Горещо ти препоръчвам "Как да обичаме детето истински".Мисля, че в Пингвините я има или в SLS, ако има във вашия град.Всякакви изблици на децата, рев, непослушание, инат, противопоставяне, обикновенно са за да насочат вниманието ни към тях и да ни попитат : "Мамо/тате, ти обичаш ли ме?". Това , обикновено е неосъзнато, понеже децата не знаят друг начин, те правят невероятни неща , за да ги забележим.И не в смисъл, че ти или аз не обичаме детето си, но то се нуждае постоянно да бъде сигурно в това.Да си признаем, че много често нямаме време за децата си и те са в недоумение обичаме ли ги наистина.Ако един човек расте несигурен, че е обичан, той в последствие може да претърпи множеюство провали в живота си. Книгата е страхотна, на мен много ми помага, защото и аз имам подобен проблем, с викове, нечуване и налагане.Когато детето е уверено в любовта ни , то наистина се променя, има видими резултати, създава се много близка връзка с родителя.Това е от мен.
- Публикувана: 7 ноем. 2009, 18:20 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2010, 16:25 ч.
Дете което крещи-проява на инат или агресия?
По малкият ми син, който е на 3г.7мес. е в групата на инатите и пищялковците.
Та той си пищи от бебе, откакто се е родил дори и това според мен си е от характера, от зодията или от неспокойната ми бременост - преплитат се.
Свръх , свръх чувствително дете и до сега, а пищенето му е с такива честоти, децибели, че мозъкът ми се пръска и затова не му отказваме почти нищо
. Естествено, че сме правили опити всякакви , но безуспешно- като да го оставя да пищи 50 минути.. Резултат- пресипнал глас една една седмица, събуждане на всички хора в радиус от 50 метра нощем, и намърщен и кисел няколко часа след това, ако е през деня случката, то задължително бълнува вечерта и без да се събужда направо започва да крещи и пищи , преживява всичко наново. Никакво успокоение не действа, нито гушкане, нито приказки нищо 
.
Но има светлина в тунела. С възрастта започваме повече да се разбираме, или свикнахме с неговия характер
, което ни отнема повече време за сметка пък на другото дете, което се чувства ощетено за внимание.
Как да дам на всяко дете по 100% внимание???
Та той си пищи от бебе, откакто се е родил дори и това според мен си е от характера, от зодията или от неспокойната ми бременост - преплитат се.
Свръх , свръх чувствително дете и до сега, а пищенето му е с такива честоти, децибели, че мозъкът ми се пръска и затова не му отказваме почти нищо
. Естествено, че сме правили опити всякакви , но безуспешно- като да го оставя да пищи 50 минути.. Резултат- пресипнал глас една една седмица, събуждане на всички хора в радиус от 50 метра нощем, и намърщен и кисел няколко часа след това, ако е през деня случката, то задължително бълнува вечерта и без да се събужда направо започва да крещи и пищи , преживява всичко наново. Никакво успокоение не действа, нито гушкане, нито приказки нищо .Но има светлина в тунела. С възрастта започваме повече да се разбираме, или свикнахме с неговия характер
, което ни отнема повече време за сметка пък на другото дете, което се чувства ощетено за внимание. Как да дам на всяко дете по 100% внимание???
Съгласна съм с Валери до някаква степен,но освен това и всяко дете си е индивидуално и различно,както има кротки деца,така има и по-емоционални и по-палави.То на това му се вика характер.
Такива деца са изключително хитри и знаят къде,как и кой точно да манипулират,моето примерно прави такива истерии само на баща си ей так аот нищото за да му се наложи,но баща му не знае как да си създаде правилен авторитет изглежда.
Преди много се изнервях от крещенето му,сега вече му давам почти пълен игнор,лошото е ,че не спира така,трябва да го гушна и да почна да говоря всякакви щуротии с цел да забрави защо се тръшка.Вече говори,но понякога пак не може да си каже от какво му е криво и защо е истерясал,просто си е такъв свръх емоционален...
Такива деца са изключително хитри и знаят къде,как и кой точно да манипулират,моето примерно прави такива истерии само на баща си ей так аот нищото за да му се наложи,но баща му не знае как да си създаде правилен авторитет изглежда.
Преди много се изнервях от крещенето му,сега вече му давам почти пълен игнор,лошото е ,че не спира така,трябва да го гушна и да почна да говоря всякакви щуротии с цел да забрави защо се тръшка.Вече говори,но понякога пак не може да си каже от какво му е криво и защо е истерясал,просто си е такъв свръх емоционален...
Моят син например, е доста разбрано дете, особено, когато не е с мен, или не е само с мен.
Но понякога такива истерии спретва, че ви е бЛедна фантазията.
Най-лошото е, че понякога не разбирам защо крещи. И не казва!
Пример:
Всяка неделя ходим на обяд при баба му и дядо му.
Той много обича да ходи там, тича от колата до входа, тича по стълбите, мята се в асансьора, и изведнъж, пред входната врата на апартамента, като се тръшна с рев на пода и пищи и не иска да влезе, и така 5 минути.
После, все едно нищо не е било.
Понякога за други неща го прави - не ще да се облича, не ще да се съблича и т.н.
В градината нямат оплаквания от него, явно се държи добре.
На улицата често ми се запъва и не ще да върви, не ще и да го нося, и пак - писъци!
Лошото е, че и аз си изпускам нервите и понякога се разкрещявам или го плясвам.
Не съм от желязо, в края на краищата.
Но понякога такива истерии спретва, че ви е бЛедна фантазията.
Най-лошото е, че понякога не разбирам защо крещи. И не казва!
Пример:
Всяка неделя ходим на обяд при баба му и дядо му.
Той много обича да ходи там, тича от колата до входа, тича по стълбите, мята се в асансьора, и изведнъж, пред входната врата на апартамента, като се тръшна с рев на пода и пищи и не иска да влезе, и така 5 минути.
После, все едно нищо не е било.
Понякога за други неща го прави - не ще да се облича, не ще да се съблича и т.н.
В градината нямат оплаквания от него, явно се държи добре.
На улицата често ми се запъва и не ще да върви, не ще и да го нося, и пак - писъци!
Лошото е, че и аз си изпускам нервите и понякога се разкрещявам или го плясвам.
Не съм от желязо, в края на краищата.
По малкият ми син, който е на 3г.7мес. е в групата на инатите и пищялковците.
Та той си пищи от бебе, откакто се е родил дори и това според мен си е от характера, от зодията или от неспокойната ми бременост - преплитат се.
Та той си пищи от бебе, откакто се е родил дори и това според мен си е от характера, от зодията или от неспокойната ми бременост - преплитат се.
Просто ината и упоритостта трябва да го насочим в правилна посока,аз съм решила да тренира някакъв спорт,пък ще видим дали ще и хареса.
Точно така е - упоритостта е чудесно качество, само трябва да го насочим:) Дано се справим.
Горките госпожи...не ми се мисли какви им са главите в 18 часа.Аз почнах да му забранявам да вика.В края на краищата не сме глухи. 
И аз имам подобен проблем. Свързвам го с характер. Мъжът ми често се шегува: " Баба Вени на млади години 
" Вярно е, че свекърва ми е доста своенравна. Инати се и за дрехите, които обличаме, пазари се и за храната / иска първо десерта/ и пр. и пр.
на пръв поглед дребни неща, но ако седне чонек да им се "вързва", спокойно може да си разбие нервите. До този момент не съм намерила пълно решение на проблема, но ми се струва, че напоследък се заслушва, когато бавно и спокойно му обясняваш "Това не бива, защото....". Силно се надявам, че като растат, повече ще почват да разбират кое е добро и кое не.
" Вярно е, че свекърва ми е доста своенравна. Инати се и за дрехите, които обличаме, пазари се и за храната / иска първо десерта/ и пр. и пр.на пръв поглед дребни неща, но ако седне чонек да им се "вързва", спокойно може да си разбие нервите. До този момент не съм намерила пълно решение на проблема, но ми се струва, че напоследък се заслушва, когато бавно и спокойно му обясняваш "Това не бива, защото....". Силно се надявам, че като растат, повече ще почват да разбират кое е добро и кое не.
Искам да следя темата, че и аз си имам подобни проблеми. За сега се справям като всякакси гледам да отвлека вниманието от проблема, показвам, казвам нещо по-интересно. Понякога и аз се изморявам все да измислям разни "интересни" неща. Все съм на щрек, но за сега това действа и няма как. В по-сериозни ситуации гледам тонът ми да е възможно най-твърд, запазвам спокойствие и не отстъпвам. Майчини номера
Ще я следя темата с интерес.
Госпожите в градината не спират да я хвалят колко е добра и как организира игри за децата.До тук много добре.
Прибере ли се у нас настъпва кошмара ако не стане по нейната.От няколко седмици и посяга за наш ужас.Имам чувството, че посяга без да влага умисъл,просто машинално.Търпях и мълчах и обяснявах, но нещо ми се изчерпва търпението.
Госпожите в градината не спират да я хвалят колко е добра и как организира игри за децата.До тук много добре.
Прибере ли се у нас настъпва кошмара ако не стане по нейната.От няколко седмици и посяга за наш ужас.Имам чувството, че посяга без да влага умисъл,просто машинално.Търпях и мълчах и обяснявах, но нещо ми се изчерпва търпението.
При нас и двете баби са своенравни и аз също често преписвам характерчето на беби ту на едната,ту на другата 
Но това си е само шегичка.
Но това си е само шегичка.То и при нас едната баба е своенравна ,другата кокетна ама как можа дъщеря ми и двете да ги наследи !
А как не се падна да прилача на брат си - той е толкова кротък че на моменти ме плаши...Май нещо сме си объркали децата
И ние сме в този период от една седмица, а е едва на 1,6г.,направо не мога да си позная детето.Той винаги си е бил мрънчо,но сега е ужас-за всичко се тръшка,реве,пищи,докато стане на неговото и след малко пак.Вече нервите ми не издържат,а и аз съм по-чувствителна,абе кошмар.Дано да минава барзо този период,че ще откача .