Публикувана: 21 апр. 2009, 09:55 ч.
Последно мнение: 23 апр. 2009, 15:23 ч.

До къде стигате в караниците? Обиждате ли се?

6 521
77
1

# 30 21 апр. 2009, 14:33 ч.

Мнения: 53

И аз в една предишна връзка, бях свикнала да викам, да крещя и да обиждам. Навярно от безсилие, защото с нормални приказки нищо не се получаваше и аз едва ли не излизах "тъпата", защото се опитвах да се държа интелигентно... Но това са спомени от един друг живот...
И във връзка с горенаписаното, в началото на връзката ми със съпруга ми, по инерция се държах доста агресивно и на моменти невъзпитано. Но, когато отсреща ти стои човек, който е разумен, уважителен и те обича искренно и истински и който в нито един миг от целия ни съвместен живот не си е позволил да ме обиди, аз не бих могла да продължавам със старите и лоши навици!
Ние всъщност нямаме и много поводи да се караме. От време на време си правим забележки, разменим си по някоя друга реплика и до там. Не мога и да си представя какво е, да му се сърдя с часове, камо ли - с дни.
Добрият тон е на почит в нашето семейство. Може би, защото още от началото сме осъзнали, че с обиди с сръдни нищо не постигаме.

# 31 21 апр. 2009, 16:19 ч.

Gorni Bogrov
Мнения: 961

Цитат на: VENI2202 в вт, 21 апр 2009, 14:10

Елате у нас да видите какво става когато сме във война!Никой да не се мярка,че положението е страшно.Мъжо ми е по тих и кротък,а аз съм ''лудата''.Викам страшно,и в яда си понякога го нагрубявам,за което после се извинявам,защото не го мисля сериозно,разбира се.Вповечето случай говори спокойно или излиза от стаята,а аз полудявам повече newsm61

,но в други и той изперква и за да не ме удари хварля квото намери по земята,а като се укроти почва да чисти hahaha

.Въпреки многото ни скандали се обичаме.Аз съм тази,която след някоя негова обида се сърдя с дни,така той вижда,че е сгрешил и се извинява.Знам,че когато хората се обичат спорят,а и много хубаво,не е на хубаво!

Това все едно аз съм го писала.

# 32 21 апр. 2009, 16:22 ч.

Бургас
Мнения: 10 353

Аз крещя викам и цирикам, той мълчи и се сърди.Общо взето от различни планети сме
Не се обиждаме обаче.

# 33 21 апр. 2009, 16:27 ч.

Мнения: 202

Караме се разбира се в кое семейство няма караници? По често се сърдим един на друг и то по често аз се сърдя, но никога не сме се обиждали.

# 34 21 апр. 2009, 16:31 ч.

Be realistic - plan for a miracle.
Мнения: 861

Цитат на: dre@mer в вт, 21 апр 2009, 14:33

И аз в една предишна връзка, бях свикнала да викам, да крещя и да обиждам. Навярно от безсилие, защото с нормални приказки нищо не се получаваше и аз едва ли не излизах "тъпата", защото се опитвах да се държа интелигентно... Но това са спомени от един друг живот...
И във връзка с горенаписаното, в началото на връзката ми със съпруга ми, по инерция се държах доста агресивно..... Но, когато отсреща ти стои човек, който е разумен, уважителен и те обича искренно и истински и който в нито един миг от целия ни съвместен живот не си е позволил да ме обиди, аз не бих могла да продължавам със старите и лоши навици!
....От време на време си правим забележки, разменим си по някоя друга реплика и до там. Не мога и да си представя какво е, да му се сърдя с часове, камо ли - с дни.
...Може би, защото още от началото сме осъзнали, че с обиди с сръдни нищо не постигаме.

Все едно мен и моят живот цитираш Peace

Няма какво да добавя.

# 35 21 апр. 2009, 16:37 ч.

Мнения: 301

Караме се разбира се, въпреки че за околните изглежда като спор за нещо. Laughing

Никога не сме се обиждали или крещяли - леко повишаване на тона. Той говори тихо по принцип, аз и да искам да крещя нямам сила Crazy

. Сърдя се предимно аз - той се извинява (и да не е точно виновен) само мир да има. Аз се нервирам за ежедневни неща, а той започва караниците от ревност.
Хубавото на нашите кавги е края - помиряваме се в спалнята (напоследък все по-често в хола) и после даже не помним за какво е бил спора.
Никога не съм имала връзка с крясъци и обиди. Thinking

# 36 21 апр. 2009, 17:37 ч.

Мнения: 2 175

Никога не сме се карали..
Имали сме дребни недоразумения, които подробно изсняваме..
Случвало се е да ми повиши тон..тогава аз му правя забележка и млъквам..а той после се извинява нежно.. Sunglasses

# 37 21 апр. 2009, 17:48 ч.

Мнения: 293

И за мен има огромна разлика от караница до обида.
Ние много се караме но никога не се обиждаме.
Това съм го запомнила от дядо ми,той казва ,,Никога не се обиждайте,,..
Комин без дим няма.Но обидите са грозни,жестоки,болят.Обидата е трайна,оставя след себе си отпечатък,хвърлен камък...
Въпрос на въздържание на нервите е.

# 38 21 апр. 2009, 18:13 ч.

София
Мнения: 1 735

Според мен си е до темперамента на двойката.Има такива,които викат и се карат и се побийват,па плеснат с ръце и се прегърнат.Пример леля ми живя с един идиот почти 30год. така.Той умря, та тя само разправя какъв агнец бил-той биеше и децата,та чак баба ми и дядо ми.
Друг пример -ние не повишаваме тон.За 15год съм виждала веднъж мъжа ми бесен и озверял,но не на мен.Аз веднъж бях бясна,говорех високо,той ме изслуша и реши проблема.
Обиждаме се на майтап особено в последно време на кг Mr. Green

Ако се чувстваш зле в тази ситуация с караници и обиди се разделете поне временно.Хем да се поуспокоите,хем да си направите равносметка,че в караниници не се живее.Това е ужасен стрес и мъка,понякога даже като чувам други да се карат много се разстройвам.За мен дали има само караница или и обида няма голяма разлика.И двете са ужасно подтискащи.

# 39 21 апр. 2009, 18:54 ч.

Мнения: 1 464

Цитат на: Just The Real Me в вт, 21 апр 2009, 09:55

той ме обижда и не отстъпва никога...направо ад под небето.

Точно поради тази причина(и още хиляди,но може би тази+това,че прави каквото си иска),детето ми ще расте без баща!Моят съвет е да проведеш ако той иска разбира се,спокоен разговор с него и да се изясните,защото така няма да изкарате много.Някой по-нагоре беше казал,че с деца или без-няма значение.Има и то огромно!Ако вие все още нямате,не се чуди какво правите заедно,а си събери багажа.Едно е да се карате,съвсем друго са обидите.Не се забравят и мноооого болят!

# 40 21 апр. 2009, 20:28 ч.

Мнения: 63

Не приемам повишаването на тон и размяна на обиди. В предишната ми връзка често бях обиждана дори и без причина, но много рядко съм отвръщала със същото и така и не свикнах. Някак си не ми иде отвътре, трудно ми е да изричам обидни думи. Все си мисля, че това е до възпитание, до модел на поведение, който си наблюдавал при родителите си, до това как усещаш самия себе си. От размяната на обиди не ми става по-леко, смятам, че един разговор в подходящото време има много по-благоприятен ефект. В сегашната ми връзка, може би защото партньорът ми е по-уравновесен, а и разликата във възрастта ни е по-голяма, често се случва аз да съм по-афектирана и емоционална, но начинът, по който той разговаря с мен и ми обяснява проблема от само себе си изключва и крясъците и използването на обидни квалификации.

# 41 21 апр. 2009, 20:43 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 453

Заедно сме от толкова дълго време, че вече сме си свикнали на всичко. лесно избухваме и двамата, крещим. Обиждаме се, да. Говоря абсолютни глупости като ми падне пердето, той също. Половин час след кавгата вече се хилим като луди на обидите, които сме си казали.

# 42 21 апр. 2009, 20:55 ч.

Мнения: 2 448

Разменяли сме си епитети и сме си крещели, по точно аз се чувам повече поради по звънливия ми тембър. Но бързо ми минава и двамата си го знаем. Може да викам, но като дойде време за действие , знае че може да се разчита на мен. А и в повечето случаи ми се признава, че с право се сърдя, понеже никога не е било за нещо дребно.
Дори преди години живеехме в една панелка на квартира и имахме доста проблеми в този период, съседа под нас и той такъв гласовит ме среща след няколко месеца от нанасянето ни и ми казва "ей, измести ме ти мене, до сега аз държах първенството по гласовитост, ама сега ти си на първо място във входа". Joy

# 43 21 апр. 2009, 21:06 ч.

Мнения: 2 070

по рано се стрдех поне седмица.сега не викам ,но обиждам целенасочено

# 44 21 апр. 2009, 21:10 ч.

Мнения: 2 563

Не ме обижда и аз не го обиждам. Викали сме си сигурно два пъти за пет години. Виж, царе сме на цупенето за 10 минути и сълзите и на дългите, сълзливи извинения. Mr. Green

Последно се карахме в неделя: той каза нещо по тема, която на мен ми е много трудна, аз ревнах, той се нацупи. Всичкото това докато бяхме на кино. Мърморихме си обяснения през първата половина на филма, през втората си държахме ръцете. После на пътя за вкъщи всичко си обяснихме, кой как и защо казал и това беше.

Препоръчани теми

Искам да живея сама - има ли други като мене?

За какво са ежедневните Ви семейни караници, напрежение, повишен тон?

Щастливи ли сте в семейния си живот ?

Аз ли съм луда,или той се мъчи да ме прави на такава

Причина:

Причина: