"Сто години самота" , "Паула"... - благодаря, чела съм ги, както и други от тези автори. Харесват ми, но понякога големите истини могат за се кажат и по простичък начин, както го прави П.К.
- Публикувана: 23 юли 2010, 21:09 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2011, 11:24 ч.
Аз (не) харесвам Паулу Коелю, защото...
Според няма нищо лошо някой да изрази своята истина по простичък начин... Но истината на Коелю е доста, хм, наивна. Възгледите му - било за живота, за любовта, за каквото и да е - не са неверни, но са банални. Чела съм няколко от неговите неща (Алхимикът, Вероника, Планината, Единайсет минути) - не е моят автор. Имам чувството, че е за хора, които нямат опит със "сериозната" литература. На тях Коелю им е мнооого интелектуален и се радват. Лично мен Коелю не може да ме впечатли, след като вече съм чела Гор Видал, Ф.С. Фицджералд, Стайнбек и т.н. Ако ми беше попаднал, когато бях на десет, щеше да ми хареса...
Отделно, извън "идеята" на романите му, а чисто като изказ - добър е, но не е свръх. Има писатели, които пишат много по-красиво.
Отделно, извън "идеята" на романите му, а чисто като изказ - добър е, но не е свръх. Има писатели, които пишат много по-красиво.
Аз не съм манекенка 
, но П. Коелю ми харесва. Коя книга повече, коя по-малко. Чела съм всичките издадени в България книги с изключение на 'Победителят е сам", защото сюжетът не ме заинтригува особено. Любими са ми "Вероника решава да умре"(по която по-късно направиха филм и стана много зле 
) и "Алхимикът" 
Тях ги четох още в ученическите години и тогава ми бяха любими, но дори и днес, години по-късно са ми сред любимите книги. Харесва ми като автор, защото, макар и да се повтаря напомня неща, които понякога забравяме. Стилът му е близък и достъпен и макар книгите му да не са литературни шедьоври са приятно четиво. Харесвам като цяло по-ранните му книги- наред с двете по-горе изборени ми харесват и "Петата планина", "Край река Пиедра седнах и заплаках"и т.н...докато "Вещицата от Портобело" например не ми допадна особено.
, но П. Коелю ми харесва. Коя книга повече, коя по-малко. Чела съм всичките издадени в България книги с изключение на 'Победителят е сам", защото сюжетът не ме заинтригува особено. Любими са ми "Вероника решава да умре"(по която по-късно направиха филм и стана много зле ) и "Алхимикът" Тях ги четох още в ученическите години и тогава ми бяха любими, но дори и днес, години по-късно са ми сред любимите книги. Харесва ми като автор, защото, макар и да се повтаря напомня неща, които понякога забравяме. Стилът му е близък и достъпен и макар книгите му да не са литературни шедьоври са приятно четиво. Харесвам като цяло по-ранните му книги- наред с двете по-горе изборени ми харесват и "Петата планина", "Край река Пиедра седнах и заплаках"и т.н...докато "Вещицата от Портобело" например не ми допадна особено.
Като споменахте филма " Вероника решава да умре", все едно беше правен от дете. Толкова наивен, толкова нереалистичен. Умиращата Вероника, на която й оставнаха няколко дни живот, тичаше като бегач на дълги разстояния по коридори и алеи, пътешестваше, забавляваше се. Тези хора имат ли понятие как изглежда човек, на когото му остават няколко дни живот? Да не говорим за чудодейното й изцеление накрая, върхът на глупостта. А бе за приказка,или за сюжет на фентъзи става.
Аз книгата никога не я дочетох до края и гледах много разсеяно филма, така че не помня добре дали е била действително болна или не.
По никакъв начин тази история не ме грабна, нито пък ме доведе до кой знае какви размисли или умозаключения. Плосък, елементарен и доста наивистичен сюжет. Що се отнася до творчеството на Коелю като цяло, чела съм няколко книги, първата , разбира се беше " Алхимикът", на третата вече не ми беше ясно, кога е започнала и кога е свършила предишната и дали въобще не чета една и съща книга... Накрая си дадох сметка, че не съм малко момиченце, на което да му се обясняват с думи прости " истинските" и " ценностните" неща. Добър е в проповедите, но не всеки обича да му се дава тон в живота. Иначе , разбира се, има къде-къде по- слаби автори от него.
По никакъв начин тази история не ме грабна, нито пък ме доведе до кой знае какви размисли или умозаключения. Плосък, елементарен и доста наивистичен сюжет. Що се отнася до творчеството на Коелю като цяло, чела съм няколко книги, първата , разбира се беше " Алхимикът", на третата вече не ми беше ясно, кога е започнала и кога е свършила предишната и дали въобще не чета една и съща книга... Накрая си дадох сметка, че не съм малко момиченце, на което да му се обясняват с думи прости " истинските" и " ценностните" неща. Добър е в проповедите, но не всеки обича да му се дава тон в живота. Иначе , разбира се, има къде-къде по- слаби автори от него.
Чела съм 5-6 книги на Коелю, все очаквах нещо да се случи. "11 минути" ми беше последната - прелиствах щедро, минах я по диагонал. Не получих просветление.
Не мога да кажа "не харесвам Коелю" - безразличен ми е. Повече нищо няма да прочета от него. Напомня ми храненето на малки пиленца от майка им, наготово, със смелена и повърната храна. Въобще съм скептична към автори, които проповядват житейски истини, пък били те Коелю, Уейн Дайър или Дийпак Чопра. Все пак и по-фино може да стане, а не направо с чука по главата.
