Има е крещящи БЕБЕТА. Те в никакъв случай не показват инат и агресия.
Отговорът на въпроса ти за мен е - проява на ХАРАКТЕР!
Отговорът на въпроса ти за мен е - проява на ХАРАКТЕР!
- Публикувана: 7 ноем. 2009, 18:20 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2010, 16:25 ч.
Дете което крещи-проява на инат или агресия?
Въпроса с уважението при децата стои по същия начин , както стои и при възрастните .
Ако ти самата се уважаваш и другите го правят!
Там е работата , че за децата си понякога сме склонни да правим компромиси
/ поне аз / , което разбира се не е правилния подход.
На 2,2 си признавам, че и аз отвличах внимание ако сме на публично място.
В подходяща среда - просто не обръщах внимание .
Никой не играе сценки без публика
Ако ти самата се уважаваш и другите го правят!
Там е работата , че за децата си понякога сме склонни да правим компромиси
/ поне аз / , което разбира се не е правилния подход.
На 2,2 си признавам, че и аз отвличах внимание ако сме на публично място.
В подходяща среда - просто не обръщах внимание .
Никой не играе сценки без публика
здравейте мами, възможно ли е бебе на 4 месеца да проявява характер, грижим се за нея, живее на хубаво място има си всичко,храна ласки махка баща, играчки, люлка и т.н.,но много обича да крещи силно и да вика,понякога и реве но за кратко,по скоро крещи недоволно.,не мога да разбера защо го прави,предлагам да яде=не иска, обикновенно когато и се спи е така,давам водичка единствения вариант е да е полуседнала в мен и млъква и разбира се да обикалям из стаята...това инат ли е ,характер ли е? възможно ли е едно толкова малко създание вече да ни манипулира...ами не ми се мисли какво ще стане като порастне, баща и се кара ,но тя не разбира и се смее...а за съня...ужас не мобже да заспива и не може- най лесно стаав като и дам да суче,но понякога дори и това е без шанс...
, не е инат. Просто 4-месечната ви щерка е открила гласи си, и се кефи да вика
Блонди го е казала още на първа страница. Аз, понеже не четях книги, нито пишех в БГ мамма по времето, когато децата ми бяха малки, изобщо не знаех нито за бебешки пубертет, нито за опити за привличане на внимание, нито за израз на някакви дефицити. Затова си карах по моему и много бързо им премина пубертета и на двамата.
Дъщеря ми е на 1г. 5м. и в момента май преминаваме през подобен период. До скоро почти никога не плачеше, за тръшкане и дума не можеше да става. Но последния месец и нещо сякаш някой ми подмени детето. Започна да се тръшка за щяло и не щяло, много ме щипе, дере, бърка в очите на всички ни. В парка също бърка в очите на децата, бута ги да им вземе играчките, ужас. Надявам се обаче това да е просто поредният период, свързан с израстването им и се моля да отмине скоро. Аз разбира се се карам, в смисъл повишавам тон, че да разбере, че нещо не е наред, показвам й, че 'мама се сърди'. Но за съжаление май колкото и други неща да разбира, за това все още не й увира главата или така й изнася на захитрялата маймунка. Понякога когато се скарам има обратния ефект - започва да се инати и още по-свирепо да блъска, дере, щипе, мрънка. Ако пък говоря спокойно седи и ми се хили, приема всичко като игра. И аз не знам как е редно да процедираме в такива случаи, но предполагам времето ще покаже. 
И аз благодаря за линка!!! Отдавна искам да прочета тази книга, но все не стигам да я търся по книжарници.
"Изкуството да бъдеш родител", От тук можеш да дръпнеш първата:
http://www.spiralata.net/booklist.php?fieldFrom0=40&LangID=0&Letter=%C4[/color]
http://www.spiralata.net/booklist.php?fieldFrom0=40&LangID=0&Letter=%C4[/color]
И аз благодаря за линка!!! Отдавна искам да прочета тази книга, но все не стигам да я търся по книжарници.
Противно на другите мнения ще кажа, че бебешки пуберет няма
Това е същата глобална грешка като приспиването по всякакъв начин и храненето по всякакъв начин - гледа реклами, филми, друсам го, люшкам го, играя театър.... Така няма нужда да се прави, нито е правилно!
Така става и след време с деца, които, ако си наумят нещо, се тръшкат на земята, ритат, пищят и се налагат. И майки и баби питат - ама то така прави, какво аз да правя?
Докато се оставяте да ви се налага детето - така ще е
Опитвам се да го успокоявам по всякакъв на4ин
Това е същата глобална грешка като приспиването по всякакъв начин и храненето по всякакъв начин - гледа реклами, филми, друсам го, люшкам го, играя театър.... Така няма нужда да се прави, нито е правилно!
Така става и след време с деца, които, ако си наумят нещо, се тръшкат на земята, ритат, пищят и се налагат. И майки и баби питат - ама то така прави, какво аз да правя?
Докато се оставяте да ви се налага детето - така ще е
Изобщо не съм съгласна...
Твоят Криско просто е друго тесто.
Айде да не ти пожелавам с второто да разбереш какво е дете, което лесно се превъзбужда емоционално...
Ако всички деца бяха еднакви, кротки и тихи като него, нямаше да има такива книги с описания на детските кризи и етапи, през които преминават.
Много е лесно да кажеш "подкрепям Блонди", т.е. интерпретацията е - "вие сте си направили децата такива".
Дрън, дрън та пляс ще кажа аз.
Дрън, дрън та пляс ще кажа аз.
Абсолютно съгласна! Всяко дете е различно и далеч родителят не е винаги и на всяка цена 'виновникът' за емоционалността на детето му.
Интересно ми е като така с лека ръка се казва 'ами като оставяте детето да ви се налага и тръшка, така ще е', как вие, които го казвате процидирате, че да се обясни на толкова малко дете, че греши и това, което прави е неправилно? Ако има ЕДНА рецепта за ВСИЧКИ деца, и аз я искам!
Moята рецепта е "спокойствие". Аз съм отгледана по този начин- нямам спомени някой да ми се е карал като дете. Успях да наложа тези принципи в семейството си и се опитвам така да гледам дъщеря си. Не повишавам тон. Освен да я изнервя допълнително с това, не виждам какво друго ще постигна. Напоследък прави опити за тръшкане, но забелязвам , че това винаги съвпада с моменти, в които вече е много гладна или й се спи. Първата ми задача е да задоволя потребностите й .Нормално е , когато на едно дете му се спи, да е криво. Не мога да очаквам да се държи като голям човек. Но в такъв момент не виждам полза постоянно да вървя след нея и да повтарям "не".
Ако мрънка за нещо, не виждам причина защо да не й го дам, след като в момента явно й е интересно. Компромис не правя единствено с потенциално опасни неща.
Истинско тръшкане все още не сме имали, но мисля, че по-скоро бих й отвлякла вниманието, от колкото да се карам.
Ако мрънка за нещо, не виждам причина защо да не й го дам, след като в момента явно й е интересно. Компромис не правя единствено с потенциално опасни неща.
Истинско тръшкане все още не сме имали, но мисля, че по-скоро бих й отвлякла вниманието, от колкото да се карам.
Нито проява на инат, нито на агресия, а просто фаза в развитието на детето.
Има много книги за фазите в развитието на детето. Гледам вече са ти препоръчали. Прочети някоя от тях за да знаеш на каква възраст какво те очаква. 2,3 години си е времето на тръшканизите и истериите
Чакам го да се накрещи,като гледам да изглеждам спокойна ( не всеки път става), а след това като на възрастен му обяснявам, защо нещото, за което крещи може или не може. Не е задължително да ме разбере. В последствие обаче много често се случва детето да ми обяснява само "зашо не се прави така". С този "метод" съм си спестила доста тръшкане от фазата на "бебешкия пубертет
Погрешно е то като крещи и ти да му крещиш или да го плеснеш или другата крайност да отидеш например в другата стая.
Също е важно да си консеквентна в действията си и в това кое е позволено и кое не. Ако веднъж му разрешаваш нещо , а друг път не, детето се обърква и изпада в гневни фази. Когато синът ми е искал много нещо , което не може, защото е остро, чупливо, опасно за игра итн. съм подхождала така- държа предмета, който иска и му казвам, че може да го пипне, да го подържи и после трябва да го оставим на мястото му, защото с него не се играе. Това го е задоволявало напълно и така свикна, когато иска нещо и аз му казвам, че не може да ми казва " Дани пипне само". Давам му да пипне и после няма рев, тръшкане, истерии...
Дано някой от съветите ми да ти влезе в полза.
Има много книги за фазите в развитието на детето. Гледам вече са ти препоръчали. Прочети някоя от тях за да знаеш на каква възраст какво те очаква. 2,3 години си е времето на тръшканизите и истериите
Чакам го да се накрещи,като гледам да изглеждам спокойна ( не всеки път става), а след това като на възрастен му обяснявам, защо нещото, за което крещи може или не може. Не е задължително да ме разбере. В последствие обаче много често се случва детето да ми обяснява само "зашо не се прави така". С този "метод" съм си спестила доста тръшкане от фазата на "бебешкия пубертет
Погрешно е то като крещи и ти да му крещиш или да го плеснеш или другата крайност да отидеш например в другата стая.Също е важно да си консеквентна в действията си и в това кое е позволено и кое не. Ако веднъж му разрешаваш нещо , а друг път не, детето се обърква и изпада в гневни фази. Когато синът ми е искал много нещо , което не може, защото е остро, чупливо, опасно за игра итн. съм подхождала така- държа предмета, който иска и му казвам, че може да го пипне, да го подържи и после трябва да го оставим на мястото му, защото с него не се играе. Това го е задоволявало напълно и така свикна, когато иска нещо и аз му казвам, че не може да ми казва " Дани пипне само". Давам му да пипне и после няма рев, тръшкане, истерии...
Дано някой от съветите ми да ти влезе в полза.
Моето дете също е изключително емоционално, много лесно възбудимо и съответно е склонно към такива истерични проблясъци. Та на емоционалното си дете отговарям с умерени, да не кажа обрани емоции в къщи и спокойна, ненатоварваща среда. Естествено има моменти, в които емоциите са необходими и неизбежни, но в по-голямата част от времето се старая да не го превъзбуждам с прекалено силно изразени емоции. Винаги след прекалено емоционално общуване следват и сцени, пак казвам, говоря за ежедневното си общуване с детето, не за специални такива.
X
Реклама