Публикувана: 29 ноем. 2010, 11:18 ч.
Последно мнение: 23 окт. 2011, 14:23 ч.

Бяла, спретната къщурка ... Тука майчина милувка сетих най-напред ...

17 236
66
1

# 60 14 окт. 2011, 11:53 ч.

Мнения: 17 987

Цитат на: Не се сърди, човече в пт, 14 окт 2011, 10:33

Не.
Когато живеех там на 1 ет. бяха баба, дядо, прабаба ми и леля ми (сестрата на мама).
На 2-рия етаж живеехме аз и родителите ми.
Пълна къща, както се казва, много хубаво беше...

Много ми е приятно да им ходим на гости и често го правим, но но сега леля ми си има семейство и живее на др. място, прабаба ми и дядо починаха... не е същото Confused

Не бих живяла само аз и мъжа ми на стари години сами там. Много пусто ще е усещането.
Освен това поддръжката е голяма, двор и т.н., всичко иска време и усилия, аз съм мързелива, предпочитам да си пусна прахосмукачката в апартамента и след 30 мин. всичко да блести Laughing

Все едно описваш моят роден дом- голям купон Wink

. Лошото е, че загубихме близки хора, братовчедка ми, която не мога да прежаля и некрологът на вратата винаги ми действа сковаващо.
Радвам се, че все още има хора там- родителите ми, баба ми, леля ми....
Вдъхва ми такова спокойствие, с удоволствие ходим на гости.

НО...не ща и да чуя за къща, толкова поддръжка, не е за мен тая работа Mr. Green

# 61 15 окт. 2011, 15:37 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Мисля, че не. Имам си нов дом, създадохме го с моят съпруг с много любов. Е, съдбата ни понастъпи яко, но ние продължаваме в името на други ценности...

Та... родният дом със загубата на големият ни син, а по-късно и на тате се промени. Единствено мама поддържа още искрицата в мен. Всичко се променя. Тъжно ми е, спомените ме натискат и си искам онзи свят непипнат от лошата ръка на съдбата. Искам си и детето да тича по поляните... Но няма. И затова не искам!

Ако се наложи, е тогава ще го мисля пак...

# 62 16 окт. 2011, 16:39 ч.

някъде под слънцето...
Мнения: 7 222

Интересна тема..
Не бих искала да се върнана там.Старая се поне веднъж годи6но да ходя ... Но градът става все по тъжен.Не сре6там познати физиономии.Връ6там се само заради близките ми...
Мисля, някога да се върна в България..., определено 6те бъде там където живеех, преди да замина...
Но и там вси4ко е разли4но....

# 63 20 окт. 2011, 15:05 ч.

Мнения: X

На мястото на родния ми дом, сега има нова кооперация, в която живее и моята майка. Въпреки, че е на съвсем същото място, не мога да приема това жилище като мой дом. Всичко свърши със събарянето на старата ни хубава къща. Sad

Майка ми се чувства по-същия начин, въпреки, че и новичко и хубаво, кава, че й е неуютно и чуждо. Даже иска да продава и да се мести в София, но на мен не ми се оставя Бургас завинаги. Все пак искам да имам къде да се връщам, ако не в родната си къща, то поне в родния си град...

# 64 21 окт. 2011, 14:38 ч.

Мнения: 755

Искам попитам, дали бихте желали на стари години да живеете в родната си къща?
Домът в който сте отраснали и имате прекрасни спомени! -Да, всъщност така се получи, че сега аз живея там, а на родителите купихме нов дом.
Бихте ли искали този дом да остане във вашето семейство, да ви принадлежи и да се връщате там, когато пожелаете.- Този дом е просто един апартамент, дали ще остане само времето ще покаже. Домът ми/този роден дом в който си израснал, а не настоящият/ е там където са родителите ми, те носят онзи дух, който ме връща в детството.
Колко от вас го имат все още този дом и са направили всичко възможно да си остане в семейството? -Да имам го на този етап ще остане.
Искате ли да покажете този дом на вашите деца, те да могат да ходят там през уикенда и да продължат вашето детство? -Могат и ще ходят- вече обясних.
А колко от вас, не са сантиментални, казват имам си нов живот и ново семейство и миналото си е минало? -Сантиментална съм, но в някакви граници.

# 65 22 окт. 2011, 09:20 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: azaf в пн, 29 ное 2010, 12:01

Не. Домът за мен е там, където е семейството и този, който аз самата съм изградила.
Отраснала съм в апартамент в центъра на София - сега живея в същия квартал (виж, квартала го обичам много) и саме през 2 преСечки. Не изпитвам носталгия към панела, а към годините с родителите ми, но те са живи и здрави и също живеят през няколко улици.
Не искам да се върна точно в това жилище. С мъжа ми си Изградихме наш дом.
Това с ходенето през уикендите вАжи за къщите извън града - имаме вила близо до София - ходим там, децата също сигурно ще ходят, ако живеят изобщо в града, в страната и т.н. Ако не - дано да имат свои места, където да си отдъхват. Понякога аз предпочитам това да става на непознато място (хотел в планината, примерно), вместо в нашата къща, където не мога да се поглезя така, както някъде другаде (трудно ще извикам рум-сървис или масажист на вилата).
Не съм сантиментална - животът е тук и сега.

Сега видях колко съм била отнесена, докато съм писала и какви съм ги сътворила откъм правопис. Blush

Това, което ме върна към темата, е откритието, че и аз сигурно съм поне малко сантиментална.
Моя позната брокерка, повлияна от факта, че знае къде съм живяла като дете, ми предложи преди няколко месеца апартамент, който е точно в съседния блок до този, в който съм израстнала. Има същото разположение, същата гледка, абсолютно идентичен е. Отидох да го видя и нещо ми трепна. На тръгване пък срещнах доста от старите комшии и ми стана едно мило и приятно. Купихме го, а мама и татко дори се преместиха в него. И сега аз, която с 300 зора ходя събота и неделя по гостита, правя всичко възможно уикендите да изкарам поне 1-2 ч. на гости при нашите. Толкова ми е хубаво, все едно съм отново дете. И след малко пак отивам на кафе при тях. Simple Smile

# 66 23 окт. 2011, 14:23 ч.

Мнения: 169

Цитат на: Iris04 в пн, 10 окт 2011, 16:36

Аз много добре разбирам авторката... . нашето детство мина в тая къща, там сме гледани, сред прекрасни сецесионни мебели, абажури, плетени дантели и списания от преди войната... Двора и беше прекрасен, с огромен жив плет.
Мъчно ми е за тая къща като за човек, много дълго сънувах че влизам, качвам се по стълбите и все търся нещо... Много съжалявам, че детето ми няма как да я види и също да израстне в нея. Cry

Това като че ли съм го писала аз!Толкова пъти се сънувам в тази къща и винаги само там и никъде другаде,макар че отдавна е продадена и живеят други хора там.Толкова ми се иска да я зърна отново,макар че знам,че не е това,което постоянно сънувам.
Странно е, че съм живяла с родителите си в друга къща по късно, къщата на другите ми баба и дядо си стои все още, но някак си не е моята къща, омъжена съм от доста време и често гостуваме в къщата на съпруга ми, имаме си и собствен дом, но винаги се сънувам в нашата къща, там където е започнало детството ми.

Препоръчани теми

Не знам как да продължа и какво е редно

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Баща ми и ненормалните събития покарай него

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: