двуезично дете кога проговаря и на двата езика?

Малкият ми син е дете от смесен брак. Аз говоря почти 99% от времето с него само на български. Баща му почти изцяло на английски (защото незнае български).
Детето разбира идеално и двата езика. От 2 годишен казва разбираеми думички на български, от 2-3 месеца прави изречения, всеки ден научава нови думи и речникът му се подобрява. С английският е друго, защото баща му често пътува. Когато е при нас малкият говори с мен на български и после повтаря думите на английски. С баща си - обратното. Значи прави разлика, не се бърка.
Забелязала съм, че думите на английски език са му по-лесни за изговаряне от българските, но още не прави изречения с тях, само отделни думи казва.

 didi4 садистка такакава! Ти и другите мами е трябвало  да си подбирате татковците по- добре как така три езика      ?!

Както всички знаем езикът бива активен и пасивен. Изложено ли е детето на няколко езика, то първо трупа речеви запас, а после започва да го използва. Всяко дете според неговите възможности и темпо. Ако един език е доминантен, то съответно детето предпочита да общува на него  .

Така че, смело и упорито говорете на детенце на двата езика и резултата няма да закъснее!

Добре, няма да се карам на мъжа ми, че обърква детето като гледа испанска или руска телевизия.  А детски песнички слушаме на какви ли не езици, значи все пак и аз съм малко садистка.

Loreley, браво на Мартин, добре се е ориентирал в ситуацията. Детето на едни приятели също расте в триезична среда и по едно време в едно изречение казваше думи на френски, български и арабски - за него това беше един език. Арабският го чуваше само от бавачката си, но явно много попива.

tusana ако в къщи говорите само бълг. и живеете в БГ,унгарския винаги ще куца докато детето не изкара малко време в Унгария.
При нас е така в къщи само на бълг. а навън и в дец. градина на немски.Лято по 1 мес. в БГ и пак немския му е много по добър. Е на баба и дядо им говори на бълг. ама по-често смесено. А съм срещала деца (бълг.) който помежду си си говорят на немски а с родителите на бълг.   А други ги е срам да говорят бълг. на обществено място или сред техни приятели 
Малко се отклоних от темата 
Та ако детето попадне в обстановка в която се говори само Унгарски ще се престраши и то 

tusana ако в къщи говорите само бълг. и живеете в БГ,унгарския винаги ще куца докато детето не изкара малко време в Унгария.
При нас е така в къщи само на бълг. а навън и в дец. градина на немски.Лято по 1 мес. в БГ и пак немския му е много по добър. Е на баба и дядо им говори на бълг. ама по-често смесено. А съм срещала деца (бълг.) който помежду си си говорят на немски а с родителите на бълг.   А други ги е срам да говорят бълг. на обществено място или сред техни приятели 
Малко се отклоних от темата 
Та ако детето попадне в обстановка в която се говори само Унгарски ще се престраши и то 
Ние гледаме само немска ТВ но му пускам ДВД на англииски и на бълг.  Голям бъркоч става,ама му натоварвам пипито на макс.

Ох, болна тема. Говоря само на български на дъщеря си, мъжо на италийски ( аи на бг понякога и казва нещо), както и бабата тук и всички останали естествено. Имам две дружки нашенки, с които я се видим, я не веднъж месечно. Едната и говори само на бг, другата като се втели и на италиански, било по инерция, аз и се скарах. Какъв смисъл имат иначе нашите срещи, нали за да сме си сред българки се запознахме и решихме да се виждаме? Освен това те и двете миналата гопдина родиха момиченца, все половината бг-моми!
Детето сега изговаря думи на български ( повечето) и на италиански. Установих, че някои български думи са и трудни, но детето определено разбира перфектно българския. Ние сме заедно ден и нощ, татето половин ден е с нас, бабата я вижда веднъж-дваж седмично, много е стара да и я оставям, и то се случва само за два часа у нас, ако ходим спешно на лекар или както стана веднъж- на Бърза помощ, за одрасканата ми от малката склера на окото. Та- скайпът денем е вкл. с бабата от България и дружките ми там, телевизия наша вкл. винаги почти, стихчета не слуша дълго, но песни всякакъв стил наши, сега се кефи да и пея " Хей, ръчички" и си ги трие и после личицето.
Аз съм болна легнала за ученето на български, на лято на ясла ще е там за два-три месеца. Домакиня съм и може това да ми помага да съм с детето целодневно и да пътувам до Бг за колкото искам.
Тусана, давай смело с Тв, римушки, песни, ако може в скайпа разговори дълги с баба и дядо от Унгария. Аз така правя- докато се мотаем   из стаите , щом минаваме и се застояваме в тая с компа си говорим. И ако може на лято по-дълго да я оставиш дори, ако става с баба и дядо за повече от месец, а и ако е по-често от веднъж годишно, по-добре.
Аз не знам дали ще мога като миналата година два пъти да си ида с детето, от следващия месец става на две годинки и няма гратис билет за самолета вече, само с 20 еври общо такси летищни, та ще видим освен цяло лято какво друго да сторим. После есента решихме на почасова детска градина, има една де кога решиш просто минаваш и оставяш детето, да не е изолирана малката и да си учи и италийския, но и да не е всеки ден.
Според мен и според една дружка, чехкиня, де има син на 4 годинки, не му ли затвърдиш родния майчин език от малко, до първите 3-4 годинки, няма да го научи добре, а и с акцент.  Това виждам и аз от нея, просто жив пример. Ако една жена е у дома защо да не се заеме сериозно с това? А и ако работи, има ги вечерите, събота, неделя да е цял ден с детето. Освен това като му се говори само на родния език какъв е проблемът? Тия дни слушах една психоложка по тиви-то, за късмет точно за това говори, всеки от родителите на родния език- няма друг начин. А това, дали майката работи ли не, не мисля, че оказва огромно влияние върху езиковото развитие на детето.
Момичета, каквото съдбата покаже, давам си сметка, че май прекалявам да се тръшкам, ама докъдето стигнем, не можем да насилваме децата, всичко трябва да е спокойно, говориш и пееш и толкова!
Тусана, иам май в София Унгарски културен център, нямат ли инициативи, срещи на общността в България? Курсове по езика, занимавки за малките? Не знам, просто се чудя какво да ти кажа да се успокоиш, ти сигурно си се сетила затова, ама аз да акжа , де

не мога да се съглася.
ако детето е по цял ден на ясла и след това на градина, и слуШа майка си по 2 4аса на ден и събота и неделя, неЩата не са никак елементарни.
ако се прибави липса на роднини, заради които да се ходи в България, или да го гледат тук, стават съвсем сложни.
сигурно има методи за упорити майки, но аз не принадлежя към тях.

и не мога да я убедя, 4е не разбирам ако ми говори на италиански при положение, 4е баЩа и го разбирам 4удесно 

аз все още успявам да го убедя, че 'моля, мама не говори така' и той се коригира. ще видим докога, но съм се запънала засега.


болна тема ми е, моят също е по цял ден на ясла  ама се борим засега, времето ще покаже как ще се справим с общи усилия. А ние нали сме триезични и е съвсем 

И на мен това ми е болна тема. Нашият е на 3,5 г. и за сега полският му е водещ език. На български разбира всичко, но отказва да говори. Опитвам се да му пускам много български песнички, книжки четем на български, от време на време му говоря и на български - предимно, когато сме двамата само. Иначе цялото домочадие говори на полски, ми трудно ми е да се "цепя от колектива". Най-добре ни се отдава с баба и дядо  на скайпа. Но все повече започва да се отпуска да казва разни изречения на български, пита за разни думи. Надявам се, че ще се отпусне да говори. Разчитам на един по-дълъг престой в България.

аз си признах (и не за първи път), 4е не съм от най_упоритите 
достатъ4но ми е да разбира, нямам пове4е претенции. сигурна съм, 4е ако се наложи някой ден, неЩата Ще си дойдат на мястото 

неамбициозна майка съм, и в други отноШения 

грубо или не - дреме ми за колектива   откакто сложих тенекиените очила в такива ситуации съм къде по-добре. в това отношение смятам че е добре човек да е перде, но мои колежки също им е трудно да преодолеят този момент.  

Когато сметна за необходимо (т.е. ако е важно) казвам на бабата и дядото какво съм му казала - понякога малкият им казва, понякога мъжът ми. Ми да учат езици пък     - аз със сина си говоря на бг и толкова, не се обсъжда, не намирам причини да 'се съобразявам'. Мъжът ми здраво му дръпна речника на бг след като се роди Мартин, при все че не говори много. Например сега заедно гледат Гуфи на бг  

абе и аз, засега вървят моите езикови трикове затова и сипя мъдрости във форума 

като/ако/когато запъне ще сменя тона, предполагам

И аз съм така, хич не ми пука кой разбира и кой не. Извинявам се и си говорим с дъщеря ми само на български, даже и татито почна да схваща за какво си говорим. Тя откак се е ококорила си знае, с мама се говори на български, с тати на английски. Понякога се случва в бързината да я попитам на английски, но тя без колебание ми отговаря на български.

Дорет, и аз като тебе, с тази разлика, Че дори не се извинявам. Ако се налага превеждам на околните. Е, не твърдя, Че някой път и аз не се изпускам и по инерция не се обръщам и към нея на немски. Но по принцип съм забелязала Че безпогрешно се ориентира дали говоря с нея или с друг дори и без да ползвам обръщения, защото си знае Че поЧти само с нея говоря на български.

Дорет-и аз съм  така,ние сме 3 бг снахи,само аз живея тукоба4е,но свеки и до сега не разбира български,та когато сме там и говоря с децата не им прави впе4атление.По обществени места също им говоря на бг-изключая магазините-когато пазарувам и такситата-ина4е взимат по скъпо