Публикувана: 29 ноем. 2010, 11:18 ч.
Последно мнение: 23 окт. 2011, 14:23 ч.

Бяла, спретната къщурка ... Тука майчина милувка сетих най-напред ...

17 237
66
1

1
2
3
4
5
Всички

29 ноем. 2010, 11:18 ч.

Мнения: 64

Искам попитам, дали бихте желали на стари години да живеете в родната си къща?
Домът в който сте отраснали и имате прекрасни спомени!
Бихте ли искали този дом да остане във вашето семейство, да ви принадлежи и да се връщате там, когато пожелаете.
Колко от вас го имат все още този дом и са направили всичко възможно да си остане в семейството?
Искате ли да покажете този дом на вашите деца, те да могат да ходят там през уикенда и да продължат вашето детство?
А колко от вас, не са сантиментални, казват имам си нов живот и ново семейство и миналото си е минало?

РОДНА СТРЯХА

Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...

Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

# 1 29 ноем. 2010, 11:25 ч.

Мнения: 3 331

Аз все още си живея в този дом. Детето ми отрастна в него и , ако е рекъл Господ, ще остарея в него. В блока и около него всичко си е същото /с изключение на няколко магазина/ - кооперациите, съседите, добрите отношения помежду ни...

# 2 29 ноем. 2010, 11:34 ч.

Мнения: 64

beba2 радвай се, че имаш възможност да живееш в този дом от детството си Grinning

Аз пуснах темата, защото на мен ми е много мъчно, че не мога.
Баща ми преди няколко години го продаде този дом след като баба и дядо си отидоха от този свят.
Стана ми много тъжно, а се бяхме разбрали ако ще го продава да ми каже, за да го купя аз.
Скри от мен, разбрах от чужди хора, след свършен факт. Прибрах се в България с надеждата да говоря
с новите купувачи, може би ще се разберем за една добра цена от която и те биха могле да спечелят.
За съжаление новите собственици вече бяха направили основен ремонт, къщата не беше същата каквато аз я помнех
и видях, че няма смисъл да се боря с вятърни мелници.
И до ден днешен не разбрах, защот баща ми постъпи така, аз щях да му дам повече отколкото продажната цена, която той е получил, беше я продал дефакто за жълти стотинки. Като го питах защо е постъпил така, ми каза, че било станало много бързо, бързо е взел решение и нямал време да се обади Thinking

С баща ми не сме в лоши отношения, макар той да си има друго семейство
от години вече.

# 3 29 ноем. 2010, 11:40 ч.

Мнения: 3 331

Наистина е много тъжно, това което разказваш. Може баща ти да е бил подведен от някой друг, за да вземе толкова бързо решението. Но каквото и да е си изгубила и родния си дом, и доверието в баща си.

# 4 29 ноем. 2010, 11:47 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

уф, как да кажа...
Има 2бр. бащини къщурки. Т.е имаХ. Едната вече я няма, но другата си е на мястото...
Разбира се, че би ми било хубаво да карам старините си там. И може да се случи...

# 5 29 ноем. 2010, 11:53 ч.

Мнения: 702

Иска ми се, но винаги ме налягат едни тъжни, носталгични мисли, че няма кой да ме посрещне..
Абе, не знам, поняког ами се иска да се върна, понекога е по - безболезнено да не се обръщам назад и да не помня нищо.
Ето, пак ми стана тъжно... Tired

# 6 29 ноем. 2010, 11:55 ч.

Мнения: 4 668

Имам само един дом и това е този , създаден от мен и съпруга ми . Не ме гони носталгия , нито спомени . Майка ми и баща ми вече са в ново жилище / къща / , а апартамента в който съм родена е отдавна продаден . И какво от това - това е живота , а той включва и смяна на жилищата .

# 7 29 ноем. 2010, 11:57 ч.

Мнения: 672

Никъде не искам да се връщам. Гледам само напред. Като отида у нашите на гости, ми е чуждо. Чак не мога да си спомня как съм живяла там. Удобно се чувствам само в семейното жилище, което подозирам, че не е последното. Не обичам да стоя на едно място, обичам да се местя и не страдам от сантименти.

# 8 29 ноем. 2010, 12:01 ч.

Мнения: 4 965

Не. Домът за мен е там, където е семейството и този, който аз самата съм изградила.
Отраснала съм в апартамент в центъра на София - сега живея в същия квартал (виж, квартала го обичам много) и саме през 2 предечки. Не изпитвам носталгия към панела, а към годините с родителите ми, но те са живи и здрави и също живеят през няколко улици.
Не искам да се върна точно в това жилище. С мъжа ми си азградихме наш дом.
Това с ходенето през уикендите въжи за къщите извън града - имаме вила близо до София - ходим там, децата също сигурно ще ходят, ако живеят изобщо в града, в страната и т.н. Ако не - дано да имат свои места, където да си отдъхват. Понякога аз предпочитам това да става на непознато място (хотел в планината, примерно), вместо в нашата къща, където не мога да се поглезя така, както някъде другаде (трудно ще извикам рум-сървис или масажист на вилата).
Не съм сантиментална - животът е тук и сега.

# 9 29 ноем. 2010, 13:46 ч.

Мнения: 4 555

Цитат на: Tinkerbell-che в пн, 29 ное 2010, 11:18

Искам попитам, дали бихте желали на стари години да живеете в родната си къща?
Домът в който сте отраснали и имате прекрасни спомени!

От дома на родителите си нямам прекрасни спомени и не бих се върнала там. Не ми харесва къде се намира Laughing

Изобщо нямам какво да правя там.
Домът на едните ми баба и дядо също не ми е много мил, макар той да е вторият по продължителност време, прекарано там. Не ми липсва детството ми, не ми е носталгично, не бях никак щастлива.
Домът на другите ми баба и дядо е "родният" ми дом. Там бях много щастлива и още си спомням със сълзи на очи някои много красиви моменти от детството, но и там не бих се върнала.
Най-ценен за мен е моят собствен дом, който ние с мъжа ми сме избрали, купили и обзавели, където съм родила собственото си дете и където живеем сега.

# 10 29 ноем. 2010, 14:04 ч.

София
Мнения: 9 517

Спомени от малка спретната къщурка..., а какво да кажем тези, дето сме израснали по апартаменти, без парно и топла вода - каква ти носталгия, важни са удобствата Wink

# 11 29 ноем. 2010, 14:09 ч.

Мнения: X

Беше ми хубаво да се връщам ,когато майка ми беше жива...посрещаше ме,и децата....
После...съм ходила само два пъти,по задължение...освен мъка нищо друго не чувствах.
Вече е продаден...

# 12 29 ноем. 2010, 14:56 ч.

Балчик
Мнения: 740

Искам да си живея в родният ми дом , там при майка ми е все още топло и уютно , нищо че тя такива ремонти спретна , но естествено това е за добро .Надявам се някой ден да си идем всички там , и вече моите деца така да го чувстват Peace

# 13 29 ноем. 2010, 17:01 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 237

Цитат на: vagabond в пн, 29 ное 2010, 11:53

И при мен е така.

# 14 29 ноем. 2010, 17:25 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Не, беше ми болезнено дори да влизам в апартамента и настоях да го продадем. Имах много скъпи спомени с дядо ми и баба ми и когато те починаха този дом остана сякаш без душа. Купи го собственикът на една известна фирма, сега е офис.

# 15 29 ноем. 2010, 17:42 ч.

Мнения: 364

И къщата на родителите ми, и къщата на баба ми са ми много мили. И двете са си семейна собственост и може би така и ще остане.
Но не гледам на тях като на мои домове, а като на техни... Не бих живяла там. Може би, братчето ми след време, ако реши, че ги желае. Не знам..

Като цяло съм доста подвижна и нямам проблем със смяна на недвижимо имущество. Спомените си ги нося в сърцето Simple Smile

# 16 29 ноем. 2010, 18:15 ч.

тук-там
Мнения: 4 269

Да са живи и здрави още дълго време мама и тати да ни посрещат....Страхотно, тихо, балканско градче, мирише на бор и на......детство. Никога няма да се върна да живея там, но ме топли мисълта, че го има и ще го има винаги. Peace

# 17 29 ноем. 2010, 19:20 ч.

София
Мнения: 2 217

На мен ми липсва средата на родителити ми, не просто мястото, където съм живяла....Мъчно ми е за дните, прекарани там, но не и за мястото - мама и татко са си там, виждам ги през ден, братчето ми също......Всъщност ако решат да продават - ще ми домъчнее....

# 18 29 ноем. 2010, 19:47 ч.

Houston, TX
Мнения: 15 783

Домът ми е там където е семайството ми. Друигото е дома на мама, баба и т.н. Семейна собственост са, отсядаме там като се прибираме, но домът ни е тук и сега. По едно време казвахме в къяи на много места разпръснати по света.

