Публикувана: 21 апр. 2009, 09:55 ч.
Последно мнение: 23 апр. 2009, 15:23 ч.

До къде стигате в караниците? Обиждате ли се?

6 506
77
1

21 апр. 2009, 09:55 ч.

Мнения: 46

Мисля, че при нас вече няма повече на къде... Не мога да си обясня какво е това - хем се обичаме, хем се караме като куче и котка.
Позволяваме си прекалено много. Аз изпадам в истерии, той ме обижда и не отстъпва никога...направо ад под небето. Чудя се какво ли още правим заедно?! Само си тровим нервите...
Кажете моля, до колко си позволявате в караниците? Обижда ли Ви половинката и вие изпадате ли в истерии, или какво правите когато се стигне до скандал? Вече изгубих реален поглед над нещата... Cry

# 1 21 апр. 2009, 10:03 ч.

София
Мнения: 161

Вече почти 6 години заедно - същата история. Напоследък реших да се опитам да съм по-кротка и дипломатична, да не обиждам и викам, а да говоря и наистина да се сърдя дълго и напоително за всяка, дори малка обида.... да видим колко ще има ефект. Tired

Все някой трябва да направи първата крачка според мен иначе съвсем няма изход. Успех. bouquet

# 2 21 апр. 2009, 10:05 ч.

Мнения: X

Караме се разбира се, всяка къща има комин и всеки комин пуши Peace

Не сме се обиждали никога, обаче. Карането се състои в повишаване на тон, сърдене за известно време, което се изразява в мълчание или троснати и лаконични отговори. Обикновено който и да е виновен, винаги аз правя първата крачка за сдобряването Crossing Arms

Мъжа ми не обижда, не говори по принцип "глупости", не псува, така е възпитан. Замълчава и това е.....А дори да се караме е по-скоро обяснително, но не и с обиди. Понякога ми и идело да му тегля някоя, но не си позволявам Naughty

Мисля че е твърде просташко да решаваме проблемите си обиждайки се.
Според мен във тези случаи най-важното и единствено нещо е да се потърси причината пораждаща тези скандали, и с времето дари естеството им да не се промени, то поне да се разредят. Докато се намери общ език.
А ако проблема е по-дълбок, ако вече няма любов и от там сте изнервени и няма разбирателство, то тогава търсете друг изход...

# 3 21 апр. 2009, 10:13 ч.

Перник
Мнения: 396

И ние си имаме нашите търкания, но не си позволяваме висок тон и обиди. Аз съм по-темпераментна, но мъжът ми никога на крещи и не обижда. И аз се научих от него. Но пък той много се сърди, за разлика от мен.
Може би като за начало единият трябва да спре с обидите. Най-добре седнете и се разберете. Продължавате ли така, до никъде няма да стигнете. Споровете и обидите ще се задълбочават. Не го допускайте. Да не се стига до там, че разговорите ви да се свеждат само до караници. И в един момент да не виждате смисъл във връзката.
Компромиси, спокойни разговори и търпение му е майката Peace

# 4 21 апр. 2009, 10:15 ч.

Мнения: 46

Цитат на: nadiad79 в вт, 21 апр 2009, 10:13

За съжаление нещата доста се задълбочиха вече. Аз се опитвам да му кажа просто да спре да обижда каквото и да става, както и да се караме,а той ми отвръща : "Спри ти с поведението си и аз няма да обиждам!" Общо взето един кръговрат от който няма излизане. Обаче аз не мисля да си хабя живота и да го търпя това нещо още дълго. Още повече, че нямаме и дете още.

# 5 21 апр. 2009, 10:17 ч.

Мнения: 1 447

Напълно нормално е в едно семейство да има и караници.Не може всичко да е розово.
При нас кавгата е в това ,аз да викам ,а съпругът ми да мълчи, от там се изнервям,че не мога да
спретна един хубав скандал Mr. Green

защото кавга с един не става.И решавам да мълча,да го накажа по този начин.
Когато е нещо сериозно сядаме и разговаряме,защото с викове нищо не се постига.

# 6 21 апр. 2009, 10:24 ч.

Мнения: 431

Не повишаваме тон и не използваме епитети. Честно казано нямам големи наблюдения, защото се случва веднъж на няколко години.

# 7 21 апр. 2009, 10:33 ч.

София
Мнения: 175

Караме се и е като на война, но напоследък се улових, че аз съм по цапнатата в устата. Засрамих се от тази констатация и сега се старая да не говоря глупости Blush

# 8 21 апр. 2009, 10:38 ч.

Мнения: 3 459

За близо 6 години не си е позволявал да ме обиди нито веднъж!
Стане ли скандал не отстъпва, може да вика, но не и да обижда. Аз обаче не мога да се стърпя като него.

# 9 21 апр. 2009, 10:39 ч.

Перник
Мнения: 396

Пак аз

Не искам да давам лоши съвети, просто ще разкажа моята история, накратко.
Преди да срещна мъжа ми, имах 6 годишна връзка с друго момче. Тогава, като го срещнах, бях на 20. С течение на времето започнахме много да се караме - скандали, обиди. Той крещеше, аз също. Не се мразехме, напротив, много се обичахме. И честно да ти кажа и аз не знам за какво точно се карахме. Нямахме какво толкова да делим, не за нещо направено или ненаправено, абе и аз не знам за какво се карахме. И при големите скандали той се сърдеше с месеци и не ми се обаждаше. Все аз правех първата крачка. И така при последната караница реших, че повече няма да правя първата крачка за сдобряване. И така срещнах мъжа ми. Всичко ми се виждаше съвършено - обичахме се, не се карахме, бяхме много щастливи и още сме, абе като в романтичен филм.
И не знаех какво да правя, дали мога да така да захвърля толкова дълга връзка. Но се реших. Той ме търсеше непрекъснато, но връщане назад нямаше. Знаех, че ако се върна при него, нещата ще станат по старо му, а може би и по-лоши.
Както казах сега съм щастливо омъжена и се радвам, че направих правилния избор. Не ми беше лесно, както казах не го мразех и сега не го мразя. Но виждах, че рано или късно нещата сте станат лоши.
Както казах и по-горе, с мъжа ми не се караме, от него се научих. Когато видиш, че има и друг начин за комуникация си даваш сметка за това какво е било.

Последна редакция: вт, 21 апр 2009, 11:18 от nadiad79

# 10 21 апр. 2009, 10:47 ч.

Мнения: 2

Ох, караме се много напоследък.Дори и сега сме сърдити. Скандалите са нещо страшно, обиждаме се, да. И аз много мисля напоследък, не ми се иска така да прекарам живота си. И аз не знам какво да правя, ако решим да водим разговор, получава се. Изясняваме проблема, но този път и двамата мълчим, подминаваме се в къщи...... и така от една седмица. Аз се тормозя много, приемам буквално всяка дума, дори да знам, че понякога го прави, само защото знае, че ще ме засегне. Ако нямахме деца мисля че не бих търпяла. Иначе, когато сме в добри отношения, всичко е супер, разбираме се и с поглед, но......напоследък не се случва често.

# 11 21 апр. 2009, 10:57 ч.

София
Мнения: 18 679

Не, никога не се обиждаме. На майтап понякога си разменяме епитети, но наистина само на майтап. Когато сме ядосани - никога. Не го намирам за правилно това в една връзка. И мисля, че щом веднъж сте подкарали така, няма да можете изведнъж да станете любезни и културни в караниците си. Не знам какво да те посъветвам Rolling Eyes

# 12 21 апр. 2009, 10:59 ч.

Мнения: 15 619

Никога не съм чула обида от него, а и на мен през ум не ми минава да го правя.
Да лепиш някому обидни епитети, значи искаш да го жегнеш, да го нараниш. Не го приемам за себе си и за човека до мен.

# 13 21 апр. 2009, 11:37 ч.

Мнения: 46 518

Случвало се е и в двете посоки, знам, че не го мисля сериозно, нито пък той, въпреки това се стараем да ограничаваме "епитетите" ...
Седнете, когато сте в нормално състояние и се разберете преди да си отворите устата, да помислите за секунда. За по-темпераментните хора е по-трудно, но то кое ли е лесно Laughing

# 14 21 апр. 2009, 11:38 ч.

Варна
Мнения: 25 242

Цитат на: niama_me в вт, 21 апр 2009, 10:05

Караме се разбира се, всяка къща има комин и всеки комин пуши Peace

Не сме се обиждали никога, обаче. Карането се състои в повишаване на тон, сърдене за известно време, което се изразява в мълчание или троснати и лаконични отговори.

Така е и при нас. Спомням си веднъж, че много ме беше ядосал и му казах, че е отвратителен. Имах предвид разбира се, че се държи отвратително, но той толкова силно се засегна, че не съм си позволила нито веднъж повече да кажа подобно нещо. Той също никога не ме е обиждал.

Препоръчани теми

Има ли дълготрайна тъмно лилава боя за коса.

Болка след упойка в зъба

Зъболекарска упойка

Болка в умъртвен отдавна зъб.. Писна ми вече

Причина:

Причина: