Дали след толкова години нещо ще се промени.....?

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 32 от 2 юни 1969 г.,
ОСГК на ВС

Сборник постановления и тълкувателни решения на Върховния съд на
Република България по граждански дела 1953-1994, стр. 266, пор. № 84


ПО ДЕЛА ЗА НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ, ОБРАЗУВАНИ ПО ИСКОВЕ ЗА
ПРИСЪЖДАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ ОТ ЖЕНИ, СПРЯМО КОИТО ИМА ОТКАЗ ДА СЕ СКЛЮЧИ БРАК, НЕ Е НЕОБХОДИМО МЪЖЪТ И ЖЕНАТА ДА СА ЖИВЕЛИ СЪПРУЖЕСКИ. ДОСТАТЪЧНО Е САМО ДА СА МАНИФЕСТИРАЛИ ПРЕД ОБЩЕСТВОТО ТАКОВА ПОВЕДЕНИЕ И ВРЪЗКИ, КОИТО ПО НЕДВУСМИСЛЕН НАЧИН ПОКАЗВАТ, ЧЕ ТЕ ПРОЕКТИРАТ ДА СКЛЮЧАТ БРАК. НЕОБХОДИМО Е ОБАЧЕ ДА Е ДАДЕНО СЕРИОЗНО ОБЕЩАНИЕ ЗА ВСТЪПВАНЕ В БРАК И ОТ МЪЖ, КОЙТО Е
МОГЪЛ ДА ГО ИЗПЪЛНИ.
ИЗМАМАТА НЕ Е СЪЩЕСТВЕН ЕЛЕМЕНТ ОТ СЪСТАВА НА ТОЗИ ДЕЛИКТ.
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ МОЖЕ ДА ТЪРСИ ВСЯКА ЖЕНА, АКО СА НАЛИЦЕ ВСИЧКИ ПРЕДПОСТАВКИ НА ОТГОВОРНОСТТА.
НЕОСНОВАТЕЛЕН Е ТОЗИ ОТКАЗ, КОЙТО НЕ СЕ ДЪЛЖИ НА ПРИЧИНИ, КОИТО ГО
ОПРАВДАВАТ ОТ ЖИТЕЙСКА И МОРАЛНА ГЛЕДНА ТОЧКА - КОЙТО НЕ СЕ ДЪЛЖИ НА ОСНОВАНИЯ И ФАКТИ, КОИТО ПО ПРЕЦЕНКА НА СЪДА ОПРАВДАВАТ НЕСКЛЮЧВАНЕТО НА БРАКА.

Министърът на правосъдието предлага да бъде издадено от ОСГК на ВС
тълкувателно решение по въпросите:
1. По дела за непозволено увреждане, образувани по искове за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от жени, спрямо които има отказ да се сключи брак, необходимо ли е мъжът и жената да са живели на
съпружески начала или това обстоятелство не е елемент от фактическия състав на този деликт.
2. Обещанието за встъпване в брак предпоставка ли е за търсене на
обезщетение за неимуществени вреди при този граждански деликт.
3. Измамата е ли съществен елемент от състава на този деликт или за
гражданска отговорност е достатъчен отказ да се сключи брак, въпреки че
първоначално мъжът е имал намерение да сключи такъв.
4. Има ли съществено значение лишаването от моминство или субект на
такова увреждане може да бъде и жена, лишена от моминство.
5. Кой отказ на мъжа да сключи брак е основателен и кой не е такъв,
след като е дадено обещанието.
В предложението се изтъква, че в практиката на съдилищата имало
различия при решаването на поставените въпроси, което налагало издаването на
тълкувателно решение на ОСГК на ВС.
Върховния съд, ОСГК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) всеки,
който е причинил виновно вреди на другиго, е длъжен да ги поправи. За да
възникне обаче основание за обезщетение при причиняване на вреди, е необходимо вредата да е резултат от противоправно и виновно поведение. Поведението е противоправно не само при нарушение на изрични законни разпоредби, но и на правилата на морала. Това е намерило израз в разпоредбата на чл. 4 ЗЗД(*), съгласно която гражданите не могат да упражняват правата си в противоречие с интересите на обществото. Нарушението на правилата на морала, когато е съпроводено с вреди, ни показва, че има ненадлежно упражнение на права, че субектът е излязъл вън от границите на правото, че е действал противоправно.
В случаите, когато един мъж, който, след като е обещал сериозно да
встъпи в брак с една жена, не изпълни това си обещание, несъмнено жената
понася накърнение в по-малка или по-голяма степен на личното си достойнство и чест. В тези случаи увредена може да бъде не само момата, а всяка жена. Касае се до увреждания от неимуществен характер, които поначало по силата на чл. 45 ЗЗД подлежат на възмездие в размер, определен съгласно чл. 52 ЗЗД, ако, разбира се, са налице и другите предпоставки на отговорността.
Противоправността на поведението на мъжа се изразява в злепоставянето на
увредената пред обществото и засягането на личното й достойнство и чест.
За да се прецени дали е възникнало основание за търсене на обезщетение
за вреди от непозволено увреждане, е необходимо да се прецени и да се изследва доколко има сериозно обещание за встъпване в брак. За сериозността на обещанието може да се съди от отношенията между мъжа и жената и от другите фактически обстоятелства. За това, че такова обещание е дадено, може да се заключи от манифестиране пред обществото на такова поведение и връзки между мъжа и жената, от които може да се заключи по недвусмислен начин, че те проектират да сключат брак. Обещанието за сключване на брак може да бъде
дадено и формално, примерно чрез годеж, но и да не е извършен годеж, е
възможно да е дадено обещание от мъжа за встъпване в брак и не във всички
случаи за възникване на основание за отговорност е необходимо обещанието да е дадено формално чрез годеж. Не би могло да се приеме за сериозно случайно
даденото обещание при случайна среща, в компания на почерпка и др. Без
констатацията, че мъжът е дал на жената сериозно обещание за встъпване в брак и чрез него я е склонил към манифестиране на такова поведение и връзки пред обществото, от които може да се заключи по недвусмислен начин, че те
проектират да сключат брак, не би могло да става въпрос за увреждане и
следователно няма и вреди. Заживяването на мъжа и жената на съпружески начала е една подчертана манифестация на отношенията им, от което може да се заключи, че мъжът е дал обещание на жената да встъпи в брак с нея.
Обещанието за встъпване в брак, чрез което жената се склонява към
поведение и връзки пред обществото, от което може да се заключи по
недвусмислен начин, че те с мъжа проектират да сключат брак, трябва да бъде
изпълнимо. Ако е имало пречки за встъпване в брак по време, когато мъжът е
давал обещанието, за които жената е знаела, тя няма основание да търси
обезщетение за вреди от непозволено увреждане поради несключването на брака. За да възникне основание за отговорност за вреди от непозволено
увреждане, не е необходимо във всички случаи мъжът да е действал измамливо, т. е. когато е създавал връзките си с жената, да не е имал намерение изобщо да сключва брак с нея. Обещанието за сключване на брак може да бъде дадено измамливо, т. е. още преди да създаде връзките си с жената, мъжът да не е имал сериозното намерение да встъпи в брак с нея, а да е искал само да се позабавлява с нея и да я изостави. В тези случаи има основание за търсене на обезщетение от мъжа. Но то може да бъде дадено и сериозно, когато мъжът, който го дава, е имал намерение да го изпълни, но впоследствие неоснователно не изпълни обещанието си. И в тези случаи възниква основание за отговорност за вреди от непозволено увреждане.
Лишаването от девство само по себе си няма решаващо значение, но ако
то е налице наред с другите обстоятелства, налице са основания за търсене на
обезщетение за вреди от непозволено увреждане.
За да възникне основание за отговорност, отказът трябва да бъде
противоправен, т. е. да е неоснователен, а не да се дължи на причини, които
оправдават този отказ от житейска и морална гледна точка. Не може да се счита за неоснователен отказът, който се дължи на основания и факти, при които сключването на брак е нежелателно.
Когато поради сериозни недоразумения, болест на жената или мъжа или
други субективни и обективни причини, които се разкриват след създаването на
връзките и които по преценка на съда оправдават несключването на брака, мъжът не изпълни обещанието си за сключване на брак, отказът му не може да се счете за неоснователен.
За да възникне основание за търсене на обезщетение за вреди от
непозволено увреждане при неоснователен отказ да се сключи брак, не е
необходимо мъжът и жената да са живели съпружески. Достатъчно е да са
манифестирали пред обществото такова поведение и връзки, от които може да се заключи по недвусмислен начин, че те проектират да сключат брак. Заживяването на съпружески начала е само по-подчертаната манифестация на отношенията им.
pati2
Потребител
 
Мнения: 138
Регистриран на: 31 Яну 2012, 16:27
Върнете се в началото