Обвинявате ли себе си понякога?

Хайде и аз да се включа. Обвинявах се много, особено първите месеци. Не се обвинявам за конкретни неща: че съм боледувала, че не съм отишла на 4D - нещо, което бях планувала за 7-ия месец, когато се роди синът ми, по-скоро просто чувствам вина, неопределена. Първите 4-5 месеца, когато всички казваха, че детето ми няма шансове да оцелее, а дори това да стане, само ще вегетира, беше истински ад. Постепенно, когато той започна да се бори, привързахме се един към друг, радва се на малки дребни неща, когато си играем, гушкаме, целуваме, осъзнах, че все пак има хубави мигове и много любов, от която той има нужда и която можем да му дадем, а и много любов, с която той ни дарява. С течение на времето, виждайки, че след толкова изследвания, консулти и операции, все още лекарите не могат съвсем да се ориентират в ситуацията, разбирам, че просто така е било писано. Твърде много вярваме, че лекарите могат да открият и излекуват проблемите, а много често това не е точно така... Гледали са ме всеки месец на ехограф, правила съм си изследвания непрекъснато, и въпреки това не откриха уврежданията. Въпреки че сега много лекари казват, че те датират още от началото на бременността.
Имам все още мрачни моменти, когато ме обхванат такива настроения, но и тогава вече не е толкова вината предоминираща, колкото споменът за първите тежки месеци. Поплаквам си, и след това продължавам борбата - ден след ден. Благодарна съм на Господ, че е дал на сина ми сили да се бори, и че той въпреки всички проблеми има напредък, макар и бавен. Това е най-голямата ми награда, и това ми дава сили да не се отчайвам. В противен случай не знам как щях да продължа.
Сега, една година откакто се е родил, все още не знаем дали последната операция има ефект... И дали не ни предстои поредната...
Най-голяма вина обаче чувствам не за случилото се, а защото не мога да си позволя да се занимавам само с него, а трябва и да работя. Чувствам се тежко, защото ограбвам от времето, в което трябва да съм с него. Добре, че са бабите...
Желая много сили на всички ви, и много любов!

Нека и аз да се включа. Обвинявам себе си за това, че не отидох на 3D или 4D, не направих необходимите изследвания-биохимичен скрининг, амниоцентеза, установяващи, че детето е със спина бифида, която гинеколозите, следящи ми бремеността не видяха. Обвинявам себе си за това, че не бях достатъчно информирана за ползата от приема на фолиева киселина, въпреки, че бремеността ми беше планувана. Но не само обвинявам себе си, а и гинеколога в т.ч. гинеколозите, които не видяха спината, а това е едно от малкото заболявания или да не кажа единственото, което може да бъде предотвратено до 70% с приема на фолиева кисилина. Непрекъснато се обвинявам за всичко това от една страна, но от друга като виждама напредъка на детето ми, макар и бавен, успокоявам сама себе си и си казвам-да може би се е случило на мен, защото имам сили да се справя. Обвинявам се и за това, че започнах работа само и само, за да мога да осигуря необходимите средства за рехабилитация и физиотерапия, а не съм до детето си. 

hamela,  не е важно на какъв апарат си гледана. Важно е кой гледа, но понякога и най-прехвалените специалисти допускат грешки. Всъщност огледа на плода се прави на обикновен ехограф (2 Д), а 3 и 4-Д са по-скоро да поласкаят бъдещите мама и татко.
Има виновен, но това не си ти. Специалистите, за които термин от сорта на "информирано съгласие", напудрен с още няколко дълбокомислени превзети физиономии, са за повече от обстрел. Най-лошото е, че толкова си могат, но за компенсация на това са самонадеяни.
 

Hamela,
защо след като първото ми дете се роди със спина бифида  и с хидроцефалия  и по време на 2 - рата ми бременност съм пила фолиева кислена  и съм ходила от Бургас до София, преглеждана съм от Две "Светила ", чиито имена  няма да спомена , но са известни, та второто ми дете се роди с цепка на небцето и в последствие се откри и ДЦП.Много добре знам за какво говориш и аз съм ги чела.След първото дете нададох вой до небесата и проверка правиха от министерството на здравеопзаването даже две, но както става в БГ .......Така, че мила не се обвинявай за това .Каква е гаранцията, че ако си направила всичко което е трябвало  нямаше пак така да стане.В крайна сметка каквото Господ е рекъл това ще стане.
На всички ще кажа ,че аз спрях да се обвинявам и така се чуствам по добре.И най важнтото изречение "Това което правя за моето дете е напълно достатъчно" .И пак правите всичко възможно за детето си , но знаете ,че това което правите е напълно достатъчно.
Така вие и вашето дете ще се чуствате малко по добре.

Уважаеми родители,
на 22 март започва обиколката на асоциацията за среща с родители и деца от страната.Тази година на срещите ще присъства и представител на фирмата вносител на инсулинови помпи за България г-н Владимир Стевков.Ще бъде подробно запознат всеки един от вас с това как се работи с помпата, какви са плюсовете на лечението с помпа.За съжаление все още нито помпите нито консумативите за тях  се поемат от НЗОК,но се надявам много скоро и този проблем да има някакво развитие.В началото на месец февруари бе внесено писмо в ЗК , както от асоциацията така и от всички лекари лекуващи нашите деца.Това писмо е за запознаване с не малкото проблеми при лечението на децата, а именно;тест ленти, инсулин и не на последно място инсулинови помпи.
Надявам се да присъствате на тези предстоящи срещи и да получите нужната информация ,а така също и отговор на всички ваши въпроси.
График на градовете:
•   гр.София  - 22.03.09 г. 14.00 часа залата на  Детска  клиника.На тази среща ще присъства  и д-р Константинова.
•   гр. Пловдив – 28.03.09 г. 11.00 часа залата в х-л”SPS” 
•   гр. В.Търново – 16.04.09 г.
•   гр. Кюстендил – 24.04.09 г.
•   гр. Благоевград – 25.04.09 г.
•   гр. Самоков – 26.04.09 г.
•   гр. Русе – 08.05.09 г.
•   Гр. Плевен – 09.05.09 г.
•   гр. Бургас – 14.05.09 г.
•   гр. Варна – 15.05.09 г.
•   гр. Ст.Загора – 23.05.09 г.

Тези градове на които липсва час и място на срещата ще бъдат допълнително посочени.
                                                       Поздрави Елисавета Котова