Публикувана: 29 ноем. 2010, 11:18 ч.
Последно мнение: 23 окт. 2011, 14:23 ч.

Бяла, спретната къщурка ... Тука майчина милувка сетих най-напред ...

17 234
66
1

# 45 10 окт. 2011, 10:44 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: Tinkerbell-che в пн, 29 ное 2010, 11:18

Искам попитам, дали бихте желали на стари години да живеете в родната си къща?
Домът в който сте отраснали и имате прекрасни спомени!
Бихте ли искали този дом да остане във вашето семейство, да ви принадлежи и да се връщате там, когато пожелаете.
Колко от вас го имат все още този дом и са направили всичко възможно да си остане в семейството?
Искате ли да покажете този дом на вашите деца, те да могат да ходят там през уикенда и да продължат вашето детство?
А колко от вас, не са сантиментални, казват имам си нов живот и ново семейство и миналото си е минало?

РОДНА СТРЯХА

....

За да чувстваш такава привързаност - трябва да си живял доста в този дом и доста да си се постарала за него. Сантимента за мен не важи толкова много, колкото онова - което сам си вложил като цяло.
Гледам моята баба - никога няма да се изнесе от къщата на майка си и баща си, никога! Имаше идея да я продадем - тя се разрева накрая и каза - ами не мога просто.

# 46 10 окт. 2011, 12:26 ч.

Мнения: 21 457

Не знам. Човек не трябва да се привързва към места и да е готов да създаде дом навсякъде, без носталгия и без сантименти. Аз твърде дълго страдах за една къща - сънувам я нощем още, но не с приятно чувство, а с угризение и толкова ми е мъчно... Разбира се не става въпрос за стените и камъните, а за хората и следите им, за живота в нея, за душата и... Sad

# 47 10 окт. 2011, 13:51 ч.

Мнения: 17 987

Обичам родната си къща, имах прекрасно детство в нея, толкова хубави спомени...Слава Богу, че родителите ми са живи и здрави и с удоволствие им ходим на гости. Но истински спокойна и уютно се чувствам в нашия си апартамент. Не бих искала да се върна в родната си къща, това би означавало родителите ми вече да не са в нея Cry

Искам да запазя хубавите си спомени от там, обичта, сигурността, която съм имала там...веселите събирания, за жалост имаше и тъжни.....толкова много емоции. Но нищо няма да е същото без родителите ми там, не я искам, искам си тях Praynig

# 48 10 окт. 2011, 16:15 ч.

Мнения: 1 210

Домът ми е там, където съм. Обичам го, но ако реша, ще го сменя без сантименти. Може би, ако е за по - лош, бих тъгувала по хубавото време.
Обичам спомена за къщата на баба през ваканциите, но с баба, седнала в ранни зори до огнището да пече катми с масло. Сега баба не може да ме познае, едва ли разбира, че живее. Къщата е къща пак, наша е, но вече не е Дом.
При мама и татко винаги е топло, където и да живеят.
Обичам семейството си, но към сгради не се привързвам.

Последна редакция: пн, 10 окт 2011, 18:44 от вълшебница

# 49 10 окт. 2011, 16:36 ч.

Мнения: 21 457

Аз много добре разбирам авторката... Къщата, която загубихме, беше строена от моя прадядо в началото на миналия век. На фасадата и имаше камък с издялани преплетени инициали на него и баба ми... И дядо и баща ми нещо са достроявали, украсявали, облагородявали... нашето детство мина в тая къща, там сме гледани, сред прекрасни сецесионни мебели, абажури, плетени дантели и списания от преди войната... Двора и беше прекрасен, с огромен жив плет. На всяко нещо,което е достроявано е написано в цимента коя година е направено и от кого...
Мъчно ми е за тая къща като за човек, много дълго сънувах че влизам, качвам се по стълбите и все търся нещо... Много съжалявам, че детето ми няма как да я види и също да израстне в нея. Cry

# 50 10 окт. 2011, 16:48 ч.

Мнения: 91

Да, искам да живея в родния дом някой ден и ще го направя.
По стечение на обстоятелствата аз съм тази, която го наследи, и нямам и най-малкото намерение да го продавам или прочие. Един ден ще си живея там. Мил ми е много (може би защото къщата е строена от дядо ми)! Heart Eyes

# 51 10 окт. 2011, 16:51 ч.

Мнения: 1 761

Никак не ми липсва дома на родителите ми.Израсла съм там,но никак не ми харесваше да живея на толкова тясно и мечтаех за деня, в който ще мога да замина нанякъде и да си намеря място,което да пасва на мен, нуждите ми и вкуса ми.
Сега ходя там,но само за 2-3 дни най-много.Просто остана ли по-дълго все едно ме души нещо.

В дома на баба и дядо....тях ги няма вече.Имам невероятни спомени.Завесата беше първия ми подиум,прекрасни празници, с много песни,дядо свири на мандолина или китара,всички пеем.Сега тези песни и богати трапези са само в спомените ми.
Миналата година ходих там,показах на мъжа ми масата, на която съм се научила да пиша и да чета.Докоснах я,мислено и казах "сбогом" и вече нямам необходимост да се връшам там.Не е същото.
Аз не съм дете, никой не ми е направил пелмени и не ме чака, не искам да ходя там.

Моето дете много обича баща ми да му разказва,когато аз съм била малка какво съм правела.
На село,когато почина дядо,нещо си отиде с него.
Ходя понякога,още си спомням гласовете на бабите и дядовците ми.
Но не е същото.

Иска ми се живота да върви напред, не децата да носят товари от предците си.
Детето ми живее в съвсем различно време,искам да намери своя път, не да повтаря моя.
И в този дух- не държа нищо да остава в семейството,освен семейните традиции за празници и удоволствието да се събираш с хора,които самия ти харесваш, а не по задължение.

# 52 10 окт. 2011, 17:21 ч.

Мнения: 5 710

Да, бих искала. Ужасно съм привързана към родния си дом и искам старините ми да прекарам там.
Или поне достатъчно време. За мен този дом е като връзката със земята за селяните. Без него няма да знам коя съм.

Последна редакция: пн, 10 окт 2011, 17:27 от 10 c's

# 53 13 окт. 2011, 18:23 ч.

София
Мнения: 2 381

Предпочитанията и нуждите са 2 различни неща. Искам да запазя родния си дом, който е в провинцията, но вероятно ще се наложи да го продадем, за да може майка ми да си има свой дом в София близо до нас. Обаче не искам да живея в него, а просто да ходя там от време на време. Нямам чак такива големи сантименти. Животът е там, където е семейството, работата, приятелите. Всъщност по-често човек си сменя жилището заради работата, а не толкова заради семейството. Wink

# 54 13 окт. 2011, 20:58 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 383

Къщата в която премина детството ми е много стара. Строена е 1918 година, на пъпа на Варна (мястото вече е презастроено и без детски площадки). Няма как да бъде съборена, защото освен че е на баир, отдолу има подводен басейн. Влагата на нашият първи етаж е ужасна, родителите ми правеха ремонт всяко лято. Не знам как успяха да продадат нашият етаж. Но не, не бих живяла там.
Моят дом е тук, където сме си сега - създадохме го със съпругът ми и всички спомени на детето са свързани с него.

# 55 13 окт. 2011, 21:10 ч.

София
Мнения: 295

Ако си бил щастлив там и мястото е хубаво, защо не? Аз лично не бих - май лошите спомени са повече от хубавите...

# 56 14 окт. 2011, 09:23 ч.

София
Мнения: 23 096

Домът/къщата, където отраснах я продадох, за да си купя жилище в София, където живеем от 16 години. За спомен от къщата взех табелата с номера, която сега стои закачена вътре в коридора до входната ни врата. Много тежко ми беше, но в крайна сметка това са само едни стари тухли. Остават ми прекрасните спомени. Нито мога да си върна безгрижното и щастливо детство, нито младостта на баба ми и дядо ми, които ме отгледаха... Има много по-важни неща от някакви си тухли.

# 57 14 окт. 2011, 10:33 ч.

Мнения: 46 518

Не.
Когато живеех там на 1 ет. бяха баба, дядо, прабаба ми и леля ми (сестрата на мама).
На 2-рия етаж живеехме аз и родителите ми.
Пълна къща, както се казва, много хубаво беше...

Много ми е приятно да им ходим на гости и често го правим, но но сега леля ми си има семейство и живее на др. място, прабаба ми и дядо починаха... не е същото Confused

Не бих живяла само аз и мъжа ми на стари години сами там. Много пусто ще е усещането.
Освен това поддръжката е голяма, двор и т.н., всичко иска време и усилия, аз съм мързелива, предпочитам да си пусна прахосмукачката в апартамента и след 30 мин. всичко да блести Laughing

# 58 14 окт. 2011, 11:04 ч.

Мнения: 21 457

На мен ми харесва идеята за фамилен дом, който се предава от поколение на поколение. Не всички да живеят заедно, разбира се, дори само за уикенда да е, но така... да има приемственост.

# 59 14 окт. 2011, 11:21 ч.

Мнения: 232

Ами не знам... със сигурност мястото няма да изглежда като в спомените ми отпреди 70 години примерно... Или ще е старо и порутено, или ще е ремонтирано с други мебели и въобще подредба и тогава съвсем няма да е същото newsm78

Наистина ми е сложно да отговоря.

Препоръчани теми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Не знам как да продължа и какво е редно

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Причина:

Причина: