цял живот на ниско. Тези двете ме тормозят много.

# 4
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Страх ме е от болести и некадърни лекари.На 33 години съм,но вече съм с оперативно премахнати матка и яйчници,имам общо 3 коремни операции.След втората умирах от болка и ми сложиха обезболяващо уж за алергични като мен пациенти-Трамалгин.Направих тежка реакция,сложиха ми противоалергично,но понеже беше вечер,а мен ме болеше и звъннах няколко пъти да извикам сестрата.Тя реши,че най-доброто решение е да ми изключи звънеца,цяла нощ умирах и оживявах от болката без да ме погледне някой.Изписаха ме без обезболяващи,след третата операция също без обезболяващи,със съвети да стискам зъби.
Имам и улцерозен колит.Алергична съм към лекарствата за тази болест и лекарите буквално са ме оставили да се оправям сама.Ходих в София,в Университетска болница с надеждата,че могат да ми помогнат,за малко не ми спукаха червото,кървях силно след колоноскопията.Накрая ме попитаха какво изобщо пия и за мое учудване в епикризата накрая бяха написали лечение с това,което аз казах,че пия.Думи нямам.
Имам и проблеми с щитовидната жлеза.Сега уж съм в ремисия,но имам проблеми със зъбите-взеха да се чупят,дори коренът на умъртвените ми зъби се счупваше и се налагаше изваждане.Накрая заболекарят ми каза да изследвам паращитовидните жлези-отидох и там проблем.Попаднах на пълна некадърница ендокриноложка,която ме наплаши,че имам тумори по паращитовидните жлези и една седмица не бях на себе си от ужас.Все пак отидох на консултация при друг ендокринолог и се оказа,че имам много ниски нива на витамин Д и не е нужна операция.За съжаление ако някой ендокринолог беше наясно и ми беше направил изследване на витамин Д щях да спася зъбите си.В момента съм млада жена с два зъба на горната челюст(но ще ми ги вадят,за да ми направят протеза) и седем на долната челюст.Срам ме е да се усмихна.
И да,определено си имам страх,но не виждам как да го преодолея.
Между другото толкова много зъби ми извадиха и не ми дадоха нищо обезболяващо(към традиционните обезболяващи също съм алергична).Както казах ми предстои вадене на последните два зъба на горната ми челюст и умирам от страх,че пак много ще ме боли.

# 5
  • Мнения: 141
mariqivanova799 мила не знам какво да кажа, мога само да ти съчувствам искрено, това през което преминаваш е ужасно и се надявам скоро да приключат всички проблеми и да си живееш спокойно както и би трябвало  Hug Hug Hug

# 6
  • София
  • Мнения: 4 328
mariqivanova799 Sad Hug

имам страх от глупави хора. към момента непреодолим и предполагам завинаги.
имам и други, но донякъде преодолими, надявам се.

# 7
  • Мнения: 679
Много ме е страх от асансьори! Никога не се качвам, забранявам на мъжа ми да качва детето.
Завива ми се свят като си представя, че нещо може да се слyчи на детето ми! Как да го опазя, как?? Yтре ще ме няма за няколко часа и съм приготвила дрешки за топло време, за хладно време. Намислила съм с какво ще го храни мъжът ми. Ще се обадя да напомня да мy дава вода, въпреки че съм приготвила по едно шише на yдобно за детето място във всяка стая. Чела съм и съм гледала докyментални филми за такива страшни истории, че твърдо вярвам, че не бива да се има доверие дори на милата баба - съседка. А нашият е толкова доверчив!  Sad Опитвам се да мy говоря разни неща, за да се пази от хората, да не е така социален.
Не искам да не ме е страх. Хората са казали "страх лозе пази".

# 8
  • Мнения: 4 188
Тази вечер гледах по Нова филма " Нищо лично". Хвана ме страх, че ако изпадна в подобна ситуация, няма да мога да направя нищо адекватно.

# 9
  • Мнения: 4 303
Когато бях ученичка учехме на две смени.Когато се прибирах след втора смяна изпитвах огромен страх. Не защото беше тъмно, а защото се минаваше покрай гробище./добре,че сега вече не са действащи/ а изнесени извън града.Някои хора оставяха свещи във фенерите и мен все ми се привиждаха някои неща. Многократно майка ми ми обясняваше, че ако някой може да се върне от там, ще си отиде в къщи, ама кой да го разбере.
Никога до сега не съм докосвала мъртъв човек и минаването покрай ковчега го пропускам. Усещам, че хората ме гледат странно заради този факт, но не мога.
Как се преодолява и аз не знам.

# 10
  • Мнения: 25 745
Скрит текст:
Страх ме е от болести и некадърни лекари.На 33 години съм,но вече съм с оперативно премахнати матка и яйчници,имам общо 3 коремни операции.След втората умирах от болка и ми сложиха обезболяващо уж за алергични като мен пациенти-Трамалгин.Направих тежка реакция,сложиха ми противоалергично,но понеже беше вечер,а мен ме болеше и звъннах няколко пъти да извикам сестрата.Тя реши,че най-доброто решение е да ми изключи звънеца,цяла нощ умирах и оживявах от болката без да ме погледне някой.Изписаха ме без обезболяващи,след третата операция също без обезболяващи,със съвети да стискам зъби.
Имам и улцерозен колит.Алергична съм към лекарствата за тази болест и лекарите буквално са ме оставили да се оправям сама.Ходих в София,в Университетска болница с надеждата,че могат да ми помогнат,за малко не ми спукаха червото,кървях силно след колоноскопията.Накрая ме попитаха какво изобщо пия и за мое учудване в епикризата накрая бяха написали лечение с това,което аз казах,че пия.Думи нямам.
Имам и проблеми с щитовидната жлеза.Сега уж съм в ремисия,но имам проблеми със зъбите-взеха да се чупят,дори коренът на умъртвените ми зъби се счупваше и се налагаше изваждане.Накрая заболекарят ми каза да изследвам паращитовидните жлези-отидох и там проблем.Попаднах на пълна некадърница ендокриноложка,която ме наплаши,че имам тумори по паращитовидните жлези и една седмица не бях на себе си от ужас.Все пак отидох на консултация при друг ендокринолог и се оказа,че имам много ниски нива на витамин Д и не е нужна операция.За съжаление ако някой ендокринолог беше наясно и ми беше направил изследване на витамин Д щях да спася зъбите си.В момента съм млада жена с два зъба на горната челюст(но ще ми ги вадят,за да ми направят протеза) и седем на долната челюст.Срам ме е да се усмихна.
И да,определено си имам страх,но не виждам как да го преодолея.
Между другото толкова много зъби ми извадиха и не ми дадоха нищо обезболяващо(към традиционните обезболяващи също съм алергична).Както казах ми предстои вадене на последните два зъба на горната ми челюст и умирам от страх,че пак много ще ме боли.
Аз мислех да пиша, че нямам страхове, но като  те прочетох си спомних, страхувам се от болест и некадърността на лекарите практикуващи у нас.
От сърце ти пожелавам, да мине леко със зъбите, и да имаш повече късмет с медиците. Hug

# 11
  • Мнения: 1 283
Страх ме е от тъмното, от демони, от путбули и най-много от коне. Ненавиждам тесни и претъпкани с хора пространства. Страх ме е от пчели. Мъжът ми направи лека алергична реакция от пчела мин. година, за първи път. Страх ме е следващата да не е тежка... Не ме е страх, но изпитвам адска погнуса от хлебарки. Страх ме е и от кърлежи и пренасяните от тях болести.

# 12
  • Мнения: 46 518
Страх ме е от кучета, много... И от животни като цяло.
Страх ме е да оставам сама в къща.
Страх ме е да пътувам със самолет. И с други превозни средства, но с него най-много.
И от болести, разбира се.
И от много хора, концерт например.
Като цяло съм много страхлива  Laughing трудно се справям.

# 13
  • Мнения: 141
Олеее а аз си мислех че са малко хората като мен, успокоих се, онази вечер се събирахме с приятели и ми заговориха за единия ми страх как трябвало да го преодолея и тн. от тогава не ми дава мира и се питам как подяволите бих могла да се справя с това след като не знам на кой свят съм буквално в една подобна ситуация? Пробвала съм да седя близо до парапета на терасата, ми не става и това си е, гледам веднагически да си се прибера вътре с този от многото хора в градския съм се примирила отдавна. Като казахте сама в къщи се сетих нещо. До края на Март месец тази година се бях на нокти в нас. Понеже си скъсах връзките на глезена бях болничен и си куках у дома, забелязах че ми се ръчка дръжката на вратата системно като в началото си мислех че си въобразявам ама не беше така.Някой се пробваше да я отвори или проверяваше знам ли  newsm78 Започнах да си държа ключовете в ключалката за уж по спокойно. На последния път поне бях в коридора и видях как дръжката слизаше на долу та докато се домъкна  до вратата... тъкмо отворих рязко и видях само нечии гръб да слиза на долу по стълбите с бясна скорост.Спряха се тези неща но още съм си на тръни като съм сама в къщи или с децата е тогава хептем умирам от страх.

# 14
  • Мнения: 46 518
Мен в апартамент не ме е страх. Само в къща.
В апартамента има по-малко начини да се влезе и на всички сме сложили резета + СОТ... Нямаш ли шпионка? Опасно е да отваряш така...

Общи условия

Активация на акаунт