все едно продавачка в зарзаватчийница ме кара да медитирам, така се чувствах. ...... А от кризата се вдигнах със Стайнбек и малко Уди Алън, които просто ми казваха "Стига си хленчила, стегни се и оправяй както можеш" 
- Публикувана: 23 юли 2010, 21:09 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2011, 11:24 ч.
Аз (не) харесвам Паулу Коелю, защото...
Това ми хареса
Първите му няколко книги ми бяха много приятни за четене, но за съжаление след всяка следваща се разочаровах все повече.....
След като много се чудих дали изобщо да си купя "Победителят е сам" все пак я купих..... и сега твърдо мога да кажа, че пари за негова книга повече няма да дам.
След като много се чудих дали изобщо да си купя "Победителят е сам" все пак я купих..... и сега твърдо мога да кажа, че пари за негова книга повече няма да дам.
все едно продавачка в зарзаватчийница ме кара да медитирам, така се чувствах. ...... А от кризата се вдигнах със Стайнбек и малко Уди Алън, които просто ми казваха "Стига си хленчила, стегни се и оправяй както можеш"
[/quot
Стайнбек и Уди Алън.Браво!Само те могат да го кажат по този непевторим начин!
Не понасям Паулу Коелю. Беше любим на жена ми преди време и тя се опита да ме зариби с "Алхимикът" и "Петата планина". Направих героичен опит, минах първите 50-100 страници, после още 50-на с все по-нарастващо отвращение и най-накрая зарязах и двете. Друго негово произведение не се и опитах да започна. Впоследствие жена ми също се разочарова и вече и тя не го чете.
При него не ми харесва това, че се опитва да ми пробутва захаросани клишета като философски "истини", книгите му имитират "интелектуалност", а всъщност им липсва дълбочина, героите са нереалистични, действат неадекватно и недостоверно, изобщо не мога да се вживея във вътрешния им свят. Най-накрая ми остава чувството, че някой се опитва да ми пробута някаква полусектантска, полуморализаторска проповед в лъскава бонбонена опаковка. Неговите книги много ми напомнят на книжлетата от типа на "Изкуството да си щастлив" и подобните им, само че написани като роман.
В живота няма универсални, "прости" истини по същия начин по който не съществува и универсален, "простичък" човек. Добрият автор не бива и не може да си позволява да проповядва и най-вече да морализаторства. Като човек, който е отраснал с автори като Голдинг, Маркес, Стайнбек, лековатият стил на Коелю просто не ми понася.
При него не ми харесва това, че се опитва да ми пробутва захаросани клишета като философски "истини", книгите му имитират "интелектуалност", а всъщност им липсва дълбочина, героите са нереалистични, действат неадекватно и недостоверно, изобщо не мога да се вживея във вътрешния им свят. Най-накрая ми остава чувството, че някой се опитва да ми пробута някаква полусектантска, полуморализаторска проповед в лъскава бонбонена опаковка. Неговите книги много ми напомнят на книжлетата от типа на "Изкуството да си щастлив" и подобните им, само че написани като роман.
В живота няма универсални, "прости" истини по същия начин по който не съществува и универсален, "простичък" човек. Добрият автор не бива и не може да си позволява да проповядва и най-вече да морализаторства. Като човек, който е отраснал с автори като Голдинг, Маркес, Стайнбек, лековатият стил на Коелю просто не ми понася.
Не, не ми харесва. Аз обичам книги в които се разказва една добра история и това, което автора има да каже на читателите се поднася покрай нея и по ненатрапчив начин. Историите на Коелю не ми допадат ни най малко, неестествени са и елементарни, а поуките - клиширани. Това е автор за хора, които четат трудно и рядко. В него няма нищо, което да не е казано вече от други, при това по-добре.
Мъчи ме този човек. Първата книга, която прочетох беше "11 минути". Горе-долу биваше и се излъгах да започна "Алхимикът". Едвам издържах 50-тина страници. Тромаво ми е, някак рамкирано. Има някаква идея, но тя е дъвкана, разтягана, чоплена, през цялото време в книгата, че в един момент, колкото и да е красива, взе че ми опротивя. Почувствах се като идиот, на когото повтарят едно и също нещо, по 100- тина различни начина.
Вече не поглеждам книга от него.
Вече не поглеждам книга от него.
Докато чета книтите му все ми се струва,че съм на 7 и това пред мен е приказката, в която се казва" а поуката е, че..." .или пък " и живяли дълго и щастливи, доброто възтържествувало"...В друг момент в главата ми идва " а, ти изми ли си ръчичките, изчисти ли си ушичките"...Все едно чета произведение, написано от лелката в детската градина, която все ми размахваше пръст. 
Добре, всички ги знаете нещата, за които уж пише Коелю и нямате нужда някой да ви ги обяснява. Защо тогава не сте научили простичкия урок, за който споменава и той, че няма нужда от толкова негативизъм. Кому е нужно да показвате, че е под нивото ви и да създавате чак специална тема за човек, на който дори не си заслужава да обърнете внимание?!
Иначе, да, нямате нужда да го четете, защото го знаете още от преди той да е седнал да го описва: доброта, позитивизъм и т.н. Май са само думи...
Иначе, да, нямате нужда да го четете, защото го знаете още от преди той да е седнал да го описва: доброта, позитивизъм и т.н. Май са само думи...
Добре, всички ги знаете нещата, за които уж пише Коелю и нямате нужда някой да ви ги обяснява. Защо тогава не сте научили простичкия урок, за който споменава и той, че няма нужда от толкова негативизъм. Кому е нужно да показвате, че е под нивото ви и да създавате чак специална тема за човек, на който дори не си заслужава да обърнете внимание?!
Иначе, да, нямате нужда да го четете, защото го знаете още от преди той да е седнал да го описва: доброта, позитивизъм и т.н. Май са само думи...
Иначе, да, нямате нужда да го четете, защото го знаете още от преди той да е седнал да го описва: доброта, позитивизъм и т.н. Май са само думи...
Аз съм автор на темата и не мога да се съглася с тълкуванието ти. Тя не е създадена, за да покаже, че книгите на този човек са под нивото ни. Заглавието смятам е достатъчно ясно-" аз (не) харесвам...защото...Тоест мненията могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. Никъде не вменявам негативизъм, нито настройвам хората срещу Коелю. Това,че повечето мнения са негативни, не говори за отрицателно отношение към някого, въпрос на вкус е . Ето, ти може би харесваш Коелю, можеш спокойно да изразиш тезата си. Това е целта на темата всъщност.
Не знам кой още пише като него. Дори и принцесите на розовите романи са като че ли малко по-близо да реалността.
Иначе като цяло доста теми се повтарят в литературата.
Ето например като четох неговата "Край река Пиедра седнах и заплаках" все се сещах за "Осъдени души" на нашия Димов, и си мислех дали ако някога беше се докосвал до тази книга и беше видял как е написана, Паулу изобщо щеше да се осмели да напише неговата Пиедра....
При него най-малкият проблем е простичкият език. Много книги ми харесват именно заради това, че лесно се четат. Проблемът е "откриването на топлата вода".
Заслужава си да се поспори за Куелю, защото той според мен не е никак маловажен, той се превърна в идола на хората, които ги мързи да четат.
Всъщност той пише в стила на всички "пилешки супи".
Иначе като цяло доста теми се повтарят в литературата.
Ето например като четох неговата "Край река Пиедра седнах и заплаках" все се сещах за "Осъдени души" на нашия Димов, и си мислех дали ако някога беше се докосвал до тази книга и беше видял как е написана, Паулу изобщо щеше да се осмели да напише неговата Пиедра....
При него най-малкият проблем е простичкият език. Много книги ми харесват именно заради това, че лесно се четат. Проблемът е "откриването на топлата вода".
Заслужава си да се поспори за Куелю, защото той според мен не е никак маловажен, той се превърна в идола на хората, които ги мързи да четат.
Всъщност той пише в стила на всички "пилешки супи".
Чела съм почти всичките му книги, любими са ми "Захир", " Край река Пиедра седнах и заплаках" и "Единайсет минути" ( последната не толкова заради самия сюжет, колкото заради отделните психологически моменти). В началото го харесвах, но вече не толкова. Стилът му сякаш не търпи развитие.
макар че не мисля че си приличат в действителност.
X
Реклама