Детето ми не ме слуша

Не се толерира. Нова кола НЯМА ДА ПОЛУЧИ. Всъщност реването се засили отскоро, според мен иска повече внимание заради бебето.

After Schok,някои хора предпочитат да подходят с разбиране към децата си пред това да им хвърлят един здрав пердах! Аз например не си и няма да си бия детето.Има и други къде ,къде по-цивилизовани начини да възпиташ едно дете.Обясняваш на всички до къде,ще доведат техните според теб грешки,а не гледаш себе си.Значи когато ти не си съгласна с искането на децата си-просто ги биеш.Логично-те,ще бият по-слабите от тях,когато не са съгласни с исканията им.Брааво! Чудно възпитание! За пример!
 Моят три-годишен син се ядосва много,когато кажа НЕ .Това го дразни,и понеже аз не искам той да ме дразни -не хго дразня и аз.Така ч
е думичката НЕ в къщи се употребява рядко спрямо него.Ако сме в магазин и поиска нещо,което преценям ,че няма да купя му казвам "Добре,ще го вземем ,но не сега.Я я виж тук ,има кашкавааал.Искаш ли да си купим? Кашкавалът се прави от мляко.Кой дава млякото? Краватаааа.Как прави кравата?" и т.н. ,провеждам един монолог за кашкавала,или каквото ми изникне пред очите и той забравя.Другото ,което ми помага е да говоря с насмешка за боклукът ,който иска."Това ли искаш?Наистина ли? Това е ужасно! Пууу боклук,пу,пу.Не е хубаво.Знам чпе не го искаш.Май ти харесва само картинката.Ела да видим дали,ще намерим книжка с такива картинки.Бързо,бързо да не вземат книжката".
 Имаше един период,в който и той искаше все да съм до него.Всичко заедно да правим.Аз си мия лицето,той ме дърпа да сме играели.Започпнах да му се сърдя.Оривам с нвго в стаята,но не играя."Няма да играя с теб,сам си играй.Ма мен сега не ми се играе.Аз искам да сготвя! Ти,ще готвиш ли? " Постепенно се отказа да ме принуждава....
 Естествено,че не всипко е цветя и рози.И той се тръшка.Ако сме в магазин-зарязвам всипко и излизам.Ако сме в къщи го изчаквам да му мине,после идва и се гушка.Тогава започвам да говоря за чувствата му.Искам да разбере,че аз знам как се чувства и съжалявам,но не всичко е разрешено дори и на мен.Надявам се в бъдеще това да помогне да се опитва той да вниква в чувствата на другите...
 Госпожичката,която повтаря ли повтаря  Явно си е такава.Ако не й отговаряте дали няма да спре?
 И сега,като заключение искам да кажа,че всичко,което описвам се отнася за моето дете.Вички те са различни и всеки сам трябва да намери правилния подход към неговото си отроче.Не съветвам ,а споделям. Все пак нека сме добри към децата си.Те са мънички ,нека щадим нервната им система,като избягваме викове и шамари.

ти просто му подменяш мнението и си налагаш твоето. не е по-различно от това силния да се наложи... в случая ти си вербално по-силната...

в такава ситуация казвам: честно казано, това, което си си избрал не ми харесва, защото.... и не искам да давам пари за него.
носиш ли си твоите пари, за да го платиш?
преди имаше в касичката някакви пари, отделно му давам да връща празните бутилки и също си купува нещо с парите. сам си избира, аз му помагам като му казвам дали му стигат парите.

или: вкъщи има сладкиш и не искам да купувам още сладки неща, защото ще станат много. когато се приберем ще направя какао и заедно ще ядем по едно парче.

обикновено обяснявам причинно-следствена връзка: ако ядеш често сладки неща и зъбите ще заболят; навън е студено и ако излезнеш без яке може да настинеш и т.н.


с това съм съгласна, но е важна и формулировката.
иначе бързо се преминава към манипулация и вербална принуда.
усещам го по себе си...

Съгласна съм с теб,но аз говоря за 3-годишно детенце.Предполагам,че когато стане малко по-голям,ще използвам подобен на твоя подход.Харесва ми,но синът ми няма как да ме разбере към този момент.За сега съм открила това,като работещо без плач..Да думата "не" се използва,но се опитвам да не забранявам неща с твърдо и окончпателно НЕ,защото това го влудява.Иначе монолозите,които си водя...той разбира около 10% от всичко,което бълвам.И то не винаги е това ,което съм описала..Просто такъв тип подход е работещ за моето дете.

Намирам метода на Алиен за добър. Отвлича вниманието на детето и го отстранява от желаният предмет без да му го отказва. Не виждам нищо лошо в това да се промени мнението на малко дете за вредното и да се насочи към полезното. Рекламите и лъскавите опаковки търсят точно този ефект.

писах, писах и се разпадна интернета и всичко изчезна 

не отвличам вниманието, защото детето трябва да се научи да взима решения и да се справя с последиците от това.
рев и аз не понасям, но не го избягвам на всяка цена. като иска да реве - да реве. обикновено му казвам да се артикулира, не да реве, но наистина на 3-4г. им е трудно.
както казах начинът на формулиране води до чудеса.

за обясняването - обяснявам и аз. понякога обяснявам и последиците от определено поведение (навън е студено, сложи си якето, защото ако излезеш без яке и може да настинеш.) забелязала съм, че от опит запомнят повече. днес 3 пъти му обясних на басейна да върви, а не да тича, защото е мокро и ще падне. спря да тича след като падна...

избягвам намилането и лалосването (говорене до припадък), защото децата изключват и не обработват никаква информация. по-лошото е, че усъвършенстват този трик с годините и накрая: кучетата лаят, а керванът върви...

Аз се придържам към - всичко с времето си. Нама как да се прескочат различните етапи на съзряване, не мисля че е и нужно.

Това е много правилен подход според мен, подкрепям.
На детето няма какво толкова травмиращо да му се случи, че да не може да понеже ужасната реалност и да се налага да му се отвлича вниманието, за да се избегне плача на всяка цена.
Нека да си пореве и да си преживее разочарованието.


Тук много помага, ако казваш нещата като общовалидно правило - когато се излиза навън се облича яке, преди ядене се мият ръцете и т.н.
Не с "Ти сега трябва да направиш това и това" и не с обясняване на последици, защото първото често провокира детето да се противопоставя, тъй като е някакво ограничение, адресирано лично към него, а второто прехвърля отговорността за това, което предстои да се случи, върху самото дете.
"Добре, качвай се по парапета на терасата, ама като паднеш да не ми ревеш!".
Обяснението на последици като мярка детето самó да се възпре от извършването на действие, понякога дори и в тийнейджърска възраст не върши работа. Повечето деца биха си казали "Да, но на мен няма да ми се случи" или "Аз ще внимавам и ще избегна последицата", тъй като нямат реалистична преценка кое колко е вероятно.
На някои неща се научават чак след като наистина им се случи, както с падането около басейна. На други обаче цената им е прекалено висока, за да ги оставяме на личен опит. Затова не е нужно да се обясняваме.
Интересното е, че ако правилата се формулират общо ("Така се прави", "Хората така правят"), децата ги възприемат изненадващо добре и ги спазват много по-стрикто, отколкото ако влизаме в спорове.

донякъде си права, ако живееш в по-хомогенно общество.
при нас има различни култури и обяснявам, че всеки прави каквото реши (или каквото родителите му решат), че е правилно за него (не става въпрос за престъпване на закони).
в Дг го учат на същото и няма как да вкарам, че всички правят така.
дори в Дг можех да впиша какво да яде/да не яде и прочие и те се съобразяват с това. дали е по здравословни причини, други като религиозни или по убеждение - това не ги интересува.

обикновено моето дете е значително по-леко облечено от всички други деца, но е един от малкото, които стриктно си слага шапка. и докато останалите тичат с пухени якета и гологлави, а моето е по тънко яке и с шапка, няма как да обяснявам, че всички правят така...  това е само пример.


разбира се.
все пак аз не го уча да чете и пише на 3г.
просто си говоря с него. децата бързо забелязват когато някой си говори с тях като с равни личности и кога се упражнява натиск върху тях, дори и да е вербален.

Да, и аз залагам на диалога. Моето дете е на 5 и вече ни се получава. Предпочитам обаче за момента да ограничавам собствените решенията и отговорността, защото не дава добри резултати. Ако и кажа - ами яж гоминоли и шоколад колкото искаш, но да знаеш ще те боли корем - тя чува само разрешението. Все още проявява избирателна глухота и резултата е  . Ако обаче и кажа - ядеш едно, защото помниш като прекали на рождения ден на Сара колко лошо ти беше - нещата са доста по-различни. На тази възраст все още не може да се самоограничава и има нужда от малка насока.

А за четенето и писането на 3 год. и аз не съм ок. ама системата ни е такава и или сме с нея или сме извън нея.

понеже преминават през фази е трудно да се обобщава.
моето дете имаше период около 4г. когато доста добре се контролираше сам за сладките неща. после премина през тайно ядене  , сега сме на фаза обяснения...

аз не давам карт блаш за сладки неща.
обаче имаме една купа със сладки неща и той има нон стоп достъп до нея. обикновено ми казва, ако ще си взима нещо от там.
ако сме си вкъщи и му е скучно ходи доста често, ако сме навън - не се сеща даже...

У нас на пълен достъп са плодовете. Ако оставя купа със сладки неща изкушението ще е прекалено и  . самоконтрол - никакъв. То 18 год. и брат не може да се контролира та камо ли тя.
Като им е скучно да ядат плодове.

Няма значение каква е обективната истина, а как да формулираш изречението граматически, за да провокираш у детето инстинкта да иска да се интегрира, а не да се противопоставя.
То в началото попива всички правила, които му се представят по убедителен начин, защото има инстинт да го прави, да подражава.
Така че говоря за чисто граматическата формулировка "Така се прави", а не "Ти сега трябва да обечеш това и това и аз ти го заповядвам, защото съм по-голям, а ти трябва да ми се подчиниш", което задейства противопоставянето.

Това с шапката не разбрах каква връзка има. Детето само ли избира да носи шапка или това е наложено му правило? Ако го избира само, значи примерът няма отношение към това, за което говоря.

Дори да може да види как са облечени другите, граматическата формулировка на изречението може да се запази. "В нашето семейство така се прави". Примерно.
Безсмислено е да се опитваме да търсим нещо, за което то няма да види негативен пример, защото няма такова нещо.
"Децата не се бият", защото не е правилно, а не защото никой не бие деца. Ако подхождаш от тази логика, как ще му обясниш, че не е добре да се бие? Нали все ще види някое дете да удря друго?

Но аз за обличане не въвеждам правила, защото това е много индивидуално (дали на човек му е топло или студено). Зависи от метаболизъм, движение и т.н. На едното ми дете вечно му е горещо, а на другото вечно му е студено. Ако държа да ги обличам по един и същи начин, на никого няма да му е комфортно. Затова неща, които касаят лични усещания, трябва да са си избор на детето.
Правилата касаят други аспекти.

И моето не слуша кой знае колко ,през повечето време блъска всичко което му попадне и хвърля и не прекъснало иска нещо най вече внимание каква е тази жажда за внимание не знам ако може 24 часа да получава внимание ще е най добре  .Не знам защо е така вече ,не мога да се справя.

Кое от двете?