Какво мислите Вие? (питанка по мнооого деликатен въпрос)

  • 4 044
  • 84
  •   1
Отговори
# 60 25 апр. 2006, 03:36 ч.
  • Мнения: 7 716
Децата не трябва да ходят по погребения.
Човек първо трябва да изживее радостите от живота - да роди свои деца и тогава да изпраща. Трябва да се спазва редът на поколенията.

# 61 25 апр. 2006, 08:35 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Цитат на: Lali в вт, 25 апр 2006, 03:36
...Трябва да се спазва редът на поколенията.

само дето "горе" без ред ги взимат  Confused

Мерси отново момичета  Hug

Явно е, че и тук крайното решение е строго индивидуално и специфично...

# 62 25 апр. 2006, 10:24 ч.
  • Резерват "Северозапад"
  • Мнения: 2 366
Не бих завела Рони на погребение, поне докато не порастне достатъчно.

# 63 25 апр. 2006, 10:36 ч.
  • София
  • Мнения: 7 242
Шани, на първо място бих се съобразила с желанието на детето. Но личното ми мнение е, че стига датето да е на възраст, на която да осъзнава смъртта, за него е по-добре да присъства. Смъртта е нещо естествено и трябва да се възприема като такава. Всяко спестяване на истината, както и всяко неизвестно нещо, поражда страх. Погребението е и логичен и разбираем завършек на общуването с човека, който вече си е отишъл. И поне на мен, ритуалът носи някакво успокоение. В колкото по-ранна възраст човек свикне да възприема смъртта нормално, толкова по-добре... 
Цитат на: Ronko в вт, 25 апр 2006, 10:24
Не бих завела Рони на погребение, поне докато не порастне достатъчно.
За съжаление не мисля, че за това се пораства достатъчно . Струва ми се, че в пубертета едно дете много по-тежко би понесло това. Както и другите истини и тази се възприема най-добре в детска възраст.

# 64 25 апр. 2006, 10:38 ч.
  • Мнения: 998
Преди време бях на един семинар за смъртта и децата. Там специалистите твърдяха, че е много важно, ако починалият е близък човек, детето да има възможност да се сбогува с него. Това разбира се не е задължително да стане на самото погребение. Може и преди него.

# 65 25 апр. 2006, 10:57 ч.
  • София
  • Мнения: 3 421
  Шани моите съболезнования!

 По въпроса - аз не бих завела децата. Преди половин година бях на погребение на нашият кумец. Толкова много се разстроих, не спах спокойно после цял месец. Страшна трагедия. И нашите и неговите деца не бяха там.
 Не бих подложила децата си на това което аз преживях.

В живота си съм ходила на много малко погребения и дано още дълги години е така, но много трудно преживявам такива събития и по мен си съдя да не товаря децата отрано с отрицателни емоции. Баща ми се опитва да ми обясни, че това са естествени събития и трябва по-спокойно да приемам нещата, но аз не успявам.

# 66 25 апр. 2006, 11:31 ч.
  • Мнения: 8 917
Цитат на: Шани в сб, 22 апр 2006, 08:52
Като за начало моля за извиние   bouquet, че в Навечерието на този светъл празник - Велекден, отварям такава Тема  Blush

Не ми се изпада в супер лични подробности и обяснения, но искам да знам, какво мислите Вие по този въпрос:

Водят ли се деца на погребение и после на разните му там Панахиди? Не дали е редно или не, а просто Вие как мислите/процедирате?

Аз не мисля, че ако не им давам да са ТАМ, ги предпазвам от психична травма или, че ако са ТАМ им сторвам зло?!  Rolling Eyes
 "Такъв е живота" и поради тази причина не мисля, че децата трябва да са "стерилни" и в тази посока...
Може на покойника да му е все тая, кой го изпраща в последния му път, но моралното удовлетворение за живите, че са там до него за мен също е знак на уважение и почит.

Бях на почти 7г. и на 13.5г., когато погребахме баба ми и после дядо ми. Не се чувствам похабена или травмирана и ей ме на - поотраснах...

Уф  ooooh! - дано не се сърдите  Praynig, поради естеството на Темата ми...
Понеже скоро ще правим на татенцето ми 9 месеца, а Гери все още е мъничка , не знам дали бих могла да дам пример, но ще кажа, че досега не се е случвало на разните 20 дни, 40 дни, 3 и 6 месеца да сме при майка ми и то умишлено...както и на погребението също я нямаше с нас, макар, че тогава бе на 9 месеца....като поотрасне - не знам, как бих процедилара с други случаи, но за дядо си определено искам да знае и като стане по-голяма и може да разбира  и да говори бех я попитала иска ли да отидем да види къде е дядо Sad newsm78 - мисля, че тя сама ще си реши...

# 67 25 апр. 2006, 12:02 ч.
  • Мнения: 23 065
Цитат на: hedra в сб, 22 апр 2006, 09:24
Аз бих обяснила на детето какво се очаква, бих го уверила, че присъствието или неприсъствието няма нищо общо с това дали обичаш човека, който е починал и бих го окуражила да реши само. Не смятам, че ще се травмира - децата се вълнуват от мисълта за смъртта и се опитват да си представят много неща - така че ако детето има желание, значи е ок да отиде.
Аз лично не съм ходила на погребенията на баба ми и дядо ми, независимо че бях голяма (на 14 и 17 години) - не исках да гледам и предпочитах да си ги спомням живи. Не съжалявам за това изобщо. Иначе като дете на село съм ходила и на погребения, и на поклонение при мъртви (даже не роднини), даже ръцете им целувахме по пример на големите, си спомням Sick Нямам негативни спомени, свързани с това и никак не ме е притеснявало.
Споделям мнението ти..

# 68 25 апр. 2006, 15:12 ч.
  • Мнения: 967
Малко дете не бих водила напогребение - повечето хора си мислят, че това е дрън-дрън, но аз вярвам, че има места които акумулира силна енергия и не бих изложила крехко детенце на посещение в гробище. Ако детето е над 10год. на пример бих поговорила с него и бих го окуражила само да реши да идва или не. Аз отидох за първи път на гробища на 19год. и не съм склонна да водя деца по такива места. Да се сбогуват с умрелия в домашна обстановка, когато наоколо няма извиващи баби - да, стига да искат, но има си време за всичко - и на тях ще им дойде времето да погребват близки като остареят. Когато обаче са малки - нека играят на слънце, а не да се товарят излишно.

# 69 25 апр. 2006, 15:22 ч.
  • Мнения: 442
Цитат на: anco в вт, 25 апр 2006, 10:38
Преди време бях на един семинар за смъртта и децата. Там специалистите твърдяха, че е много важно, ако починалият е близък човек, детето да има възможност да се сбогува с него. Това разбира се не е задължително да стане на самото погребение. Може и преди него.

без да съм била на такъв семинар, моето мнение винаги е било такова.
докогато мога, ще спестявам на децата си такива преживявания.

# 70 25 апр. 2006, 16:24 ч.
  • София
  • Мнения: 7 242
Цитат на: Maika_Zaika в вт, 25 апр 2006, 15:22
Цитат на: anco в вт, 25 апр 2006, 10:38
Преди време бях на един семинар за смъртта и децата. Там специалистите твърдяха, че е много важно, ако починалият е близък човек, детето да има възможност да се сбогува с него. Това разбира се не е задължително да стане на самото погребение. Може и преди него.

без да съм била на такъв семинар, моето мнение винаги е било такова.
докогато мога, ще спестявам на децата си такива преживявания.