То сега с Коелю няма верен отговор. Ако го харесваш, ти казват, че си манекенка, ако не го харесваш - че си сноб и тайничко препрочиташ "Алхимика".
Не мога да кажа "не харесвам Коелю" - безразличен ми е. Повече нищо няма да прочета от него. Напомня ми храненето на малки пиленца от майка им, наготово, със смелена и повърната храна. Въобще съм скептична към автори, които проповядват житейски истини, пък били те Коелю, Уейн Дайър или Дийпак Чопра. Все пак и по-фино може да стане, а не направо с чука по главата.
То сега с Коелю няма верен отговор. Ако го харесваш, ти казват, че си манекенка, ако не го харесваш - че си сноб и тайничко препрочиташ "Алхимика".
Не го харесвам и аз, по причините изброени от buttinsky и Лизбет. Не обичам "сдъвкани истини" и директно поучаващи автори.
Странно е, вчера ми беше някакъв "Коелю" ден. Първо прочетох темата тук, след това в автобуса 3 жени упорито го обсъждаха на руски и за капак в къщи го зачекнахме на вечеря. Как ли са му горяли ушите ....
Странно е, вчера ми беше някакъв "Коелю" ден. Първо прочетох темата тук, след това в автобуса 3 жени упорито го обсъждаха на руски и за капак в къщи го зачекнахме на вечеря. Как ли са му горяли ушите ....
в съзнанието ми. Нищо, което да ме кара да търся негови писания. Може би от "Край река Пиедра ...." ми се върти нещо, но определено не е "моят" писател. ...,защото никога не съм харесвала книги, които да ме учат как да живея, или поне не по такъв директен и сдъвкан начин.
Истините, които "открива" Коелю, изводите, които прави са някак поднесени наготово, не провокират към по-задълбочено мислене...а според мен една наистина ценна творба дава възможността на читателят сам да стигне до нужните за себе си заключения, да вземе това, което му хареса. Един вид, наистина не го третира като олигофрен, който мрази да мисли.
Дори и библията да вземем за пример, ако щеш и 10-те Божии заповеди не са толкова еднозначни като излиянията на въпросния ПаулУ. За да ти влезе онова ценното в главата, трябва поне малко да си поразмърдаш мозъка, това и най-некадърните учители го знаят. Затова ми се струва, че Паулу Коелю се взема твърде на сериозно, заемайки ролята на гуру, разказвайки във всяка следваща книжка притча след притча, сипейки мъдрост след мъдрост, без да е сигурно, дали наистина е готов за това. На страсните му почитатели само мога да пожелая, да прочетат и някои други автори преди да е станало прекалено късно.
Истините, които "открива" Коелю, изводите, които прави са някак поднесени наготово, не провокират към по-задълбочено мислене...а според мен една наистина ценна творба дава възможността на читателят сам да стигне до нужните за себе си заключения, да вземе това, което му хареса. Един вид, наистина не го третира като олигофрен, който мрази да мисли.
Дори и библията да вземем за пример, ако щеш и 10-те Божии заповеди не са толкова еднозначни като излиянията на въпросния ПаулУ. За да ти влезе онова ценното в главата, трябва поне малко да си поразмърдаш мозъка, това и най-некадърните учители го знаят. Затова ми се струва, че Паулу Коелю се взема твърде на сериозно, заемайки ролята на гуру, разказвайки във всяка следваща книжка притча след притча, сипейки мъдрост след мъдрост, без да е сигурно, дали наистина е готов за това. На страсните му почитатели само мога да пожелая, да прочетат и някои други автори преди да е станало прекалено късно.
Харесвам стила на Паулу Коелю. Не знам защо го провъзгласиха за писателя на манекенките. Не намирам начина му на писане за лековат, въпреки че наистина ми става леко, когато го чета 
=). Действа ми успокояващо, а истините му не са нови, нито сложни или космически, но са казани без излишни мистифицирания и литературни заврънкулки и може би в това им е чарът. =) Имам си и любима мисъл от "Край река Пиедра..." смисълът, на която е да не си цапаш душичката с отмъщения, а да си живееш живота и че някой там се грижи всичко да е справедливо =)
=). Действа ми успокояващо, а истините му не са нови, нито сложни или космически, но са казани без излишни мистифицирания и литературни заврънкулки и може би в това им е чарът. =) Имам си и любима мисъл от "Край река Пиедра..." смисълът, на която е да не си цапаш душичката с отмъщения, а да си живееш живота и че някой там се грижи всичко да е справедливо =) 
Четох до половина една негова книга и...дотам. ``Край река Пиедра``, бях в тежък емоционален момент и приятелка реши, че това ще ми помогне. Идеше ми да се застрелям на 15-та страница, все едно продавачка в зарзаватчийница ме кара да медитирам, така се чувствах. Цялата книга (или въпросната половина, която се насилих да прочета) беше една безкрайна лекция, насилени опити за менторство и мъдрост. Отблъсна ме и това, че хахавите ми съученички, които си брояха калориите, съчиняваха стихове на спирката и бяха вечно нещастни, си организираха литературно обсъждане на въпросния автор 
А от кризата се вдигнах със Стайнбек и малко Уди Алън, които просто ми казваха "Стига си хленчила, стегни се и оправяй както можеш" 
А от кризата се вдигнах със Стайнбек и малко Уди Алън, които просто ми казваха "Стига си хленчила, стегни се и оправяй както можеш" Препоръчани теми