- Публикувана: 13 май 2010, 14:27 ч.
- Последно мнение: 10 юли 2010, 03:55 ч.
Майчиния инстинкт
С първото дете бях първите дни абсолютен егоист. само мрънках,там ме боли....тук ме сърби ,спи ми се ,бях студентка в сесия и не пропуснах изпит ,на 8 -я ден от раждането бях на изпит по електротехника. Майка ми се грижеше за детето ,аз четях и кърмех само.... 
Като стана на месец и половина се разболя и тогава бях готова на всякакви лишения за него.
При второто дете още като я взех в ръцете си ,бях щастлива много.
Като стана на месец и половина се разболя и тогава бях готова на всякакви лишения за него.
При второто дете още като я взех в ръцете си ,бях щастлива много.
Изпитах майчински инстинкт още първия път като го усетих да рита в корема ми.
След като родих не усетих някаква промяна в мен. Все още не ме докарват до умиление чуждите деца. За мен те са си като възрастните - има симпатични, има и не чак толкова симпатични, че и откровено неприятни.
След като родих не усетих някаква промяна в мен. Все още не ме докарват до умиление чуждите деца. За мен те са си като възрастните - има симпатични, има и не чак толкова симпатични, че и откровено неприятни.
Но има и много мили нали...?
Хаха, ще пусна тема по въпроса.
Има много мили, но има и такива, които са ми откровено неприятни. Признавам си го.
Защо да си дефектна, бе жена 
Хората, които осиновяват - не ги обичат по-малко дечицата, какво...
Хората, които осиновяват - не ги обичат по-малко дечицата, какво...
От първата минута още... за да сме точни...почна да се събужда още от момента в който видях, онази ми ти 5 мм точка на екрана на видеозона...
За чуждите деца... не ми се е случвало...някои са ми мили и симпатични, някои ги чувствам по-близки..повечето - предимно безразлични, рядко дори неприятни....всъщност докато не родих, дори не харесвах малки деца...бяха ми...досадни.
За чуждите деца... не ми се е случвало...някои са ми мили и симпатични, някои ги чувствам по-близки..повечето - предимно безразлични, рядко дори неприятни....всъщност докато не родих, дори не харесвах малки деца...бяха ми...досадни.
Е това е естествено. Не може да припадаме от умиление всеки пък, като видим чуждо дете.
Бубичка - и аз мислех така. Но веднъж видях една реклама за детенцето, което питало всяка майка на оградата на дома - ти ли си моята майка. Тогава нещо се обърна в мен. Започнах да се интересувам, да чета и осъзнах, че май бих взела детенце. Но ме е страх все още да го направя. Пък и приемната грижа не е за мен. Или ще е мое, или не. Две мой приятелки осиновиха, е, защото нямаха техни, но го направиха и като ги гледам - никога няма да познаеш, че не са техни деца/говоря за отношението им/.
Бубичка - и аз мислех така. Но веднъж видях една реклама за детенцето, което питало всяка майка на оградата на дома - ти ли си моята майка. Тогава нещо се обърна в мен. Започнах да се интересувам, да чета и осъзнах, че май бих взела детенце. Но ме е страх все още да го направя. Пък и приемната грижа не е за мен. Или ще е мое, или не. Две мой приятелки осиновиха, е, защото нямаха техни, но го направиха и като ги гледам - никога няма да познаеш, че не са техни деца/говоря за отношението им/.
Е това е естествено. Не може да припадаме от умиление всеки пък, като видим чуждо дете.
Бубичка - и аз мислех така. Но веднъж видях една реклама за детенцето, което питало всяка майка на оградата на дома - ти ли си моята майка. Тогава нещо се обърна в мен. Започнах да се интересувам, да чета и осъзнах, че май бих взела детенце. Но ме е страх все още да го направя. Пък и приемната грижа не е за мен. Или ще е мое, или не. Две мой приятелки осиновиха, е, защото нямаха техни, но го направиха и като ги гледам - никога няма да познаеш, че не са техни деца/говоря за отношението им/.
Бубичка - и аз мислех така. Но веднъж видях една реклама за детенцето, което питало всяка майка на оградата на дома - ти ли си моята майка. Тогава нещо се обърна в мен. Започнах да се интересувам, да чета и осъзнах, че май бих взела детенце. Но ме е страх все още да го направя. Пък и приемната грижа не е за мен. Или ще е мое, или не. Две мой приятелки осиновиха, е, защото нямаха техни, но го направиха и като ги гледам - никога няма да познаеш, че не са техни деца/говоря за отношението им/.
И ме нме беше страх от приемната грижа, но пробвах. Въпреки че трудно щеше да ми бъде да понеса мисълта, че утре можеха да го вземат.
Позвам хора, за които всички деца са сладки.
И по този повод ми е смешно като се започне с комплиментите "Аууу, колко е хубава!". Ми, хубава е,я. Кой ще се изтъпани пред родителя и ще каже:"Детето ти е грозно".
Франческа - ти взе ли детенце накрая?
Писах на първа страница, да не се повтарям.
Ами всъщност ще го разбера само, ако осиновя, но това не е играчка... Не мога да взема дете, за да видя ще мога ли да го обикна като свое. А, ако отида в дом винаги ще изпадна в умиление от всички тъжни, обичливи, самотни очи - това не значи, че мога да обичам което и да е дете от там като свое. Затова не бих.
Аз пък смятам, че нямам такъв /между другото по погрешка отбелязах 4-та опция и сега не мога да я променя 
/.
Явно е,че има, щом толкова майки го твърдят. Но аз не усещам такъв в себе си. Другия вариант е просто да не разпознавам чувството. Дали е възможно да го имам без да знам
?
Обичам си безкрайно и двете деца, като ги видя се разтапям и ме умиляват както нищо друго /водя се сериозен и твърд характер, не се разливам лесно
/. Но това не мисля, че означава нещо. Изобщо като как дефинирате майчински инстинкт ?
/.Явно е,че има, щом толкова майки го твърдят. Но аз не усещам такъв в себе си. Другия вариант е просто да не разпознавам чувството. Дали е възможно да го имам без да знам
?Обичам си безкрайно и двете деца, като ги видя се разтапям и ме умиляват както нищо друго /водя се сериозен и твърд характер, не се разливам лесно
/. Но това не мисля, че означава нещо. Изобщо като как дефинирате майчински инстинкт ?