Публикувана: 24 юли 2009, 15:00 ч.
Последно мнение: 23 авг. 2009, 21:06 ч.

Шпионирате ли децата си?

13 613
206
1

1
...
10
11
12
...
14
Всички

# 150 30 юли 2009, 14:58 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 970

Цитат на: dideva в чт, 30 юли 2009, 14:41

... много от споровете в темата се породиха именно от факта, че всеки от тук пишещите влага различен смисъл в понятията " шпиониране", " контролиране" и " любопитство".

Има нещо такова, макар да си мисля, че най-ясно е "шпионирането". Предвид някои примери и определението по-горе. Иначе употребата на "контрол" и аз много не я харесвам в контекста на взаимоотношенията родители-деца. В тази връзка ми допада това, което paganе е написала. Положителният смисъл, който аз влагам в "родителски контрол" е някаква комбинация между ангажираност, заинтересованост, информираност, насочване и учене на децата.

# 151 30 юли 2009, 22:03 ч.

София
Мнения: 754

А пък аз, скъпи дами, мисля че всички говорим за едно и също с различни думи.
Аз никога не докосвам нищо което е неина лична неприкосновеност. Както и на нея й обяснявам, че телефона, чантата и писмата адресирани до мен, дори и със сметки, щом са адресирани на мое име, никой не може да ги отваря. Така и тя когато не желае да ми разкаже някой тийнейджърски разговор с обяснението "момичешки работи" аз спирам, аз не съм момиче все пак...
Така или иначе, всички тук пишешещи искат децата им да им имат доверие, но да са в течение на нещата които се случват с тях. всеки си има свои методи, важното е да не минават в извращения, както описа една мама за нейната майка.
Нека имаме доверие на децата си, но никога да не забравяме, че те все пак са само деца...

# 152 30 юли 2009, 22:15 ч.

Мнения: 1 266

Маргарита, не е така. Не говорим за едно и също с различни думи. Върни се и прочети темата.

# 153 31 юли 2009, 03:43 ч.

usa
Мнения: 2 113

хайде сега да обсъдим въпроса от един малко по-различен ъгъл. то е ясно, че никоя ссф не е от тези, всички имаме много силна връзка с децата си, между нас и тях цари безкрайно доверие, чеприм мъдрос ние от тях и те от нас и взаимно си обсъждаме всички проблеми и съвсемстно намираме най-добрите им решения. но нека си представим малко по-различен сценарий. нека за целта на дискусята да приемем, че и аз, и съпругът ми сме темерути, хич не ни бива във взаимоотношенията ни с хората, разговор по-дълъг от три минути трудно осъществяваме. толкова сме задръстени, че колкото и да обичаме децата си, не успяваме да установим контакт с тях и трудно общуваме с тях, колкото и да се напъваме. просто не сме куул родители. а и те на кого да приличат, предпочитат да гледат в пространството вместо да споделят с нас какво им се случва и в крайна сметка с две думи, комуникацията куца. иначе си се обичаме и ни е грижа един за друг, ама както казах - темерути. та какво да правим в такъв случай, как да заспиваме вечер спокойно, че нищо лошо не се случва с децата? имаме ли в такъв случай право да попреглеждаме акаунтите на децата във фейсбук и хартийките, които вадим от джобовете им преди да пъхнем дънките в пералнята или се записваме всички дружно и индивидуално на терапевт и посвещаваме следващите три години в изучаване какво мислят за нас фройд и другите крайпътни камъни на психологията?

# 154 31 юли 2009, 09:20 ч.

София
Мнения: 62 595

какво да ти кажа, според мен ще е жалко за децата. Ако вкъщи няма кой да ги изслуша със сигурност ще се намери някой навън да свърши тази работа, обаче има риск от незнайните подбуди на изслушващия. Мисля, че децата така или иначе търсят близост и разбиране, независимо от рисковете. Предполагам, че ако тези родители осъзнават, че те самите имат проблеми с комуникацията ще положат усилия (дали сами, дали с помощ, тяхна си работа) да променят подхода си към децата. Обаче на мен ми се струва странно хем да са темерути, хем да са много загрижени. Може би е възможна такава комбинация от характеристити, но аз нещо не мога да я възприема.
Но така или иначе аз не мога да приема прифилактичното шпиониране от своя си, субективна гледна точка, откъм моите си характеристики.