Идеята до колкото схващам е именно да не спестяваш на детето си това преживяване, а да му дадеш възможност да осмисли случилото се и да се сбогува по някакъв начин с починалия. Именно "спестяването" поражда проблемите / прави ми впечетление, че мамите, които не са се сблъсквали със смъртта в по-ранна възраст, са най-категорични в мнението си децата да не ходят на погребения/

# 71 25 апр. 2006, 16:50 ч.
  • Мнения: 7
С децата ми често сме говорили за смърта ,защото те са питали ,а аз смятам ,че щом питат трябва да им отговоря честно.Ходили са на гробища и даже сами искат да ходят-харесва им, не знам защо.Но не бих ги завела на погребение-много е страшно да видиш близък човек в ковчега.И винаги ще го помниш така-мъртъв.Нека децата знаят за края на живота ,те не се плашат,но ако има вариант в спомените им човек да остане такъв,какъвто е бил приживе,за мен е по-добрия вариант

# 72 25 апр. 2006, 18:16 ч.
  • Мнения: 603
Шани, съжалявам за загубата ти!
Мисля, че детето трябва да присъства, ако става въпрос за близък човек.
Скоро погребвахме баба ми. Те много се обичаха и си допадаха със сина ми. Затова сметнах, че е редно да я изпрати. Той, разбира се, не разбра за какво става въпрос, защото е на 1 год и 8 мес.
Имам лични детски спомени от погребения. Първото беше у нас - дядо почина. Бях на 7 години. Нямам някакви ужасни спомени и психически травми. Приех го нормално. Представях си дядо като дух, който е на небето и ни гледа. Разбира се, беше ми мъчно че се разделям с него. Но в никакъв случай не съм се страхувала.
Когато погребахме другия ми дядо вече бях голяма и можех да решавам сама. Държах да присъствам. Мисля, че присъствието на най-близките е много-важно, независимо на колко години са.
Вярно е, че е добре да помним хората живи. И аз така ги помня, независимо че им отдадох последна почит и уважение.

Ако хората са непознати или почти непознати за детето, мисля че няма никакъв смисъл да присъства. Дори е абсолютно нежелателно.

# 73 25 апр. 2006, 19:11 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Цитат на: valval в вт, 25 апр 2006, 18:16
...Имам лични детски спомени от погребения. Първото беше у нас - дядо почина. Бях на 7 години. Нямам някакви ужасни спомени и психически травми. Приех го нормално. Представях си дядо като дух, който е на небето и ни гледа. Разбира се, беше ми мъчно че се разделям с него. Но в никакъв случай не съм се страхувала.
... Държах да присъствам. Мисля, че присъствието на най-близките е много-важно, независимо на колко години са. Вярно е, че е добре да помним хората живи. И аз така ги помня, независимо че им отдадох последна почит и уважение...

Това е и моето мислене. Но има и инакомислещи, което не е престъпление. Въпрос на схващания, вяра, чувства и възпитание...

# 74 25 апр. 2006, 20:39 ч.
  • Мнения: 1 400
Цитат на: Шани в вт, 25 апр 2006, 19:11
Цитат на: valval в вт, 25 апр 2006, 18:16
присъствието на най-близките е много-важно, независимо на колко години са. Вярно е, че е добре да помним хората живи. И аз така ги помня, независимо че им отдадох последна почит и уважение...
Това е и моето мислене. Но има и инакомислещи, което не е престъпление. Въпрос на схващания, вяра, чувства и възпитание...

Така е, може би трябваше да дам право на избор на моите деца дали да се сбогуват с любимия си дядо, но пък неговата воля беше да не го виждат така, да не присъстват...
Много тежко преживях загубата на моят дядо- бях на 15 години - и затова винаги се опитвам да спестявам на децата това .
Всичко според мен е до характер - има по лабилни и по силни натури. Аз ( а и децата в голяма степен) съм от "лабилните" - много чувствителни и т.н. Получавала съм сърдечни кризи ( в най-ранна възраст) от по-силни емоции... Та всеки си преценява според обстотелствата ... Винаги съм искала да се сбогувам с близките си хора, но не винаги са ми стигали силите за това..... Kaкво остава за някакви крехки малки душички....
Когато им съобщих, че дядо им вече го няма, го преживяха много зле...какво ли остава ако бяха присъствали.....
Мисълта ми е, че не присъствието е толкова важно, колкото искренната болка и мъка....и мисъл за оставилият ни любим човек...
Присъствие... Ами всички онея баби , оплакващи починалия, понякога без дори да са си били близки, чакащи да мине ритуала за да седнат на софрата и да се накълват кат попски дяца по задушница......
Извинете за оффа, но ... за мен истината е това.
 

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата