Да, всеки е различен, но аз ако имам гости в къщи не бих си пускала пералнята и да съм неглиже /без крайности естествено/. Специална покривка, специални сервизи, обмислено меню, добър алкохол и безалк.напитки, почистване преди и след гостите....особено това последното ми изяжда и малкото свободно време. Та бих предпочела среща с приятели в бирария например, да се наприказваме и да се отпусна, отколкото гости в къщи. Но пък забелязах, че сега като каним рядко вкъщи някои мои наричащи се приятели не ни се обаждат, явно интересът е бил само до личната изгода, поне така си го обяснявам. А и има нещо друго - понякога връзката се изчерпва, различни ситуации разделят хората, например хоби или някакви други интереси, които не се споделят от другата страна.
- Публикувана: 1 авг. 2016, 17:19 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2017, 12:20 ч.
Защо с времето изчезват приятелите?
Имахме приятели,които постоянно идваха в къщи на гости,защото живеехме самостоятелно,а и ни беше приятно да ги каним.След поредната хубава вечер,мъжът на моята най-добра приятелка направи опит да ни покани в тях,а тя слизайки по стълбите,на въпроса "кога", отговори "на марта в сряда".Така че,подобни жестове не трябва да са едностранни.В противен случай по-добре на заведение.
След поредната хубава вечер,мъжът на моята най-добра приятелка направи опит да ни покани в тях,а тя слизайки по стълбите,на въпроса "кога", отговори "на марта в сряда".
След поредната хубава вечер,мъжът на моята най-добра приятелка направи опит да ни покани в тях,а тя слизайки по стълбите,на въпроса "кога", отговори "на марта в сряда".
Що за най-добра приятелка имаш?
Тъз, без да я познавам ти казвам, че ти завижда.
Скрит текст:
Имаме семейни приятели, които обичат да идват на гости, но много рядко канят у тях.
При всяко засичане из града подхвърлят, кога ще се видим, което означава, кога да дойдем на гости? Следва уточнението, че последно е било у нас, еди кога си.Разбира се, че ред няма, но всичко си има граници, нали?
Все намирам причини основателни да им откажа, но при следващата среща се повтаря същото.
При всяко засичане из града подхвърлят, кога ще се видим, което означава, кога да дойдем на гости? Следва уточнението, че последно е било у нас, еди кога си.Разбира се, че ред няма, но всичко си има граници, нали?
Все намирам причини основателни да им откажа, но при следващата среща се повтаря същото.
Това са познати, а не приятели. Защо изобщо се насилвате да се виждате? Аз имам обяснение де, понякога ни е скучно и си "причиняваме" подобни емоции, но пък не е редно да мрънкаме след това.
Ако приема някой за приятел, няма да ми тежи да го посрещам в дома си. С приятелите не би трябвало да има неизказани неща. Много различно от мен приемате приятелството. Аз не очаквам подобно от хора, на които съм помогнала в даден момент. Имала съм въжможност, направила съм го и толкова. Не очаквам да ми върнат жеста, защото те може и никога да не са в състояние да го направят.
Абсолютно ,
това се отнася и за мен
Пак съм разочарована от приятелите, или по-скоро от една приятелка. Историята е следната. Двете с въпросната приятелка учим в едно и също учебно заведение, но тя живее в друг град, и когато се налага да идва в университета пътува до тук, я за лекция, я за упражнение. На няколко пъти се засичаме в университета, а тя без да се обади, че е тук, да се видим за едно кафе поне, та нали сме си дружки. И като я хвана, че е дошла...ооо, ама аз тъкмо щях да ти звъня, и някакви такива преструвки. Като си ходи винаги ми казва "другия път като дойда ще ти се обадя", но уви, пак не се обажда, че е тук. Понякога я засичам, понякога не. Както и да е, тя си решава. НО вчера ми се обажда и ме пита може ли да остане в нас за една седмица, че нямала къде и т.н., а имала някакви изпити. Аз разбира се съм добра душа и й казах, че може да заповяда. Тъпото е, че и друг път е идвала вкъщи, когато й се налага, и е оставала в нас за няколко дни. Дразни ме това, че се обажда само, кога има зор, иначе ме пропуска...
Какво стана, защо са трити постове? Не разбирам. 
Да, по-нагоре нали беше писала една потребителка, която се оплакваше, че "приятелка" се пробвала да ѝ свие гаджето, и имаше 5-6 последвали поста, но сега всичко е изтрито. Странно. 
А по твоя случай – не знам какво да те посъветвам. Аз, за добро или лошо, съм много крайна и хич не позволявам хората да се възползват от мен (даже, може би, леко залитам в екстремност), така че просто бих отказала на дружката да отседне у нас.
А и по принцип не обичам гости, де. 
Според мен, аверката ти е регюлър използвачка, казано на английско-български. 
А по твоя случай – не знам какво да те посъветвам. Аз, за добро или лошо, съм много крайна и хич не позволявам хората да се възползват от мен (даже, може би, леко залитам в екстремност), така че просто бих отказала на дружката да отседне у нас.
А и по принцип не обичам гости, де. Според мен, аверката ти е регюлър използвачка, казано на английско-български.
Да, по-нагоре нали беше писала една потребителка, която се оплакваше, че "приятелка" се пробвала да ѝ свие гаджето, и имаше 5-6 последвали поста, но сега всичко е изтрито. Странно.
А по твоя случай – не знам какво да те посъветвам. Аз, за добро или лошо, съм много крайна и хич не позволявам хората да се възползват от мен (даже, може би, леко залитам в екстремност), така че просто бих отказала на дружката да отседне у нас. А и по принцип не обичам гости, де. Според мен, аверката ти е регюлър използвачка, казано на английско-български.
А по твоя случай – не знам какво да те посъветвам. Аз, за добро или лошо, съм много крайна и хич не позволявам хората да се възползват от мен (даже, може би, леко залитам в екстремност), така че просто бих отказала на дружката да отседне у нас.
А и по принцип не обичам гости, де. Според мен, аверката ти е регюлър използвачка, казано на английско-български. Цитат
А аз съм такава, че не мога да отказвам или ми е много трудно. За жалост така само ме използват, и понякога го виждам, както в този случай.Просто не мога да я отрежа,и да й кажа, не можеш да остане в нас, някак си съвеста ще ме изяде. Понякога се ядосвам на себе си, че съм такава.
оффф и аз съм същата,
обаче си е чисто използване, един вид не ми си занимава с теб,имам си др.приятелки, нямам време за теб, обаче като имам нужда-може 
Цитат
А аз съм такава, че не мога да отказвам или ми е много трудно. За жалост така само ме използват, и понякога го виждам, както в този случай.Просто не мога да я отрежа,и да й кажа, не можеш да остане в нас, някак си съвеста ще ме изяде. Понякога се ядосвам на себе си, че съм такава.
оффф и аз съм същата,
обаче си е чисто използване, един вид не ми си занимава с теб,имам си др.приятелки, нямам време за теб, обаче като имам нужда-може Ама и нали уж за това са приятелите, за да си помогнат. Много често само аз стм приятел.
А бе зависи...и аз като ходя при майка ми, често казвам на приятелките ми там" ще ти се обадя като дойда другия път". Обаче отивам за два-три дни, винаги имам неща за вършене, не знам кога ще ги свърша, затова и среща не мога да си уговоря предварително. Или се освобождавам и имам време, но през това време приятелките са на работа...и много често без да искам ги подвеждам с това" ще ти се обадя".
Като бях по-млада и аз така реагирах, все се обиждах и мислех, че някой нарочно не ме търси, не ми се обажда.
С времето, а и покрай собственото си поведение, осъзнах, че всъщност всеки го върти животът, налягат го проблеми, задължения...Все си казваш-днес ще звънна и пак не звъниш, щото нещо си и като се обърнеш минали месеци.
Като бях по-млада и аз така реагирах, все се обиждах и мислех, че някой нарочно не ме търси, не ми се обажда.
С времето, а и покрай собственото си поведение, осъзнах, че всъщност всеки го върти животът, налягат го проблеми, задължения...Все си казваш-днес ще звънна и пак не звъниш, щото нещо си и като се обърнеш минали месеци.
Мойта най-добра приятелка от училище все така ми звъни, живее на 5 минути от нас, идва си за един ден, два всяка седмица,все има нещо да върши, с месеци все е "ще ти звънна" и никога не звъни.
Права си, че всеки вече си има задължения и друг живот, аз това го разбирам. Но това не пречи.Особено щом я няма пречката голямо разстояние.
Според мен е до желание, и това са си малко или много оправдания,все пак можеш да отделиш малко време, не е нещо кой знае какво.
Просто може би вече я няма тази потребност у теб,да си виждаш с този човек. Може би е това.
Уж като се видим след много време, ни е приятно, все има за какво да си говорим, същите сме си, обаче това е от дъжд на вятър.
Права си, че всеки вече си има задължения и друг живот, аз това го разбирам. Но това не пречи.Особено щом я няма пречката голямо разстояние.
Според мен е до желание, и това са си малко или много оправдания,все пак можеш да отделиш малко време, не е нещо кой знае какво.
Просто може би вече я няма тази потребност у теб,да си виждаш с този човек.
Може би е това. Уж като се видим след много време, ни е приятно, все има за какво да си говорим, същите сме си, обаче това е от дъжд на вятър.
Препоръчани теми