Обвинявате ли себе си понякога?

 И аз като всички вас си задавах хиляди въпроси.Обвинявах себе си за заболяването на детето си.Изживях много безсънни нощи.Вината тежеше като камък на шията ми, но в един прекрасен момент реших,че от всичката тази вина няма полза.Реших, че трябва да се боря.Реших, че трябва да мисля САМО положително и трябва да ВЯРВАМ, че постъпвам правилно и,че това е най-доброто за моето дете.Засега тази стратегия даде добри резултати.Изпитвам вина, затова колко много страдание причиних на детето си с тези преживени операции,но се успокоявам с факта,че е била по-малка и не помни.Относно второ дете.....пак се прокрадва СТРАХЪТ - Дали няма да се случи пак същото?   
 Вички ВИЕ сте СТРАХОТНИ РОДИТЕЛИ.Чета и се възхищавам на силата, която притежавате.

Обвинявам се всеки ден. Не посмях да опитам нещо нетрадиционно. Досега изпълнявам стриктно всичко, което кажат лекарите. Може би ако събера смелост за нещо различно ще има по- добри резултати при лечението на детето ми   

Не ,не се обвинявам..защото съм търсила лекарска помощ всеки път ,когато се е налагало..дори и малко повече..отколкото трябва..защото много от нашите проблеми с децата ни са породени от лекарска небрежност..да не се изразя по- крайно.....Не се обвинявайте,не се обръщайте назад..носи само болка..,а давайте само напред..това е най-доброто за дечицата ни!   

Обвинявам се, защото послушах самонадеян и безотговорен лекар, и това едва не струва живота на детето. Оттам нататък всичко вървеше все на зле и по-зле...
Правя каквото мога, но се упреквам, че въобще го послушах и упорствах детето да яде с биберон, а не ме бяха предупредили нито какви са рисковете, нито ме бяха научили как да го правя, защото храненето на дете с цепка на небцето е по-особено.
Упреквам се, че 2 месеца обикалях педиатричната клиника и се молех да сменят сондите, а те оставяха малкия да гладува, вместо да се престраша и сама да му слагам сонда, ама се престраших чак когато поредната самонадеяна докторица му сложи сондата прегъната и пак добре, че хранопровода му не се е наранил при ваденето. За такива неща се упреквам.
Когато човек вземе нещата в свои ръце, поне знае, че дава всичко от себе си.

не бих казала, че съм се обвинявала...може би защото при нас, в крайна сметка, нещата се развиха добре... но и в лошите моменти и прогнози не съм изпитвала чувство за вина. направих всичко, което можех, за да имам спокойна и здрава бременност. допуснах грешка, че се предоверих на един прехвален лекар, въпреки вътрешната си интуиция! не съм се обвинявала за това - тогава толкова съм знаела и толкова съм можела, затова съм постъпила по този начин. мисля, че си "научих урока".
но сега и аз, както и други споделиха, също имам проблем...искаме второ детенце, а не знам как ще се доверя на някой лекар мааааалко ме успокоява фактът, че имам вас, а на вас може да се разчита за корекции по докторите

Едва ли мога да кажа, че съм го преодоляла. Виня се, после се стегна .... минава време и когато ме натиснат отново мрачни мисли. Не е лесно, защото за много неща си казвам АКО. И въпреки това знам, че нещата не се случват случайно и че каквито и да са фактите е важно как ще продължа напред. Ако седна само да се оплаквам и тъжа няма да съм пълноценна. Затова - ГОРЕ ГЛАВАТА.

Дотук чета мненията и се убеждавам,че всички ние търсим кякакъв отговор в писането на другите-Всички изпитват до известна степен вина за положението на децата си.Аз не правя изключение,всеки път когато Ана-Мария започне да се върти в кръг или да беснее за нещо като говори нещо което аз изобщо не разбирам,всеки ден се питам "ЗАЩО МОЕТО ДЕТЕ","ЗАЩО ТОЧНО НА МЕН"  и още много.На всички ви е познато нали....Обвинявам се много ,обвинявам се,че може би не съм добра майка,обвинявам се,.... за много неща.

Дали се обвинявам ? Не, твърдо не. Дълго време се питах какво съм направила или не съм направила, за да се стигне дотук. Но и този период отмина. Но при съпруга ми не е така. Той още мисли, че е виновен за нещо. Това дете съм го обичала още преди да се роди. Откакто разбрах, че съм бременна, напуснах работа и се отдадох изцяло на семейството си и на мисълта за детето, което нося.
Обвинявам се единствено в това, че след като Данчо се разболя от диабет се затворих в себе си и се опитах сама да се боря. Не потърсих други хора, които имат съдба като нашата. Хората са много различни и точно затова този свят е много шарен и прекрасен.  Искам да ви разкажа за един прекрасен човек - Елисавета Котова. Докато аз се бях скрила от света с мъката си, тази жена е направила точно обратното. С всички сили и средства се е борила света да научи за проблемите на децата с диабет. Тази жена е създателката на Националната асоциация на децата с диабет. Благодаря Ели !
Ще ви напиша стихотворението, което Райна Тодорова е посветила на Елисавета Котова.
   На Елисавета
Във твоя дом - неканен гост
изневиделица дойде...
Изгаряше душата ти въпрос :
"Защо на моето дете ?"....

Реши да бориш се тогава -
със воля, кураж и сила...
И знаеш, че си заслужава -
детето да расте щастливо !

И тоз неканен гост ще си отиде
не просто ПОРАДИ.
И спомен лош ще бъде след години,
защото ще успеем ВЪПРЕКИ !

И продължавай ти до края -
за всяка радостна сълза.
Бори се и не се предавай -
каквото и да струва ти това !

Поклон пред твоите дела !
Майчице, целувам ти ръка !
Че те познавам - аз БЛАГОДАРЯ!

.....................................................
Не мога да се изказвам толкова красиво, като Райна Тодорова. Но тези думи показват точно това, което изпитвам и аз.

Прекрасно стихотворение!!!Прекрасни хора!!!

ЗДравей мила Вики и Мама...е и аз се появих. .Толково съм заета с малката Виктория,че не ми остава време въобще ама въобще да седна и да почета малко форума..
Всъщност...всички се обвиняват ..няма начин..щом си здравомислещо същество,щом има проблем..няма начин да не търсиш отговор,няма начин да не се питаш,не "влизаш "ли ти в този отговор??
На всички ,които се обвиняваме не бих могла да посмея да дам нито съвет нито да потърся такъв,но знам едно..НИКОГА не се отказвайте от идеята да имате друго дете.,.Напротив ..Напротив ..напротив...!!!!Създайте го! То ще бъде здраво и дори ще помогне на болното ,като се развиват заедно.ПО малкото ще помага на по-голямото да се развива ,както и обратното..Не допускайте грешката казвайки:"никога друго докато не оздравее това!"Това е грешка,която родителите на деца с увреждания често  допускат .
ПОжелавам късмет..и чао за сега..

mili maiki 4eteiki napisanoto ot vas razbiram 4e ne samo az sam strahliva i nereshitelna da imam drugo dete.az sashto sam ot maikite koito vseki den se obviniavat za tova 4e deteto mi e bolno ot sindrom na west.lekarite ne ustanoviha pri4ina za zaboliavaneto i tova ozna4ava za men 4e az sam vinovna.ne sam bila dostata4no vnimatelna i ne sam si obrashtala neobhodimoto vnimanie spriamo bremennosta.az go rodih deteto koi drug e vinoven za bolestta osven men.sega se opitvam da pomogna na moeto slan4ice s kakvoto moga no to nikoga niama da ima normalnia givot koito zaslugava .kak da preodoleia straha si da imam vtoro dete kato v uma mi se varti samo edna misal/ami ako i drugoto mi dete e s tazi bolest/ne bih ponesla oshte edin udar.

Не се обвинявам. Направих това, което зависеше от мен. Останалото го решава Господ.
Имах много страхове за средващто дете, защото всичко се повтори - само на легло, шепи лекарства..., но този път бях късметлийка.

Не,не се обвинявам за заболяването на детето ми. Обвинявам ЗДРАВНАТА СИСТЕМА в БЪЛГАРИЯ, с нейните кадърни семейни лекари - пенкелери, който не стига, че не могат да различават симптомите на заболяванията, вечно нямат направления (дори и за деца), и лекуват всички пациенти с "модното за седмицата" лекарство. Обвинявам себе си единствено за това, че  съм зависима от тях.

Обвинявам се, че пропуснах 6 години от развитието на дъщеря си, слушайки съвета на лекарите и че не намерих сили да издиря информация за заболяването й. Обвинявам се за това, че й причиних да прекара 6 години от живота си в социални институции и я лиших за това време от майчина ласка и грижа. Опитвам се да си простя, за да мога да й дам всичко от себе си сега и занапред. Често си поплаквам, но съм безкрайно благодарна на Бог, че ми даде втори шанс да бъда с детето си и да направя всичко по силите си тя да е щастлива и обичана.

За Ели Котова ще кажа само няколко думи, а те са: БЛАГОДАРЯ ЗА ВСИЧКО,КОЕТО СИ НАПРАВИЛА И ПРОДЪЛЖАВАШ ДА ПРАВИШ ЗА ВСИЧКИ НАС!!!