До къде стигате в караниците? Обиждате ли се?

  • 6 516
  • 77
  •   1
Отговори
21 апр. 2009, 09:55 ч.
  • Мнения: 46
Мисля, че при нас вече няма повече на къде... Не мога да си обясня какво е това - хем се обичаме, хем се караме като куче и котка.
Позволяваме си прекалено много. Аз изпадам в истерии, той ме обижда и не отстъпва никога...направо ад под небето. Чудя се какво ли още правим заедно?! Само си тровим нервите...
Кажете моля, до колко си позволявате в караниците? Обижда ли Ви половинката и вие изпадате ли в истерии, или какво правите когато се стигне до скандал? Вече изгубих реален поглед над нещата... Cry

# 1 21 апр. 2009, 10:03 ч.
  • София
  • Мнения: 161
Вече почти 6 години заедно - същата история. Напоследък реших да се опитам да съм по-кротка и дипломатична, да не обиждам и викам, а да говоря и наистина да се сърдя дълго и напоително за всяка, дори малка обида.... да видим колко ще има ефект.  Tired Все някой трябва да направи първата крачка според мен иначе съвсем няма изход. Успех.   bouquet

# 2 21 апр. 2009, 10:05 ч.
  • Мнения: X
Караме се разбира се, всяка къща има комин и всеки комин пуши Peace
Не сме се обиждали никога, обаче. Карането се състои в повишаване на тон, сърдене за известно време, което се изразява в мълчание или троснати и лаконични отговори. Обикновено който и да е виновен, винаги аз правя първата крачка за сдобряването Crossing Arms
Мъжа ми не обижда, не говори по принцип "глупости", не псува, така е възпитан. Замълчава и това е.....А дори да се караме е по-скоро обяснително, но не и с обиди. Понякога ми и идело да му тегля някоя, но не си позволявам Naughty Мисля че е твърде просташко да решаваме проблемите си обиждайки се.
Според мен във тези случаи най-важното и единствено нещо е да се потърси причината пораждаща тези скандали, и с времето дари естеството им да не се промени, то поне да се разредят. Докато се намери общ език.
А ако проблема е по-дълбок, ако вече няма любов и от там сте изнервени и няма разбирателство, то тогава търсете друг изход...

# 3 21 апр. 2009, 10:13 ч.
  • Перник
  • Мнения: 396
И ние си имаме нашите търкания, но не си позволяваме висок тон и обиди. Аз съм по-темпераментна, но мъжът ми никога на крещи и не обижда. И аз се научих от него. Но пък той много се сърди, за разлика от мен.
Може би като за начало единият трябва да спре с обидите. Най-добре седнете и се разберете. Продължавате ли така, до никъде няма да стигнете. Споровете и обидите ще се задълбочават. Не го допускайте. Да не се стига до там, че разговорите ви да се свеждат само до караници. И в един момент да не виждате смисъл във връзката.
Компромиси, спокойни разговори и търпение му е майката Peace

# 4 21 апр. 2009, 10:15 ч.
  • Мнения: 46
Цитат на: nadiad79 в вт, 21 апр 2009, 10:13
И ние си имаме нашите търкания, но не си позволяваме висок тон и обиди. Аз съм по-темпераментна, но мъжът ми никога на крещи и не обижда. И аз се научих от него. Но пък той много се сърди, за разлика от мен.
Може би като за начало единият трябва да спре с обидите. Най-добре седнете и се разберете. Продължавате ли така, до никъде няма да стигнете. Споровете и обидите ще се задълбочават. Не го допускайте. Да не се стига до там, че разговорите ви да се свеждат само до караници. И в един момент да не виждате смисъл във връзката.
Компромиси, спокойни разговори и търпение му е майката Peace
За съжаление нещата доста се задълбочиха вече. Аз се опитвам да му кажа просто да спре да обижда каквото и да става, както и да се караме,а той ми отвръща : "Спри ти с поведението си и аз няма да обиждам!" Общо взето един кръговрат от който няма излизане. Обаче аз не мисля да си хабя живота и да го търпя това нещо още дълго. Още повече, че нямаме и дете още.

# 5 21 апр. 2009, 10:17 ч.
  • Мнения: 1 447
Напълно нормално е в едно семейство да има и караници.Не може всичко да е розово.
При нас кавгата е в това ,аз да викам ,а съпругът ми да мълчи, от там се изнервям,че не мога да
спретна един хубав скандал Mr. Green защото кавга с един не става.И решавам да мълча,да го накажа по този начин.
Когато е нещо сериозно сядаме и разговаряме,защото с викове нищо не се постига.

# 6 21 апр. 2009, 10:24 ч.
  • Мнения: 431
Не повишаваме тон и не използваме епитети. Честно казано нямам големи наблюдения, защото се случва веднъж на няколко години.

# 7 21 апр. 2009, 10:33 ч.
  • София
  • Мнения: 175
Караме се и е като на война, но напоследък се улових, че аз съм по цапнатата в устата. Засрамих се от тази констатация и сега се старая да не говоря глупости  Blush

# 8 21 апр. 2009, 10:38 ч.
  • Мнения: 3 459
За близо 6 години не си е позволявал да ме обиди нито веднъж!
Стане ли скандал не отстъпва, може да вика, но не и да обижда. Аз обаче не мога да се стърпя като него.

# 9 21 апр. 2009, 10:39 ч.
  • Перник
  • Мнения: 396
Пак аз Embarassed Не искам да давам лоши съвети, просто ще разкажа моята история, накратко.
Преди да срещна мъжа ми, имах 6 годишна връзка с друго момче. Тогава, като го срещнах, бях на 20. С течение на времето започнахме много да се караме - скандали, обиди. Той крещеше, аз също. Не се мразехме, напротив, много се обичахме. И честно да ти кажа и аз не знам за какво точно се карахме. Нямахме какво толкова да делим, не за нещо направено или ненаправено, абе и аз не знам за какво се карахме. И при големите скандали той се сърдеше с месеци и не ми се обаждаше. Все аз правех първата крачка. И така при последната караница реших, че повече няма да правя първата крачка за сдобряване. И така срещнах мъжа ми. Всичко ми се виждаше съвършено - обичахме се, не се карахме, бяхме много щастливи и още сме, абе като в романтичен филм.
И не знаех какво да правя, дали мога да така да захвърля толкова дълга връзка. Но се реших. Той ме търсеше непрекъснато, но връщане назад нямаше. Знаех, че ако се върна при него, нещата ще станат по старо му, а може би и по-лоши.
Както казах сега съм щастливо омъжена и се радвам, че направих правилния избор. Не ми беше лесно, както казах не го мразех и сега не го мразя. Но виждах, че рано или късно нещата сте станат лоши.
Както казах и по-горе, с мъжа ми не се караме, от него се научих. Когато видиш, че има и друг начин за комуникация си даваш сметка за това какво е било.

Последна редакция: вт, 21 апр 2009, 11:18 от nadiad79

# 10 21 апр. 2009, 10:47 ч.
  • Мнения: 2
Ох, караме се много напоследък.Дори и сега сме сърдити. Скандалите са нещо страшно, обиждаме се, да. И аз много мисля напоследък, не ми се иска така да прекарам живота си. И аз не знам какво да правя, ако решим да водим разговор, получава се. Изясняваме проблема, но този път и двамата мълчим, подминаваме се в къщи...... и така от една седмица. Аз се тормозя много, приемам буквално всяка дума, дори да знам, че понякога го прави, само защото знае, че ще ме засегне. Ако нямахме деца мисля че не бих търпяла. Иначе, когато сме в добри отношения, всичко е супер, разбираме се и с поглед, но......напоследък не се случва често.

# 11 21 апр. 2009, 10:57 ч.
  • София
  • Мнения: 18 679
Не, никога не се обиждаме. На майтап понякога си разменяме епитети, но наистина само на майтап. Когато сме ядосани - никога. Не го намирам за правилно това в една връзка. И мисля, че щом веднъж сте подкарали така, няма да можете изведнъж да станете любезни и културни в караниците си. Не знам какво да те посъветвам Rolling Eyes

# 12 21 апр. 2009, 10:59 ч.
  • Мнения: 15 619
Никога не съм чула обида от него, а и на мен през ум не ми минава да го правя.
Да лепиш някому обидни епитети, значи искаш да го жегнеш, да го нараниш. Не го приемам за себе си и за човека до мен.

# 13 21 апр. 2009, 11:37 ч.
  • Мнения: 46 553
Случвало се е и в двете посоки, знам, че не го мисля сериозно, нито пък той, въпреки това се стараем да ограничаваме "епитетите" ...
Седнете, когато сте в нормално състояние и се разберете преди да си отворите устата, да помислите за секунда. За по-темпераментните хора е по-трудно, но то кое ли е лесно Laughing

# 14 21 апр. 2009, 11:38 ч.
  • Варна
  • Мнения: 25 280
Цитат на: niama_me в вт, 21 апр 2009, 10:05
Караме се разбира се, всяка къща има комин и всеки комин пуши Peace
Не сме се обиждали никога, обаче. Карането се състои в повишаване на тон, сърдене за известно време, което се изразява в мълчание или троснати и лаконични отговори.

Така е и при нас. Спомням си веднъж, че много ме беше ядосал и му казах, че е отвратителен. Имах предвид разбира се, че се държи отвратително, но той толкова силно се засегна, че не съм си позволила нито веднъж повече да кажа подобно нещо. Той също никога не ме е обиждал.

# 15 21 апр. 2009, 11:46 ч.
  • Мнения: 796
мммда..караме се и то с обиди. Връзката ни е 10 -годишна и в самото начало бяхме точно като на война. И двамата сме много емоционални и властни и никой не отстъпваше. С времето нещата се поуспокоиха. Накакси успяхме да нагодим характерите си и да се научим, че един скандал не оправя нищо. Разбира се , от време на време най- вече аз избухвам , но  с времето това става все по- рядко.

 
Цитат на: belinda в вт, 21 апр 2009, 10:57
Не, никога не се обиждаме. На майтап понякога си разменяме епитети, но наистина само на майтап. Когато сме ядосани - никога. Не го намирам за правилно това в една връзка. И мисля, че щом веднъж сте подкарали така, няма да можете изведнъж да станете любезни и културни в караниците си. Не знам какво да те посъветвам Rolling Eyes

Дали ще станат любезни и културни в караниците си , зависи изцяло от тях, от характерите им, от средата в която са израстнали , от това колко държът един на друг. Хората понякога не осъзнават как с някоя обида могат страшно дълбоко да наранят човека да себе си. Според мен , ако това излезе извън контрол може да стане пагубно за връзката. Седнете и поговорете ... с времето ще разберете , че това не е начина, но може вече да е късно. За това го направете сега... колкото и емоционални трябва да разберете , че в този случай емоциите трябва да се сдържат и един разговор много повече помага Hug

# 16 21 апр. 2009, 12:05 ч.
  • Мнения: 212
При нас става война!
Моя мъж не си позволява да ме обижда,докато аз съм тази,която напада изключително много,рядко си меря приказките=>засягам малко или много. Той е пасивен,говори тихо(чак изнервящо),не ме обижда,не повишава тон...чака да се накрещя,заминава в друга стая,чакайки да се успокоя и така... Joy

# 17 21 апр. 2009, 12:43 ч.
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 859
 Shocked

Абе и аз имах една връзка, в която се карахме, обиждахме, крещяхме, хвърляхме чаши и чинии и се биехме...
...ама и двамата бяхме на по 17. Простено ни е някакси.

Не мога да си представя със сегашния ми приятел, аз на 23, той почти на 25, да правим същото. И пак не сме особено големи на възраст. И нито сме женени, нито деца имаме. Живеем заедно от 2 години и половина, заедно сме от 4 и половина...

От самото начало някакво негласно уважение се беше закотвило между двамата, равносилно на любовта. Не си спомням да сме имали проблем, за който да не сме седнали да поговорим като големи хора и всеки да си каже становището. Да, имало е неща, за които не сме се съгласявали един с друг. Но дори тогава не сме стигали дори до по-сериозна караница, а камо ли до крясъци и обиди. Просто сме си казвали: "Да, аз не съм съгласен/а с теб, да, не смятам, че си прав/а и държа да го знаеш и да го имаш предвид. От теб вече зависи до каква степен ще му отдадеш значение и ще се съобразиш с мен, до каква степен си готов/а да направиш компромис".

Аз съм по-емоционалната от двамата. С времето свикнах да укротявам бесния си нрав и да се старая да приличам повече на него откъм спокойствие, разум, логика...
И въобще, не мога да си представя - не само с него, с когото и да било - да вдигам скандали просто защото с нещо не съм съгласна, да крещя, истерясвам и обиждам. Излишно и нелогично ми е. С нищо не помага на нито една от страните. А има начини. Човек просто трябва да има желание. И здрави нерви.

# 18 21 апр. 2009, 12:51 ч.
  • Мнения: 2 908
И у нас е война на световете  Tired
Той е кротък,аз съм истеричката. Той се сърди много и аз също. Можем да не си говорим после два-три дена. Добре,че аз инициирам понякога разговори,за да търсим проблемите,той не се и сеща-за него проблеми няма,та успяваме да ги разреждаме. Но определено сме много различни характери.
На Sway съм съгласна най-вече с последният израз-здрави нерви....нямаш ли ги понякога,не е добре....а аз нито се чувствам,нито се славя с такива.

# 19 21 апр. 2009, 12:52 ч.
  • Мнения: 46 553
Цитат на: Sway в вт, 21 апр 2009, 12:43
...
Не мога да си представя със сегашния ми приятел, аз на 23, той почти на 25, да правим същото. И пак не сме особено големи на възраст. И нито сме женени, нито деца имаме. Живеем заедно от 2 години и половина, заедно сме от 4 и половина...

Така бяхме и ние близо 9 г.  Laughing ама то без деца е лесно, даже не се бяхме карали никога, на 7-мата година дойде детето, към 9-тата, т.е. като стана на 2 г., влезе в бебешкия пубертет и ни разказа играта, тогава и аз не знам какво говорех, всичко ми беше като в мъгла  Rolling Eyes добре, че мина и тоя зор, та мисълта ми беше, не се заричай  Mr. Green

# 20 21 апр. 2009, 13:03 ч.
Аз никога не обиждам и винаги гледам да си мълча, но какви обиди отнасям, бедна ви е фантазията..... В общи линии всичко, за което може да се сети човек.

# 21 21 апр. 2009, 13:04 ч.
  • Мнения: 15 619
Спорът, караницата е едно, а обидите са съвсем друго. Разделям ги.

# 22 21 апр. 2009, 13:07 ч.
  • Мнения: 606
Ние пък никога не се караме.

# 23 21 апр. 2009, 13:21 ч.
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 859
Цитат на: Не се сърди, човече в вт, 21 апр 2009, 12:52
Цитат на: Sway в вт, 21 апр 2009, 12:43
...
Не мога да си представя със сегашния ми приятел, аз на 23, той почти на 25, да правим същото. И пак не сме особено големи на възраст. И нито сме женени, нито деца имаме. Живеем заедно от 2 години и половина, заедно сме от 4 и половина...

Така бяхме и ние близо 9 г.  Laughing ама то без деца е лесно, даже не се бяхме карали никога, на 7-мата година дойде детето, към 9-тата, т.е. като стана на 2 г., влезе в бебешкия пубертет и ни разказа играта, тогава и аз не знам какво говорех, всичко ми беше като в мъгла  Rolling Eyes добре, че мина и тоя зор, та мисълта ми беше, не се заричай  Mr. Green

Аз не се заричам никога и не смятам, че от горния ми пост някой би могъл да си направи този извод.
Давам мнение базирано на това, което съм изживяла досега в живота си.

Какво значение имат децата? Освен, че се добавя още една отговорност (отговорност и на ДВАМАТА) , към отговорностите като сметки, работа, домакинство и т.н. Както вече казах... бях във връзка - тригодишна - в която с приятеля ми се биехме, крещяхме и истерясвахме. И говоря за наистина супер зли нападки и обиди. Деца не сме имали  Grinning Просто два характера, които, събрани на едно, предизвикват експлозия, и не от хубавите Wink И друго има - човек се учи от човека, с когото е. Иска не иска, постепенно заприличва на него (важи и за двамата партньори). В тоя ред на мисли, ако и двамата са отворени към разговори, ако и двамата са склонни на компромиси и ако и двамата са достатъчно зрели, за да потиснат детинския импулс "няма пък, АЗ трябва да съм прав/а, на всяка цена!!!" - не би трябвало да е трудно да няма обиди, истерии, крещене. Напротив, би било супер лесно и спокойно...

# 24 21 апр. 2009, 13:22 ч.
  • Мнения: 15 619
Колкото и емоционален да е опонентът ми, като ме плюе, не мога да си вярвам, че роса ме накапва. Stop

# 25 21 апр. 2009, 13:35 ч.
  • Мнения: 46 553
Sway, така е, казвам само, че когато човек е лишен продължително време (1-2 г.) от сън, може да се случи да изпусне някоя и друга дума, важното е да го осъзнае, а не да задълбочава проблема. И да не прекрачва границата с физическия контакт, т.е. бой, той не е оправдан, без значение от ситуацията.

А децата имат огромно значение, особено, когато нямаш наоколо никой друг, а всичко пада на вас двамата ...

# 26 21 апр. 2009, 13:41 ч.
  • In my tropical dream
  • Мнения: 250
Само веднъж успя да ме вбеси дотолкова, че да кресна "Идиот!"  Embarassed После много ме гризеше съвестта, защото не съм го мислила в действителност и повече не съм го обиждала. Той мен също не е.

# 27 21 апр. 2009, 13:52 ч.
  • Мнения: 721
караме се разбира се и обикновено за глупости.аз изтерясвам и започвам да крещя(работя в/у това)той млъква и чака да се навикам.после може и да се посърдя малко и да мълча.хубавото е че бързо ми минава.емоционална съм, кво да направя.добре че мъжа ми е уравновесен човек и никога не почва и той да крещи, но не пропуска да ми каже че не съм била права след като ми мине.аз естествено не си признавам.но когато съм убедена в правотата си не млъквам.никога не се обиждаме.когато става въпрос за сериозни неща се стремим да ги обсъдим мирно и кротко,ако възникне спор/спорим но без скандали.

# 28 21 апр. 2009, 13:57 ч.
  • Мнения: 212
Леле,аз веднъж в яда си,понеже се скрахме,за това,че от известно време аз играех ролята на мъжа във връзката ни,му казах че е "п*тка"....3 дена не ми говори....и като кажех нещо ми се отговаряше: Не ме занимавай,аз нали съм "п*тка"....
От тогава гледам да задържам обидите,които ме напъват от вътре,защото знам,че не е редно да обиждам половинката си.
Той ми е свикнал. Аз съм изключително емоционална...каквото ми е на ума,това ми е на устата,никога не си мълча. Много пъти за това съм си навличала неприятности,но и ми е помагало. Както и самата аз-предпочитам истината да ми се каже право в лицето,колкото и да е обидна,отколкото зад гърба ми или да ме гледат с мили очи,а да ме мислят за еди каква си!

# 29 21 апр. 2009, 14:10 ч.
  • Мнения: 266
Елате у нас да видите какво става когато сме във война!Никой да не се мярка,че положението е страшно.Мъжо ми е по тих и кротък,а аз съм ''лудата''.Викам страшно,и в яда си понякога го нагрубявам,за което после се извинявам,защото не го мисля сериозно,разбира се.Вповечето случай говори спокойно или излиза от стаята,а аз полудявам повече newsm61,но в други и той изперква и за да не ме удари хварля квото намери по земята,а като се укроти почва да чисти hahaha.Въпреки многото ни скандали се обичаме.Аз съм тази,която след някоя негова обида се сърдя с дни,така той вижда,че е сгрешил и се извинява.Знам,че когато хората се обичат спорят,а и много хубаво,не е на хубаво!

# 30 21 апр. 2009, 14:33 ч.
  • Мнения: 53
И аз в една предишна връзка, бях свикнала да викам, да крещя и да обиждам. Навярно от безсилие, защото с нормални приказки нищо не се получаваше и аз едва ли не излизах "тъпата", защото се опитвах да се държа интелигентно... Но това са спомени от един друг живот...
И във връзка с горенаписаното, в началото на връзката ми със съпруга ми, по инерция се държах доста агресивно и на моменти невъзпитано. Но, когато отсреща ти стои човек, който е разумен, уважителен и те обича искренно и истински и който в нито един миг от целия ни съвместен живот не си е позволил да ме обиди, аз не бих могла да продължавам със старите и лоши навици!
Ние всъщност нямаме и много поводи да се караме. От време на време си правим забележки, разменим си по някоя друга реплика и до там. Не мога и да си представя какво е, да му се сърдя с часове, камо ли - с дни.
Добрият тон е на почит в нашето семейство. Може би, защото още от началото сме осъзнали, че с обиди с сръдни нищо не постигаме.

# 31 21 апр. 2009, 16:19 ч.
  • Gorni Bogrov
  • Мнения: 961
Цитат на: VENI2202 в вт, 21 апр 2009, 14:10
Елате у нас да видите какво става когато сме във война!Никой да не се мярка,че положението е страшно.Мъжо ми е по тих и кротък,а аз съм ''лудата''.Викам страшно,и в яда си понякога го нагрубявам,за което после се извинявам,защото не го мисля сериозно,разбира се.Вповечето случай говори спокойно или излиза от стаята,а аз полудявам повече newsm61,но в други и той изперква и за да не ме удари хварля квото намери по земята,а като се укроти почва да чисти hahaha.Въпреки многото ни скандали се обичаме.Аз съм тази,която след някоя негова обида се сърдя с дни,така той вижда,че е сгрешил и се извинява.Знам,че когато хората се обичат спорят,а и много хубаво,не е на хубаво!
Grinning Grinning Grinning
Това все едно аз съм го писала.

# 32 21 апр. 2009, 16:22 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 10 353
Аз крещя викам и цирикам, той мълчи и се сърди.Общо взето от различни планети сме  Laughing
Не се обиждаме обаче.

# 33 21 апр. 2009, 16:27 ч.
  • Мнения: 202
Караме се разбира се в кое семейство няма караници? По често се сърдим един на друг и то по често аз се сърдя, но никога не сме се обиждали.

# 34 21 апр. 2009, 16:31 ч.
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 859
Цитат на: dre@mer в вт, 21 апр 2009, 14:33
И аз в една предишна връзка, бях свикнала да викам, да крещя и да обиждам. Навярно от безсилие, защото с нормални приказки нищо не се получаваше и аз едва ли не излизах "тъпата", защото се опитвах да се държа интелигентно... Но това са спомени от един друг живот...
И във връзка с горенаписаното, в началото на връзката ми със съпруга ми, по инерция се държах доста агресивно..... Но, когато отсреща ти стои човек, който е разумен, уважителен и те обича искренно и истински и който в нито един миг от целия ни съвместен живот не си е позволил да ме обиди, аз не бих могла да продължавам със старите и лоши навици!
....От време на време си правим забележки, разменим си по някоя друга реплика и до там. Не мога и да си представя какво е, да му се сърдя с часове, камо ли - с дни.
...Може би, защото още от началото сме осъзнали, че с обиди с сръдни нищо не постигаме.

Все едно мен и моят живот цитираш  Peace   bouquet Няма какво да добавя.

# 35 21 апр. 2009, 16:37 ч.
  • Мнения: 301
Караме се разбира се, въпреки че за околните изглежда като спор за нещо.  Laughing Никога не сме се обиждали или крещяли - леко повишаване на тона. Той говори тихо по принцип, аз и да искам да крещя нямам сила  Crazy.  Сърдя се предимно аз - той се извинява (и да не е точно виновен) само мир да има. Аз се нервирам за ежедневни неща, а той започва караниците от ревност.
Хубавото на нашите кавги е края - помиряваме се в спалнята (напоследък все по-често в хола) и после даже не помним за какво е бил спора.
Никога не съм имала връзка с крясъци и обиди.  Thinking

# 36 21 апр. 2009, 17:37 ч.
  • Мнения: 2 175
Никога не сме се карали..
Имали сме дребни недоразумения, които подробно изсняваме..
Случвало се е да ми повиши тон..тогава аз му правя забележка и млъквам..а той после се извинява нежно.. Sunglasses

# 37 21 апр. 2009, 17:48 ч.
  • Мнения: 293
И за мен има огромна разлика от караница до обида.
Ние много се караме но никога не се обиждаме.
Това съм го запомнила от дядо ми,той казва  ,,Никога не се обиждайте,,..
Комин без дим няма.Но обидите са грозни,жестоки,болят.Обидата е трайна,оставя след себе си отпечатък,хвърлен камък...
Въпрос на въздържание на нервите е.

# 38 21 апр. 2009, 18:13 ч.
  • София
  • Мнения: 1 735
Според мен си е до темперамента на двойката.Има такива,които викат и се карат и се побийват,па плеснат с ръце  и се прегърнат.Пример леля ми живя с един идиот почти 30год. така.Той умря, та тя само разправя какъв агнец бил-той биеше и децата,та чак баба ми и дядо ми.
Друг пример -ние не повишаваме тон.За 15год съм виждала веднъж мъжа ми бесен и озверял,но не на мен.Аз веднъж бях бясна,говорех високо,той ме изслуша и реши проблема.
Обиждаме се на майтап особено в последно време на кг Mr. Green
Ако се чувстваш зле в тази ситуация с караници и обиди се разделете поне временно.Хем да се поуспокоите,хем да си направите равносметка,че в караниници не се живее.Това е ужасен стрес и мъка,понякога даже като чувам други да се карат много се разстройвам.За мен дали има само караница или и обида няма голяма разлика.И двете са ужасно подтискащи.

# 39 21 апр. 2009, 18:54 ч.
  • Мнения: 1 464
Цитат на: Just The Real Me в вт, 21 апр 2009, 09:55
той ме обижда и не отстъпва никога...направо ад под небето.


Точно поради тази причина(и още хиляди,но може би тази+това,че прави каквото си иска),детето ми ще расте без баща!Моят съвет е да проведеш ако той иска разбира се,спокоен разговор с него и да се изясните,защото така няма да изкарате много.Някой по-нагоре беше казал,че с деца или без-няма значение.Има и то огромно!Ако вие все още нямате,не се чуди какво правите заедно,а си събери багажа.Едно е да се карате,съвсем друго са обидите.Не се забравят и мноооого болят!

# 40 21 апр. 2009, 20:28 ч.
  • Мнения: 63
Не приемам повишаването на тон и размяна на обиди. В предишната ми връзка често бях обиждана дори и без причина, но много рядко съм отвръщала със същото и така и не свикнах. Някак си не ми иде отвътре, трудно ми е да изричам обидни думи. Все си мисля, че това е до възпитание, до модел на поведение, който си наблюдавал при родителите си, до това как усещаш самия себе си. От размяната на обиди не ми става по-леко, смятам, че един разговор в подходящото време има много по-благоприятен ефект. В сегашната ми връзка, може би защото партньорът ми е по-уравновесен, а и разликата във възрастта ни е по-голяма, често се случва аз да съм по-афектирана и емоционална, но начинът, по който той разговаря с мен и ми обяснява проблема от само себе си изключва и крясъците и използването на обидни квалификации.

# 41 21 апр. 2009, 20:43 ч.
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 439
Заедно сме от толкова дълго време, че вече сме си свикнали на всичко. лесно избухваме и двамата, крещим. Обиждаме се, да. Говоря абсолютни глупости като ми падне пердето, той също. Половин час след кавгата вече се хилим като луди на обидите, които сме си казали.

# 42 21 апр. 2009, 20:55 ч.
  • Мнения: 2 448
Разменяли сме си епитети и сме си крещели, по точно аз се чувам повече поради по звънливия ми тембър. Но бързо ми минава и двамата си го знаем. Може да викам, но като дойде време за действие , знае че може да се разчита на мен. А и в повечето случаи ми се признава, че с право се сърдя, понеже никога не е било за нещо дребно.
Дори преди години живеехме в една панелка на квартира и имахме доста проблеми в този период, съседа под нас и той такъв гласовит ме среща след няколко месеца от нанасянето ни и ми казва "ей, измести ме ти мене, до сега аз държах първенството по гласовитост, ама сега ти си на първо място във входа".  Joy

# 43 21 апр. 2009, 21:06 ч.
  • Мнения: 2 070
по рано се стрдех поне седмица.сега не викам ,но обиждам целенасочено

# 44 21 апр. 2009, 21:10 ч.
  • Мнения: 2 563
Не ме обижда и аз не го обиждам. Викали сме си сигурно два пъти за пет години. Виж, царе сме на цупенето за 10 минути и сълзите и на дългите, сълзливи извинения.  Mr. Green

Последно се карахме в неделя: той каза нещо по тема, която на мен ми е много трудна, аз ревнах, той се нацупи. Всичкото това докато бяхме на кино. Мърморихме си обяснения през първата половина на филма, през втората си държахме ръцете. После на пътя за вкъщи всичко си обяснихме, кой как и защо казал и това беше.

# 45 21 апр. 2009, 22:26 ч.
  • Мнения: 9
никога не се обиждаме по никакъв повод, заедно сме повече от 10 години. мисля, че е до характер и манталитет. не бих търпяла обиди, още по малко да ми посегне. израстнах в семейство с много побоища и скандали и никога няма да допусна детето ми да преживее същото. мислете за децата си като се карате пред тях.

# 46 21 апр. 2009, 22:54 ч.
  • Нови Пазар
  • Мнения: 29
 Караме се, аз по-често  повишавам тон, но пък бързо ми минава. Не съм крещяла досега...Но пък мъж ми ме обиди, май за първи път от както сме заедно, вече стават 6 години. Случи се в събота и още не съм му проговорила, няма и да го направЯ. Никога не ми е минаВало и през ума да обидя него или когото и да било друг. Би било признак на слабост, така смятам аз. От друга страна пък, явно и моето повишаване на тона, не е приятно за мъж ми... Но няма да се извинявам

# 47 22 апр. 2009, 00:24 ч.
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Докъде стигаме ли:-)))) Когато ме налегнат бесовете, не подбирам думи и действия...бидейки филолог по образование, псувам цветисто и  напоително / по начин, за който може да ми завиди и най- цапнатият в устата  изкопчия/,  мъжкото  пък    започва да се   хили  с глас  като тиква на плет...мене също ме досмешава, минава ми и накрая   забравяме сръднята:-)))) А неговата реакция  в по- нормалните случаи / когато  вербалните ми  атаки  са по-  премерени/ се изразява в това, да се измързули  от стаята.  На мен ми доскучава и  отивам да го търся...и като   ми се усмихне  жалничко, ми дожалява:-))) Как ме търпи с тоя моя темперамент, не знам... За шест години заедно , всичките скандали  у дома ги спретвам аз. Единственото, за което той  ми бръмчи, са  цигарите.

# 48 22 апр. 2009, 09:43 ч.
  • Мнения: 46
От всички отговори тук рабирам, че явно сме се събрали два несъвместими характера, които просто не се приемат такива,каквито са.
Аз не си спомям да е имало път, в който да се нацупя и той да каже : "Да, права си. Извинявай!" Ако е имало такъв, е било съвсем, ама съвсем в началото. Всеки път казва : "Няма да се примиря с това!",т.е. аз никога не съм права за каквото и да се разсърдя. Не се оправдавам, даже напротив - себе си обвинявам повече от него...защото съм израстнала в проблемно семейство и си мисля, че до голама степен вината е моя. Пък колко е така само един неутрален очевидец може да каже това.  Cry

# 49 22 апр. 2009, 09:57 ч.
  • Мнения: X
Почти не сме се карали.Имали сме спорове.За 20 години 3-4 пъти сме си повишавали тон.Обиди - никога.Думите болят и се помнят дълго.За мен да обиждаш някого целенасочено значи да искаш да го нараниш,а любовта изключва това.Поне според мен...не мога да си представя,че ще обичам някого и ще искам да го заболи.За него се отнася същото.
Аз си падам малко ревнива и когато изпадна в някакво такова състояние,той ми казва "Знаеш ли колко ме боли,като не ми вярваш?"Просто на лицето му е изписано.А не мога да си представя как ще се чувства,ако съвсем съзнателно го обидя... 

# 50 22 апр. 2009, 10:10 ч.
  • Мнения: 301
Или просто и двамата сте големи инати и всеки държи на своето си без да има желание да отстъпи. Не искам да ти давам напразни надежди, защото всеки си има праг на търпимост и граници, в които може да понася такива караници, но понякога това е само период във връзката, докато се напаснете. Едната ми приятелка прекара 2 години в непрестани кавги, сълзи, събирания на багаж, разделяне и събиране, и никой от двамата не отстъпваше ... В момента, вече 15 години, откакто са заедно са прекрасна и спокойна двойка. Нищо общо с преди. Просто в някакъв момент започнаха да си отстъпват един на друг и да се съобразяват с мнението на другия.
В един спор все единия трябва да е победен, да отстъпи - няма как и двамата да са прави. Просто си прецени до колко ти е важно точно ти да си правата в спора и ...

# 51 22 апр. 2009, 10:14 ч.
  • Мнения: 3 611
Преди стигах много далече, чак задминавах границата. Накрая сама не можех да се търпя.  ooooh!
Смятам, че зависи от човека отсреща-ако чувстваш, че би го изтърпял и естествено е да му се качиш на главата, да го обиждаш, да се държиш арогантно. Има и огромна доза липса на уважение.
Вече не го правя и обръщайки се назад разбирам, че е било много грозно от моя страна. 


Цитат на: Just The Real Me в ср, 22 апр 2009, 09:43
От всички отговори тук рабирам, че явно сме се събрали два несъвместими характера, които просто не се приемат такива,каквито са.
Аз не си спомям да е имало път, в който да се нацупя и той да каже : "Да, права си. Извинявай!" Ако е имало такъв, е било съвсем, ама съвсем в началото. Всеки път казва : "Няма да се примиря с това!",т.е. аз никога не съм права за каквото и да се разсърдя.

А има хора, които никога няма да се извинят, знаят , 4е са сгре6или, 4е са наранили, ама ей тъй от инат, да се докажат пред себе си колко са ербап.  Sick

# 52 22 апр. 2009, 10:32 ч.
  • Мнения: 504
Цитат на: dre@mer в вт, 21 апр 2009, 14:33
И във връзка с горенаписаното, в началото на връзката ми със съпруга ми, по инерция се държах доста агресивно и на моменти невъзпитано. Но, когато отсреща ти стои човек, който е разумен, уважителен и те обича искренно и истински и който в нито един миг от целия ни съвместен живот не си е позволил да ме обиди, аз не бих могла да продължавам със старите и лоши навици!
Ние всъщност нямаме и много поводи да се караме. От време на време си правим забележки, разменим си по някоя друга реплика и до там. Не мога и да си представя какво е, да му се сърдя с часове, камо ли - с дни.
Добрият тон е на почит в нашето семейство. Може би, защото още от началото сме осъзнали, че с обиди с сръдни нищо не постигаме.
Това е и моето мнение newsm10
Бях ужасна, крещях, направо погледнато от днешната ми позиция бих казала, че съм била дивачка. Как ме изтърпя - не знам, но съм му благодарна, защото с поведението си ми показа какво е да уважаваш другия и да решаваш проблемите цивилизовано.

# 53 22 апр. 2009, 10:38 ч.
  • София
  • Мнения: 7 997
Не крещя, мразя крясъците. Миналата седмица мъжът ми ми вдигна кръвното. Нищо не отговорих, не исках да ескалира конфликта. Излезнах. Върнах се чак, когато се бях успокоила. Приятелката, с която прекарах вечерта, ми се чудеше как запазвам спокойствие и не повишавам тон, явно е и до характер.

# 54 22 апр. 2009, 11:06 ч.
  • Мнения: 110
Ние не се караме а аз крещя и обиждам а  той седи и мълчи и после излиза бие кроше на някоя вратаи излиза да се разходи.

# 55 22 апр. 2009, 11:11 ч.
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Ние спорим, не се караме.
Дори и спор не бих го нарекла, просто всеки излага мнението си и взимаме общо (често моето) решение.
Мъжът ми трудно избухва, доста е търпелив, а аз ако се ядосам броя до 100 и млъквам. Предпочитам да си прехапя езика, отколкото да кажа нещо с което да го нараня и да съжалявам по-късно.
За 5 години, тон у дома не е повишаван и лоша дума не сме си казали.

Все си мисля, че обидя ли мъжа ми, все едно обиждам себе си. Нали аз съм си го избрала все пак?

# 56 22 апр. 2009, 11:19 ч.
  • Мнения: 4 294
И сме се карали и сме се обиждали, да. В момент на афект понякога казваме неща, които иначе въобще няма да ни минат през ум. Обиди от класическия тип не си разменяме. Нашите са по-скоро припомняне на стари грешки и казване на някои горчиви истини, които знаем, че ще ядосат другия. Аз лично не повишавам тон когато се караме. Говоря спокойно и създавам впечатлението, че наистина масля това, което казвам. А не е точно така. Ужасна съм понякога.  Rolling Eyes

# 57 22 апр. 2009, 12:41 ч.
  • Мнения: 304
Рядко стигаме до караници, но от двамата аз съм по-лесно запалимата Embarassed. В началото докато си свикнем с реакциите и си хванем цаката имаше няколко доста комични епизода, в които сме се изкарвали взаимно от кожата и то с екстри - аз хвърлям предмети (не по него, де, на земята), а той се изнася обиден от стаята след няколко не съвсем незаслужени епитета по мой адрес (никога псувни и простотии обаче).
Проблемът е, че той обича да изяснява нещата веднага и до дупка, а с мен в момент на ярост просто не може да се говори - всяка дума е масло в огъня. В последно време разбра, че единственото разумно действие е да ме остави намира за няколко минути докато ми се върне акъла в главата. После е лесно, всичко се изяснява в нормален разговор. Аз също се научих да не му отказвам нужните обяснения, макар и отлагайки ги за по-благоприятен момент.
Важното е, че и двамата нямаме проблем да се извиним ако сме прекалили, а и не си падаме по цупене и мълчание с дни.

# 58 22 апр. 2009, 15:23 ч.
  • Мнения: 6
Цитат на: Just The Real Me в ср, 22 апр 2009, 09:43
От всички отговори тук разбирам, че явно сме се събрали два несъвместими характера, които просто не се приемат такива,каквито са.
Аз не си спомням да е имало път, в който да се нацупя и той да каже : "Да, права си. Извинявай!" Ако е имало такъв, е било съвсем, ама съвсем в началото. Всеки път казва : "Няма да се примиря с това!",т.е. аз никога не съм права за каквото и да се разсърдя. Не се оправдавам, даже напротив - себе си обвинявам повече от него...защото съм израствала в проблемно семейство и си мисля, че до го лама степен вината е моя. Пък колко е така само един неутрален очевидец може да каже това.  Cry

Ние бяхме също така - направо беше ад. Толкова пъти съм си казвала " е не мога да съм виновна за всичко - как пък все ти си правия". Направо ме влудяваше. Караници, скандали, изнасяния и после събирания и така. Най-гадното е, че няма изход, а виждаш че и двамата се чувствате зле. Случвало ми се е докато се караме да осъзнавам, че и двамата се обвиняваме в едно и също - ужас.

Не знам при теб дали сте несъвместими, но аз тогава за късмет намерих едни курсове за двойки. Вече се бях отчаяла и една позната ходеше и беше много ентусиазирана. И аз реших да отида от любопитство. И ми беше много полезно. Абе видях нещата по друг начин и няколко интересни трика как да се потуши войната. И при мен имаше ефект. То не става веднага изобщо, но някак като имаш нова стратегия е въпрос на време да се наредят нещата.
Там ни казваха, че е достатъчно единия да види нов път, за да подкара каруцата по нов начин и да успокои съседния кон  Joy
И за около 2-3 месеца намалихме скандалите на половина Simple Smile Сега пак си се караме понякога, но е много различно - няма я оная истерия и постоянното усещане на "не е честно".

# 59 22 апр. 2009, 15:58 ч.
  • Мнения: 46
Цитат на: sneji_neji в ср, 22 апр 2009, 15:23
Цитат на: Just The Real Me в ср, 22 апр 2009, 09:43
От всички отговори тук разбирам, че явно сме се събрали два несъвместими характера, които просто не се приемат такива,каквито са.
Аз не си спомням да е имало път, в който да се нацупя и той да каже : "Да, права си. Извинявай!" Ако е имало такъв, е било съвсем, ама съвсем в началото. Всеки път казва : "Няма да се примиря с това!",т.е. аз никога не съм права за каквото и да се разсърдя. Не се оправдавам, даже напротив - себе си обвинявам повече от него...защото съм израствала в проблемно семейство и си мисля, че до го лама степен вината е моя. Пък колко е така само един неутрален очевидец може да каже това.  Cry

Ние бяхме също така - направо беше ад. Толкова пъти съм си казвала " е не мога да съм виновна за всичко - как пък все ти си правия". Направо ме влудяваше. Караници, скандали, изнасяния и после събирания и така. Най-гадното е, че няма изход, а виждаш че и двамата се чувствате зле. Случвало ми се е докато се караме да осъзнавам, че и двамата се обвиняваме в едно и също - ужас.

Не знам при теб дали сте несъвместими, но аз тогава за късмет намерих едни курсове за двойки. Вече се бях отчаяла и една позната ходеше и беше много ентусиазирана. И аз реших да отида от любопитство. И ми беше много полезно. Абе видях нещата по друг начин и няколко интересни трика как да се потуши войната. И при мен имаше ефект. То не става веднага изобщо, но някак като имаш нова стратегия е въпрос на време да се наредят нещата.
Там ни казваха, че е достатъчно единия да види нов път, за да подкара каруцата по нов начин и да успокои съседния кон  Joy
И за около 2-3 месеца намалихме скандалите на половина Simple Smile Сега пак си се караме понякога, но е много различно - няма я оная истерия и постоянното усещане на "не е честно".
Sneji_neji,
Това е някаква светлинка в тунела...
Може ли на лични да ми дадеш координати на въпросното място, където ходите?
Много балгодаря  Hug

# 60 22 апр. 2009, 16:45 ч.
  • Мнения: 1 174
Ами аз съм по истеричната, той мълчи и дума не обелва. Колкото повече викам, толкова повече мълчи.  Скандалите ги почвам аз, никога той. Него ако го питаш - ние проблеми нямаме и аз се карам за глупости. А то винаги причината е, че не ми помага вкъщи с домакинство, с детето, много трудно се хваща да свърши нещо типично мъжко /да смени крушка, да оправи бравата на вратата му отнема месеци/ никога не сме се карали по други поводи, за пари например никога не сме се карали, като има има, като няма няма и толкоз. Кой колко е изхарчил, за какво не си държим сметка, това е грозна причина за кавга според мен. Той никога не ме е обиждал, най - грубото, което ми е казвал е: "Добре де, стига вика", а аз още повече истерясвам, щото не мога и да се скарам като хората с него, само аз си крещя, а той мълчи и чака да стихне бурята. Аз обиждам, но по заобиколен начин, казвам например: "Добре де, не си глупав мъж, защо тогава се държиш като такъв ?" Това е начин да му кажа, че се държи глупаво, но без да се обиди  Mr. Green че ми е обидчив.
От няколко седмици прилагам друга стратегия след прочетена книжка за отношенията между жените и мъжете. Там има няколко съвета, спазвам ги и о, чудо - има невероятен ефект. Няма скандали, караници, разумен разговор, след който той прави това което съм поискала от него. Но иска невероятно самообладание /поне за мен/ да не истерясваш, а да говориш разумно и спокойно и никакви чувства, демек без изрази от сорта: "Ти не ме обичаш и затова не миеш чиниите ...". Казваш: "Трябва да се измият  чиниите, ще го направиш ли ?".

# 61 22 апр. 2009, 16:59 ч.
  • Мнения: 6
Ммда. Познато

Аз например от този курс научих и много неща за мен. Например че не съм много толерантна към гадната думичка "НЕ". Абе много са нещата, то не е едно. За това е хубаво като погледнеш от друг ъгъл - всичко става различно. Но си много права, че изисква яко стискане на зъби и дишане дълбоко  ooooh!
Докато окопитя себе си - разбрах колко му е трудно на него Simple Smile

# 62 22 апр. 2009, 23:57 ч.
  • София
  • Мнения: 6 010
Караме се все за глупости, има периоди, в който сме по-изнервени => караме се по-често, понякога само се обичаме Simple Smile
Но като се караме никога не ме е обиждал, псувал и т.н. както и аз не съм, уважаваме се и това много ми харесва. Иначе съм присъствала на какви ли не сцени с думи като "ку*ва", "ку*ка" за едното закъснение от 15-20 минути с уважителна причина...

# 63 23 апр. 2009, 00:22 ч.
  • София
  • Мнения: 3 064
Случвало се е. В моменти на ярост, от които после ни е било срам.
Слава Богу, все по-рядко става това, даже не помня кога беше последния път. Като че ли и двамата еволюирахме в добра посока, след като се роди детето. В последно време, дори да се скараме, аз вместо да се развикам, както често правех преди, казвам с най-спокоен тон - Не викай пред детето,  той се усеща и така кавгата се разминава. Simple Smile

Но ние поп принцип сме италианско семейство, можем да си покрещим на воля, но никога не се сърдим и цупим - просто изпускаме парата. Ясно е, обаче, че едно дете не може да разбере това и е редно да му бъде спестено.

# 64 23 апр. 2009, 04:12 ч.
  • Мнения: 2 386
Може и да съм писала вече, но пак да си кажа - за 5 години не съм му чувала гласа силно, никога не повишава тон, какво остава да обижда.. Обаче аз викам за трима. Blush И от там идва проблема - аз викам, ядосвам се, той е спокоен, съответно аз се ядосвам още повече.. и така, докато ми мине.  Crazy

# 65 23 апр. 2009, 08:24 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 130
Ох с тези караници - на мен ми костваха 3-4 години докато ги откажа! Ми просто съм по-импулсивната, но обиди не сме си позволявали и двамата! Обикновено се карам самама със себе си, което си е гадничко, а той си мълчи докато се размине, ама като наема не ми минава и по 5-6 дни, та ако съм решила, че той е виновен си получавам извинението, но все-пак знам кога и аз да кажа:"Извинявай!". Няма вариант всичко да е или черно или бяло, май преобладава сивото! Съвместното съжителство е свързано с яки компромиси и от двете страни, но когато винаги само единият е прав - работите са много зле!

# 66 23 апр. 2009, 11:32 ч.
  • Мнения: 211
Ух, слава Богу! Мислех, че сме единствени. Големи разправии стават, ужас! Обиждаме се, макар че не веднъж сме си обещавали да не го правим. Все пак искаме деца - пред тях така ли ще се държим? Дано успеем да се овладеем навреме. Грозно е, много е грозно.. Sad

# 67 23 апр. 2009, 12:14 ч.
  • Мнения: 398
Аз съм тази която викам,мъжа ми много рядко, когато избива един комплекс.Въпреки огромното му желание да бъде в добри отнощения с брат си нищо не се получава.Като види децата ни да се карат и започва да крещи и нарежда "Трябва да се уважавате.Не искам да сте като нас.Той ти е най близък..." Пфуууу,супер досадно.Ако не се намеся  не спира и децата яко се изнервят.Когато аз се ядосвам за нещо което той е приценил,че е глупаво идва и с усмивка ми казва "Ела да те гушна и ще ти мине".Никога не сме се карали за пари,за глупави покупки,нещо счупено ,скъсанано или каквото и да е материално.Когато децата бяха малки сме имали скандали  свързани с неговите близки,с безразличието им към нашите деца-като идат при тях се връщаха мръсни като циганчета при положение,че съм пратила дрехи.Понякога и гладни,ако съм очаквала,че ще са яли защото например са се върнали  късно вечерта и не съм приготвила нищо- побеснявам.
Сега един скандален имот ще делят.Хем не иска да е пренебрегнат,хем се надява да не се карат.Майка му върти "задника" както и е удобно.Аз се опитвам да събера повече инфо и само докато си отворя устата вече е извикал "Млъкни вече.Не ми се говори за това.Писна ми.Защо трябва да е толкова сложно?!...и завършва "Хванаха ме нервите,отивам да се заминавам с нещо.Остави ме на мира"

# 68 23 апр. 2009, 12:19 ч.
  • Мнения: 6
Цитат на: September в чт, 23 апр 2009, 11:32
Ух, слава Богу! Мислех, че сме единствени. Големи разправии стават, ужас! Обиждаме се, макар че не веднъж сме си обещавали да не го правим. Все пак искаме деца - пред тях така ли ще се държим? Дано успеем да се овладеем навреме. Грозно е, много е грозно.. Sad

Ооо ти пък единствени  Naughty Ние бяхме фурии. Хората казват пушек има където има огън, ама при нас все едно гуми се палеха - само дими  Joy

Сега вече само като има огън пушим Simple Smile Аз от този курс разбрах, че взаимоотношенията между мъжа и жената са като танц, в който и двамата имат своите стъпки и никога само единия не е виновен. Ама пусто не я виждах тая вина Simple Smile Simple Smile като една себеуважаваща се горда лъвица Simple Smile Пък той и той Лъв и ела гледай в джунглата какво е като се бориш за територия Simple Smile

Има си подходи и тактики и накрая разбираш, че не е само до огъня и пожара - абе интересно е. Поне на мен ми беше полезно и тогава си спомням, че си говорихме с една жена от курса и ми вика - как може толкова дребни неща да са в основата на всичко. Говорим на един език уж, ама се оказва, че не е така - езиците са си различни.

Може да помогне и на вас...

# 69 23 апр. 2009, 12:26 ч.
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
Заедно сме вече повече от 9 години.
И не, никога не сме се обиждали, нито пък сме си крещяли.
Т. нар. скандали за цялото това време в нас никога не е имало, дано и в бъдеще да няма  Praynig

# 70 23 апр. 2009, 12:50 ч.
  • Мнения: 431
sneji_neji, хайде стига с този курс. Всичките ти мнения все за него, не е това начинът за реклама. Rolling Eyes Пасти ядем тук.

# 71 23 апр. 2009, 13:02 ч.
  • Мнения: 6
Цитат на: Лизбет в чт, 23 апр 2009, 12:50
sneji_neji, хайде стига с този курс. Всичките ти мнения все за него, не е това начинът за реклама. Rolling Eyes Пасти ядем тук.

Дайте една паста и на мен Simple Smile

Не сериозно, ако така е излязло - моя е грешката. Истината е, че на мен ми хареса и като видя, че някой минава през същото нещо ми се иска да дам алтернатива.
Аз и като прочета нова книга - минава през цялото ми семейство, защото съм я прехвалила.  Joy Joy

# 72 23 апр. 2009, 13:24 ч.
  • Мнения: 211
Цитат на: sneji_neji в чт, 23 апр 2009, 12:19
...

Е, единствени - не.. По-скоро рядко срещани сме, повярвай Grinning За курс чак не съм се замисляла.
Все си мисля, че ще можем сами да се оправим някак си. Дано, пък... ще стискам зъби. Хората по-скоро казват:
два остри камъка брашно не мелят Rolling Eyes Единият трябва да се изтърка и притъпи. Ма няма да съм аз.
Макар и да знам, че повтаряйки, че няма да съм аз, не стигам до прогрес Laughing

# 73 23 апр. 2009, 13:31 ч.
  • Мнения: 6
Така де.. то това е войната. Всеки казва "няма аз да падна по гръб" Wink

# 74 23 апр. 2009, 13:44 ч.
  • Мнения: 301
Аз пък бих ви казала в този смисъл - подбирайте си битките  Peace Можеш да прежалиш една загуба в името на по-голяма победа.
Поне аз така се старая да постъпвам - мъжа ми е неотстъпчив, винаги логичен и абсолютно винаги е прав.  Laughing Грешките трудно си признава - насила никога. Извинява се, ако не съм му натякнала нуждата от извинение. Няма как да се мине без компромиси.
То и за войната стратегия си трябва.

# 75 23 апр. 2009, 13:50 ч.
  • Мнения: 6
Съгласна.

Има едно такова сревнение. Една двойка е като голяма двуетажна сграда пълна с колони. Някои са носещи, други декоративни. Ако на някой му пречи някоя колона - не е нужно да пазим всичките - ще срутим някоя за общото благо, но трябва да се борим за носещите, защото без тях - ще рухнем и ще се наруши оригиналния облик такъв, какъвто е бил когато сме се избирали Simple Smile

За това някои колони можем и да прежалим, но е важно да защитим носещите Wink

Така мисля аз Simple Smile

# 76 23 апр. 2009, 14:34 ч.
  • Мнения: 290
И ние се караме,повишаваме си тон,по-скоро си съскаме та да не събудим децата,но за 6г и нещо,нито веднъж не ме обидил,нито пък аз него.Ако видим,че на момента не можем да разрешим проблема просто млъкваме и го оставяме за след час,два да ни поразмине.А на нас бързо ни минава и двамата не можем да се сърдим въобще.После сядаме и говорим нормално и цивилизовано като големи хора.

# 77 23 апр. 2009, 15:23 ч.
  • Мнения: 211
Цитат на: Джулия в чт, 23 апр 2009, 13:44
То и за войната стратегия си трябва.
Точно във войната е възникнала стратегията Wink

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата