По какъв начин наказвате децата

Какво са направили децата? Така е - не бива да позволяваме да се качат на главите ни, защото след това възпитанието ще бъде много по-трудно. Но според мен ако детето е осъзнало грешката си, заслужава да му се даде втори шанс. Каквото и да е направило (не е убило човек, предполагам), целта е да осъзнае, че е било грешка, а не да го приема като грях и провал, и да поправи поведението си. Дъщеря ти го е разбрала и повече сърдене няма да доведе до по-добро осъзнаване от нейна страна, а най-много след всичко (като й простиш) да не иска да се доближава много-много че да не сгреши пак с нещо.
Да се развали целия ден на някого (особено на дете) е доста грубичко. Всеки от нас е имал такива дни - някой му се сърди и като че ли никога няма да спре да се сърди. Е, добре де, какъв е смисълът? Детето ще е разстроено цял ден, няма да се съсредоточи нито върху учене, нито върху нищо и само ще се чуди как да те омилостиви. Малко прекалено ми се струва. Дай й възможност да поеме отговорност за поведението си и да поправи грешката си. Мълчанието и неотговарянето на телефона са си свършили работата, не е необходимо повече. Освен това, сега не й ли намекна, че ако някой ден изпадне в беда (да не дава Господ, но всичко се случва), има вероятност да ти звънне, а ти да не вдигнеш?
Възпитанието е важно и любезното, но неотстъпчиво прилагане дава желаните резултати, но в този случай любезността е доста по-малко от неотстъпчивостта. Децата допускат грешки, така се учат. Но нека не им втълпяваме, че като допуснат грешка, трябва да живеят черни дни. Ами в бъдеще някоя бизнес-приятелка ще се обиди нещо на дъщеря ти, защото момичето няма да й позволи да наложи губещ бизнес-план (примерно!) и от страх, дъщеря ти ще вземе да приеме глупавото предложение, само й само да не й се сърди онази дама. Ще кажеш, че е различно, но сега втълпяваш този страх на детето, а като порасне, то ще действа спрямо опита си от детството.
Момичето звъни всяко междучасие. Осъзнало е грешката и иска да я поправи. Не погубвай ценния урок, който ще получи  с прекалено разточване на чувството и за вина. След още 2-3 подобни случая има вероятност детето да се сети, че няма смисъл да се чувства зле цял ден, щом така или иначе мама ще се сърди докрай (аз стигнах до такъв извод в 5 клас и оттогава този метод никак не действа, затова беше заменен - сега майка ми изразява чувствата си и винаги когато реша да поправя грешката, тя ми позволява) или по-лошия вариант - ще изпадне в страх да не й се сърдят хората и до края на живота ще гледа да угажда на другите, за да не й се разсърди някой (по същата причина една 20-годишна приятелка и досега няма никакви амбиции и само гледа да угажда на всички - ходи с момче, което я малтретира, учи специалност, която не харесва, извинява се за неща, за които никой нормален не би се извинявал, отстъпва си реда всеки път когато някой й го поиска...). Затова съм на мнение, че при прилагането на каквито и да са методи а възпитание, трябва да се гледа не само за краткосрочният ефект (и не само за дългосрочният положителен за родителя ефект), но и за отрицателните последствия.