Всеки си има своята гледна точка.Аз имах добра позната,на която по нейна молба няколко пъти съм гледала децата й,услугвала съм с финанси ,изслушвала съм я и подкрепяла ,когато тръгна да се развежда.След това се премести в друг град ,устрои се там и ме загърби.Аз може да си мисля,че е нормално да се чуваме един,два пъти в месеца,а тя най-вероятно не мисли така.Когато някой те е ангажирал със своите проблеми ,а ти си му помагал нееднократно,нормално е в замяна да искаш елементарно уважение.Ако се срещате неангажиращо,тогава е различно.
- Публикувана: 1 авг. 2016, 17:19 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2017, 12:20 ч.
Защо с времето изчезват приятелите?
kikamora, мислиш ли, че не съм ходила?
Пожелавам ви на никого да не му се налага!
Пожелавам ви на никого да не му се налага!
А специално пък в онзи момент дойде една "като моята приятелка" и обсъждаха пред мен. Та станах и свидетел на подобно нещо и хич никой не се опълчи да каже, че е забранено и ще хвръкне от работа.
Аз не обичам обсебващи приятелства, затова с времето с някои се разделих. Имахме едни семейни приятели, ами то не можеше почивка да си планирам без тяхно знание и одобрение, всеки уикенд все някаква програма заедно, после пък започнаха да ми държат тон като на непослушна ученичка по горе долу всеки житейски проблем, който споделям с тях.....ами писна ми накрая и сега разредихме силно контактите. А и има значение, че преди обичах гости и през ден ги каних у нас, но сега работата ми се увеличи, изморявам се повече и реших, че ще обръщам повече внимание на себе си. Та причини за разочарованието и раздялата най-различни, просто има хора, с които на определен етап от живота ми ми е приятно и след това - не. Те ли се променят или аз - няма значение.
Да бъдем реалисти 
приятелствата/познанствата са по общи интереси и полезност
приятелствата/познанствата са по общи интереси и полезност
Много правилно, но...омръзна ми на мен аз да се сещам за хората. Правих експерименти и рядко другите звънят, освен ако не им трябва нещо. Защо само аз трябва да се сещам да звъня и пиша - не са се отдръпнали, но не разбирам причините...Всички работим и сме изморени и имаме хиляди неща,за които да мислим..
Имаме семейни приятели, които обичат да идват на гости, но много рядко канят у тях.
При всяко засичане из града подхвърлят, кога ще се видим, което означава, кога да дойдем на гости? Следва уточнението, че последно е било у нас, еди кога си.Разбира се, че ред няма, но всичко си има граници, нали?
Все намирам причини основателни да им откажа, но при следващата среща се повтаря същото.
При всяко засичане из града подхвърлят, кога ще се видим, което означава, кога да дойдем на гости? Следва уточнението, че последно е било у нас, еди кога си.Разбира се, че ред няма, но всичко си има граници, нали?
Все намирам причини основателни да им откажа, но при следващата среща се повтаря същото.
Имаме семейни приятели, които обичат да идват на гости, но много рядко канят у тях.
При всяко засичане из града подхвърлят, кога ще се видим, което означава, кога да дойдем на гости? Следва уточнението, че последно е било у нас, еди кога си.Разбира се, че ред няма, но всичко си има граници, нали?
Все намирам причини основателни да им откажа, но при следващата среща се повтаря същото.
При всяко засичане из града подхвърлят, кога ще се видим, което означава, кога да дойдем на гости? Следва уточнението, че последно е било у нас, еди кога си.Разбира се, че ред няма, но всичко си има граници, нали?
Все намирам причини основателни да им откажа, но при следващата среща се повтаря същото.
Това са познати, а не приятели. Защо изобщо се насилвате да се виждате? Аз имам обяснение де, понякога ни е скучно и си "причиняваме" подобни емоции, но пък не е редно да мрънкаме след това.
Ако приема някой за приятел, няма да ми тежи да го посрещам в дома си. С приятелите не би трябвало да има неизказани неща. Много различно от мен приемате приятелството. Аз не очаквам подобно от хора, на които съм помогнала в даден момент. Имала съм въжможност, направила съм го и толкова. Не очаквам да ми върнат жеста, защото те може и никога да не са в състояние да го направят.
Аз не очаквам да ми върнат жеста и имат винаги възможност да го направят, та това не е причина.
Да ми подхвърлят обаче, че не обичат гости, защото после жената трябвало да мие чаши и чинии.?
Както и да е. Назад в годините сме си помагали взаимно, кой когато и колкото може.
Да ми подхвърлят обаче, че не обичат гости, защото после жената трябвало да мие чаши и чинии.?
Както и да е. Назад в годините сме си помагали взаимно, кой когато и колкото може.
Вася, ако ти тежи не ги кани просто.
E да де, и аз слагах маси и посрещах, но вече ми тежи, признавам, имам и здравословен проблем. Така че не виждам защо трябва да си причинявам престой на легло при възстановяване след гости....Особено пък с преспиване, то е някакъв ужас. Правя закуски, докато другите спят, след изморителната вечер, почиствам след това. Омръзна ми, само защото у нас е по-удобно да посрещам гости не значи, че това трябва да е така всеки път. Щото наистина има място и е удобно, но пък никога не съм забелязала желание у приятелите си да ми помогнат в почистването след гостуване и поддържане на дома. Не че го изисквам, просто ми прави впечатление. Имам приятелка, която мога да не видя с години, но все едно не сме се разделяли, като едно цяло сме. Тя никога няма да се обиди или да ми наложи нещо, което тя иска а аз не. И при мен е така, споделяме си, радваме се на едни и същи неща. Това за мен е ценно приятелство.
Аз не очаквам да ми върнат жеста и имат винаги възможност да го направят, та това не е причина.
Да ми подхвърлят обаче, че не обичат гости, защото после жената трябвало да мие чаши и чинии.?
Както и да е. Назад в годините сме си помагали взаимно, кой когато и колкото може.
Да ми подхвърлят обаче, че не обичат гости, защото после жената трябвало да мие чаши и чинии.?
Както и да е. Назад в годините сме си помагали взаимно, кой когато и колкото може.
Ние много каним приятели вкъщи, защото живеем в къща и имаме двор, където е по-приятно да се срещаме. И понеже останалите приятели живеят по апартаменти, на нас не ни се ходи у тях. НО, всичките ни приятели винаги питат какво да донесат и си спретваме хубави срещи - всеки донесъл по нещо да сложим на масата, аз правя също нещо и става весело. Жените ми помагат в кухнята да сложим масата и да отсервираме. Алкохолът обаче, винаги е от нас. Правим го, защото имаме възможност и защото знаем, че е скъпо за приятелите да купуват алкохол. Миенето на чинии и чаши е работа на домакинята, да - дори с миялна машина си е работа, да ги почистиш и подредиш в нея. Но понеже не съм се трудила много за приготвянето на трапезата (всеки е донесъл някакво ястие), после не ми тежи разчистването. За мен е важно да изкараме качествено време заедно, да се разтоварим и повеселим. В днешно време, почивката е много важно нещо, за да се отърсим от стреса.
Това са познати, а не приятели. Защо изобщо се насилвате да се виждате? Аз имам обяснение де, понякога ни е скучно и си "причиняваме" подобни емоции, но пък не е редно да мрънкаме след това.
Ако приема някой за приятел, няма да ми тежи да го посрещам в дома си. С приятелите не би трябвало да има неизказани неща. Много различно от мен приемате приятелството. Аз не очаквам подобно от хора, на които съм помогнала в даден момент. Имала съм въжможност, направила съм го и толкова. Не очаквам да ми върнат жеста, защото те може и никога да не са в състояние да го направят.
Ако приема някой за приятел, няма да ми тежи да го посрещам в дома си. С приятелите не би трябвало да има неизказани неща. Много различно от мен приемате приятелството. Аз не очаквам подобно от хора, на които съм помогнала в даден момент. Имала съм въжможност, направила съм го и толкова. Не очаквам да ми върнат жеста, защото те може и никога да не са в състояние да го направят.
Такива хора аз не наричам мои приятели, а мои деца.
При родители и деца може да е едностранно. При приятелите не е задължително всичко да точно по средата, премерено до сантиметър, но само аз да звъня, да търся, да предлагам, да каня, да измислям, да помагам, да се притичам, да осигурявам... Може би не съм им като родител, а като гадже, което си е паднало и за да ги впечатли, трябва да ги ухажва. Ми не е моята схема за приятелство това.
По същия начин, както и vasq го е разказала. "Хайде да се видим" означава - хайде обади се и ни предлагай варианти. Ние ще харесваме и приемаме или ще отхвърляме.
Имаме семейни приятели, които обичат да идват на гости, но много рядко канят у тях.
При всяко засичане из града подхвърлят, кога ще се видим, което означава, кога да дойдем на гости? Следва уточнението, че последно е било у нас, еди кога си.Разбира се, че ред няма, но всичко си има граници, нали?
Все намирам причини основателни да им откажа, но при следващата среща се повтаря същото.
При всяко засичане из града подхвърлят, кога ще се видим, което означава, кога да дойдем на гости? Следва уточнението, че последно е било у нас, еди кога си.Разбира се, че ред няма, но всичко си има граници, нали?
Все намирам причини основателни да им откажа, но при следващата среща се повтаря същото.
Защо трябва да бъде у вас или у тях? Вижте се някъде навън на зведение, не е казано, че трябва да бъде някое скъпо място.
На мен ми тежи си признавам да посрещам гости вкъщи, на повечето от приятелите ми също (всички живеещи по двойки, а някои вече и с деца), някои пък нямат и условия вкъщи, разбираемо е. Срещаме се с всички навън, не очакваме някой да ни покани у тях, нито те очакват да ги поканим у нас, което не означава, че не се случва от време на време, но по-скоро за кафе, софри навън моля
Няма никой обиден и засегнат, предполагам защото никой не е имал погрешни очаквания знам ли. Това за нашето поколение, за това на майките и бащите ни и на дядовците и бабите ни, като че ли е доста странна тази практика, за тях все още си е добре да си сготвят, да си подредят масата, да си поканят вкъщи....няма как да ни разберат 
Аз имам приятели, които нямат никаква възмжност да ходят по заведения. Имат много семейства, с които се срещат и ходят само на гости.
Хората са много различни.
Лично аз обичам да отида в някое модерно заведение и да изкарам време с приятели, но имам много приятелки, които държат да се виждаме само у тях. Не искат да губят време в правене на коси, гладене на дрехи, "мотаене" из заведенията, харчене на пари за глупости (5 лева цитронада). Омръзнало им е и нямат време от семейни задължения, за да се гласят за срещи. Когато отида у тях им е удобно, защото си пускат пералнята, правя им компания докато си готвят нещо. За излизане навън им трябва специална подготовка и са много тежки. Правят го само при официални поводи с предварително предупреждение.
А имам и такива, които ходят по някакви евтини кръчми, в които се наяждат, стават и си тръгват. Тези евтини кръчми за тях са прилични, непретенциозни места, в които не се застояваш, а само се наяждаш и бягаш.
На мене такова нещо не ми се прави и ако се включа, е някакъв компромис заради хората, които го харесват.
Хората са много различни.
Лично аз обичам да отида в някое модерно заведение и да изкарам време с приятели, но имам много приятелки, които държат да се виждаме само у тях. Не искат да губят време в правене на коси, гладене на дрехи, "мотаене" из заведенията, харчене на пари за глупости (5 лева цитронада). Омръзнало им е и нямат време от семейни задължения, за да се гласят за срещи. Когато отида у тях им е удобно, защото си пускат пералнята, правя им компания докато си готвят нещо. За излизане навън им трябва специална подготовка и са много тежки. Правят го само при официални поводи с предварително предупреждение.
А имам и такива, които ходят по някакви евтини кръчми, в които се наяждат, стават и си тръгват. Тези евтини кръчми за тях са прилични, непретенциозни места, в които не се застояваш, а само се наяждаш и бягаш.
На мене такова нещо не ми се прави и ако се включа, е някакъв компромис заради хората, които го харесват.