- Публикувана: 13 май 2010, 14:27 ч.
- Последно мнение: 10 юли 2010, 03:55 ч.
Майчиния инстинкт
Да, в какво всъщност се изразява майчиния инстинкт? Така като чета, масово любовта към детето се приема за майчин инстинкт.
При мен не е любовта или не само /заобичах истински малката около 3 месеца след раждането й/.
Майчиният инстинкт при мен се изразявапреди всичко в неистовото желание да ги пазя. Едно такова примитивто и почти животинско усещане.
За мен се изразява в това да поставям нуждите на детето си на първо място, да жертвам каквото е необходимо за неговия комфорт и спокойствие, да не го смятам за пречка в ежедневието си, да го обичам, да го защитавам ....най-общо казано е това. Предполагам, че някой друг може да даде друго определение.
Усет за детето - за твоето собствено - какво иска, от какво се нуждае, кое, как, защо да направиш за него. Не ми трябваше да ми казват как да го държа, да го къпя, да го храня, как да се опитвам да разбирам всяко негово гукане - все едно цял живот съм го правила. Трудно ми е да обясня.
Не знам, аз просто усещах нещата така, сякаш години наред съм гледала детенце, най-силно в това се изразяваше при мен.
Иначе ето тук много простичко е обяснено, ама е на англ http://www.professorshouse.com/family/children/a-mothers-instinct.aspx
Иначе ето тук много простичко е обяснено, ама е на англ http://www.professorshouse.com/family/children/a-mothers-instinct.aspx
Е, инстинктът да се грижим за малките си си е биологично заложен в нас. Пролактинът и окситоцинът му помагат, следродилната депресия му пречи. Това как да държиш, къпеш и т.н. бебе не е нещо, изискващо свръхумения и му свикваме лесно.
Моят майчин инстинкт има едно по-особено проявление: помисля ли си, че спящото в другата стая бебе ще ревне, то наистина ревва в рамките на 30 секунди
Моят майчин инстинкт има едно по-особено проявление: помисля ли си, че спящото в другата стая бебе ще ревне, то наистина ревва в рамките на 30 секунди
През 1вата бременност не помня дали съм имала някакъв майчински инстинкт. Но след като родих - определено. Е, не в 1вата минута, може би съвсем малко по-късно 
С моите деца все още не съм забелязала това. А и не са имали стресови ситуации. Не искам и да имат.
С моята мама обаче да. Винаги ме е "усещала", аз също. Странна ни е връзката. Сега е на хиляди км, чуваме се само по скайп.
Доказано е дори, че майки на километри разстояние - усещат ако нещо се случва с децата им 
С моята мама обаче да. Винаги ме е "усещала", аз също. Странна ни е връзката. Сега е на хиляди км, чуваме се само по скайп.
Доказано е дори, че майки на километри разстояние - усещат ако нещо се случва с децата им
Това умение го нямам, поне до момента не съм го усетила. А и също като AnMary, до сега не съм имала стресови ситуации и се надявам така да си остане
Цитат на: Н а т и
Когато родих дъщеря ми се наложи да я сложат на кислородна палатка за 1 ден, тъй като не изплака - дробчетата й не се бяха разгърнали. Докато не беше при мен, мислите ми бяха насочени само към моята собствена особа - превъртах раждането постоянно през акъла си и нищо друго не занимаваше мислите ми.
Когато ми я донесоха обаче, всичко се промени на мига - сякаш винаги я е имало в живота ми...Знаех какво точно да правя, бях убедена в себе си и действията си и бях страшно спокойна
Когато ми я донесоха обаче, всичко се промени на мига - сякаш винаги я е имало в живота ми...Знаех какво точно да правя, бях убедена в себе си и действията си и бях страшно спокойна
Нати ,цитирам те,но все едно аз съм го писала с тази разлика,че дните бяха 5 и през последните 2 ме беше вече страх.
С моето собствено дете стана много бързо. Не веднага, но когато я получих, 24 часа след раждането. Преди това не беше до мен и не можех да осъзная случилото се напълно.
Изпитвала съм много силни чувства и към чужди деца. В първи курс имахме практика в едно училище и трябваше да водя час по рисуване на едни първокласници. Още помня едно мъниче Боби как ми легна на сърцето. Буквално припадах от умиление, както се е изразила viliko. Чувството ми беше напълно непознато, за пръв път в живота си изпитвах емоция от такова естество. По-късно и към други дребосъци, на които съм преподавала, изпитвах такива чувства.
Изпитвала съм много силни чувства и към чужди деца. В първи курс имахме практика в едно училище и трябваше да водя час по рисуване на едни първокласници. Още помня едно мъниче Боби как ми легна на сърцето. Буквално припадах от умиление, както се е изразила viliko. Чувството ми беше напълно непознато, за пръв път в живота си изпитвах емоция от такова естество. По-късно и към други дребосъци, на които съм преподавала, изпитвах такива чувства.