# 155 31 юли 2009, 10:04 ч.

Brokenpromiseland
Мнения: 1 432

Цитат на: миз в пт, 31 юли 2009, 03:43

.......... или се записваме всички дружно и индивидуално на терапевт и посвещаваме следващите три години в изучаване какво мислят за нас фройд и другите крайпътни камъни на психологията?

Имаш изключително погрешна представа за тази наука.Съжалявам за което. Naughty

Обикновено при случаи като този не е необходимо да се прави психоанализа, съвсем достатъчно е да се мине през една тренинг програма, която с времето да научи хората по-качествено да общуват по между си.
И тази програма не трае 3 години - понякога с повече усилия и доброжелателност стигат и 10-15 сеанса.
Освен това никога никой професионален психолог, консултант или терапевт няма да ти каже какво мисли за теб.
Той е там, за да ти помогне ти сам да разбереш кой си и според твоите възгледи и разбирания, да се самооцениш и където сметнеш за необходимо да се коригираш (тогава когато, разбира се няма проявена психопатология).
И да, ако хората осъзнават дефицита от общуване най-доброто което могат да направят е да се доверят на специалиста - всичкоостанало добри и направено доброжелателно е неефективно по отношение отглеждането на децата.

# 156 31 юли 2009, 11:28 ч.

Мнения: 1 266

Цитат на: миз в пт, 31 юли 2009, 03:43

... имаме ли в такъв случай право да попреглеждаме акаунтите на децата във фейсбук и хартийките, които вадим от джобовете им преди да пъхнем дънките в пералнята или се записваме всички дружно и индивидуално на терапевт и посвещаваме следващите три години в изучаване какво мислят за нас фройд и другите крайпътни камъни на психологията?

Второто. Поне аз така правя Simple Smile

# 157 31 юли 2009, 21:41 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 970

Миз, направи си акаунт във фейсбука и добави детето като приятел. Grinning

На терапевт не ходя, на курсове - също, ако се наложи обаче - що пък не. Засега четенето на книги, касаещи детската психология и развитие, взаимоотношенията родители-деца ми вършат идеална работа. Между впрочем, понякога ме озадачават интелигентни и умни родители, които се смятат за отговорни и загрижени, но с гордост, а и лека надменност дори, заявяват, че подобни книги няма нужда да четат.

# 158 31 юли 2009, 21:44 ч.

София
Мнения: 754

Цитат на: Котката Марта в чт, 30 юли 2009, 22:15

Маргарита, не е така. Не говорим за едно и също с различни думи. Върни се и прочети темата.

Преди да пиша съм я изчела цялата, не бих си позволила позиция по нещо което не съм прочела.
Това което имах предвид е че всички сме загрижени за децата си, всички се стремим да поддържаме връзка с тях, искаме да сме им близки и да си имаме доверие.
Котка - колко е годишно детето ти/децата ти?

# 159 31 юли 2009, 22:19 ч.

Мнения: 13 452

Кой и как може да постави границите и да каже дали това е шпионаж или любопитство, изпаднахме в игра на думи.
Аз днес с чиста съвест може да напиша че няма да правя нещо. И утре пуберката да направи нещо, което не съм очаквала от нея и да реша да го правя защото според мен ситуацията го изисква.
Чак за миг започнах да си викам, ей какви деца има правят всичко, което им кажат родителите, не са като мойто-от един път не разбира Grinning

.
Някои от вас цитираха спомени от детството си, оставили трайни следи у тях.Аз също си спомням ученическите години и затова винаги си имам едно наум.

# 160 31 юли 2009, 22:24 ч.

София
Мнения: 754

zari65

# 161 31 юли 2009, 23:00 ч.

Мнения: 1 266

Цитат на: zari65 в пт, 31 юли 2009, 22:19

Маргарита, дъщеря ми е още бебе - вижда се на лентичката.

Зари, разбира се, че е така, всички можем да изпаднем във всякакви ситуации, но и всеки има някакви принципи, които следва, когато ситуацията не е извънредна.

Именно защото си спомням детските и ученическите си години, знам, че животът не е чак толкова страшно нещо, дори когато (като мен) човек положи всички усилия да си го прецака. Смятам, че нямаше да съм същата без много опитности, които са ме формирали, защото родителите ми щяха да са ги предотвратили, ако знаеха. И съм донякъде щастлива, че не са знаели, понеже се харесвам точно такава Simple Smile

Та, откъде накъде ще отстоявам правото си на лично пространство, а същото няма да важи за детето ми...

Апропо, аз ходя на терапия. Смятам, че го дължа на нея, ако не на себе си.

# 162 31 юли 2009, 23:08 ч.

София
Мнения: 62 595

Няма никаква игра на думи. Любопитство и шпионаж са две абсолютно различни думи с различно значение. От любопитство човек може да погледне нещо случайно, подтикнат от моментно желание, без някакви очаквания или задна мисъл, обаче шпионирането "профилактично" вече е съвсем умишлено и обмислено действие, което се извършва редовно с цел да се търсят някакви компрометиращи факти. А това кой как го нарича, за да се оправдае пред себе си е съвсем отделен въпрос. В повечето случаи шпиониращият е напълно наясно какво прави, защо го прави и че не е съвсем редно и за да намали неприятното усещане за правене на нещо нередно започва да го нарича с други имена, в случая "информиране", "контрол", "любопитство". И дори добавя за допълнително захаросване и думичката "дискретно".

# 163 31 юли 2009, 23:33 ч.

София
Мнения: 754

Цитат на: Котката Марта в пт, 31 юли 2009, 23:00

Маргарита, дъщеря ми е още бебе - вижда се на лентичката.

Това обяснява всичко! Аз разсъждавах абсолютно по същия начин преди 13 години. Живота и опита ме научиха на смирение и търпение. Иска си опит за някои неща.
Аз също си усложнявах живота, без знанието на родителите ми. Направих доста глупости, понякога си взимах поуки, друг път ...
Моето дете също ще мине по този път, но не се знае какъв ще е късмета му.
Когато твоето бебе стане пубертет, ще видиш нещата от друг ъгъл. Сега все още разсъждаваш от страната на детето към родителя. Не искам да съм поучителна, пожелавам ти да сбъднеш това което отстояваш тук.
Но сте прави в едно - шпионаж е отрицателно и грозно действие. Аз и предполагам майките на деца в тийнейджърска възраст говорим за проверка, заинтересованост и информираност за това което се случва с нашите деца. В края на крайщата не сме ги намерили на улицата ( а и така да беше), не може да го откъснеш от сърцето си, да го отгледаш и после да го оставиш на произвола (имайки му "пълно" доверие).

# 164 1 авг. 2009, 01:14 ч.

Мнения: 13 452

Andariel, защо си мислиш, че като преглеждам хисторито и тел. разпечатка търся компроментиращи факти за дъщеря ми и пред кого и как ще я компроментирам? newsm78

Не го правя за това.

Котката Марта,
Никой не казва, че живота е страшно нещо и че трябва да държим децата под похлупак, те правят своите грешки, къде си взимат поука, къде не, къде ние се намесваме , къде не има от всичко.
Днешните деца са много различни от нас на тяхната възраст. За някои неща порастват много бързо за други не-да не обощавам говоря за моята пуберка. С такива темпове расте, че аз не насмогвам да свикна.
И определено имат доста нужда от предпазване отколкото ние на тяхната възраст.
По мое време 13 годишните незнаехме какво е наркотици. Вече имат съученици, които са опитвали, такива които водят полов живот и ред други неща, които са виждали и чули. А всъщото време са си и деца и им се играе и ги помързява, не смогват изведнъж да се справят с цялото инфо, което ги залива.
Всеки родител сам преценява за себе си. Не може изведнъж да го пуснеш в дълбокото само да се оправи-е всъщност аз не го правя, опитвам се да е постепенно.

Препоръчани теми

Инхалатор - измамена ли съм?

8
На пазар

Фармация в СУ или в МУ-София

дъщеря ми си търси партньор за спортни танци Варна

Търся това яйце на Киндер

0
На пазар

Причина:

Причина: