Какво кара някои майки да удрят децата си?

  Какво ги кара да ги удрят - това, че забравят, че те са деца.
Искат от тях непосилни неща - да се държат като големи разумни хора.
Надценяват ги, че много разбирали още от бебета.
Мислят си, че удряне по памперса не унижава.
Ето затова.

Аз не знам колко сме ти интересни, но явно ти си пропуснала нещо докато четеш. Основната ми мисъл беше дали тази майка не е била изнервена да крайност от безпаричие, защото не всеки има възможност да купува всеки ден по няколко неща. Също така не казвам, че ако един родител е супер изнервен трябва по този начин да се отнася към детето си, но живота доказва, че основните проблеми на ежедневието са съсипващи за нервите....

мисля, че всеки случай е различен, но основно може да се групират в няколко основни категории:
- неудовлетворени от живота, нещастни хора и вътрешно затормозени, които изливат агресията си върху по-малкия и по-слабия

- истерички или жени на ръба на невна криза, по една или друга причина

- жени с леки или по-сериозни психически проблеми

- жени с нещастни бракове, които изливат яда и нещастието си върху малкото човече.

каквито и да са обясненията, които стоят зад тези жестове и актове на насилие (защото точно за такова става въпрос) това спред мен са все жени, кооито не влизат в категорията на нормалното. за жалост са не малък брой.

темата е дълга. обикновено по нея се пишат цели книги.

Аз от постинга на Димана, който е отговор на  твоя разбрах, че въпросната майка е имала пари и е направила сметка за 30лв., т.е. вие се чудите защо не го е купила... ами не знаете какво му е купила преди 30 минути, нали?  Т.е. аз стигам до извода, че майката е имала причинада не купува тези бонбони щом е имала пари. И Вие се чудите защо не ги е купила за сметкана на нещо друго, нали правилно съм разбрала. За товаотговорих,че според мен е възпитавала детето си, ако това може дасе нарече възпитание. Съгласна съм, че това е безумен начин за комуникация с детето и не бих го приложила.

Ето ще тидам пример от  преди 3-4 дни. Моята дъщеря кисне в басейна. Преценявам, че евреме да я извадя. Казвам й даизлиза, тя ми отговаря "още малко". След малко пак я моля, тя отново "още малко". На третия път я  изкарах на сила.  РЕЕЕЕЕЕВ. Целия плаж седи и ме гледа с неудобрение. Обаче никой не знае защо реве, т.е. на всички им е жал задетето (аналогично на случая с бонбоните) Тя стои пред мен  и се тръшка, реве, рита,  крещи. Не мога  да я успокоя.Трябва  да  я вкарам  в  басейна, за да  млъкне. Ееее, съжалявам, но няма да  го направя, за да имам удобрението на другите хора около мен. Всички ме гледаха с възмущение. След продължителния рев й показах едни чужденци, които се заливаха от смях на сцената и тя млъкна изведнъж. Не съм я удряла, макар, че беше на косъм и азсаматане знам каксе удържах, а забаща й не знам.
Та въпроса сбонбоните е аналогичен.  Явно не е трябвало да му се купуват. Само майката си знае защо, а и тя си  знае защое ритала горкото дете.Тованаистина негоразбирам 

Когато Тано иска нещо,което не трябва да получи или се тръшка,аз отвличам вниманието върху към нещо друго.И пак не прилагам сила.Знам ли?!Може и да съм от онези перфектните майки във форума,с перфектните деца и неизневеряващ съпруг!
Иска бонбони в магазина - показвам му колко е тежка чантата и дали ще ми помогне да я носим двамата заедно.Или искам още една чантичка и му слагам нещо вътре и той да носи,да се чувства значим и силен.Отвличам му вниманието към съвсем различно нещо.
Не иска да седне на тоалетната чиния...показвам му колко много стотинки имам в джоба и му давам касичката да ги пусне.Докато ги пуска без да се усети вече пишка (това работи от няколко месеца насам).
Мога да дам още много примери,за да не карам детето ми да върши нещо насила и съм далеч от мисълта,че съм със здрави нерви...просто искам детето ми да расте без плесници,за които най-вероятно аз ще плача после.Винаги,когато ме ядосва и ме изкарва извън равновесие(а това се е случвало 3-4 пъти,благодаря на Господ,че имам кротко дете),пред очите ми изскачат злобни погледи на родители,удрящи децата си и си казвам: Е,аз няма да го направя! Отивам в другата стая докато ми мине и така.
И нещо много вярно прочетох по-горе:

Естественно,има 100 начина да накараш едно дете да не прави нещо което то въпреки всичко си е наумило да прави.Аз със дъщеря ми съм разговаряла много за някои неща,обяснявала съм и,отвличала съм и вниманието ,замангелйосвала съм я ,но когато това не е спасявало положението и е започвала да се тръшка по земята и да изпада в хистерични кризи,защото примерно е искала близалка ,а аз съм останала без пукната стотинка в джоба,защото преди малко сме яли сладолед,торта,купили сме балони,книжки и какво ли още не,съм я пляскала за да престане и това зобщо никога не ми е тежало на съвестта,нито тя е била тормозено дете.Тук малко нещата се смесват и се объркват-пребиването от бой и малтретирането на малки дечица,както и шляпването от време на време с възпитателна цел(а не с цел да го заболи) са две много различни неща и не бива да се вземат за едно и също нещо.Примерно ,имам една приятелка с момиченце на 5 години.Не е малка за да си кажеш не разбира,все пак има мозък в главата си който е почнал да щрака.Последния път ,когато бях в тях искаше да ме целуне,аз се наведох ,а хлапето ми се изплю на бузата.Ако моето дете постъпи така с някого ,наистина ще го плесна и то пред човека.А майка му все си говори с него.Затова до там са я докарали.Аз пък се чудя на разни такива родители,които възпитават все с добро и все без никакъв ефект,ние пък останалите,Защо трябва да сме длъжни да им понасяме невъзпитаните деца и учтиво да си мълчим?!И кое му е доброто на това да не го биеш,ама да отгледаш един гамен ,който след това ще бие сам другите.
И според вас карането и крещенето по малко травмиращи и обиждащи ли са от шляпването по дупето?
В моето семейство всички сме яли бой,и аз и братовчедите ми,дори и мъжа ми,но това не ни е направило нито агресивни към останалите,нито ни е довело до психологически травми.А и семейството ми не са някакви простаци ,а интелигентни здравомислещи хора.Имам съученици ,които не ги биеха,нито им се караха,с модерни и либерални родители ,усвоили новите методи на отглеждане на децата.В момента двама от тях се въргалят в градинките и се боцкат при всеки добър повод,другите можеш да ги намериш по игралните зали да залагат последното което имат.
Всяко нещо трябва да бъде с мярка и от страна на родитела и от страна на детето,иначе ситуацията излиза от контрол.

Аз веднъж или два пъти съм потупвала Майчето по памперса (не по-силно отколкото я попупвам на игра или ей така от обич) при изпуснати нерви  Ей, после ме беше много срам  Проблема не е това, че детето го е боляло, тя едва ли е усетила потупването дори като допир, а моето неконтролирано поведение 

Стигнах до следните изводи за моя случай:
1. Много ме е страх за малката, най-вече от падания на глава  и се изнервям страшно много когато зафучи по площадката или вкъщи  Опитвам се да овладея тези страхове или като много зпаочне да фучи, намирам начин да я кротна нещо като я пратя да се зарине в пясъка  например 

2. Ей, понякога е като магаре на мост, неописуема. Често ми се случва, вечер да се наложи да отидем с нея до пазара да взема нещо. Е, не мога да я кача в количката  Рев, рев, рев и цялата площадка мен гледа, защо това дете реве. Същото става когато си тръгнем вечер към вкъщи, а искам да ви кажа че си тръгваме последни по тъмно 
Ами преди се притеснявах от хората и от техните реакции, изнервях се и малката го отнасяше най-вече с мусенето ми. Е, сега не ми пука. Тя реве,  а аз с усмивка на уста започвам да обяснявам как ще отидем да й купим бананче, защото утре ще иска, а няма да има и тем подобни. Хората още ме гледат възмутени, ама да си гледат работите. Гледам да запазя доброто си настроение

Ей, как се отнесох 

С две думи не одобрявам потупванията, случвало ми се и не искам да се повтаря  И според мен това да не се стига до там, зависи главно от контрола и поведението на родителите 

За описаните жестокости спрямо деца в тази тема, дори не искам да ги коментирам, тъжна ама много тъжна картинка 

Много е гадно!  Та те нямат абсолютно никаква вина!  Нали сега откриват света? С насилие ли ще им го покажем? 

Наистина е много трудно да отгледаш деца. Но ако човек има желание да си гледа детето, колкото и да му писва на моменти, такова зловещо поведение не е нармално. Знам, че и на родителите им е нервно, но все пак това са деца и как да растат здрави и щастливи в подобна среда.

Причини да искаш:
1) Простотия.
2) Злоба и лошотия, по принцип, в житейски план. Никога не се доверявам на хора, които малтретират децата си, те към тях милост нямат, какво остава към някой друг.

Само хората бият децата си.

Просто мога да се подпиша под думите ти.
Понеже съм осъзнала, че точно това ми е проблема, посещавам психотерапевт от няколкот месеца и то с доста добър успех.
Най-голямата болка за една майка е да чуе от детето си "Мамо, нали няма да ме удариш!".
Не искам да коментирам повече.

И аз съм на това мнение и също съм виждала подобни сцени.

Аз и брат ми сме пошляпвани.
За бой не може да става дума
Но си спомням вечер преди лягане като подивеехме
и той ни е успокоявал на секундата с по едно перване.
не се чуствам травмирана и малтретирана.

Мисля, че има известно преиграване по въпроса.
Приятелката ми възпитава един безстрашен тиранин, който
е близо на 2 години, на който всичко му се обяснява,
показва, и какво ли не , в синхрон със съвременната психология и възпитание,
но той просто не вдява!
Детето буквално се просва на асфалта и да вика ДАЙ, Искам, НЕ, Да.
" Да дойде ЛЕни да дойде!" , " Водата да дойде тук" ( морето) и тн.
Извинявайте, но това не е нормално.
И ако от мен зависеше , досега да си е получил необходимия брой плясвания.

рядко си позволявам да си ударя детето. например в следната ситуация: изскубва ми се от ръката и изскача на улицата; ненадейно побягва на някъде и не се спира да погледне дали ще ме види ако се обърне... такива разни
няма да го ударя ако мята пясък и въпреки забележките ми продължава да го прави, имам усещането, че понякога разни дребни хорица очакват да си набия детето за нещо, което според тях е "за бой!"
няма да го ударя за това, че е ритнал жената на опашката в магазина без да иска и е изцапал белия и панталон, въпреки че на нея точно това и се струва добро възмездие и в нейните очи моето дете е невъзпитано и глезено
няма да го ударя, защото е нарекъл съседското момиченце "глупачко" или бабката пред входа "грозна старица"
нито пък ще го ударя, защото според баща ми "боят в умерени количества е полезен..."
като дете са ме били доста повече от нужното и не смятам и аз да постъпвам така (сигурна съм, че родителите ми се разкайват)

Много е лесно да се категоризират хора които не познаваш, които си ги видял веднъж. Като говорите за малтретиране, нека да дадем определение на термина, защото май всеки си влага различен смисъл. За един малтретиране е пошляпването, за друг ритането. Четох някъде, че институциите които се занимават с малтретирането на деца дават определение от сорта : когато върху детето са оставени видими рани.

Изобщо не мисля, че да пошляпваш детето не е добро. Нашия си има една пръчка в къщи и когато стане невъзможен сам си я носи.
Доста съм го била когато отказваше да ходи, не защото не можеше, а защото е решил, че трябва да го нося на рамене, а мен ме болеше гръбначния стълб вече. Ако ме видехте в тази ситуация, сигурно щях да съм за вас като жената с бонбоните.
Бия го сега когато съвсем умишлено учи бебето - (9 месеца), на всичко което съм забранила- извежда я на терасата, на стълбището, да дърпа кабели. Застава умишлено зад гърба й когато е на гърнето и започва да и привлича вниманието и тя става, разлива съдържанието на гърнето и се овъргалва в него.
Вие ако сте много дълготърпеливи аз не съм. Пляскам го когато ми се тръшне в магазина, че искал нещо, защото трябва да знае, че се яде само това което има!
А на въпроса, дали като сега опознавали света, с агресия ли да им го покажем-бих отговорила не с агресия, а с това, че за всички има правила и те трябва да се спазват.
Можете да си ме наричате като искате. Никой не живее моя живот и не знае как се чувствам. Но не изпитвам никаква вина, че поошляпвам децата!