Дете което крещи-проява на инат или агресия?

Крещи и се въргаля и по улиците, и у дома, като не й се угоди.
Не мога определя какво е и да сложа етикет "инат", "агресия".
Дишам дълбоко и се опитвам да се успокоя, за да не се получи
ефекта на огледалото. Много търпение и изобретателност се
иска за да успокоиш врещящото си чадо, като едновременно
с това трябва да се справиш със собствените си опънати нерви.

Благодаря на майките,които не се страхуват да споделят проблемите,които ни съпътстват в отглеждането на нашите деца.Тук ще вметна ,4е аз също не съм съгласна с Блонди,която макар и индиректно ме обвинява,4е позволявам на сина си да ме манипулира  и да налага своята воля и интереси.Синът ми е прекрасно дете,което много оби4а да се гушка ,да си играем и двамата и да се забавляваме.Поведението му,което коментирам в никакъв слу4ей не е признак за свръх активно и буйно дете.Смело мога да твърдя 4е това е етап от живота на всяко едно дете(и аз просто се обърнах към вси4ки вас за съвет как да помогнем на децата си да растат по-спокойни и оби4ани от нас)Още веднъж благодаря за смелостта на вси4ки вас да се изправим и смело да коментираме,нещата,които ни тревожат и които искаме да променим в името на доброто на децата ни!  

За съжаление отричан или не "бебешкият пубертет" е факт...и си е една от кризите в човешкото развитие.
Получи това определение точно защото това е периода в който детето осъзнава собствената си същност и търси място сред света на възрастните. Чрез метода "проба-грешка" то експериментира точно какво и колко може да си позволи.
Не смятам, че характера на детето е от значение - и най-добрите и послушни, кротки дечица може да в този период да станат неузнаваеми..
А рецептата за мен е търпение и отстояване на правилната позиция.
В случая Блонди е права, че не трябва на всяка цена да го успокояваме...Просто го оставете да се нареве, да се натръшка.
Когато детето види вашето безразличие към неговият инат - бързо ще спре да си хаби силите. 

Факт е, че тръшкащи се деца на три-четири години са рядкост. Има обаче начин тези прояви да не се проточват през цялата двегодишнина на детето.
Това може и да е рецепта при някои деца, но при други не е. Безразличие от страна на родителите при по-чувствителни хлапета може и да доведе до проблеми- затваряне, отказ от общуване, повече кризи.

Валери, много зависи от взаимоотношенията между дете и родител..Моята дъщеря е точно от тези по-чувствителни деца, но не съм забелязала от това ми отношение да се е затворила.
Напротив...като започне да реве, както по-горе писах, аз я оставям, но винаги съм около нея и я наблюдавам. Като мине известно време отивам при нея и я питам "Дяволчето което те кара на плачеш не си ли отиде?"    Опитвам се да я заангажирам  нещо друго, да я разсея, но никога не съм се предавала пред прещевките й 
Прявя едно уточненеи обаче, че тези мерки предприемам когато се уверя, че детето няма друг проблем и всички кривотии са умишлено създадени от нея.

Ами гледам ако има нещо такова да не я оставям тя да се налага.

Angel^wings, предполагам ти си преценила достатъчно трезво как действа игнорирането. При моето дете то не дава желаните резултати, при него нареваване няма - това може да продължи час и нещо, като накрая рисковете нещо да му стане се увеличават - задъхва се, не може да спре, дави се, повръща, не позволява да го докоснем. Тези кризи са много, много  редки и при него почти винаги са в резултат на преумора, става в ранни зори, преди шест часа, а понякога го задържам навън, за да си играе с другите деца прекалено дълго.

Според мен невинаги децата трябва да остават в позицията на неуспели да отвоюват своето мнение. Смятам, че понякога тръшканията всъщност са резултат на очевидна несправедливост проявена спрямо тях. Защо например, ако детето рисува или си играе нещо вкъщи, а ние сме решили, че точно в този момент трябва да излезнем навън, понеже ни е писнало да сме в затворено пространство, ако то протестира и прояви инат, да се смята, че задължително трябва нашата воля да надделее? Това е само хипотеза, всички имаме различни нужди и е хубаво взаимно да се съобразяваме с тях. Ако няколко пъти се съобразиш с детето, то задължително ще започне да уважава и твоите нужди.

Детето се тръшка, заради играчки - отделяне само от мястото на конфликта е временно решение, истинското ще дойде, ако последователно се учи да споделя. Как? - чрез игра- вкъщи се разиграват ситуации, при които зайо дава на катеричката орехче, което е намерил, за да я зарадва, тя пък друго. Книжки, любима ми е поредицата за костенурчето Франклин. Ако конфликта е с друго дете, говори се колко добри приятели биха могли да бъдат, подтиква се нещо да му даде, да се извини, при всяка проява на радост при отсрещното, би могло да се изтъкне колко хубаво е да правиш хората весели и щастливи. Да показваш радост от жест. Децата постепенно с наша помощ трябва да си изяснят основните понятия в междуличностните отношения, но това невинаги е добре да става чрез безразличие, игнориране, наказание.

В посочените примери е нормално всеки родител да действа според ситуацията и според личните особености на детето. Именно заради това общовалидни рецепти не могат да се дават.
В  случая обаче аз говорех за тези прояви в които детето съвсем съзнателно започва да се тръшка с цел да получи някаква облага или да се наложи.

Точно това е и моето мнение, rika да не си ми чела мислите?

И моят син също така реагира, а аз по гореописания начин му отвръщам.  Оставям го малко да си пореве да му излезе яда, и по спокоен начин му обяснявам какво и как да постигне желаното.  Има ефект!  Даже понякога не вярвам на себе си, че съм се справила със ситуацията и вътрешно ликувам !!!

Дъщеря ми не се тръшка за щяло и нешяло, но сега от около месец хита е, че не иска да се облича и не иска да излиза навън. Да не говорим и, че всичко започва с Искам това, Не искам онова. Вече не знам как да реагирам. Нонякога взимам някоя любима играчка, която започва да я съблича и облича и тя много се забавлява, но този номер минава в 10% от случайте. В останалото време нищо не може да я убеди, започват едни крясъци, дърпане, пищене... Изморително е. Търся вината в себе си къде сбърках и защо не се справям. Мъчно ми е. Но все пак се налага да излизаме, не може вечно да си стоим в нас, особено ако има някаква по-особена ситуация и е наложително излизането. Не знам как да й отвлека вниманието или да я убедя Дано този период отминава вече, сега е на 2 г и 7 м.
Ще прегледам и книжката, към която дадохте линк, дано намеря някакви отговори.

Спокойно, ти не си виновна Явно много деца създават проблеми с обличането. Детето просто расте и проявява желание за независимост. Всъщност децата имат много малко възможности да решават какво искат и как го искат. Опитай да я питаш преди да тръгнете да излизате кои обувки иска да обуе, кои дрехи да облече. При нас действа. Тя избира от 2-3 чифта обувки, които има - иска да обува "красивите" или "новите" обувки  Избира си чорапите. Ако няма конкретно място, където трябва да отидете, дай й няколко варианта и тя да избере.

Аз мисля ,че просто някой деца се раждат с по-голям инат от други.Когато синът ми беше малък ,той е изключително кротко дете съм се чудела как може да има такива деца.Но сега дъщеря ми на 1,3г. е такова инатче. Когато нещо не е на нейната се тръшка и започва да пищи / всъщност тя си мрънка май по цял ден/.Когато беше бебе от инат не искаше да суче ,не искаше и АМ а в същото време пищеше от глад.Мисля че единственно повече спокойствие ,търпение и много обръщане на внимание са решението на проблема , но за съжаление при мен нервите ми вече не издържат. Единственно се надявам да израсте този проблем.

Инат или агресия? - трудно е да се отговори от разказ от 5 изречения.
Няма и твърде много да философствам днес.
Но дали е инат е много лесно да се провери.
Когато племенниците на съпруга бяха малки и бяха доста големи инатчета - като се затръшкат ги призовавахме да викат по- силно и да дойдат на ушенце да пореват, че не ги чуваме. На момента ни се отговаряше с НЯМА и спираха. И при други дечица съм го прилагала.

Е моята дъщеря е точно като твоята.От втория си месец ми разказва играта.Моята не искаше да суче,но се цедях почти 5 месеца и си ядеше доста лакомо.После като имаше колики орева света,веднъж от следобеда,та до 6 сутринта.  До навършването на 1годинка ревеше всяка вечер като почваше от 17ч,та докато заспи.И сега си мрънка по цял ден за щяло и нещяло.
Според мен прага и на дразнимост е много нисък, много лесно се превъзбужда и е много е емоционална,затова е такова мрънкало.

Моят син е вече на 3, до като по-малък също понякога правеше така-затръшка се за нещо и ако не го получи ляга на пода и почва да тропа с крака.Оставяхме го да му мине и продължавахме.Лека-полека разбра,че не може да получава всичко и колкото и да се въргаля няма да купя играчка,която съм преценила,че няма да му купя по мои съображения.Имам пари да му купя повечето неща,които иска,но го намирам за много невъзпитателно и съм убедена,че прекаленото угаждане е много лоша услуга и за двама ни.
Слава Богу,мъжът ми е съгласен,единствено с бабите имаме проблем.Не мога да ги убедя,че давайки си последните пари за шоколад от всеки вид,детето нито ще ги заобича повече,нито ще стане кой знае колко по-щастливо.Трябва да има някаква граница на позволените неща.