Идеята за интеграцията - не пропуснахме ли нещо?

Преди да се роди Боби, виждах децата с проблеми в нашия квартал - те са си същите и сега, но дали ги забелязвах.....по-скоро не. Защо? Не мога да отговоря на този въпрос. Дори сега. И тогава имаше акции за събиране на пари за операции на деца. Дали чувах за тях...да, дали се вслушвах ....по-скоро не. Когато бях 13-14 годишна живеех близо до помощно училище. Когато срещнех някое дете от там, си мислех колко е страшно ако това се случи на мен, а изобщо не помислях колко му е трудно на него. Егоистка ли съм била...може би, или може би просто е трудно да се поставиш на мястото на другиго и да го разбереш.
Някои от вас си спомнят, че пуснахме с Денат тема в майчинския форум за профилактичните прегледи при физиотерапевт. Темата беше внимателно обмислена, предъвкана и пусната в "удобен" за другите вид. Можете да се сетите какво стана.......отплува за една вечер. Сега се замислям....всъщност изписах толково много само за да кажа, може би няма да е лесно да излезем от този подфорум, но трябва да опитаме. Независимо дали ще ни разбират или съжаляват или отминават. А дори може би плюят. Винаги съществува риска от обратен на очаквания ефект, но все пак....Идеята да се обсъди интеграцията на деца с проблеми в масовите градини ми се струва отлична. Това е въпрос, засягащ всички родители....аз лично бих искала да зная какви са настроенията по този въпрос.

Няма нужда да говориш за проблема, ако не си готова за това.
Но ако някоя от нас има сходни проблеми и би могла да ти помогне, й пусни лично съобщение.
Човек минава през разни фази.
Отначало не иска да повярва, че му се случва.
Казва си - това не може да се случи, не и на мен, не и на детето ми...
После се пита "защо стана така" - "дали защото изпих глътка вино в 3 месец" "дали е от лекарството, което ми бяха предписали" и тем подобни...
Не се упреквай, това не е градивно.
Ако не беше чела в този подфорум, щеше да се упрекваш, защо не си чела, и да си мислиш, че си щяла да си по-подготвена. Такава е човешката психика.
После идва момента, в който решаваш да се бориш. Напук на институциите, на некадърните "специалисти", на "доброжелателите". И тук разбираш, че си по-силна, отколкото си очаквала. И продължаваш напред.
 

Другите родители - и мен ме вълнува този въпрос, точно затова искам да излезем от подфорума...

 firebird - Забравих да спомена, че си промених малко профила - бях dezho- пиша в темата за синдром на Даун.Така , че се познаваме .Имах впредвид да говоря с разни непознати или не толкова близки познати....

Da,Deja Vu.
Докато не се случи не разбираш за какво става въпрос.
Не искам да ни съжаляват,и не обичам да гледат опулено и продължително сина ми- понякога ми е идвало да се бия с хората
Предпочитам да обърнат глава.
Незнам как би могло да се промени мисленето на майките,след като дори и аз превключвах канала, за да не се разтройвам излишно

Аааа, да писали сме си още в дир.бг 
Тази смяна на никове сбърква бедния ми душевен мир... Но пък дава свобода...

dinka, абсолютно съм съгласна!
Не бива да се притесняваме от децата си.
Както ги показваме ние, така ще ги приемат околните.

Иначе... де да знам... В нашия клас имахме дете с белег от цепнатина на устната. Не му се разбираше много какво говори, но учителката ни така постави нещата, че никой не му се е подигравал. Участваше наравно в пакостите и после отиде в математическа гимназия.
По-късно се запознах с един младеж, който също беше роден с такава цепнатина. На него не му личеше, имаше незабележим белег и ясен говор. Ако не ми беше казал, нямаше и да зная, че имал този проблем и 4-5 операции. И неговият сериозен проблем в живота не беше цепнатината, а нещо съвсем друго.
Той казваше "Операциите и устната не са ме карали да се чувствам различен. Мисля, че се дължи на майка ми, която така е поставяла нещата, че да съм наравно с брат ми и другите деца"

Не съм си мислела, че сега, при всичките видеозони и прочее изследвания може да се случи. Но се случи. И това, че познавам такива хора, ми помогна да се справя с първия шок. Да си кажа - нима тези мои познати не са станали хора?

По повод и на писаното в другите теми си мисля дали да не направим нещо като групи за разходка - например майка на дете с видими увреждания и 2 разбиращи проблема майки, които да създават приятелска атмосфера и да се разхождат 1 път седмично заедно в парка, абе нещо като група за лобизъм.
Представям си, че на майката ще е много тежко да се изправи с всички погледи и въздишки, но си мисля, че ако са по-голяма компания, направена специално за нея ще бъде по-лесно. Хората трябва да видят, да се запознаят и да осъзнаят съществуването и че това са реални и много близки до тях съдби.

Със сестра ми си говорихме преди няколко дни. Аз имах съученичка с епилепсия и всички се грижехме за нея. Сестра ми пък е имала също с друго и тя ми каза, че много са я пазели да не се нарани. Винаги е имало такива хора и не мисля, че са пренебрегвани.


Просто има единици, които явно те имат нужда да избиват комплекси, които проста обиждат пък и не знаят как да се държат, като попаднат в такава ситуация

Много хубава тема, Firebird Напълно споделям мнението, че ще е добре, ако може поне малко да излезете от този подфорум. Аз чета тук, но почти не смея да пиша. Дори не мога да формулирам съвсем добре от какво се притеснявам – дали от това, че някой ще размаха пръст и ще каже „Абе ти какво знаеш, нали ти се е разминало?”, или друг ще реши, че го съжалявам и ще му стане неприятно, или от това, че мамите тук отдавна се познавате помежду си...

Споделям също, че част от усилието за интеграция трябва да дойде от самите вас. Наистина е трудно по простата причина, че тук никой никога не ни е показвал различието. В чужбина израстват с „Франклин”, нашето поколение израстна с „Бързи, смели, сръчни” (примерно). Знам и че често просто не ви е до това. Вярно е, че част от хората са си по природа „с капаци”. Но останалите хора се притесняват, просто защото наистина не знаят как да реагират и как ще реагирате вие. И за съжаление няма как да знаят, ако вие самите не им кажете.
На много от вас сигурно им е неприятно да ги разпитват, но от друга страна понякога съм се чудила дали няма да се приеме като липса на интерес, ако нищо не попитам - нали все пак трябва да се говори за нещо – когато се срещнат две майки, било в болницата, било на детската площадка, най-често си говорят за дечицата. На други им е неприятно да чуят, че някой се възхищава от тях, дори човекът да е съвсем искрен...
Или пък друга хипотетична ситуация, която някой спомена по-горе – ако в групата на детето ми се появи дете с увреждане. Честно, малко ще се притеснявам – моето дете да не го бутне, да не го нарани, да не го обиди – дали учителката ще е там да се намеси, дали майка му ще го приеме лично (защото принципно това може да се случи с всяко детенце) или ще се обиди и тя, ей такива работи...

Знам, че не го обяснявам много добре, това, което се опитвам да кажа е, че трябва поне мъъъничко да ни помогнете.

Как да стане точно тук във форума? Не знам. Мислейки по въпроса, се сетих за Бу -  не знам точно как го прави, но съм сигурна, че който и да попитате, ще знае, че е фенка на кърменето. Може би наистина трябва по-често да участвате в други форуми – „Нашите деца”, „Майки” примерно – убедена съм, че от време на време ще изникват благодатни теми за разговор, ако не искате да пускате специални. Аз лично бих приветствала и специални теми - дори част от хората да се подразнят, какво значение има - реално погледнато всяка тема дразни някого, който не иска, да не чете.

Аз също те приветствам за темата!
Съгласна съм, че това е въпрос, който засяга всички родители!
Трябва да говорите за тези неща и да помогнете на децата да се интегрират възможно най-добре.
Аз, подобно на Maria.St, не пиша във вашия подфорум, но редовно чета.

В една от детските градини, в която съм водила дъщеря ми по празниците, имаше момиченце с ДЦП в групата. Детето беше на същата възраст като останалите, но имаше придружител, който посещаваше градината заедно с нея. Направи ми силно впечатление отношението на учителките на миналогодишното коледно тържество. Те правеха всичко, за да се чувства детето спокойно и на място.    И не, защото детето не беше само. Личеше им, че го правят от душа.

Децата не играеха с него, защото състоянието му никак не позволяваше това , но дори те 4-5 годишните, се стараеха да не го пренебрегват.

Като вас-Мариа.Ст и Дивиана,
според мен са най-много 5% от майките,ако всички бяха като вас-лесно
Аз отговарям когато ни попитат -какво,защо.Но повечето майки като ни видят с количката- и бърз завой.
Затова си се разхождаме сами и не пречим на никого.И може би поради тази причина предпочитам и на мен да не ми се пречи.

Има много начини другите да разберат, че децата ви са като всички останали-със същите нужди, радости, желания, емоции.
И не са 5% майките, които могат да ви разберат. Аз нямам дете с увреждане и дори, честно казано, професията ми не предполагаше непременно да се сблъскам с кой знае колко сериозни проблеми, но направих СЪЗНАТЕЛЕН избор, в резултат на който се занимавам с деца с наистина тежки проблеми и това ми харесва. Освен това съм част от екипа на един портал, който е насочен към деца и лица с интелектуални затруднения и техните семейства, както и към дугите, които искат да ги разберат.
След години такъв опит смятам, че човек не може да се промени изведнъж, но също така знам, че никой не търси съзнателно конфронтация,но и почти никой няма да тръгне да търси информация за децата с увреждания ако не му дойде до главата. Именно поради тази причина информацията трябва да ги намери. Ако оставим на тяхното търсене, скоро няма да стане работата. Много добре разбирам размислите на Firebird и съм на мнение че трябва активност. Нали знаете за Мохамед и планината 
Също така мисля, че дори и да не е спечелен проектът, нищо не пречи без финансиране, само на доброволни начала, да проведем кампания. Ето например форума и сайта бг-мамма може да поеме тази инициатива заедно с други портали. Може и много друго да се направи.
Какво мислите за кампания със заглавие "Хайде да се запознаем!"?

Много хубава тема сте започнали!
Аз чета и пиша във всички останали подфоруми,може би ,защото дъщеря ми е голяма и от училището си е завързала нужните контакти и приятелства и по тоза причина на мен ми е спокойно.
В малко градче живеем и това много ни помага.Станислава има приятелки още от детската градина и никога не се е чувствала самотна.
Затова си мисля,че е много важно детето да посещава градина,или ако е по-голямо-училище,но да са масови.
Всъщност зависи и в каква степен е засегнато самото дете и с каква диагноза е,както беше казала Любознателна в една друга тема.
А идеята на логопед Зара много ми хареса!

Почвам отзад напред - в 20 СОУ, София, одобриха идеята ни за лекции, макар и със закъснение - и сега какво - и аз си мисля, че е добре да ги посетим, на доброволни начала, само не зная още какво точно да им се говори. Аз бих завела детето си и бих разказала някои от патилата ни, бих казала, че децата с увреждане не са виновни, нещо такова... даги накарам да съчувстват, вместо да се подиграват...

Кампания "Хайде да се запознаем" - звучи добре, но доколкото схващам тук възраженията на родителите, кампанииният характер на нещата кара хората да заобикалят... Докато ако има постоянно присъствие, по разни теми, тогава свикват с мисълта, че ни има.
Нещо като примера с Бу - не остана някой да не знае, че Бу популяризира кърменето.
Ако се подхване като кампания, трябва да се поднесе внимателно.

Предвид нещата, които са се случили с децата ни, ние живеем постоянно с болката, изпадаме на моменти в отчаяние и безизходица... Но ако търсим разбиране, може би трябва да покажем не болката, а радостта... Защото когато нашите дечица постигнат нещо, то е едно малко чудо. Нещо такова си мисля.

Да, имало е случаи, в които сме били "досадни". Пример - детенце не прохожда, но веднага 30 майки пишат "Не се тревожи, всяко дете е индивидуално, няма непроходило дете"... една от нас се обажда, че непроходили деца ИМА, и е хубаво да посетят невролог... няколко от успокояващите мърморят... но за две-три от децата, това посещение на невролог се оказва важно и необходимо... За жалост педиатрите са такива, че майките научават от форума за профилактичните прегледи при ортопед или за тънкостите при кърменето, и тн.

Винаги ще има хора, които ни заобикалят и гледат да не си развалят спокойствието. Но ние всъщност не искаме подаяния. Искаме само да кажем - децата ни не са заразни, вашето дете може да си поиграе заедно с тях.

Точно така firebird - трябва някак си информацията да се слее и да изглежда по-нататък нещо нормално.
Нормално нас ни приемт единствено ти:)-макар да не сме се виждали,но си говорим спокойно,Нина-нашия логопед и кръстницата на сина ми,но не защото ни е близка,а за съжаление преди нас вече познава две други близки семейства с подобни проблеми и това за нея е наистина ве4е нормално.
Не казвам 4е трябва -ужас не-повече семейства като нашето,но ако примерно бабите му!!!,съседите ни и вече по-големия обхват от случайни хора да не ни обръщат `специално` внимание,то тогава
вече ще сме `нормални`
По други форуми виждам изказвания,които са болшинство-`специалните ` деца да си стоят на `специални` места и да се грижат за тях подходящи специалисти.-това беше скоро в Моето бебе и преди време четох в Биберон.

Много,ама   наистина много искам да греша,но това е моят скромен опит с външния свят...

Не съм имала предвид стихийна кампания. От такива кампании ми се повдига. Имах предвид винаги да има информация, винаги да има присъствие.