Страховете, преодоляването им.... или не

  • 14 776
  • 102
  •   1
Отговори
21 май 2016, 21:39 ч.
  • Мнения: 141
Здравейте!  bouquet

Всеки човек има някакъв собствен си страх от нещо, летене, клаустрофобия, страх от височини, буболечки, плуване и тн. Интересно ми е да разбера, какви са вашите страхове? Преодолявате ли ги по някакъв начин, ако да по какъв а ако не избягвате ли отключващите им фактори и как?

Може би ще прозвучи смешно за някои от вас но...
Аз имам страх от височини и да пътувам в претъпкан транспорт (рейсове, тролей, трамвай и прочие), заради второто съм била в клинична смърт, в един момент когато стана за първи и единствен път просто съм припаднала и съм спряла да дишам за няколко минутки от тогава много внимавам и гледам да пътувам тогава когато няма много хора или ако има едва издържам една-две спирки, слизам да си поема въздух и чакам следващия.А от първото сякаш се задушавам и краката ми се подкосяват, причернява ми и се разтрепервам. За щастие за сега до припадъци не съм стигала и Слава Богу. И последния от пчели, оси и стършели, преди години един не малък стършел се заплете в косата ми на милиметри от тила от тогава изтръпвам при всяко хвъркато по-едро насекомо докато не разбера какво е.

Та нека тук всеки желаещ да сподели за страховете си, какви са, какво усеща в подобен момент и как се справя с него. Благодаря предварително!

Поздрави!

# 1 21 май 2016, 21:56 ч.
  • Мнения: 42
Здравейте,
Няма нищо срамно на този свят, та... да споделя и аз моите страхове :
Като бях ученичка незнайно защо ме беше много страх от кучета - всякакви : домашни, бездомни, питомни...
С времето като поотраснах премахнах този страх от само себе си... без да правя кой знае какво, та мисля, че това ми беше временен страх с навлизането на пубертета. Обаче след като поотраснах се появи друг мой страх, а именно - Асансьорите...
В момента, голямо момиче, да не кажа жена на 26 години ме е страх от всякакви видове асансьори, било то в мол, стар блок, нов блок и т.н. Просто мисля, че ще закъсам в мига, в който стъпя в кабинката на асансьора. Веднъж ходих на гости на баба ми и като се качих в асансьора закъсах... Както и да е, сама успях да се измъкна отвътре, но после 1-2 дни бях с психическо разстройство - гадеше ми се, треперех... доста ми се беше насъбрало, но се оправих. Та сега избягвам качването във всякакви видове асансьори, или ако се кача, то ще бъде в краен случай или защото нямам друг избор!
Лека вечер!

# 2 21 май 2016, 21:59 ч.
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Всеки нормален човек има по 10-15 страха  Wink
Някои се преудоляват с времето, но пък се появяват нови. Нищо странно. Радвайте се, че не се имате за безсмъртни, че тогава си плаче за лечение  Simple Smile

# 3 21 май 2016, 22:06 ч.
  • Мнения: 141
От асансиори изпадам в паника само като заседна иначе не, малко ми е дискомфортно понеже са тесни но не сами такъв проблем, кучетата също. Един път ме ухапа куче за 26 години и то миналата година та от тогава малко повечко се оглеждам преди всичко  Simple Smile Но за горе описаните ми е трудно още повече че единият страх с катеренето ще се наложи да го премахна някак заради работата си най-вече. Когато съм в апартамент без значение от етажа не се докосвам до парапета на терасите стоя и гледам възможно най-далеч от него а не е като да съм живяла цял живот на ниско. Тези двете ме тормозят много.

# 4 21 май 2016, 22:09 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Страх ме е от болести и некадърни лекари.На 33 години съм,но вече съм с оперативно премахнати матка и яйчници,имам общо 3 коремни операции.След втората умирах от болка и ми сложиха обезболяващо уж за алергични като мен пациенти-Трамалгин.Направих тежка реакция,сложиха ми противоалергично,но понеже беше вечер,а мен ме болеше и звъннах няколко пъти да извикам сестрата.Тя реши,че най-доброто решение е да ми изключи звънеца,цяла нощ умирах и оживявах от болката без да ме погледне някой.Изписаха ме без обезболяващи,след третата операция също без обезболяващи,със съвети да стискам зъби.
Имам и улцерозен колит.Алергична съм към лекарствата за тази болест и лекарите буквално са ме оставили да се оправям сама.Ходих в София,в Университетска болница с надеждата,че могат да ми помогнат,за малко не ми спукаха червото,кървях силно след колоноскопията.Накрая ме попитаха какво изобщо пия и за мое учудване в епикризата накрая бяха написали лечение с това,което аз казах,че пия.Думи нямам.
Имам и проблеми с щитовидната жлеза.Сега уж съм в ремисия,но имам проблеми със зъбите-взеха да се чупят,дори коренът на умъртвените ми зъби се счупваше и се налагаше изваждане.Накрая заболекарят ми каза да изследвам паращитовидните жлези-отидох и там проблем.Попаднах на пълна некадърница ендокриноложка,която ме наплаши,че имам тумори по паращитовидните жлези и една седмица не бях на себе си от ужас.Все пак отидох на консултация при друг ендокринолог и се оказа,че имам много ниски нива на витамин Д и не е нужна операция.За съжаление ако някой ендокринолог беше наясно и ми беше направил изследване на витамин Д щях да спася зъбите си.В момента съм млада жена с два зъба на горната челюст(но ще ми ги вадят,за да ми направят протеза) и седем на долната челюст.Срам ме е да се усмихна.
И да,определено си имам страх,но не виждам как да го преодолея.
Между другото толкова много зъби ми извадиха и не ми дадоха нищо обезболяващо(към традиционните обезболяващи също съм алергична).Както казах ми предстои вадене на последните два зъба на горната ми челюст и умирам от страх,че пак много ще ме боли.

# 5 21 май 2016, 22:18 ч.
  • Мнения: 141
mariqivanova799 мила не знам какво да кажа, мога само да ти съчувствам искрено, това през което преминаваш е ужасно и се надявам скоро да приключат всички проблеми и да си живееш спокойно както и би трябвало  Hug Hug Hug

# 6 21 май 2016, 22:19 ч.
  • София
  • Мнения: 4 328
mariqivanova799 Sad Hug

имам страх от глупави хора. към момента непреодолим и предполагам завинаги.
имам и други, но донякъде преодолими, надявам се.

# 7 21 май 2016, 22:21 ч.
  • Мнения: 679
Много ме е страх от асансьори! Никога не се качвам, забранявам на мъжа ми да качва детето.
Завива ми се свят като си представя, че нещо може да се слyчи на детето ми! Как да го опазя, как?? Yтре ще ме няма за няколко часа и съм приготвила дрешки за топло време, за хладно време. Намислила съм с какво ще го храни мъжът ми. Ще се обадя да напомня да мy дава вода, въпреки че съм приготвила по едно шише на yдобно за детето място във всяка стая. Чела съм и съм гледала докyментални филми за такива страшни истории, че твърдо вярвам, че не бива да се има доверие дори на милата баба - съседка. А нашият е толкова доверчив!  Sad Опитвам се да мy говоря разни неща, за да се пази от хората, да не е така социален.
Не искам да не ме е страх. Хората са казали "страх лозе пази".

# 8 21 май 2016, 22:48 ч.
  • Мнения: 4 188
Тази вечер гледах по Нова филма " Нищо лично". Хвана ме страх, че ако изпадна в подобна ситуация, няма да мога да направя нищо адекватно.

# 9 21 май 2016, 22:53 ч.
  • Мнения: 4 303
Когато бях ученичка учехме на две смени.Когато се прибирах след втора смяна изпитвах огромен страх. Не защото беше тъмно, а защото се минаваше покрай гробище./добре,че сега вече не са действащи/ а изнесени извън града.Някои хора оставяха свещи във фенерите и мен все ми се привиждаха някои неща. Многократно майка ми ми обясняваше, че ако някой може да се върне от там, ще си отиде в къщи, ама кой да го разбере.
Никога до сега не съм докосвала мъртъв човек и минаването покрай ковчега го пропускам. Усещам, че хората ме гледат странно заради този факт, но не мога.
Как се преодолява и аз не знам.

# 10 21 май 2016, 22:55 ч.
  • Мнения: 25 782
Цитат на: mariqivanova799 в сб, 21 май 2016, 22:09
Скрит текст:
Страх ме е от болести и некадърни лекари.На 33 години съм,но вече съм с оперативно премахнати матка и яйчници,имам общо 3 коремни операции.След втората умирах от болка и ми сложиха обезболяващо уж за алергични като мен пациенти-Трамалгин.Направих тежка реакция,сложиха ми противоалергично,но понеже беше вечер,а мен ме болеше и звъннах няколко пъти да извикам сестрата.Тя реши,че най-доброто решение е да ми изключи звънеца,цяла нощ умирах и оживявах от болката без да ме погледне някой.Изписаха ме без обезболяващи,след третата операция също без обезболяващи,със съвети да стискам зъби.
Имам и улцерозен колит.Алергична съм към лекарствата за тази болест и лекарите буквално са ме оставили да се оправям сама.Ходих в София,в Университетска болница с надеждата,че могат да ми помогнат,за малко не ми спукаха червото,кървях силно след колоноскопията.Накрая ме попитаха какво изобщо пия и за мое учудване в епикризата накрая бяха написали лечение с това,което аз казах,че пия.Думи нямам.
Имам и проблеми с щитовидната жлеза.Сега уж съм в ремисия,но имам проблеми със зъбите-взеха да се чупят,дори коренът на умъртвените ми зъби се счупваше и се налагаше изваждане.Накрая заболекарят ми каза да изследвам паращитовидните жлези-отидох и там проблем.Попаднах на пълна некадърница ендокриноложка,която ме наплаши,че имам тумори по паращитовидните жлези и една седмица не бях на себе си от ужас.Все пак отидох на консултация при друг ендокринолог и се оказа,че имам много ниски нива на витамин Д и не е нужна операция.За съжаление ако някой ендокринолог беше наясно и ми беше направил изследване на витамин Д щях да спася зъбите си.В момента съм млада жена с два зъба на горната челюст(но ще ми ги вадят,за да ми направят протеза) и седем на долната челюст.Срам ме е да се усмихна.
И да,определено си имам страх,но не виждам как да го преодолея.
Между другото толкова много зъби ми извадиха и не ми дадоха нищо обезболяващо(към традиционните обезболяващи също съм алергична).Както казах ми предстои вадене на последните два зъба на горната ми челюст и умирам от страх,че пак много ще ме боли.
Аз мислех да пиша, че нямам страхове, но като  те прочетох си спомних, страхувам се от болест и некадърността на лекарите практикуващи у нас.
От сърце ти пожелавам, да мине леко със зъбите, и да имаш повече късмет с медиците. Hug

# 11 21 май 2016, 23:14 ч.
  • Мнения: 1 283
Страх ме е от тъмното, от демони, от путбули и най-много от коне. Ненавиждам тесни и претъпкани с хора пространства. Страх ме е от пчели. Мъжът ми направи лека алергична реакция от пчела мин. година, за първи път. Страх ме е следващата да не е тежка... Не ме е страх, но изпитвам адска погнуса от хлебарки. Страх ме е и от кърлежи и пренасяните от тях болести.

# 12 22 май 2016, 00:16 ч.
  • Мнения: 46 553
Страх ме е от кучета, много... И от животни като цяло.
Страх ме е да оставам сама в къща.
Страх ме е да пътувам със самолет. И с други превозни средства, но с него най-много.
И от болести, разбира се.
И от много хора, концерт например.
Като цяло съм много страхлива  Laughing трудно се справям.

# 13 22 май 2016, 00:31 ч.
  • Мнения: 141
Олеее а аз си мислех че са малко хората като мен, успокоих се, онази вечер се събирахме с приятели и ми заговориха за единия ми страх как трябвало да го преодолея и тн. от тогава не ми дава мира и се питам как подяволите бих могла да се справя с това след като не знам на кой свят съм буквално в една подобна ситуация? Пробвала съм да седя близо до парапета на терасата, ми не става и това си е, гледам веднагически да си се прибера вътре с този от многото хора в градския съм се примирила отдавна. Като казахте сама в къщи се сетих нещо. До края на Март месец тази година се бях на нокти в нас. Понеже си скъсах връзките на глезена бях болничен и си куках у дома, забелязах че ми се ръчка дръжката на вратата системно като в началото си мислех че си въобразявам ама не беше така.Някой се пробваше да я отвори или проверяваше знам ли  newsm78 Започнах да си държа ключовете в ключалката за уж по спокойно. На последния път поне бях в коридора и видях как дръжката слизаше на долу та докато се домъкна  до вратата... тъкмо отворих рязко и видях само нечии гръб да слиза на долу по стълбите с бясна скорост.Спряха се тези неща но още съм си на тръни като съм сама в къщи или с децата е тогава хептем умирам от страх.

# 14 22 май 2016, 00:43 ч.
  • Мнения: 46 553
Мен в апартамент не ме е страх. Само в къща.
В апартамента има по-малко начини да се влезе и на всички сме сложили резета + СОТ... Нямаш ли шпионка? Опасно е да отваряш така...

# 15 22 май 2016, 00:44 ч.
  • София
  • Мнения: 4 328
детето ми неутрализира нерационалните страхове.
човешките винаги ги има.

# 16 22 май 2016, 00:46 ч.
  • София
  • Мнения: 5 197
Страх ме е да пътувам извънградско...
Страх ме е , да пътувам някъде и да забележа , че около мен няма населено място или хора. Панирам се .
И аз не обичам концерти, претъпкани места , където няма въздух или по скоро изход.

# 17 22 май 2016, 01:05 ч.
  • Мнения: 141
Цитат на: Не се сърди, човече в нд, 22 май 2016, 00:43
Мен в апартамент не ме е страх. Само в къща.
В апартамента има по-малко начини да се влезе и на всички сме сложили резета + СОТ... Нямаш ли шпионка? Опасно е да отваряш така...

Имам шпионка но не се сетих да погледна, с тоя гибс ми хрумна че съм добре въоръжена с две патерици и за това отворих директно.

Цитат на: Wind . в нд, 22 май 2016, 00:46
Страх ме е да пътувам извънградско...
Страх ме е , да пътувам някъде и да забележа , че около мен няма населено място или хора. Панирам се .
И аз не обичам концерти, претъпкани места , където няма въздух или по скоро изход.

До болка познато, само че мен ме е страх да пътувам сама където и да е, в град/квартал ще се затрия ако не съм ходила никога там (шеф ми ме бъзика че ако иска да ме загуби само ме оставя некъде си и готово  Mr. Green), в планина не, там обичам и по някаква причина не ме е страх.

# 18 22 май 2016, 01:21 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Цитат на: So Lucky* в сб, 21 май 2016, 22:55
Цитат на: mariqivanova799 в сб, 21 май 2016, 22:09
Скрит текст:
Страх ме е от болести и некадърни лекари.На 33 години съм,но вече съм с оперативно премахнати матка и яйчници,имам общо 3 коремни операции.След втората умирах от болка и ми сложиха обезболяващо уж за алергични като мен пациенти-Трамалгин.Направих тежка реакция,сложиха ми противоалергично,но понеже беше вечер,а мен ме болеше и звъннах няколко пъти да извикам сестрата.Тя реши,че най-доброто решение е да ми изключи звънеца,цяла нощ умирах и оживявах от болката без да ме погледне някой.Изписаха ме без обезболяващи,след третата операция също без обезболяващи,със съвети да стискам зъби.
Имам и улцерозен колит.Алергична съм към лекарствата за тази болест и лекарите буквално са ме оставили да се оправям сама.Ходих в София,в Университетска болница с надеждата,че могат да ми помогнат,за малко не ми спукаха червото,кървях силно след колоноскопията.Накрая ме попитаха какво изобщо пия и за мое учудване в епикризата накрая бяха написали лечение с това,което аз казах,че пия.Думи нямам.
Имам и проблеми с щитовидната жлеза.Сега уж съм в ремисия,но имам проблеми със зъбите-взеха да се чупят,дори коренът на умъртвените ми зъби се счупваше и се налагаше изваждане.Накрая заболекарят ми каза да изследвам паращитовидните жлези-отидох и там проблем.Попаднах на пълна некадърница ендокриноложка,която ме наплаши,че имам тумори по паращитовидните жлези и една седмица не бях на себе си от ужас.Все пак отидох на консултация при друг ендокринолог и се оказа,че имам много ниски нива на витамин Д и не е нужна операция.За съжаление ако някой ендокринолог беше наясно и ми беше направил изследване на витамин Д щях да спася зъбите си.В момента съм млада жена с два зъба на горната челюст(но ще ми ги вадят,за да ми направят протеза) и седем на долната челюст.Срам ме е да се усмихна.
И да,определено си имам страх,но не виждам как да го преодолея.
Между другото толкова много зъби ми извадиха и не ми дадоха нищо обезболяващо(към традиционните обезболяващи също съм алергична).Както казах ми предстои вадене на последните два зъба на горната ми челюст и умирам от страх,че пак много ще ме боли.
Аз мислех да пиша, че нямам страхове, но като  те прочетох си спомних, страхувам се от болест и некадърността на лекарите практикуващи у нас.
От сърце ти пожелавам, да мине леко със зъбите, и да имаш повече късмет с медиците. Hug
Благодаря и на теб,и на другите момичета,които писаха.
За съжаление ако имаш заболявания,при това хронични,с каквото и оплакване да отидеш на лекар чуваш"Ами от заболяването е,така ще бъде" и не те поглеждат повече.

# 19 22 май 2016, 01:27 ч.
  • Мнения: 933
Страх ме е от гръмотевици
Имам агорафобия и паническо разстройство. Страх ме е от пътуване. Но сега най големия ми страх е от раждането

# 20 22 май 2016, 01:35 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Цитат на: bubaleche в нд, 22 май 2016, 01:27
Страх ме е от гръмотевици
Имам агорафобия и паническо разстройство. Страх ме е от пътуване. Но сега най големия ми страх е от раждането
Няма страшно,изобщо не боли толкова,колкото го преувеличават.Казвам ти го като преживяла какво ли не(по-напред се пооплаках какво ми се е случило).Стискам ти палци за раждането Hug bouquet

# 21 22 май 2016, 01:42 ч.
  • Мнения: 933
Цитат на: mariqivanova799 в нд, 22 май 2016, 01:35
Цитат на: bubaleche в нд, 22 май 2016, 01:27
Страх ме е от гръмотевици
Имам агорафобия и паническо разстройство. Страх ме е от пътуване. Но сега най големия ми страх е от раждането
Няма страшно,изобщо не боли толкова,колкото го преувеличават.Казвам ти го като преживяла какво ли не(по-напред се пооплаках какво ми се е случило).Стискам ти палци за раждането Hug bouquet
Hug Hug аз вече имам едно раждане преди 10 години. Не ме е страх от болката, а да не получа паник атаки по време на раждането и да припадна

# 22 22 май 2016, 01:46 ч.
  • Мнения: X
 Вече и аз се обзаведох с паник атаки . Но аз не ги мисля и не ме е страх . Те просто идват и застигат  и събарят .
  bubaleche  Hug 

# 23 22 май 2016, 01:53 ч.
  • Мнения: 1 244
От нищо не ме е страх толкова, колкото от смърт на някой от семейството ми. Не мога и не искам да го преживявам повече, искам да умра преди тях!!!
Иначе  мога да се "похваля" с агорафобия, която често беше придружена с панически атаки, които само благодарение на себе си преодолях...не съм пила и милиграм химически помощник никога Simple Smile

Последна редакция: нд, 22 май 2016, 02:38 от Gushterica

# 24 22 май 2016, 01:56 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Цитат на: bubaleche в нд, 22 май 2016, 01:42
Цитат на: mariqivanova799 в нд, 22 май 2016, 01:35
Цитат на: bubaleche в нд, 22 май 2016, 01:27
Страх ме е от гръмотевици
Имам агорафобия и паническо разстройство. Страх ме е от пътуване. Но сега най големия ми страх е от раждането
Няма страшно,изобщо не боли толкова,колкото го преувеличават.Казвам ти го като преживяла какво ли не(по-напред се пооплаках какво ми се е случило).Стискам ти палци за раждането Hug bouquet
Hug Hug аз вече имам едно раждане преди 10 години. Не ме е страх от болката, а да не получа паник атаки по време на раждането и да припадна
Не вярвам да получиш паник атаки.Аз отидох да раждам с толкова позитивна нагласа,приеха ме към 11 вечерта и до около 7 сутринта си играх на един телефон,бях му взела зарядното и го бях включила.Към 7 дойде моят лекар,пукна мехура(не ми бяха изтекли водите) и в 9 и 5 вече бях родила.Уговори се с акушерка,моята беше много мила,но и аз слушах какво казва и гледах да правя точно каквото ми казва.Мисли как ще дадеш нов живот,а не,че ще припаднеш.Между другото една приятелка толкова се страхуваше от раждането,че се уговори с лекарите за епидурална упойка и е много доволна.

# 25 22 май 2016, 01:56 ч.
  • Мнения: 1 156
И мен ме е страх от гръмотевици и асансьори,но най-големият ми страх е от стоножки! Колкото и да му е смешно на някой.Като фобия са ми,панически страх.Затова и не обичам лятото.Като малка крещях,виках,качвах се върху маси и столове.Сега замръзвам вперила поглед в тази гнусотия.Не мога да ги убивам,не мога да се доближа до тях дори,а най-големият ми страх е да не ме полази докато спя.Виждала съм белезите,които остават след полазване.Научих се от мноооого години да не спя през нощта и да будувам заради тях.

# 26 22 май 2016, 02:01 ч.
  • Мнения: 2 228
От малка имам страх от дълбоко, и по-конкретно - бях някъде на 5 (още ходех на детска), имаше период, когато всяка вечер сънувах как се разхождам по брега на някаква река (спомням си много добре дори начина, по който бях облечена) и изведнъж усещах как нещо ме тегли и бута към водата, а аз нямам сили да се съпротивлявам.. Един и същи сън всяка нощ. Rolling Eyes Интересното в съня ми беше, че никога не потъвах, дори подсъзнателно си спомням, че това ме успокояваше насън.. Та, въпреки че съм отраснала в черноморски град, така и не се научих да плувам.. нямах желание, а чувството за безтегловност и че не усещам твърда почва под краката си допълнително засилва неприятното усещане в мен.. Поради тази причина не ходя и на басейн, за съжаление. ooooh!

Страх от високо, от силни гръмотевици и.. от стари автомобили (да карам) също имам. Спомням си, че се учих да карам самостоятелно на един 17-годишен (вече) Ford Focus. Simple Smile Е, '99 точно този модел е бил кола на годината, та здравичка си беше, НО е факт, че не се чувствах сигурна и защитена с такъв автомобил.. Имах чувството, че каросерията ще се разпадне, докато шофирам.. Освен това ръчната спирачка не беше много надеждна, а къщата ни е на лек наклон..Rolling Eyes Не знам дали защото бях начинаеща и нямах никакво самочувствие тогава, но усещането за дискомфорт у мен си остана и до днес.

# 27 22 май 2016, 07:57 ч.
  • Мнения: 1 571
Страх ме е да не се случи нещо лошо на близките ми. Преодолявам страха си, като гледам да не мисля за дадения човек, когато не си е в къщи. Намирам си друга работа / занимание - нещо което да ангажира вниманието ми и по-лесно да дочакам този, за който ми е притеснено (дете, съпруг).  Peace

Страх ме и да не се разболявам от нещо по-така, че после с лекарите наистина е сложно - точно както са написали потребителките преди мен. Неглижиране на проблема или пък те стряскат ненужно за състоянието ти, неадекватно лечение или тотално да те оставят без лечение  - един вид да те оставят сам да се оправяш. Добре че има интернет и форуми като тоя, че да може човек сам да си помогне.  Peace Но не винаги и за всичко това ще може да помага...  Rolling Eyes

# 28 22 май 2016, 08:00 ч.
  • Мнения: 4 303
Цитат на: Gushterica в нд, 22 май 2016, 01:53
От нищо не ме е страх толкова, колкото от смърт на някой от семейството ми. Не мога и не искам да го преживявам повече, искам да умра преди тях!!!
Само ако има как да се избегне!
Понякога ме е страх от реакцията на хората! Опитвам да не си създавам конфликти и да не говоря високо.
Страх ме е да не падна от велосипед. Преди много години с братовчед ми доста пъти сме се контузвали при падане и сега май няма сила в света, която да ме качи на велосипед.                                                            
На дървета се качвам до най високото възможно място/докато клоните могат да ме издържат/.

# 29 22 май 2016, 09:00 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Ери в сб, 21 май 2016, 21:59
Всеки нормален човек има по 10-15 страха  Wink


Ами аз не мога да се сетя за повече от един. От дълбоки води ме е страх. Не е точно страх, но не ми е конфортно да вляза на дълбокото да плувам. Все гледам да има дъно отдолу. Тук ща не ща го преодолявам този страх, защото дъно просто няма. Слизаш от скалата по едни стълбички в дълбоката вода и изобщо няма шанс краката ти да докоснат пясък или скала.
Е, сигурно и от мечки в гората бих се страхувала, но изобщо не ходя по гори.  Laughing За реални страхове говоря.

# 30 22 май 2016, 10:10 ч.
  • Мнения: 141
Цитат на: bubaleche в нд, 22 май 2016, 01:27
Страх ме е от гръмотевици
Имам агорафобия и паническо разстройство. Страх ме е от пътуване. Но сега най големия ми страх е от раждането

Не се плаши, предполагам си се наслушала на обяснения колко много боли колко проблеми могат да се получат и прочие... Недей, не обръщай внимание, мисли само за това че като отидеш няколко часа по-късно ще си гушкаш бебчето, мисли за този момент, остави се на течението да те води. Аз имах много висок праг на чувствителност с първото раждане и исках да мина без никакви упойки и тн. 12 часа стисках зъби и чаках както се казва, веднага щом се роди каката успях само да я видя и да съм сигурна че всичко е наред и припаднах, дори не успях да я подържа, не е болка за умиране, за това пък с втората си поисках епидорална и всичко мина перфектно. Не мисли за това какво може да се случи защото това са само вероятни пътища, а какъв ще бъде крайния резултат ще видиш че всичко ще бъде наред  Hug Hug Hug

Много е дълго и за това го слагам в скрит текст и се извинявам предварително.
Скрит текст:
Страх от смърт: Ами преодолях го до голяма степен ща не ща независимо дали става въпрос за близки или не. Стана една вечер преди няколко години, баща ми получи масивен инфаркт, чакахме линейка повече от 2 часа, не искаше да го караме към болницата въпреки че имахме тази възможност, имам някакви медицински познания, направих всичко което знам за да му помогна поне малко, в крайна сметка се оказа че съм се справила но не е било достатъчно поне според мойте разбирания (получих и признание за действията си от спешна помощ не за първи път), замина си в ръцете ми и това беше. Бях се сринала и започнаха проблеми с нервите и паник атаки накрая се обърнах по някаква причина и вместо страх от смъртта я приветствах, исках да дойде по-бързо за мен, после и това отмина и като починаха още двама макар и не около мен в този си час се примирих някак си от вътре.Близо четири години след смъртта на баща ми майка ми при един скандал се обърна към единия ми брат и му каза че "човека с медицинските познания в къщи нарочно го остави да почине", тоест аз. А Бога ми направих всичко по силите си, това окончателно ме срина  Cry Почувствах се окончателно виновна и исках да сложа край на живота си, радвам се че се намериха добри и истински хора които да ме искарат в този момент от ямата в която бях затънала. В крайна сметка това беше и нещото което ме накара да претъпна от мисълта за смъртта.От тогава стигнах до извода че каквото и да става не винаги можем да помогнем или да предотвратим случващото се, искаме или не това е живота в целия му блясък. Била съм мъртва, сетих се за това когато исках да умра, за това и исках да сложа край на живота си, няма от какво да се плашим, знам че да загубиш близък или само мисълта за това е плашеща но реално няма от какво поне за мен до голяма степен. Тъй че горе главата и не го мислете, рано или късно всички си отиваме от този свят. Прегръдки за всички Hug Hug Hug

# 31 22 май 2016, 10:48 ч.
  • Мнения: X
Страхове имам доста и с различна степен и основно за неща, които не мога да контролирам. Най-големият ми страх са змиите. Изпитвам страх дори само, когато изписвам думата.  Embarassed Непреодолим е. Нямам търпимост да гледам това влечуго и за секунда нито на снимка, нито по тв, нито на рисунка. Казват, че трябва де се срещаш със страха си, за да го преодолееш. Исках да направя опит да зърна ... на една изложба, като уговорката беше да видя една и да приключа с разглеждането. Не успях. Втори опит не бих предприела. Пречи ми до там, че не мога да се разхождам в летните месеци на места, които харесвам, да ползвам шезлонг, люлка и т.н. на вилата ни.  Embarassed Страх от кокошки и крави също, но не в такава голяма степен, а и вероятността да ги срещна е много по-малка.

# 32 22 май 2016, 11:50 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Цитат на: stefani^ в нд, 22 май 2016, 01:56
И мен ме е страх от гръмотевици и асансьори,но най-големият ми страх е от стоножки!

Мъжът ми също има фобия от тях. Ужасно е.


Моят най- голям и май основен страх е да не загубя близък човек. До преди 4 години, когато почина баща ми, все си представях, че точно тези беди ще ме подминат, че точно на мен няма как да ми се случат. Е, вече е най- големият ми страх. Станала съм адски черногледа и навсякъде ми се привиждат неизлечими болести. Опитвам се да си налагам да съм по-позитивна, но е трудно.

# 33 22 май 2016, 11:57 ч.
  • Мнения: 141
Цитат на: Северина в нд, 22 май 2016, 11:50
Цитат на: stefani^ в нд, 22 май 2016, 01:56
И мен ме е страх от гръмотевици и асансьори,но най-големият ми страх е от стоножки!

Мъжът ми също има фобия от тях. Ужасно е.


Моят най- голям и май основен страх е да не загубя близък човек. До преди 4 години, когато почина баща ми, все си представях, че точно тези беди ще ме подминат, че точно на мен няма как да ми се случат. Е, вече е най- големият ми страх. Станала съм адски черногледа и навсякъде ми се привиждат неизлечими болести. Опитвам се да си налагам да съм по-позитивна, но е трудно.

Ще се справиш с времето, още ти е прясно както се казва пък и такова нещо не се забравя  Hug

# 34 22 май 2016, 12:37 ч.
  • Мнения: 3 371
Цитат на: _buba_ в нд, 22 май 2016, 10:48
Страхове имам доста и с различна степен и основно за неща, които не мога да контролирам. ..............
Цитирам теб, защото основния проблем на страховете/при почти всички хора/ си го описала - липсата на контрол относно ситуацията/положението.
Не предлагам терапия, нито каквото и да е , само отбелязвам.

# 35 22 май 2016, 13:35 ч.
  • Мнения: X
Salt on Our Skin
Скрит текст:
никнейма ти свързан ли е с един мой любим филм  Laughing http://www.imdb.com/title/tt0105306/

# 36 22 май 2016, 18:43 ч.
  • Мнения: 18 562
Аз пък съм изявен хипохондрик.
И от раждане ме е страх, и малко от самолет, ама летях без проблем и сега пак ще летя, ама пак си ме е страх. Simple Smile също имам и страх от провал  Crossing Arms
Един много голям страх -от смъртта, от загуба на близък, изпитвам също страх.
Имам страх и от височини, но много лек и от тези люлки-гондоли, разни там по дестките паркове, корема ми се преобръща и се свива.
Преди го няма този страх, но отскоро ми се появи, особено от рязкото слизане от горе-надолу  Simple Smile

# 37 22 май 2016, 18:47 ч.
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Никой ли не го е страх от возене в кола?  Rolling Eyes Кръвно вдигам, ускорен пулс, непрекъснато натискам въображаема спирачка и изобщо студена пот ме облива. Нещата се влошават...
В градовете и второкласните пътища не ме е страх, но на магистралата е ужас...може би, заради скоростта...

# 38 22 май 2016, 19:13 ч.
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 300
Страхувам се да се кача в асансьор.Затова и жилището и е на нисък етаж.
Страхувам се от болести.Много.
Страхувам се от високите скорости,ако пътуваме с кола по магистралата.ММ знае и кара с не повече от 90-100.И затова винаги си пътуваме с нашата кола.
Страхувам се от височина.Не мога да застана на ръба на висока скала например.Не мога да изляза на балкона ,ако съм на висок етаж.
Страхувам се от змии.

Нямах никакъв страх,когато влизах в болницата да раждам.Нямах търпение да видя бебето .

# 39 22 май 2016, 19:26 ч.
  • На топло
  • Мнения: 4 130
Страхувам се от стари български асансьори. Не се качвам и не разрешавам на детето да се качва.
Бяхме на гости и хората ни гледаха така  Shocked когато разбраха, че няма да го ползваме, за 10 етаж, всеки ден по няколко пъти. А този асансьор си беше
като влакче към ада. Но нямам никакъв проблем с нови, нормални такива, пътувам си без проблем и страх.

От високо ми става лошо, даже като си помисля за това и вече ми се вие свят и ми се повдига. Живея на нисък етаж и съм отвикнала.
Като ученичка висях от балконите до кръста да си говоря с приятелките, като си го спомня днес и ми става много лошо.

# 40 22 май 2016, 19:54 ч.
  • Мнения: 5 423
От високо.Само като погледна надолу и се разтрепервам и ми се завива свят.
От самолети.Не съм се качвала и мисля,че никога няма да се кача.Дано не ми се налага!
От кучета преди ме беше страх,сега не.
От духове (вярвам в тях и ме е страх до някаква степен).
Не знам как се преодолява. Ако се кача на самолет и летя,може и да не ме е страх следващия път,но се съмнявам.

# 41 22 май 2016, 20:23 ч.
  • Мнения: 3 371
Цитат на: Жармен в нд, 22 май 2016, 13:35
Salt on Our Skin
Скрит текст:
никнейма ти свързан ли е с един мой любим филм  Laughing http://www.imdb.com/title/tt0105306/

Същият  Hug

# 42 22 май 2016, 20:24 ч.
  • Мнения: 2 228
Цитат на: Marthina в нд, 22 май 2016, 19:54
От високо.Само като погледна надолу и се разтрепервам и ми се завива свят.
В такива моменти ми се подкосяват краката и ми се свива стомахът..
Странно е и чувството, което изпитвам понякога в моменти на страх - страхувам се, но същевременно ми е смешно, не мога да си го обясня. Mr. Green Sick Rolling Eyes Дори понякога, ако има и други хора с мен, си мислят, че се преструвам. Confused

# 43 22 май 2016, 20:53 ч.
  • Мнения: 11 571
От стълбища без перила. Ако има стена от едната страна се подпирам на нея. Ако няма- минавам, но направо главата ми започва да бучи, подкосяват ми се краката, сърцето ми започва да прескача. Или се хващам за човека, ако съм с някой.
От ескалатори. Да съм се качвал три пъти, заради детето. Мога да го преодолея.
От екопътеки- не и не!!! Веднъж ходих и опищях местността, без да преувеличавам.
От малки и тесни планински пътища- като пътувам с кола се возя със затворени очи. Все си представям как падаме в пропастта.
Общо взето-мразя камънаците. А хората и пари дават. Mr. Green
И от море, от удавяне- влизам до колене, плацикам се и излизам. Ако вляза над кръста сърцето ми спира- все едно някой го обгръща с длани и не мога да дишам. В басейна се държа за стълбичката.

# 44 22 май 2016, 20:56 ч.
  • София
  • Мнения: 4 328
хм, като ви чета, излиза, че съм някаква много безстрашна Simple Smile
пък не е съвсем така.

# 45 22 май 2016, 22:09 ч.
  • Мнения: 2 099
А пък аз имам страх от филми на ужасите.Няма сила дето да ме накара да гледам.Погледам ли малко и после ме е страх вкъщи и на тъмно.Проверявам по 10 пъти вратата,прозорците,а в градината абсурд да изляза по тъмно.Държи ме по няколко дена и затова не гледам такива филми.Страх ме е от непознати и не обичам някой да върви зад мен по улицата.

# 46 22 май 2016, 22:27 ч.
  • На топло
  • Мнения: 4 130
Цитат на: Рибозом в нд, 22 май 2016, 22:09
А пък аз имам страх от филми на ужасите.
Гледането на филми на ужасите е пожелание, а ежедневното използване на асансьор, ако живееш на висок етаж е неизбежно.

# 47 22 май 2016, 22:27 ч.
  • София
  • Мнения: 5 197
Аз пък осъзнах, че когато съм в гората /било то и Витоша, където има хора,нв съм била другаде наскоро / ,изпадам в състояние подобно на клаустрофобия.
Рибозом,  една вечер, когато се прибирахме с детето ,един мъж започна да ни следи, почти ни настигна, но се появиха хора и той си тръгна  Shocked

# 48 22 май 2016, 23:00 ч.
  • Мнения: 2 099
В гората и от животни не ме е страх,страх ме е от хората.Всякакви откачалки се навъдиха,ще те заколят за няма и нищо.Асансьори не ползвам,не ги харесвам изобщо,няма никакъв контрол върху състоянието им.Другия ми страх е от високо.Не се опитвам да го преодолея.

# 49 22 май 2016, 23:28 ч.
  • Мнения: 14 478
Страх ме е от хлебарки. От тези черните и мазните и едрите, които излизат нощно време. Като живеехме преди в блок имаше от тях. Обикновено крещях като прмадона от филм и мъжът ми я убиваше.  
Една вечер се срещнах с хлебарката насаме и нямаше кого да викам за помощ. След дълго кършене на пръсти нагънах едно списание, промъкнах се и прас, прас...трупясах я. После като замитах трупа и го изхвърлях си притварях очите..и се опитвах да не гледам.
 После мъжът ми се върна от командировка и аз пак си крещях като видех хлебарка. Страхът ми се върна.

# 50 22 май 2016, 23:32 ч.
  • Мнения: 4 188
Цитат на: weissbier в нд, 22 май 2016, 23:28
Страх ме е от хлебарки. От тези черните и мазните и едрите, които излизат нощно време. Като живеехме преди в блок имаше от тях. Обикновено крещях като прмадона от филм и мъжът ми я убиваше.  
Една вечер се срещнах с хлебарката насаме и нямаше кого да викам за помощ. След дълго кършене на пръсти нагънах едно списание, промъкнах се и прас, прас...трупясах я. После като замитах трупа и го изхвърлях си притварях очите..и се опитвах да не гледам.
 После мъжът ми се върна от командировка и аз пак си крещях като видех хлебарка. Страхът ми се върна.
Купи си въздушна пушка, да ги целиш от хола, да не ставаш де #Crazy

# 51 22 май 2016, 23:35 ч.
  • Мнения: 14 478
Цитат на: sandokanchev в нд, 22 май 2016, 23:32
Купи си въздушна пушка, да ги целиш от хола, да не ставаш де #Crazy
Ти ма уби! Как ще уцеля хлебарка от хола с въздушна пушка на две бири. Абсурд.

Пък и вече в къщата няма хлебарки. Само паяци. Но с тях съм в примирие.

# 52 22 май 2016, 23:36 ч.
  • Мнения: 4 188
Цитат на: weissbier в нд, 22 май 2016, 23:35
Цитат на: sandokanchev в нд, 22 май 2016, 23:32
Купи си въздушна пушка, да ги целиш от хола, да не ставаш де #Crazy
Ти ма уби! Как ще уцеля хлебарка от хола с въздушна пушка на две бири. Абсурд.

Пък и вече в къщата няма хлебарки. Само паяци. Но с тях съм в примирие.

Е, ти пък. Нали каза, че са от големите. И само на две бири #Crazy

# 53 22 май 2016, 23:38 ч.
  • Мнения: 14 478
Не само големи, но някои имаха и крила.
Не съм ги виждала да летят обаче. Сигурно щото спирам след втората бира... Mr. Green

# 54 22 май 2016, 23:39 ч.
  • Мнения: 11 571
Хаха. Миналата година ги бях навъдила в кухнята, чаках да стане 2-3 през нощта, ставах, светвах и с едно списание- трас- прас, до 50 трупа съм броила загинали.
Страх или гнус? Има разлика.

# 55 22 май 2016, 23:41 ч.
  • Мнения: 14 478
Гнус ще да е. Но направо студена пот ме избива.
 С другите буболечки иначе нямам проблем.

# 56 22 май 2016, 23:46 ч.
  • Мнения: 25 782
Цитат на: Дари* в нд, 22 май 2016, 23:39
Хаха. Миналата година ги бях навъдила в кухнята, чаках да стане 2-3 през нощта, ставах, светвах и с едно списание- трас- прас, до 50 трупа съм броила загинали.
Страх или гнус? Има разлика.
50... наистина ли? Shocked

# 57 22 май 2016, 23:48 ч.
  • Мнения: 14 478
Цитат на: So Lucky* в нд, 22 май 2016, 23:46
Цитат на: Дари* в нд, 22 май 2016, 23:39
Хаха. Миналата година ги бях навъдила в кухнята, чаках да стане 2-3 през нощта, ставах, светвах и с едно списание- трас- прас, до 50 трупа съм броила загинали.
Страх или гнус? Има разлика.
50... наистина ли? Shocked
Сигурно са били от кафявите. Те са на стада.
Черните гиганти са единаци... Mr. Green

# 58 22 май 2016, 23:52 ч.
  • Мнения: X
Откъде толкова хлебарки?
Аз ако съм, няма да ги трепя и ще се правя, че не ги виждам. Не че ме кефят, но ще ми е гадно да ги просна по пода. Не е ли по-добре да се вземат някакви превантивни мерки, че да не идват в къщата? Спрейове, таблетки, такива работи?

Тъй де, нямам страх от буболечки, гризачи и подобни. Не вярвам, че е възможно да ме изядат, докато спя.

# 59 22 май 2016, 23:59 ч.
  • Мнения: 11 571
Че и повече. Откъде дойдоха, нз, нов блок, чисто. Беше ад. Сложих някаква силна отрова, забъркана не знам с какво, която ми дадоха и за дни реших проблема. За една нощ от чифтосване се раждали 40 нови до сутринта, така ми казаха. Без крилца бяха. Sick

# 60 23 май 2016, 00:00 ч.
  • София
  • Мнения: 5 197
На сестра ми една хлебарка и влезе в ухото, докато спи. Тя вече мрази хлебарки.

# 61 23 май 2016, 00:17 ч.
  • Мнения: 25 782
Аз миналата седмица намерих една черна в коридора и я убих.
Тези черните ли се множат за 1 нощ? Shocked
Не ме е страх от хлебарки, просто ми са неприятни...

# 62 23 май 2016, 00:20 ч.
  • Мнения: 6 681
Цитат на: Wind . в пн, 23 май 2016, 00:00
На сестра ми една хлебарка и влезе в ухото, докато спи. Тя вече мрази хлебарки.

Ужас!
Като си помисля и аз съм имала няколко пъти паник атаки- задушавах се, мислех, че ще умра...
Страх ме е да не се случи нещо с децата и близките ми.Днес майка ми ми изкара акъла- 5 пъти и звънях- не вдига, отидох до тях и не можах да отключа- отвътре имаше ключ. Звънях, тропах- нищо!Сериозно се паникьосах, заобиколих блока и взех да викам към терасата.Разгеле- показа се-тя си седяла на терасата и не чува, че звъня, телефона и сложен на режим без звук.Отгоре на всичкото ми се смееше, че съм се изплашила.😠

# 63 23 май 2016, 00:21 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: #Frozen# в пн, 23 май 2016, 00:20
Отгоре на всичкото ми се смееше, че съм се изплашиша.😠

То си е за смях.

# 64 23 май 2016, 00:23 ч.
  • Мнения: 6 681
И защо? Тя е хипертоник от години, като нищо може да получи криза, не е за смях.

# 65 23 май 2016, 00:25 ч.
  • Мнения: 2 099
Че те са си гнусни.Преди като живеехме в блок беше напаст.От ония дебелите мазни и черни гадини имше.Купих една опаковка Хлебомор в спринцовка и изчезнаха окончателно.Скоро даже препоръчах на позната.В къщата няма хлебарки,ама чат-пат влиза по някое гущерче и настава пир за коткинатора.Специално го мори поетапно и на части с цел максимално удоволствие.Че даже си ги и яде като спагети гущерите.😋

# 66 23 май 2016, 00:31 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: #Frozen# в пн, 23 май 2016, 00:23
И защо? Тя е хипертоник от години, като нищо може да получи криза, не е за смях.

За смях е реакцията ти. Иначе като нищо всеки може да получи нещо по всякое време.

# 67 23 май 2016, 09:38 ч.
  • Мнения: 1 800
От реалните страхове ме е страх от насекоми - хлебарки най-вече, към другите имам по-нормални реакции. Не само страх, примесено е с погнуса и ужас и все пак, ако видя, реагирам да я прасна с нещо. Имам и страх от плъхове и мишки - пак заради погнуса, но при тях мога само да избягам. От кучета имам умерен страх, но видя ли 4-5 бездомни накуп страхът се покачва неимоверно. Като цяло към почти всички животни съм много предпазлива.
От нереалните страхове - тези, които са невидима заплаха -  имам страх от провал, който рядко преодолявам, в повечето случаи си треперя вътрешно, докато мине нещото.

# 68 23 май 2016, 12:19 ч.
  • Мнения: 244
Както повечето тук и мен ме е страх от хлебарки и подобни.От паяци не ме е страх,само ми е неприятно ако успеят да ме полазят.
Живея на доста висок етаж и затова не изпитвам страх от асансьори.

# 69 23 май 2016, 13:50 ч.
  • София
  • Мнения: 9 850
Живяла съм 16г. на осми, последен етаж, и все пак ме е страх от високо. Сънувала съм даже кошмари, как терасата се накланя, аз увисвам на парапета и ще падна. С много страх излизах изобщо на някоя от терасите.
Сега, някак преживявам четвъртия етаж, когато съм на гости на баба ми, дори излизам на балкона.
Не обичам стари асансьори, но чак страх от тях нямам все още...
Изпитвам необясним страх от тъмното. Необясним ми е, защото не съм преживяла нищо страшно, нито такова, което да ме уплаши, по тъмно. Опитвам се да го посмекча, като не святкам лампите по коридорите вкъщи, но...

# 70 23 май 2016, 14:54 ч.
  • София
  • Мнения: 5 197
В асансьори не се качвам. /само на някои нови/ .
Като бях бременна в 3-4месец качих 15-те етажа на майчин дом.
После бях с патерици и се качих и слязох пеша от 8я етаж на Пирогов.
Във военна болница се оставих на един военен да ме "убеди",че се намирам в болница пълна със сигурност и никога няма да позволят на асансьора да се повреди или падне.
Имам страх от земетресения. След вчерашното се облякох за 3мин,събрах важното и газ с,детето навън..Пеша по стълбите.
Имам и страх от някои силни бури, дъждове и градушки. Не че нещо, но пулсът ми се ускорява много.

# 71 23 май 2016, 16:19 ч.
  • Мнения: 141
От нереалните страхове моят е смяна на обстановката, работна или домашна, трудно ми е да ги приема, привързвам се много лесно към дадени места. От асансиори имам само когато заседна, сърцето ми се качва в гърлото и изпадам в паника. Като съм изплашена много силно започвам да дишам като че съм асматичка което е много странно, а реално нямам такъв проблем Shocked

# 72 23 май 2016, 20:09 ч.
  • Мнения: 422
Аз се страхувам от това да се случи нещо лошо с хората, които обичам. Успокоявам се, когато се моля Бог да ги закриля и пази. Страхувам се от змии и страшни кучета. Страхувам се от смъртта. Когато помисля за тези неща си казвам "Бог да ни пази" и поглеждам към небето.

# 73 23 май 2016, 20:40 ч.
  • Мнения: 4 188
Цитат на: violet_2006 в пн, 23 май 2016, 20:09
Аз се страхувам от това да се случи нещо лошо с хората, които обичам. Успокоявам се, когато се моля Бог да ги закриля и пази. Страхувам се от змии и страшни кучета. Страхувам се от смъртта. Когато помисля за тези неща си казвам "Бог да ни пази" и поглеждам към небето.
  Бог, няма да ти помогне на момента, ако не си подготвена психически и физически, как да се справиш в дадена ситуация. Упованието в бог е имагинерно понятие. Ако не знаеш как да се предпазиш от змии и кучета, бог е последният, който ще те опази.

# 74 23 май 2016, 22:28 ч.
  • Мнения: 2 127
Страхувам се от гръмотевици и бури. Откак се помня ми датира този страх и нямам логично обяснение за него.
Иначе съм имала периоди на страх от самолети около 11.09.'11; страх от асансьори, когато едно момиче в съседен блок загина в такъв; страх от плъхове, пак след прочетена статия за нахапано момиче... всички са ме държали по няколко години, с изключение на последния - още си ме е шубе от плъховете.
И от високото ме е страх, навремето София ленд като работеше, на кулата никога не пищях - от ужас не можех да си отворя устата. Но пък се качвах.

# 75 23 май 2016, 22:54 ч.
  • Мнения: 15 263
Страхувам се за хората, които обичам. Страхувам се от неизвестното. Други страхове май нямам. Гнус ме е от мишки, жаби, змии, насекоми и др., но когато се налага ги хващам.

Цитат на: Seerose. в пн, 23 май 2016, 22:28
Страхувам се от гръмотевици и бури. Откак се помня ми датира този страх и нямам логично обяснение за него.
Имам точно обратната реакция, откакто се помня. Винаги са ми харесвали, ярки светкавици с последващ грохот. И аз няма обяснение защо.

# 76 23 май 2016, 23:54 ч.
  • Мнения: 14 478
Цитат на: Wind . в пн, 23 май 2016, 14:54

Във военна болница се оставих на един военен да ме "убеди",че се намирам в болница пълна със сигурност и никога няма да позволят на асансьора да се повреди или падне.

хе хе хе. Ами да! Повреди ли се асансьора и го пращат /асансьора/ в карцера на хляб и вода за 3 дни.  А посмее ли гадината да падне и го чака военен съд и разстрел.
Нито един асансьор поради тези изброени причини не смее нито да се повреди нито да падне. Същото се отнася и за електрическите крушки. А някоя изгоряла а .. #2gunfire









# 77 23 май 2016, 23:59 ч.
  • София
  • Мнения: 5 197
Цитат на: weissbier в пн, 23 май 2016, 23:54
Цитат на: Wind . в пн, 23 май 2016, 14:54

Във военна болница се оставих на един военен да ме "убеди",че се намирам в болница пълна със сигурност и никога няма да позволят на асансьора да се повреди или падне.

хе хе хе. Ами да! Повреди ли се асансьора и го пращат /асансьора/ в карцера на хляб и вода за 3 дни.  А посмее ли гадината да падне и го чака военен съд и разстрел.
Нито един асансьор поради тези изброени причини не смее нито да се повреди нито да падне. Същото се отнася и за електрическите крушки. А някоя изгоряла а .. #2gunfire

Joy Joy Joy
Много се забавлявам с твоите постове.
Харесва ми чувството ти за хумор

# 78 24 май 2016, 16:08 ч.
  • When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
  • Мнения: 3 681
Цитат на: #Frozen# в пн, 23 май 2016, 00:20
Днес майка ми ми изкара акъла- 5 пъти и звънях- не вдига, отидох до тях и не можах да отключа- отвътре имаше ключ. Звънях, тропах- нищо!Сериозно се паникьосах, заобиколих блока и взех да викам към терасата.Разгеле- показа се-тя си седяла на терасата и не чува, че звъня, телефона и сложен на режим без звук.Отгоре на всичкото ми се смееше, че съм се изплашила.😠
Моята майка е такава паника - в друг град живее, и ми се обажда всеки ден - по веднъж. Не дай Боже да не си вдигна телефона - звъни до откат, като не вдигна 3-4 пъти, подпуква близки и роднини и побърква народа.. В същото време като ходи до магазина, никога не си взема телефона, и ако се случи аз да я потърся - аз се притеснявам за нея естествено, но като ѝ се скарам за това - ми казва: "Е, какво толкова се тревожиш?!?!"  #2gunfire

Цитат на: Check Please в нд, 22 май 2016, 09:00
Цитат на: Ери в сб, 21 май 2016, 21:59
Всеки нормален човек има по 10-15 страха  Wink

Ами аз не мога да се сетя за повече от един. От дълбоки води ме е страх. Не е точно страх, но не ми е комфортно да вляза на дълбокото да плувам. Все гледам да има дъно отдолу. Тук ща не ща го преодолявам този страх, защото дъно просто няма. Слизаш от скалата по едни стълбички в дълбоката вода и изобщо няма шанс краката ти да докоснат пясък или скала.
Е, сигурно и от мечки в гората бих се страхувала, но изобщо не ходя по гори.  Laughing За реални страхове говоря.
Аз също не се чувствам комфортно в дълбоки води, но не бих го нарекла страх. Не обичам басейни - по -добре ми е в река или море  newsm78 Не зная защо е така...

Най -общо - от нищо не ме е страх  Laughing Израстнала съм на село, сред всякакви животни и добре общувам с тях...Пък и съм Ветеринар по диплома  Wink
Данък обществено мнение, не плащам - даже винаги същисвам хората, с начина си на мислене и държание...
Смъртта си е смърт. Сблъсквала съм се с нея - не е приятно, ама минава с времето. Май, дори вярвам, че са си по-добре там хората. Ние тука да му мислим.
Раждането пък съвсем - наложи се секцио, че момата не щеше да излиза, но не съм се страхувала - по-скоро ми беше интересно да го изпитам - но уви не ми се получи...
От високо ми се подкосяват краката, но ми е като адреналиново преживяване, и май ми харесва дори  Twisted Evil
Цитат на: виж ти в нд, 22 май 2016, 20:56
хм, като ви чета, излиза, че съм някаква много безстрашна Simple Smile
пък не е съвсем така.

+1

# 79 24 май 2016, 16:58 ч.
  • Мнения: 6
Ужасяват ме пеперуди,особено нощните.Летящо-жужащи твърдокрили гадни бръмбари и черни хлебарки тип 4x4.Отврат са.

# 80 24 май 2016, 18:33 ч.
  • Мнения: 4 569
Страх ме БЕШЕ от зъболекари. Намерих си "моята" и вече ходя с кеф.

Страх ме Е от бездомни кучета. Хапало ме е такова без причина. Боря се да преодолея страха си.

Страх ме Е от високо и от това да нямам дъно под краката си. Не се качвам на високо, не мога да плувам.

# 81 24 май 2016, 19:09 ч.
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Цитат на: Wind . в пн, 23 май 2016, 00:00
На сестра ми една хлебарка и влезе в ухото, докато спи. Тя вече мрази хлебарки.


На сестрата на бивш мой шеф й беше влязла така хлебарка в ухото. Такива поразии беше направила, че жената до ден днешен не е нормална  Sad
Живяла съм сред тази паплач и никакво пръскане не помагаше- блок с пенсионери и тварите се въдеха по поколение на ден. Никога не ме е било страх или гнус, наистина имахме и летящи. Гаднички са, спор няма.

# 82 24 май 2016, 21:23 ч.
  • Мнения: X
Мен пък напоследък почна да ме е страх, че "Игра на тронове" никога няма да свърши. Пак върви в къщи. Sick

# 83 24 май 2016, 21:25 ч.
  • Мнения: 14 478
Цитат на: Check Please в вт, 24 май 2016, 21:23
Мен пък напоследък почна да ме е страх, че "Игра на тронове" никога няма да свърши. Пак върви в къщи. Sick
Има едно копче-казва се off
Може и да отвъртиш бушона. Аз така спрях "Господари на ефира"

# 84 24 май 2016, 21:34 ч.
  • Мнения: X
С офа не става, с буншона също ще ме хванат.В къщи има почитатели.

# 85 24 май 2016, 22:05 ч.
  • Мнения: 4 188
Цитат на: Check Please в вт, 24 май 2016, 21:34
С офа не става, с буншона също ще ме хванат.В къщи има почитатели.
Не с централния бушон, с малкия на устройството, пробвай, няма да се усетят.

# 86 25 май 2016, 03:45 ч.
  • Valencia-estadio de Mestalla, Barcelona-estadio de Camp Nou
  • Мнения: 901
Цитат на: Check Please в вт, 24 май 2016, 21:34
С офа не става, с буншона също ще ме хванат.В къщи има почитатели.
С "Родителски контрол" става. Simple Smile

# 87 25 май 2016, 14:22 ч.
  • Мнения: X

  Съседите ме атакуват пак с хилти и то на сантиметри от мен и аз им връщам  Joy

# 88 25 май 2016, 15:15 ч.
  • София
  • Мнения: 12 374
Имам ПА от 10 години, но съм се научила да надвивам кризите и вече не се впечатлявам. Единствените кризи, които ме скапват и не успявам да овладея са когато съм под земята и в тунели. Съответно паркирането в подземни гаражи е no-no, а подлезите ги взимам със скорост, за която и Алисън Феликс може да ми завиди. На метро никога не съм се качвала, няма и да се кача - пък нека съм единствената софиянка под 85-годишна възраст, която не знае как аджеба работи това чудо. Хич не ми дреме.

Страх ме е от демони и духове.

Страх ме е от хлебарки. Отраснах в страна където тези живини бяха с размерите на врабчета и още от дете изпитвам ужас. Лазили са ме, намирала съм ги скрити в дрехите, в леглото, абе къде и как ли не. Сега у дома нямаме (пу пу) защото 2 пъти годишно идват от една фирма и пръскат. Иначе съм в състояние да сменя жилище и квартал, само и само да се отърва.

Страх ме е от високо и липса на дъно под краката ми. Лош плувец съм и все гледам да стигам дъното..иначе изпадам в истерия и мога да се удавя от паника.

# 89 27 май 2016, 21:22 ч.
  • Мнения: 141
Цитат на: Tаис в ср, 25 май 2016, 15:15
Имам ПА от 10 години, но съм се научила да надвивам кризите и вече не се впечатлявам. Единствените кризи, които ме скапват и не успявам да овладея са когато съм под земята и в тунели. Съответно паркирането в подземни гаражи е no-no, а подлезите ги взимам със скорост, за която и Алисън Феликс може да ми завиди. На метро никога не съм се качвала, няма и да се кача - пък нека съм единствената софиянка под 85-годишна възраст, която не знае как аджеба работи това чудо. Хич не ми дреме.

Страх ме е от демони и духове.


Как успя да се справиш с ПА? Аз се боря с тях но не успявам изобщо, в крайна сметка с ПА при мен се получава и нервен срив или само едното отделно та после съм като разбита физически и психически поне 2-3 дни на ред.
За протокола мен ме е страх от магия и устни проклятия (особено казани от цигани )

# 90 7 юни 2016, 13:22 ч.
  • Мнения: 2 760
Имах един-единствен път паник атака, бях бременна с второто си дете, на един празен паркинг...страх ме е да не се повтори.
Страх ме е от насекоми, или може да ме е гнус, но даже като пиша за тях, потрепервам. Особено от онези, които летят като камикадзета в лицето ми. Страхът от паяци го преодолях, живея в гората, имам си всякакви. Хлебарка съм виждала само в "Пирогов", кафяви бяха.
От мишки ме е гнус. Веднъж в котелното ни помещение - тясно като много тесен коридор, бях щурмувана от една мишка, свила се на топло, и не разбрах как с ръце и крака съм на половин метър над земята, захваната за двете стени на този коридор като някакъв спайдърмен.
От змии, кучета не ме е страх. Няма да има проблем да пипна змия, само че това е най-големият страх на мъжа ми и ако узнае, няма да се доближи до мен  Laughing
Страх ме е от тераси, от пропасти не поглеждам, но пък не ме е страх от летене с делтапланер например, дори искам скоро пак да фъркам.

Страх ме е от удавяне, макар че съм нелош плувец.
Страх ме е от апокалиптични филми и се изнасям от стаята, ако мъжът ми гледа такъв.
Най-големият си страх няма да го споделя.

# 91 7 юни 2016, 14:36 ч.
  • София
  • Мнения: 1 017
Страх ме е от високо или поне ме беше страх, но някакси започнах да го преодолявам, поне така си мисля. Ако погледна от висока тераса и на мене ми изтръпват краката, както беше споменал някой по-горе, но се справям.
Беше ме страх да летя със самолет, но с няколко полета през годините го преодолях, поне последния път ми беше "ок", даже реших, че в следващия си живот искам да съм пилот  Laughing
Не обичам змии, гадни са ми, но нямам проблем да ги гледам, ако са в терариум. Не бих пипнала обаче...
Навремето ме беше ухапало едно куче, та доста време след това имах страх от бездомни кучета, но почти съм го преодоляла, въпреки че ако видя няколко насреща си, обикновено минавам встрани. Хубаво, че рядко ми се случва, а и обичам кучета все пак.

# 92 7 юни 2016, 15:19 ч.
  • София
  • Мнения: 12 374
Цитат на: Piper Halliwell в пт, 27 май 2016, 21:22
Цитат на: Tаис в ср, 25 май 2016, 15:15
Имам ПА от 10 години, но съм се научила да надвивам кризите и вече не се впечатлявам. Единствените кризи, които ме скапват и не успявам да овладея са когато съм под земята и в тунели. Съответно паркирането в подземни гаражи е no-no, а подлезите ги взимам със скорост, за която и Алисън Феликс може да ми завиди. На метро никога не съм се качвала, няма и да се кача - пък нека съм единствената софиянка под 85-годишна възраст, която не знае как аджеба работи това чудо. Хич не ми дреме.

Страх ме е от демони и духове.


Как успя да се справиш с ПА? Аз се боря с тях но не успявам изобщо, в крайна сметка с ПА при мен се получава и нервен срив или само едното отделно та после съм като разбита физически и психически поне 2-3 дни на ред.
За протокола мен ме е страх от магия и устни проклятия (особено казани от цигани )
С воля и трънско-македонски инат  Laughing

Пробвала съм с хапове, терапия, медитация, накрая се заинатих, че няма да пия Сероксат до края на живота си и малко по малко започнах да се научавам да преодолявам паник атаките. Не съм успяла изцяло - все още не съм се качвала в метрото и когато съм под земята ми прилошава, но поне през останалото време почти нямам кризи. Когато имам, ги преодолявам бързо и лесно. И не търча в Пирогов всяка седмица както преди  Laughing

# 93 7 юни 2016, 16:01 ч.
  • София
  • Мнения: 5 197
Трънско - македонски инат
Ти си огън, значи  Crazy
Страха от извънградско возене  се прояви миналата седмица и не отидох в Троян с детето...
Между другото и аз съзнателно избягвам.метрото.

# 94 7 юни 2016, 17:08 ч.
  • Мнения: 12 473
Големи страхове нямам.
Или по-скоро - не ги мисля изобщо.

Ежедневни тревоги си имам, но и те не са дълготрайни, защото бързо се справям с тях.
Какъвто страх съм имала - премахнала съм го.
За да пробери един страх - трябва да му се "отдадеш"..
Като малка умирах от страх от тъмното.
И все ме наказваха да стоя в килера на тъмно. ooooh!

По едно време се светнах, че като се вгледаш дълго в тъмното, то не е вече чак толкова тъмно. Даже просветлява..И вече не беше толкова страшно, а даже забавно, защото си измислях игри.

Страх ме беше много да остана сама и да оема живота си в свои ръце. Реших, че и да ме е страх, крайният резултат ако не действам пак би бил същият.

Имала съм и аз ПА, свърззано с инцидент с кола. Дълго време не можех да се кача на кола после. Ама трябваше.

Здрава да съм само. И близките ми.
Всичко останало бързо минава.

# 95 7 юни 2016, 21:57 ч.
  • Мнения: 2 204
Мъдрите хора са казали - "Страхливите умират по няколко пъти на ден, смелите-само веднъж"
Замислете се кое е по-добре - да умирате от страх по няколко пъти на седмица или само веднъж когато му дойде времето. Страхът е нормално чувство, но само до определени граници. Над тях става ирационален и започва да пречи на нормалния живот. Всички тези ирационални страхове и паник атаки се лекуват вече успешно от съвременната психиатрия, така че моя съвет е да се лекувате от ирационалните си страхове които ви пречат да се радвате на живота на 100%. Не си заслужава просто човек да изживее живота си в страх. То това не е живот...

# 96 8 юни 2016, 08:12 ч.
  • София
  • Мнения: 5 197
Със сигурност , пишещите тук се изправят пред страховете си.
И това ги прави смели, и ако трябва да вярваме на сентенции
"Смелостта е съпротива срещу страха,власт над страха,  а не липса на страх"

# 97 8 юни 2016, 12:49 ч.
  • Мнения: X
Страх от височини.Въпреки това искам да скоча с бънджи.
Страх от тесни пространства.В асансьор се качвам само когато няма друг начин.И в пещери не влизам.
Страх от водата.Въпреки това ходех на уроци по плуване.

# 98 8 юни 2016, 13:56 ч.
  • София
  • Мнения: 4 328
Цитат на: Love! в ср, 08 юни 2016, 12:49
Страх от височини.Въпреки това искам да скоча с бънджи.
страхът е от скока, не от височината. хора без страх от височина, се страхуват да скочат. трудно убеждаваш мозъка си, че не се самоубиваш Simple Smile

# 99 8 юни 2016, 14:17 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: виж ти в ср, 08 юни 2016, 13:56
Цитат на: Love! в ср, 08 юни 2016, 12:49
Страх от височини.Въпреки това искам да скоча с бънджи.
страхът е от скока, не от височината. хора без страх от височина, се страхуват да скочат. трудно убеждаваш мозъка си, че не се самоубиваш Simple Smile
Абе, не знам дали ще ме е страх от скока, все още не съм опитвала....    Laughing
Но от височини определено ме е страх, на терасата на по-висок етаж получавам замайване и усещане, все едно терасата се люлее, не мога да погледна в пропаст или от ръба на скала.Един единствен път съм се качвала на виенско колело и втори няма да има.Когато съм в асансьор, в изключително редки случаи, освен клаустрофобията от тясното пространство, застивам почти и не смея да мръдна, представяйки си празното пространство, оставащо под асансьора.

# 100 8 юни 2016, 14:37 ч.
  • Мнения: 12 473
Никога не съм си  мислела, че ме е страх от височини. Живяла съм на 15 ет. и ми беше забавно.
Докато не се качих на балон. А като погледнах от високото - припаднах буквално.
Мисля, че просто е проблем с вестибуларният апарат, а не страх.

# 101 16 юни 2016, 16:06 ч.
  • Nice
  • Мнения: 946
Страх ме е от гръмотевици и бури. Като бях малка пищях в къщи при всеки гръм, сега вече ако съм на закрито никак не ме е страх. Но остана ли навън откачам и тичам да се прибирам по най-бързия начин. Хората мислят, че тичам заради дъжда  Grinning Аз тичам заради гръмотевиците.

Страх ме е да се прибирам късно по тъмно сама. След една случка с една приятелка и двама които ме чакаха пред вратата на блока ми....  Stop Остана ли сама на улицата вечер, търча като луда. Пулсът ми се ускорява и ми се подкосяват краката.

Страх от дълбоки води. Нямам проблем да се качвам на лодки и тн, но не мога да плувам и така и не се научих. След като ме заля една вълна  и се нагълтах с вода повече не искам да припарвам ако нямам стабилно дъно под мен. Страх ме е и какво има във водата, да не искочат някои гадини, или свирепи риби  Laughing. Жилила ме е медуза и вече не влизам в море ако водата не е чиста и не виждам какво има вътре.

Преодолях страх от асансьори, преди не припарвах, сега вече се качвам, но сърцето ми искача ако са по-сарички.
Преодолях  и паник атаки които ми се случваха само нощем като съм сама у дома  Blush Откачах.
Понякога ме хваща страх, че съм сама, особено вечер и ако стане нещо с мен..... Но не от това бяха паник атаките. При първата все пак много се уплаших и мислех, че умирам. В 3ч. през нощта нямаше къде да излизам и за малко не почуках у комшиите да викат линейка. След това постоянно ме беше страх да не получа пак, по едно време ми се случваха много на често и като видях, че не умирам се поуспокоих, приех ги и сега, чукам да дърво успявам да ги контролирам.

Имах и страх от птици, необясним, бягах и от врабчета. Преодолях го като порастнах.

След атентатите в Париж ме беше страх да се разхождам сред много хора. Все дебнех и оглеждах ...малко беше странно. Сега заради това ще пропусна и един концерт на който много ми се искаше да отида, но се ужасявам да се намеря с 40 000 човека на един затворен стадион, ако и проверките да са много строги.

# 102 16 юни 2016, 18:07 ч.
  • Мнения: 10 995
Миналата година имах проблем, за които не ми се пише и направих две паник атаки. След това гледам да не се страхувам от нищо. Проблемът се реши, но от време на време, пак се вторачвам. Страхът е ужасно нещо, както и неизвестността.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата