На сестра ми една хлебарка и влезе в ухото, докато спи. Тя вече мрази хлебарки.
- Публикувана: 21 май 2016, 21:39 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2016, 18:07 ч.
Страховете, преодоляването им.... или не
На сестра ми една хлебарка и влезе в ухото, докато спи. Тя вече мрази хлебарки.
Като си помисля и аз съм имала няколко пъти паник атаки- задушавах се, мислех, че ще умра...
Страх ме е да не се случи нещо с децата и близките ми.Днес майка ми ми изкара акъла- 5 пъти и звънях- не вдига, отидох до тях и не можах да отключа- отвътре имаше ключ. Звънях, тропах- нищо!Сериозно се паникьосах, заобиколих блока и взех да викам към терасата.Разгеле- показа се-тя си седяла на терасата и не чува, че звъня, телефона и сложен на режим без звук.Отгоре на всичкото ми се смееше, че съм се изплашила.😠
Отгоре на всичкото ми се смееше, че съм се изплашиша.😠
То си е за смях.
Че те са си гнусни.Преди като живеехме в блок беше напаст.От ония дебелите мазни и черни гадини имше.Купих една опаковка Хлебомор в спринцовка и изчезнаха окончателно.Скоро даже препоръчах на позната.В къщата няма хлебарки,ама чат-пат влиза по някое гущерче и настава пир за коткинатора.Специално го мори поетапно и на части с цел максимално удоволствие.Че даже си ги и яде като спагети гущерите.😋
И защо? Тя е хипертоник от години, като нищо може да получи криза, не е за смях.
За смях е реакцията ти. Иначе като нищо всеки може да получи нещо по всякое време.
От реалните страхове ме е страх от насекоми - хлебарки най-вече, към другите имам по-нормални реакции. Не само страх, примесено е с погнуса и ужас и все пак, ако видя, реагирам да я прасна с нещо. Имам и страх от плъхове и мишки - пак заради погнуса, но при тях мога само да избягам. От кучета имам умерен страх, но видя ли 4-5 бездомни накуп страхът се покачва неимоверно. Като цяло към почти всички животни съм много предпазлива.
От нереалните страхове - тези, които са невидима заплаха - имам страх от провал, който рядко преодолявам, в повечето случаи си треперя вътрешно, докато мине нещото.
От нереалните страхове - тези, които са невидима заплаха - имам страх от провал, който рядко преодолявам, в повечето случаи си треперя вътрешно, докато мине нещото.
Живяла съм 16г. на осми, последен етаж, и все пак ме е страх от високо. Сънувала съм даже кошмари, как терасата се накланя, аз увисвам на парапета и ще падна. С много страх излизах изобщо на някоя от терасите.
Сега, някак преживявам четвъртия етаж, когато съм на гости на баба ми, дори излизам на балкона.
Не обичам стари асансьори, но чак страх от тях нямам все още...
Изпитвам необясним страх от тъмното. Необясним ми е, защото не съм преживяла нищо страшно, нито такова, което да ме уплаши, по тъмно. Опитвам се да го посмекча, като не святкам лампите по коридорите вкъщи, но...
Сега, някак преживявам четвъртия етаж, когато съм на гости на баба ми, дори излизам на балкона.
Не обичам стари асансьори, но чак страх от тях нямам все още...
Изпитвам необясним страх от тъмното. Необясним ми е, защото не съм преживяла нищо страшно, нито такова, което да ме уплаши, по тъмно. Опитвам се да го посмекча, като не святкам лампите по коридорите вкъщи, но...
В асансьори не се качвам. /само на някои нови/ .
Като бях бременна в 3-4месец качих 15-те етажа на майчин дом.
После бях с патерици и се качих и слязох пеша от 8я етаж на Пирогов.
Във военна болница се оставих на един военен да ме "убеди",че се намирам в болница пълна със сигурност и никога няма да позволят на асансьора да се повреди или падне.
Имам страх от земетресения. След вчерашното се облякох за 3мин,събрах важното и газ с,детето навън..Пеша по стълбите.
Имам и страх от някои силни бури, дъждове и градушки. Не че нещо, но пулсът ми се ускорява много.
Като бях бременна в 3-4месец качих 15-те етажа на майчин дом.
После бях с патерици и се качих и слязох пеша от 8я етаж на Пирогов.
Във военна болница се оставих на един военен да ме "убеди",че се намирам в болница пълна със сигурност и никога няма да позволят на асансьора да се повреди или падне.
Имам страх от земетресения. След вчерашното се облякох за 3мин,събрах важното и газ с,детето навън..Пеша по стълбите.
Имам и страх от някои силни бури, дъждове и градушки. Не че нещо, но пулсът ми се ускорява много.
От нереалните страхове моят е смяна на обстановката, работна или домашна, трудно ми е да ги приема, привързвам се много лесно към дадени места. От асансиори имам само когато заседна, сърцето ми се качва в гърлото и изпадам в паника. Като съм изплашена много силно започвам да дишам като че съм асматичка което е много странно, а реално нямам такъв проблем 
Аз се страхувам от това да се случи нещо лошо с хората, които обичам. Успокоявам се, когато се моля Бог да ги закриля и пази. Страхувам се от змии и страшни кучета. Страхувам се от смъртта. Когато помисля за тези неща си казвам "Бог да ни пази" и поглеждам към небето.
Страхувам се от гръмотевици и бури. Откак се помня ми датира този страх и нямам логично обяснение за него.
Иначе съм имала периоди на страх от самолети около 11.09.'11; страх от асансьори, когато едно момиче в съседен блок загина в такъв; страх от плъхове, пак след прочетена статия за нахапано момиче... всички са ме държали по няколко години, с изключение на последния - още си ме е шубе от плъховете.
И от високото ме е страх, навремето София ленд като работеше, на кулата никога не пищях - от ужас не можех да си отворя устата. Но пък се качвах.
Иначе съм имала периоди на страх от самолети около 11.09.'11; страх от асансьори, когато едно момиче в съседен блок загина в такъв; страх от плъхове, пак след прочетена статия за нахапано момиче... всички са ме държали по няколко години, с изключение на последния - още си ме е шубе от плъховете.
И от високото ме е страх, навремето София ленд като работеше, на кулата никога не пищях - от ужас не можех да си отворя устата. Но пък се качвах.