Дали след толкова години нещо ще се промени.....?

Наистина се изумявам как изобщо е възможно да се пишат подобни обобщения. Моите най-хубави и безгрижни години бяха именно тези на съжителство с мъжа ми. От битова гледна точка задълженията ми бяха в пъти по-малко, отколкото са били при родителите ми. Чувството за свобода и независимост - пълно. Преместих се при него на 23, когато започнах сериозна работа и вече и двамата бяхме финансово независими. Почти всяка седмица пътувахме извън София - палатки, хижи. Събирания с приятели, купони с китари, излежаване в събота и неделя, романтична домашна вечеря - с кренвирши с кашкавал, салата и бира- това са ми спомените. Битовизмите бяха малко и си ги деляхме. На тези години никой от нас не е имал нужда от тристепенно меню, изгладени ризи и липса на трохи под масата. Ако живеех сама на квартира или със съквартиранти, каква би била разликата? За протокола - когато се преместих при него изобщо не ми минаваха никакви мисли за брак и деца. Беше ни хубаво заедно и това беше достатъчно. Не бях взела никакво вътрешно решение за обвързване за цял живот. Ако той беше поставил нещата така, най-вероятно щях да си тръгна, защото на този етап не можех да поема подобна отговорност. Тези мисли и планове започнаха да се появяват, когато бях вече на 27-28, а за деца - около 30-те. И до днес не сме женени (аз съм на 41, той на 47). В момента колко момичета и момчета в началото на 20-те си години правят планове за брак и деца с настоящия си партньор, дори и да са много влюбени? Повечето жени с висше образование започват да мислят за семейство и деца не по-рано от 27-28, мъжете - след 30. През 10-те години от 20 до 30, кое е по-нормално - да имат 2-3 сериозни връзки със съжителство или да сменят гаджетата на 3-4 месеца и да живеят с мама и тати? Или може би на 20-21 да поискат годежден пръстен и гаранции за брак???
Когато почувстваш един партньор достатъчно близък, е съвсем нормално да поискаш да живеете заедно. Това с нищо не натоварва, ако наистина се обичате и е най-добрият начин да проверите дали наистина си пасвате, да продължите на друго ниво след като първоначалното влюбване е поутихнало. Пък - ако не се получи - има раздяла. С какво тя е по-лоша от тази, при която само си ходите на гости? Дори е много добър житейски урок, защото помага да си изясниш сам за себе си какво търсиш в една връзка, какви недостатъци на другия можеш да приемеш и какви - не. Гаджелъкът категорично не дава възможност тези неща да се оценят адекватно. За мен пък нежеланието на финансово независими млади хора на 23-24 след примерно едногодишна връзка да  живеят заедно, показва липса на сериозни намерения и чувства. Дори може да е сигнал, че някой от партньорите иска да е свободен електрон и да се среща и с други. Представянето на съжителството като прецакване и жертва от страна на жената и като удобно за мъжа, защото ще си има "прислуга" вкъщи ми е много грозно. Безспорно има и такива случаи, но ако отношенията са на таква плоскост, това ще продължи и след брака. Напълно съм съгласна с мненията на google76 и Бояна по темата.