По какъв начин наказвате децата

Не съм привърженик на наказанията (пляскането направо го изключвам като "метод на възпитание", а и във въпроса е изключено), най-вече защото в дългосрочен план не са ефективни. Обикновените наказания (както прочетох и тук) са да накажем детето да стои в стаята (при всичките си играчки, между другото) за n-брой минути или да го лишим от нещо приятно, несвързано по никакъв начин с провинението. В случая с родителите, които са привърженици на лишаването от "привилегии" уместна промяна би била да лишавате детето от неща, които са пряко свързани с провинението им. Например ако са си играли с телефона и са развалили нещо (или са навъртяли голяма сума), разумно би било да ги лишите от телефона, но откъде накъде ще ги лишавате от компютъра? Ако детето не си е прибрало играчките (или се инати за нещо друго), няма логика да го лишавате от нещо любимо, ако не е пряко свързано с провинението.
Привърженик съм на възпитателните методи на позитивната дисциплина.
Един от тях е позитивната изолация. За разлика от наказателната ("Марш в стаята си и няма да излизаш оттам!"), детето само я избира като метод за успокоение след като предварително сте го запознали със системата. Идеята е да направите в стаята му едно кътче (метър на метър или по-малко дори), което да е специалното кътче за изолация (като детето задължително участва в приготвянето му). Напълвате го с плюшени играчки, книжки за оцветяване, меки възглавнички и други такива и обяснявате на детето, че това е място за успокоение и когато се ядоса, може да дойде тук, да поседи 5-10 минути докато се успокои и след това като е в добро настроение, отново да се присъедини към другите. Детето само избира кога има нужда да отиде там.
Разликата с насилственото изпращане в стаята и крясъците ("Няма да излизаш и помисли добре какво си направил") е, че детето не се бунтува, не предизвиквате желание за отмъщение в него, има шанс наистина да помисли "какво е направило", докато при наказателното изпращане в стаята, дори и само напук на вас, то няма да мисли какво е направило, а как да си го върне.
Друг метод е селективното внимание. Идеята е да се пренебрегне поведението, а не детето. В случай, че детето изпадне в пристъп на ярост ("тръшкане" и инатене), ще се справите лесно като пренебрегнете поведението и не се поддавате на настроението на детето. Гушнете го внимателно, леко го галете по гръбчето, докато се успокои (без да му говорите и без да се карате). Това не е начин да възнаградим лошото поведение, а да разберем посланието зад поведението (детето има нужда от повече внимание? наранили сте го и иска да си отмъсти? влезли сте в борба за надмощие?).
Друг метод са естествените последствия. Това са нещата, които се случват без намесата на родителя. Ако детето откаже да се храни, ще остане гладно. Ако хвърли храната на пода, няма да има какво да яде. Децата се учат от тези последствия и родителите не бива да се намесват когато естественото последствие е приемливо (разбира се, естествено последствие на неправилно пресичане е блъскане от кола, което не е приемливо и родителят е длъжен да се намеси). Когато естественото последствие е приемливо, оставете го да се случи без каквито и да било назидания ("Казах ли ти?"), критики ("Следващият път няма да правиш така") и коментари изобщо, и само съчувствайте на детето, но без да му помагате ("Само този път, но следващият няма да ти помогна" - повярвайте - и следващият път ще го направите, при това детето ще е много по-убедително).
Друго средство, което много често съм използвала и е давало изключително добри резултати (при това не само за момента, а в дългосрочен план) е последователността. Последователност е родителят и детето да решат какво ще предприемат по даден проблем и да се придържат към решението по любезен, но категоричен начин (вместо да наказват и наставляват). Колкото по-малко говорите докато изпълнявате плана, толкова по-добре. Един добър пример е: Детето си играе на пода с нещо, а вие влизате и казвате че е време за лягане. То не ви чува и продължава да си играе. Тук е моментът да се въздържите от каквито и да било коментари, критики, заплахи, напомняния (като че ли детето е чуло, но е забравило - как ли не!). Изчакайте 15-20 секунди да видите дали детето ще ви послуша и като не го направи, отидете при него, сдържано и твърдо го хванете за ръката. Ще чуете нещо от рода на "Моля те, мамо, само още малко!". Усмихнете се, но не казвайте нищо. Внимателно издърпайте детето за ръката и попитайте дали то ще си избере приказката за лека нощ или иска вие да я изберете (или някакъв подобен въпрос). Кажете му да ви повика когато е измило зъбките и е облякло пижамката и предупредете, че ще четете до 20:30  (или избирате някакъв приемлив час) и колкото повече се бави детето, толкова по-малко време ще остане за четене. След като детето се приготви и вие прочетете приказката, кажете му "Забрави да си прибереш играчките. ако искаш прибери ги на сутринта. ако не, аз ще ги прибера". Това кажете в случай че предварително сте се уговорили, че неприбрани играчки отиват на някоя висока лавица и детето може да си ги върне като си прибира нещата в продължение на поне 2 дни (или някакъв разумен период от време, в съответствие със сложността на ситуацията).
Много добър възпитателен метод е да учите детето как се правят нещата. Показвате му, след това му позволявате да ви помогне, след това вие му помагате и накрая то прави нещата, а вие наблюдавате.
Още един начин да се справите с проблемите на възпитанието е да определите заедно с детето режим, който то да спазва. Ключът е да го направите заедно с детето, а не само вие и после да му кажете "Сега ще спазваш режима и точка!". Позволете му да се придържа към режима. Ако то "забрави", просто любезно го подсетете като попитате "Каква е следващата стъпка от режима?" или "Би ли ми помогнал, забравих коя е следващата стъпка от режима."
Това, което трябва да видите е идеята мотивираща поведението, а не самото поведение.

