Какво кара някои майки да удрят децата си?

В тази връзка - радвам се, че не са ме "възпитавали" с бой и викове - сега и аз не приемам нищо от този род като "възпитание"

И аз се опулих, като го прочетох.
И моето дете е на 11 месеца, но изобщо не очаквам от него да разбира всичко, камо ли да ме слуша, та то е бебе все пак!

Смятам,че се дължи на напрежение,изнервеност,неудовлетвореност,неуравновесеност.Тогава трябва да си го "изкараш" на някой и много често това е детето,защото е най-беззащитно.

Не са ме удряли като дете.Не смятам и аз да удрям своето.Предполагам,че ще имам моменти,в които ще ми причернява,дано не си изпусна нервите!!!Никой не е казал,че отглеждането и възпитанието на дете са лесни.Бих искала да напомня-който сее ветрове,жъне бури!!

и аз днес го шляпнах по памперса .......боже все едно ми изсъхна ръката, по -принцип съм по строгия родител, но да го ударя - с шамар през лицето или ритник .........и в други теми съм го казвала - на "запад", ако видят някой на улицата да си удря детето - голяма е вероятността да му го отнемат....поне така знам че е закона, и така би трябвало да бъде. Не си позволявам да посягам на детето си, аз съм яла доста бой от майка ми, баща ми - човека с две думи се оправяше с мен и го слушах и уважавах адски много, с майка ми, която ме е смазвала за глупости - и до ден днешен просто не я уважавам, нейната дума и мнение не значат нищо за мен.
Болно е когато видиш сцени като описаните от вас по-горе, болно е и според мен би трябвало да е наказуемо, защото децата не са наша собственост и ние нямаме право да ги малтретираме...........много е болно

А бе момичета, много сте ми интересни. Става въпрос за възпитание. Не може да се купува всичко, което детето поиска. СЪГЛАСНА съм, че това не е начина. Ама в никакъв случай и на никаква цена.
Моята дъщеря беше се научила каквото поиска да й се купи. Имам възможност и купувам. Докато един ден не установих, че това не е възпитателно. Тя просто не оценяваше купените 100 неща. Започнах да говоря, говоря, говоря. И така за 3-4 дни стигна до извода, че се купува само по едно нещо. И сега е много смешна. Стои в магазина и се лута между един чипс и едни дъвки. Остава чипса, взима дъвките, остава дъвките и взима чипса. И е супер доволна и щастлива после с покупката си. И аз си мисля, че това е по-правилното...

Тия истории, които са описани са наистина ужасни. АЗ не бих ударила за такова нещо
Иначе за шляпването.... сигурна съм, че няма родител, който да не е шляпвал по памперса. Това си говоря с моите приятелки и всички до една са си признавали, че са шляпвали децата си по дупето. Но тук във форума НЯМА такова нещо. НИКОЯ майка на шляпва детето си.  Хайде да не се правим на толкова идеални. Някой беше писал тема точно за това, че всички майки тук сме най-добрите, с най-добрите мъже, никога не пошляпваме децата си, а бе въобще тук в бг мама пишем само ИДЕАЛНИТЕ майки
Ето аз моето дете не го удрям със сила, която да му причини болка, а просто с едно пръстче я подбутвам по рамото или по бузата. Това за нея е страхотна обида. Много по-голяма от това да я нашамаросам. Намерила съм начина. Както и вие предполагам. Но си признавам, че е яла бой по дупето.

Сега ви моля да не ме  само защото съм изказала по-различно мнение от всички

Moon Walk, мисля, че си права. Аз не помня моя баща да ме е удряла, но и до ден днешен съм готова да му козирувам.Спомням си като малка когато закъснеех с вечерния час нищо не ми казваше, само по сто пъти поглеждаше часовника. Еййй умирах. Предпочитах да ми се развика или да ме набие, но това ме влудяваше

Саги ме разбира , казвам НЕ и знае , гледа ме в очите и разбира .... не е въпрос на разбиране , а на упоритост....11 месеца си е добра възраст за разбиране .....но не с шамари се дадвива упоритостта на детето.Децата обичат да усещат , че имат граници (др.Фил ) ......но как се поставят  е другия въпрос.

А между другото всеки си изпуска нервите.....аз говоря не за единични случаи , а за постоянно поведение....Който не си е изпускал нервите , значи още има време Нека не се съдим по единични постъпки.....Аз не съм удряла Саги, старая се да се въздържам дори когато съм на ръба на нервите, дано не ми се случва да се изпусна никога.

Ето я най-лошата майка дето си е удряла детето...детето ми ме разбра след точно 2 шляпания по памперса,че контактите и жиците не са за пипане(въпреки,че са нови и с  капачки)....но естествено съм сравнена с някакви дет им пречели децата и т.н. !!!
Нямам място тук!!!
Лек ден!!!

Разбира се, че няма да му позволя да изкупи магазина  Но ето, че ти сама си предложила добра тактика за справяне с този проблем. В описания от мен случай беше необходимо просто майката да обясни на детето защо не купува бонбоните, то е достатъчно голямо, за да разбере. И дори и да се тръшне да реве, аз ще знам, че съм обяснила и точка. Ще си го гушна, докато се успокои и никога няма да тръгна да го ритам...

По този повод и аз да споделя. Станах свидетел на много грозна сцена. В парка едно детенце искаше да си играе, но майка му настояваше да си ходят, защото й се спяло. Детето се разплака, а майка му започна да го удря и да крещи колкото сила имаше :"Баща ти си замина, защото си лайно. Защото си идиот!".
Друг случай - едно момиченце си вози количката с куклата и влиза в градинката с цветята. Майка му го измъкна оттам и започна да го бие. Така силно му удряше дупето, че при една от плесниците то падна напред на земята.
Просто нямам думи! Някои хора не са създадени да имат деца...

Не е само въпрос на възпитание. Дори е по-вероятно човек, който е бил подлаган на физическо насилие като дете/ нямам предвид системно малтретиране, разбира се, а пошляпване/ като възрастен да избягва именно този стереотип на поведение зарад преживянато.
Аз съм типичен пример в това отношение. Като бях малка ядях бой на поразия. Хубави спомени от майка си нямам - само страха помня. Като родител се опитвам да избягам точно от този модел на възпитание. От друга страна децата наистина могат да те изкарат извън равновесие в определени моменти. Тогава се изискват нерви като корабни въжета. Повечето от вас не го разбират, защото децата им са още малки. Когато моето по-голямо момче беше бебе бях страшно бунтарски настроена срещу всеки опит да ми бъде обяснено, че понякога децата са способни да те подлудят и да забравиш себе си. Сега вече съм по-либерална, защото разбрах за какво става въпрос. Но при все това изключително рядко си позволявам да шляпна. До там, че когато направят нещо недопустимо, съм способна да се разкрещя безподобно / което също е недопустимо смятам/, само и само да не ми се отметне ръката...
Искам да кажа с една дума, че не е толкова просто и че всеки един случай е строго индивидуален. Но при всички случаи вредата от агресията е много по-голяма от ползата.

 И аз съм била свидетел на такива страхотии Ужасно е просто.....Аз очаквам първото си дете,и въпреки,че се убеждавам и си мисля,че няма съм такава "лоша" майка ,не зная какво ще ми дойде на главата и докъде ще стигнат границите на търпението ми -но се надявам и вярвам,че до такива "силови" методи няма да стигна В такива ситуации,когато видя майка да бие зверски детето си,обикновено се разплаквам...

Забелязала съм от наблюдения че майките които трепят децата си са дълбоко нещастни ,наранени и неудволетворени от живота си.Освен че са и нервни от всичко това.Имах две познати  които жестоко биеха децата с или без повод,именно защото живэха с съпрузи гадове ,които непрекъснато ги тормозеха и навсичкото отгоре кръшкаха с разни други жени очевидно,без да го прикриват от съпругите си.Докато други познати момичета,кото са със стабилни семейства,щастлив брак и мъже които ги носят на ръце,са пък другата крайност.Децата им си правят каквото искат,разглезени до крайност и дори да прекалят ,никога не биват удряни ,а за да се замислят мамата използва един провлечен тон и казва "защо бе мамо"или"недей така бе мамо",от което на въпросното дете изобщо не му пуква.А на мен ми е минавало през ума че ако това е моето такъв шамар ще му извъртяааа...

Аз също подкрепям тази теза