Отговори
# 15
  • Мнения: 364
И къщата на родителите ми, и къщата на баба ми са ми много мили. И двете са си семейна собственост и може би така и ще остане.
Но не гледам на тях като на мои домове, а като на техни... Не бих живяла там. Може би, братчето ми след време, ако реши, че ги желае. Не знам..

Като цяло съм доста подвижна и нямам проблем със смяна на недвижимо имущество. Спомените си ги нося в сърцето  Simple Smile

# 16
  • тук-там
  • Мнения: 4 269
Да са живи и здрави още дълго време мама и тати да ни посрещат....Страхотно, тихо, балканско градче, мирише на бор и на......детство. Никога няма да се върна да живея там, но ме топли мисълта, че го има и ще го има винаги.  Peace

# 17
  • София
  • Мнения: 2 217
На мен ми липсва средата на родителити ми, не просто мястото, където съм живяла....Мъчно ми е за дните, прекарани там, но не и за мястото - мама и татко са си там, виждам ги през ден, братчето ми също......Всъщност ако решат да продават - ще ми домъчнее....

# 18
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 783
Домът ми е там където е семайството ми. Друигото е дома на мама, баба и т.н. Семейна собственост са, отсядаме там като се прибираме, но домът ни е тук и сега. По едно време казвахме в къяи на много места разпръснати по света.

# 19
  • Мнения: 1 175
Много съм привързана и към родния апартамент, и към къщата на баба и дядо, където прекарвах всички ваканции. Може би е защото все още нямам постоянен "свой" дом, с мъжа ми се местим често, още нямаме деца. Обичам да сменям обстановката, но това до време - някой ден искам да се кротнем и да си имаме свой дом. Квартирите ми стават уютни след някоя и друга година, но докато не намерим свой постоянен дом, си ме тегли към старото "вкъщи". По-точно към комбинацията от място+време+хора - липсва ми не толкова домът, колкото времето прекарано там с хората които обичам. Сега вече не е същото - селото е опустяло и занемарено, баба остана сама, майка ми е сама в апартамента, който дори не може да отоплява зиме. Голям страх ми е какво ще стане когато и баба си отиде, и тази така обичана от мен къща опустее. Както някой вече каза, в един момент остава най-вече тъгата в празната къща. Не бих живяла там, не искам да изживявам спомените всеки ден и да ми напомнят за загубите. Предпочитам да започна отначало, и ако може старите домове да останат в семейството само за посещения със сантиментална стойност, да видят децата откъде идвам.

# 20
  • Мнения: 8 808
Домът ми е семейния апартамент, който си купихме. Апартаментът на родителите ми, където съм израснала, е чуждо, студено и неприветливо място. Там живее сестра ми със семейството си, а аз се чувствам като нежелан гост, дошъл в неподходящо време. Дори ключ оттам нямам, взеха ми го веднага, щом излязох на квартира. Никога не бих се върнала да живея там, нищо не ми липсва, но очаквам да получа своя дял от това наследство в парични знаци. Само с това ме вълнува " родният дом".

# 21
  • София
  • Мнения: 38 515
Нямам си къщурка аз. Нали съм пуста софиянка и си взех софиянец.
Бабичката отдавна е продала апартамента от детството ми и сега там има банка.
В апартамента на нашите не бих се върнала.
Нашия ми става все по-любим, особено след труда, парите и нервите, вложени в него.

# 22
  • Winterfell
  • Мнения: 590
В родния ми апартамен в момента живее чичо ми.Нещата горе-долу са си същите...Имам много мили спомени от там.От хората,квартала...Но хората се промениха.Опаричиха се моите мили другарчета и забравиха как едно време клечахме гърне до гърне у нас,в тях..много се огорчих от последното ми ходене там.И за това не бих се върнала да живея там Crossing ArmsОстатъка от детството ми премина в апартамента на нашите.и там не бих се върнала-има глутница кучета зад блока ooooh!Изобщо вече нищо не е същото.

# 23
  • Бургас
  • Мнения: 2 090
Родното местенце... за съжаление, вече е продадено, колкото и да не ми се искаше!
Почти свикнах с мисълта, че там живеят други хора.
Но, все още ми е много мъчно, когато минавам от там. Даже, избягвам да го правя.

Натъжихте ме!  Sad

# 24
  • Мнения: 201
Изобщо не изпитвам носталгия към местата където съм израстнала, а към тухли и панелки пък съвсем! Нямам кой знае колко хубави спомени от детството ми там, дори напротив. Старият ни апартамент бе продаден, сега като ходим на гости на бившите съседи, минавам пред вратата и абсолютно нищо не ми трепва. Та какво да го милея, все същите изпокъртени стълби, все същия вонящ асансьор...А с това стихотворение освещавахме квартала, нов, в типичен соц реалистичен стил, с блокове тип зайчарник. Нищо общо със спретнатата къщурка.
Но си знам, че съм патологичен скитник, година след като се нанесохме в новата ни къща, вече упорито се оглеждах за друга.

# 25
  • Мнения: 100
Иска ми се да живея в БГ. Не съм израстнала там, но все пак съм родена там. Знам, че тук е по-добре сега, но когато остарея няма да ми пука особено, още повече, че ще взимам пенсия от тук. Спомените ми от БГ като дете са свързани с жилището на Баба и съседния апартамент, където живях до 3 годишна и където отсядахме, когато ходехме там преди. За мое съжаление ги продадохме и двата и имаме сега по-голям апартамен, където да отсядаме. Но ако мога да откупя другите две жилища някога ще съм доволна. Знам, че в БГ не е скъпо да си купиш апартамент нито годишните такси или сметките са високи. Ще видим, къде, но със сигурност ще живея някъде в БГ. И вила може да си взема, не е казано, че само в София искам.

# 26
  • Мнения: 2 457
И аз не съм от сантименталните. Домът ми е там, където е детето ми и мъжът ми- с тях бих живяла навсякъде, те правят моят дом Heart Eyes
Където съм родена и израснала не ме тегли нищо, пък и аз сам си скитник по душа Grinning

# 27
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Никъде не искам да се връщам. Гледам само напред. Като отида у нашите на гости, ми е чуждо. Чак не мога да си спомня как съм живяла там. Удобно се чувствам само в семейното жилище, което подозирам, че не е последното. Не обичам да стоя на едно място, обичам да се местя и не страдам от сантименти.
Peace

Това се отнася и за мен  Grinning

В една страна съм родена , във втора съм израсла .... в трета живея  Wink

# 28
  • Мнения: 1 296
От дома на родителите си нямам прекрасни спомени и не бих се върнала там. Не ми харесва къде се намира  Laughing Изобщо нямам какво да правя там.
Домът на другите ми баба и дядо е "родният" ми дом. Там бях много щастлива и още си спомням със сълзи на очи някои много красиви моменти от детството.............
Най-ценен за мен е моят собствен дом, който ние с мъжа ми сме избрали, купили и обзавели, където съм родила собственото си дете и където живеем сега.
И аз така, с малката подробност, че всъщност по документи бабината къща стана нашият пръв дом. На мен, съпруга ми и големият ни син. Тогава си бяхме само ние.
 С течение на времето нещата се промениха, вече живеем и работим в София, но любим дом или къща, който както го чувства, си остава този. Ходим си постоянно там, благоустрояваме и ни харесва да сме заедно. Има някакъв неписан закон в семейството ни, че спорове и караници там да няма и колкото и да имаме в момента проблеми, там се чувстваме защитени и спокойни.
И тук си обичаме жилището, уютно ни е, модерно и красиво е обзаведено. Но усещането на двете места е различно.

# 29
  • Мнения: 984
Домът, в който отрастнах живеят родителите ми. Сега ми е мило и приятно да се прибирам вкъщи  Heart Eyes
Обаче миналата година почина баба ми. После по някаква причина минахме през нейния апартамент и ми беше много пусто и самотно. Никой не ни чакаше, не ни посрещна..
Аз си мисля, че хората пълнят дома.. иначе са си 4 стени

Общи условия

Активация на акаунт