Все още се обвинявам,че оставих детето си на майка ми,а аз започнах работа,за да имам възможността да се грижа добре за тях.Боли!
- Публикувана: 31 юли 2007, 21:54 ч.
- Последно мнение: 10 март 2009, 23:08 ч.
Обвинявате ли себе си понякога?
Влизам понякога в този форум и чета. Сега в тази тема мога и да се включа. С гледната точка на човек от сходен форум. Този на родителите, преживели загуба.
Първо искам да изразя лично отношение - Алина, написаното от теб ми дава глътка оптимизъм.
Ако търсим вина, неминуемо ще я намерим. Дори и само ние да я виждаме. Моята вина беше, че имах прекалено доверие.
Сега това е и проблем - дали ще имам на някой лекар отново доверие.
Но както е написала КатНадето преди мен, явно е имало и някаква промисъл. Твърде дребна прашинка съм, за да успея да прозра случилото се. Просто свикнах и вече не се опитвам да се питам защо се е случило и кой какво е направил или не е направил. Каква е моята вина и т.н. Приемам и пощадата във всичко случило се.
Не харесвам, когато "ако" и "дали" присъстват някъде, защото тогава нищо не зависи от нас - земните.
Първо искам да изразя лично отношение - Алина, написаното от теб ми дава глътка оптимизъм.
Ако търсим вина, неминуемо ще я намерим. Дори и само ние да я виждаме. Моята вина беше, че имах прекалено доверие.
Сега това е и проблем - дали ще имам на някой лекар отново доверие.
Но както е написала КатНадето преди мен, явно е имало и някаква промисъл. Твърде дребна прашинка съм, за да успея да прозра случилото се. Просто свикнах и вече не се опитвам да се питам защо се е случило и кой какво е направил или не е направил. Каква е моята вина и т.н. Приемам и пощадата във всичко случило се.
Не харесвам, когато "ако" и "дали" присъстват някъде, защото тогава нищо не зависи от нас - земните.
Здравейте,и от мен ние пак сме с проблеми и затова не съм писала отдавна.
Много интересна тема.Мисля,че няма да сме добри родители ако поне малко не се питаме дали правим всичко както трябва и избираме най верния път.Сигурна съм че и родителите на здрави деца се обвиняват и се питат същото.В днешно време е трудно да се възпита и отгледа и ,здраво дете.Но няма смисъл от обвинения няма нищо градивно в тях станало е и точка, важно е да гледаме напред и да правим всичко по силите си за децата си да се чувстват пълноценни щастливи и обичани.
Много пъти в началата и аз се питах' господи защо на мен'.По цели нощи ревях,и разбрах че може би отговора е 'защо пък не '.Може би защото аз мога да се справя с това и да обичам детето си въпреки всичко и да съм винаги до него.
Не се тормозете с излишни обвинения обичате децата си и ги карайте да се чувстват значими и важни
Много интересна тема.Мисля,че няма да сме добри родители ако поне малко не се питаме дали правим всичко както трябва и избираме най верния път.Сигурна съм че и родителите на здрави деца се обвиняват и се питат същото.В днешно време е трудно да се възпита и отгледа и ,здраво дете.Но няма смисъл от обвинения няма нищо градивно в тях станало е и точка, важно е да гледаме напред и да правим всичко по силите си за децата си да се чувстват пълноценни щастливи и обичани.
Много пъти в началата и аз се питах' господи защо на мен'.По цели нощи ревях,и разбрах че може би отговора е 'защо пък не '.Може би защото аз мога да се справя с това и да обичам детето си въпреки всичко и да съм винаги до него.
Не се тормозете с излишни обвинения обичате децата си и ги карайте да се чувстват значими и важни
Обвинявам се за толкова много неща, че брез бременността не помислих за бебето и се ядосвах за много дребни неща/и продължавам да съм така чувствителна и да рева за най-малкото нещо/, ядосах се на докторката, която трябваше да ме изражда, а отиде на погребение на любовника си и родих при друг лекар, който не се знае как си е свършил работата/родих секцио/, но като видях бебето беше синьо-черно и с малко нисък АПГАР.Обвинявам се и за поставянето на ваксините въпреки че знаех за рискове от тях.Когато разбрах, че Мишо има проблем ревах денонощно и се питах къде сгреших и каква е тази моя съдба.Бяхме решили да се преселим в София за да можем да осигурим подходяща терапия със точните специалисти на сина ми, но се отказахме по ред причини.Обвинявам се, че съм се родила в малък град и тук няма адекватни специалисти, че когато се опитам да го заиграя той ме отблъсква/знам че е от заболяването, но аз се чувствам зле от постъпката му и почвам да си мисля че съм лоша майка/.Обвинявам се, че не сме финансово обезпечени, за да му предложа най-доброто.Имам голямо желание да имам второ детенце, но мисълта че съдбата ще ни подложи отново крак ме спира, а и тревожните мисли през бременността, дали всичко ще е наред.
kartel4e , мога да те "успокоя", че когато късметът отсъства и най-добрите доктори и техника не могат да помогнат. Някои твърде важни неща не се купуват с пари. Детето ти ще чувства безусловната обич в своята семейна вселена и това ще му дава много повече, отколкото обезпеченото с пари, но лишено от внимание и ласки дете на заможната ти съседка примерно.
.Обвинявам се, че не сме финансово обезпечени, за да му предложа най-доброто.
kartel4e, когато има любов и хармония в семейството детето се чувства сигурно. Обичай детето си и му го показвай то усеща и е щастливо,а един ден ще ти го покаже .
Ние също не сме много добре финансово,но знам, че имам щастливи деца.
Съвсем скоро една сутрин голямото ми момче оплело се в чаршафа и немога да го отвия за да стане ми каза;
Направил съм се на подарак. А на въпроса ми на кого ще се подарява отговори На теб. Никои не ме гледа така както ти. Малкия ми син пък доволно отбеляза ,че имал най-добрите тати и мама. Гордея се с тях. Мисля,че са научили един от важните уроци на живота.
Напълно съм съгласна с вас, но откакто останах без работа вместо три пъти в седмицата имаме възможност само един път да ползваме логопед, и детето върна назад.Аз никога не съм лишавала детето си от внимание и ласки.
Това до болка ми е познато.От години не работя а от скоро не идва у дома кинезитерапевт,по разбираеми причини. Аз и баща му правим гимнастиката и масажите но не е същото.
Да живеем в трудно време.Трудно е в днешно време да си родител още повече на специално дете.Живота е несигурен.Трябва да се бориш за работа ,да се разправяш със лекари ,учители и в целия този хаос да намериш време за любов.Но щом се справяме значи сме силни.Трябва да сме със гордо вдигната глава.
Не трябва да се обвиняваме ,не можем да бъдем идеални.
Там горе има кой да преценява дали грешим или сме прави.
НЕ НОЖЕМ ДА ИЗБЯГАМЕ ОТ СЪДБАТА СИ.
Не трябва да се обвиняваме ,не можем да бъдем идеални.
Там горе има кой да преценява дали грешим или сме прави.
НЕ НОЖЕМ ДА ИЗБЯГАМЕ ОТ СЪДБАТА СИ.
Това ми е болният въпрос! 
Viki i mama, , мислех си как да формулирам подобна тема в другия форум, ама ме изпревари 
Обвинявам се, че не съм предотвратила преждевременното раждане, че не съм знаела достатъчно, че не поставиха диагнозата на детенце по- рано, че не правя достатъчно, и не правя най- доброто, че мъча детенце понякога напразно, че наистина сякаш експериментираме понякога, но това което вярвам важи за всички ни тук е, че обичаме децата си и се стремим да направим Всичко по силите си те да са добре, доколкото това е възможно!Важното е, да не се предаваме, да не се отказваме и най- вече да Ги обичаме тези наши малки и/или вече порастнали Прекрасни, макар и със специфични нужди деца!Възхищавам се на всички вас, които се Борите!
Viki i mama, , мислех си как да формулирам подобна тема в другия форум, ама ме изпревари Обвинявам се, че не съм предотвратила преждевременното раждане, че не съм знаела достатъчно, че не поставиха диагнозата на детенце по- рано, че не правя достатъчно, и не правя най- доброто, че мъча детенце понякога напразно, че наистина сякаш експериментираме понякога, но това което вярвам важи за всички ни тук е, че обичаме децата си и се стремим да направим Всичко по силите си те да са добре, доколкото това е възможно!Важното е, да не се предаваме, да не се отказваме и най- вече да Ги обичаме тези наши малки и/или вече порастнали Прекрасни, макар и със специфични нужди деца!Възхищавам се на всички вас, които се Борите!
Да, обвинявам се за алергиите на малкия и за това, че се стигна до астма! Ако бях подходила малко по-внимателно и бях пазила по-стриктно диета докато го кърмя можеше да не ги раздразним тия алергии! Ако бях обърнала по-рано внимание на симптомите, а не бях слушала тогавашния ни личен лекар, който повтаряше "нищо му няма" щяхме по-рано да знаем за алергията, по-рано щяхме да отреагираме и можеше да не се задълбочи до астма и да я е израстнал вече!
А не да обяснявам сега по градинките: "Пламен не може да яде това, защото ще го заболи коремчето." или "Това е само за какички и батковци"...
Детето е на повече от две годинки и поне още толкова няма и да близне шоколад, сладолед, вафла или някое такова лакомство, а само ще гледа отстрани! И за рожденните му дни ще правя домашна бисквитена торта с нишесте приготвено само с водичка и захар!
А не да обяснявам сега по градинките: "Пламен не може да яде това, защото ще го заболи коремчето." или "Това е само за какички и батковци"...
Детето е на повече от две годинки и поне още толкова няма и да близне шоколад, сладолед, вафла или някое такова лакомство, а само ще гледа отстрани! И за рожденните му дни ще правя домашна бисквитена торта с нишесте приготвено само с водичка и захар!
А не да обяснявам сега по градинките: "Пламен не може да яде това, защото ще го заболи коремчето." или "Това е само за какички и батковци"...
Детето е на повече от две годинки и поне още толкова няма и да близне шоколад, сладолед, вафла или някое такова лакомство, а само ще гледа отстрани! И за рожденните му дни ще правя домашна бисквитена торта с нишесте приготвено само с жодичка и захар!
Детето е на повече от две годинки и поне още толкова няма и да близне шоколад, сладолед, вафла или някое такова лакомство, а само ще гледа отстрани! И за рожденните му дни ще правя домашна бисквитена торта с нишесте приготвено само с жодичка и захар!
И майка ми се обвинява но какво може да направи?Болно й е от "обществото" ни и пълното безхаберие което среща от институциите.А най-грубите думи към нея бяха:Да сте го оставили в дом?!Това ли заслужава една майка?