До къде стигате в караниците? Обиждате ли се?

Ами аз съм по истеричната, той мълчи и дума не обелва. Колкото повече викам, толкова повече мълчи.  Скандалите ги почвам аз, никога той. Него ако го питаш - ние проблеми нямаме и аз се карам за глупости. А то винаги причината е, че не ми помага вкъщи с домакинство, с детето, много трудно се хваща да свърши нещо типично мъжко /да смени крушка, да оправи бравата на вратата му отнема месеци/ никога не сме се карали по други поводи, за пари например никога не сме се карали, като има има, като няма няма и толкоз. Кой колко е изхарчил, за какво не си държим сметка, това е грозна причина за кавга според мен. Той никога не ме е обиждал, най - грубото, което ми е казвал е: "Добре де, стига вика", а аз още повече истерясвам, щото не мога и да се скарам като хората с него, само аз си крещя, а той мълчи и чака да стихне бурята. Аз обиждам, но по заобиколен начин, казвам например: "Добре де, не си глупав мъж, защо тогава се държиш като такъв ?" Това е начин да му кажа, че се държи глупаво, но без да се обиди  че ми е обидчив.
От няколко седмици прилагам друга стратегия след прочетена книжка за отношенията между жените и мъжете. Там има няколко съвета, спазвам ги и о, чудо - има невероятен ефект. Няма скандали, караници, разумен разговор, след който той прави това което съм поискала от него. Но иска невероятно самообладание /поне за мен/ да не истерясваш, а да говориш разумно и спокойно и никакви чувства, демек без изрази от сорта: "Ти не ме обичаш и затова не миеш чиниите ...". Казваш: "Трябва да се измият  чиниите, ще го направиш ли ?".

Ммда. Познато

Аз например от този курс научих и много неща за мен. Например че не съм много толерантна към гадната думичка "НЕ". Абе много са нещата, то не е едно. За това е хубаво като погледнеш от друг ъгъл - всичко става различно. Но си много права, че изисква яко стискане на зъби и дишане дълбоко 
Докато окопитя себе си - разбрах колко му е трудно на него

Караме се все за глупости, има периоди, в който сме по-изнервени => караме се по-често, понякога само се обичаме
Но като се караме никога не ме е обиждал, псувал и т.н. както и аз не съм, уважаваме се и това много ми харесва. Иначе съм присъствала на какви ли не сцени с думи като "ку*ва", "ку*ка" за едното закъснение от 15-20 минути с уважителна причина...

Случвало се е. В моменти на ярост, от които после ни е било срам.
Слава Богу, все по-рядко става това, даже не помня кога беше последния път. Като че ли и двамата еволюирахме в добра посока, след като се роди детето. В последно време, дори да се скараме, аз вместо да се развикам, както често правех преди, казвам с най-спокоен тон - Не викай пред детето,  той се усеща и така кавгата се разминава.

Но ние поп принцип сме италианско семейство, можем да си покрещим на воля, но никога не се сърдим и цупим - просто изпускаме парата. Ясно е, обаче, че едно дете не може да разбере това и е редно да му бъде спестено.

Може и да съм писала вече, но пак да си кажа - за 5 години не съм му чувала гласа силно, никога не повишава тон, какво остава да обижда.. Обаче аз викам за трима. И от там идва проблема - аз викам, ядосвам се, той е спокоен, съответно аз се ядосвам още повече.. и така, докато ми мине. 

Ох с тези караници - на мен ми костваха 3-4 години докато ги откажа! Ми просто съм по-импулсивната, но обиди не сме си позволявали и двамата! Обикновено се карам самама със себе си, което си е гадничко, а той си мълчи докато се размине, ама като наема не ми минава и по 5-6 дни, та ако съм решила, че той е виновен си получавам извинението, но все-пак знам кога и аз да кажа:"Извинявай!". Няма вариант всичко да е или черно или бяло, май преобладава сивото! Съвместното съжителство е свързано с яки компромиси и от двете страни, но когато винаги само единият е прав - работите са много зле!

Ух, слава Богу! Мислех, че сме единствени. Големи разправии стават, ужас! Обиждаме се, макар че не веднъж сме си обещавали да не го правим. Все пак искаме деца - пред тях така ли ще се държим? Дано успеем да се овладеем навреме. Грозно е, много е грозно..

Аз съм тази която викам,мъжа ми много рядко, когато избива един комплекс.Въпреки огромното му желание да бъде в добри отнощения с брат си нищо не се получава.Като види децата ни да се карат и започва да крещи и нарежда "Трябва да се уважавате.Не искам да сте като нас.Той ти е най близък..." Пфуууу,супер досадно.Ако не се намеся  не спира и децата яко се изнервят.Когато аз се ядосвам за нещо което той е приценил,че е глупаво идва и с усмивка ми казва "Ела да те гушна и ще ти мине".Никога не сме се карали за пари,за глупави покупки,нещо счупено ,скъсанано или каквото и да е материално.Когато децата бяха малки сме имали скандали  свързани с неговите близки,с безразличието им към нашите деца-като идат при тях се връщаха мръсни като циганчета при положение,че съм пратила дрехи.Понякога и гладни,ако съм очаквала,че ще са яли защото например са се върнали  късно вечерта и не съм приготвила нищо- побеснявам.
Сега един скандален имот ще делят.Хем не иска да е пренебрегнат,хем се надява да не се карат.Майка му върти "задника" както и е удобно.Аз се опитвам да събера повече инфо и само докато си отворя устата вече е извикал "Млъкни вече.Не ми се говори за това.Писна ми.Защо трябва да е толкова сложно?!...и завършва "Хванаха ме нервите,отивам да се заминавам с нещо.Остави ме на мира"

Ооо ти пък единствени   Ние бяхме фурии. Хората казват пушек има където има огън, ама при нас все едно гуми се палеха - само дими  

Сега вече само като има огън пушим Аз от този курс разбрах, че взаимоотношенията между мъжа и жената са като танц, в който и двамата имат своите стъпки и никога само единия не е виновен. Ама пусто не я виждах тая вина като една себеуважаваща се горда лъвица Пък той и той Лъв и ела гледай в джунглата какво е като се бориш за територия

Има си подходи и тактики и накрая разбираш, че не е само до огъня и пожара - абе интересно е. Поне на мен ми беше полезно и тогава си спомням, че си говорихме с една жена от курса и ми вика - как може толкова дребни неща да са в основата на всичко. Говорим на един език уж, ама се оказва, че не е така - езиците са си различни.

Може да помогне и на вас...

Заедно сме вече повече от 9 години.
И не, никога не сме се обиждали, нито пък сме си крещяли.
Т. нар. скандали за цялото това време в нас никога не е имало, дано и в бъдеще да няма 

sneji_neji, хайде стига с този курс. Всичките ти мнения все за него, не е това начинът за реклама. Пасти ядем тук.

Дайте една паста и на мен

Не сериозно, ако така е излязло - моя е грешката. Истината е, че на мен ми хареса и като видя, че някой минава през същото нещо ми се иска да дам алтернатива.
Аз и като прочета нова книга - минава през цялото ми семейство, защото съм я прехвалила. 

Е, единствени - не.. По-скоро рядко срещани сме, повярвай За курс чак не съм се замисляла.
Все си мисля, че ще можем сами да се оправим някак си. Дано, пък... ще стискам зъби. Хората по-скоро казват:
два остри камъка брашно не мелят Единият трябва да се изтърка и притъпи. Ма няма да съм аз.
Макар и да знам, че повтаряйки, че няма да съм аз, не стигам до прогрес

Така де.. то това е войната. Всеки казва "няма аз да падна по гръб"

Аз пък бих ви казала в този смисъл - подбирайте си битките  Можеш да прежалиш една загуба в името на по-голяма победа.
Поне аз така се старая да постъпвам - мъжа ми е неотстъпчив, винаги логичен и абсолютно винаги е прав.  Грешките трудно си признава - насила никога. Извинява се, ако не съм му натякнала нуждата от извинение. Няма как да се мине без компромиси.
То и за войната стратегия си трябва.