1. Ако лъже
Ако искаме децата да бъдат честни с нас, трябва да ги изслушваме с уважение, да се въздържаме от желанието да ги накажем, засрамим, критикуваме и наказваме, а да търсим решения на проблемите заедно с тях.
Децата не се раждат със честността като ценност - това е нещо, което се учи. Работа на родителят е да обясни на детето защо е важно да казват истината и как се гради доверие. Всеки допуска грешки (особено на 4-5 години) и ако ги възприеме като ценен опит, а не като грехове и провали, няма да му изглеждат толкова страшни.
Ако детето ти лъже, задай му някой въпроси чистосърдечно (а не с желание да го критикуваш или с назидателен тон): "Как се чувстваш когато някой те излъже?", "Какво се случва когато ти излъжеш някого?", "Каква е причината децата да се страхуват да кажат истината?", "Какво би ти помогнало да казваш истината без притеснение?".
Когато детето те излъже, вероятно го пляскаш, наказваш по някакъв начин и т.н. Но тези наказания помагат само привидно и само за момента, а и често пораждат нежелани странични ефекти - дете, което лъже, се страхува и се измъква от отговорността за действията си.
Можеш да реагираш на лъжата по много начини. Например да акцентираш на решенията на проблема, а не върху вината. Вместо да питаш кой е счупил яйцето, предложи на детето да му помогнеш при почистването или го попитай дали се сеща по какъв друг начин да разреши проблема. Може също да се поставиш на мястото на детето. Попитай го дали се страхува да признае истината. Увери го, че всеки се страхува понякога и му внуши, че е важно въпреки страхът, да каже истината. Обясни му, че е длъжно да поема отговорност за своите действия ("Всеки може да сгреши, но като излъжеш или прехвърлиш вината на някой друг, не ставаш по-малко отговорен за постъпката си"). Обясни му също какво е доверие и му помогни да направи връзката между честността и доверието, което хората изпитват към нас. И не забравяй - всички уроци дотук ще са безсмислени, ако го критикуваш и осъждаш за лъжата (или за другото провинение) - детето няма да остане с усещането, че може да ти сподели всичко, ако го наказваш постоянно или го пляскаш.

2. Ако се бие в детската градина
Учителките трябва да разделят двете деца в отделни помещения, докато се успокоят и са готови да се държат добре. Също така трябва да се отдели време, за да се разбере каква е причината за сбиването. Децата трябва да получат възможност да изразят чувствата си. След като детето се е успокоило, учителката може да му предложиш помощ ("Можеш ли сам да измислиш как да утешим детето, което удари или предпочиташ да ти помогна?"). След това учителката може да предложи много неща - "Може да му се извиниш", "Може да му кажеш, че съжаляваш",  "Може да му нарисуваш картинка и да му я подариш", "Може да му помогнеш да разтреби след обяда", "Може да поиграеш с него на нещо интересно" и т.н.

3. Ако обижда
Ако детето ти те обиди (да кажем, че сте двамата вкъщи), можеш да изразиш чувствата си и да дадеш на детето си личен пример: кажи спокойно "Не желая да слушам подобен език. Това е изключително невъзпитано. Отивам да си почета в стаята. Повикай ме когато си готов да говориш като добро дете." На детето няма да му е приятно да стои самичко в стаята (и мама да не си играе с него) и скоро ще те потърси (може дори да обещае, че ще говори като добро дете). След това може да му обясниш, че на хората не им е приятно да ги обиждат и това ги наранява. Може също да го попиташ "Какво ще направиш, ако някой те обиди". Това е чудесно начало на дискусия, в която да обясниш защо едни реакции са неприемливи (удряне, обиждане), а други са подходящи (например да каже да другото дете, че няма да си играе с него, докато не спре да обижда).