# 19 29 ноем. 2010, 20:05 ч.

Мнения: 1 175

Много съм привързана и към родния апартамент, и към къщата на баба и дядо, където прекарвах всички ваканции. Може би е защото все още нямам постоянен "свой" дом, с мъжа ми се местим често, още нямаме деца. Обичам да сменям обстановката, но това до време - някой ден искам да се кротнем и да си имаме свой дом. Квартирите ми стават уютни след някоя и друга година, но докато не намерим свой постоянен дом, си ме тегли към старото "вкъщи". По-точно към комбинацията от място+време+хора - липсва ми не толкова домът, колкото времето прекарано там с хората които обичам. Сега вече не е същото - селото е опустяло и занемарено, баба остана сама, майка ми е сама в апартамента, който дори не може да отоплява зиме. Голям страх ми е какво ще стане когато и баба си отиде, и тази така обичана от мен къща опустее. Както някой вече каза, в един момент остава най-вече тъгата в празната къща. Не бих живяла там, не искам да изживявам спомените всеки ден и да ми напомнят за загубите. Предпочитам да започна отначало, и ако може старите домове да останат в семейството само за посещения със сантиментална стойност, да видят децата откъде идвам.

# 20 29 ноем. 2010, 20:57 ч.

Мнения: 8 808

Домът ми е семейния апартамент, който си купихме. Апартаментът на родителите ми, където съм израснала, е чуждо, студено и неприветливо място. Там живее сестра ми със семейството си, а аз се чувствам като нежелан гост, дошъл в неподходящо време. Дори ключ оттам нямам, взеха ми го веднага, щом излязох на квартира. Никога не бих се върнала да живея там, нищо не ми липсва, но очаквам да получа своя дял от това наследство в парични знаци. Само с това ме вълнува " родният дом".

# 21 29 ноем. 2010, 21:32 ч.

София
Мнения: 38 515

Нямам си къщурка аз. Нали съм пуста софиянка и си взех софиянец.
Бабичката отдавна е продала апартамента от детството ми и сега там има банка.
В апартамента на нашите не бих се върнала.
Нашия ми става все по-любим, особено след труда, парите и нервите, вложени в него.

# 22 29 ноем. 2010, 22:07 ч.

Winterfell
Мнения: 590

В родния ми апартамен в момента живее чичо ми.Нещата горе-долу са си същите...Имам много мили спомени от там.От хората,квартала...Но хората се промениха.Опаричиха се моите мили другарчета и забравиха как едно време клечахме гърне до гърне у нас,в тях..много се огорчих от последното ми ходене там.И за това не бих се върнала да живея там Crossing Arms

Остатъка от детството ми премина в апартамента на нашите.и там не бих се върнала-има глутница кучета зад блока ooooh!

Изобщо вече нищо не е същото.

# 23 29 ноем. 2010, 22:39 ч.

Бургас
Мнения: 2 090

Родното местенце... за съжаление, вече е продадено, колкото и да не ми се искаше!
Почти свикнах с мисълта, че там живеят други хора.
Но, все още ми е много мъчно, когато минавам от там. Даже, избягвам да го правя.

Натъжихте ме! Sad

# 24 29 ноем. 2010, 23:57 ч.

Мнения: 201

Изобщо не изпитвам носталгия към местата където съм израстнала, а към тухли и панелки пък съвсем! Нямам кой знае колко хубави спомени от детството ми там, дори напротив. Старият ни апартамент бе продаден, сега като ходим на гости на бившите съседи, минавам пред вратата и абсолютно нищо не ми трепва. Та какво да го милея, все същите изпокъртени стълби, все същия вонящ асансьор...А с това стихотворение освещавахме квартала, нов, в типичен соц реалистичен стил, с блокове тип зайчарник. Нищо общо със спретнатата къщурка.
Но си знам, че съм патологичен скитник, година след като се нанесохме в новата ни къща, вече упорито се оглеждах за друга.

# 25 30 ноем. 2010, 00:14 ч.

Мнения: 100

Иска ми се да живея в БГ. Не съм израстнала там, но все пак съм родена там. Знам, че тук е по-добре сега, но когато остарея няма да ми пука особено, още повече, че ще взимам пенсия от тук. Спомените ми от БГ като дете са свързани с жилището на Баба и съседния апартамент, където живях до 3 годишна и където отсядахме, когато ходехме там преди. За мое съжаление ги продадохме и двата и имаме сега по-голям апартамен, където да отсядаме. Но ако мога да откупя другите две жилища някога ще съм доволна. Знам, че в БГ не е скъпо да си купиш апартамент нито годишните такси или сметките са високи. Ще видим, къде, но със сигурност ще живея някъде в БГ. И вила може да си взема, не е казано, че само в София искам.

# 26 30 ноем. 2010, 00:16 ч.

Мнения: 2 457

И аз не съм от сантименталните. Домът ми е там, където е детето ми и мъжът ми- с тях бих живяла навсякъде, те правят моят дом Heart Eyes

Където съм родена и израснала не ме тегли нищо, пък и аз сам си скитник по душа Grinning

# 27 30 ноем. 2010, 06:29 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

Цитат на: _Nat_ в пн, 29 ное 2010, 11:57

Това се отнася и за мен Grinning

В една страна съм родена , във втора съм израсла .... в трета живея Wink

# 28 30 ноем. 2010, 10:59 ч.

Мнения: 1 296

Цитат на: Ескарина в пн, 29 ное 2010, 13:46

Цитат на: Tinkerbell-che в пн, 29 ное 2010, 11:18

От дома на родителите си нямам прекрасни спомени и не бих се върнала там. Не ми харесва къде се намира Laughing

Изобщо нямам какво да правя там.
Домът на другите ми баба и дядо е "родният" ми дом. Там бях много щастлива и още си спомням със сълзи на очи някои много красиви моменти от детството.............
Най-ценен за мен е моят собствен дом, който ние с мъжа ми сме избрали, купили и обзавели, където съм родила собственото си дете и където живеем сега.

И аз така, с малката подробност, че всъщност по документи бабината къща стана нашият пръв дом. На мен, съпруга ми и големият ни син. Тогава си бяхме само ние.
С течение на времето нещата се промениха, вече живеем и работим в София, но любим дом или къща, който както го чувства, си остава този. Ходим си постоянно там, благоустрояваме и ни харесва да сме заедно. Има някакъв неписан закон в семейството ни, че спорове и караници там да няма и колкото и да имаме в момента проблеми, там се чувстваме защитени и спокойни.
И тук си обичаме жилището, уютно ни е, модерно и красиво е обзаведено. Но усещането на двете места е различно.

# 29 30 ноем. 2010, 15:33 ч.

Мнения: 984

Домът, в който отрастнах живеят родителите ми. Сега ми е мило и приятно да се прибирам вкъщи Heart Eyes

Обаче миналата година почина баба ми. После по някаква причина минахме през нейния апартамент и ми беше много пусто и самотно. Никой не ни чакаше, не ни посрещна..
Аз си мисля, че хората пълнят дома.. иначе са си 4 стени

# 30 30 ноем. 2010, 15:59 ч.

София
Мнения: 6 182

Имам хубави спомени от детството, но никакъв сантимент към панелката намираща се в район, който все по-плътно се застроява.
Все още търся своята "бяла спретната къщурка".

# 31 2 дек. 2010, 10:44 ч.

София
Мнения: 15 466

Би ми се искало, но родния ми дом го бутнаха Confused

и построиха блок с осем входа! Още сънувам къщата!

# 32 2 дек. 2010, 12:58 ч.

Мнения: 1 174

А смятате ли, че къщите си имат своя душа, своя енергия и по някакъв начин влияят на хората, които живеят в тях, и обратно - хората правят къщата да излъчва приятна или лоша енергия ?
Аз съм го забелязала и го вярвам това /може и да си внушавам де Party

/ и основно при къщите, не толкова при апартаментите, има къщи, които са приветливи, весели, има и начумерени, лоши къщи, има и направо откровено зловещи -една такава знам в родния ми град - цялата обвита в бръшлян, обрасла, стара, огромна къща с един старец, живеещ в нея, направо ме побиват тръпки като в роман на Стивън Кинг.
А има и весели приветливи къщета, като това дето си го купихме и в което живеем сега, пак стара запусната къща, обрасъл двор с буренаци - това заварихме, но някак къщата излъчваше жизненост и сякаш си очакваше някой да дойде и да заживее в нея.
Родната ми къща също ми е скъпа, по стената на къщата има отпечатаци от ръцете ни - моите и на сестра ми ръце, нацапани с боя Grinning

а прозореца на гаража е боядисван лично от мен, абажура в хола го е плела сестра ми от канап, черешата в двора е посадена на деня, в който съм родена, на циментовата пътека пише "28.07.1989 г" - помня този ден, а пък в единия край има отпечатък от кучешка лапа, щото тогавашното ни куче - Джина стъпа с лапа, пък цимента не беше втвърдил...
Колко още неща се сещам за тая къща, в момента моето дете играе там, зимата майка ми ще го вози на моята шейна, от ония дървените с металните плъзгачи, увит в одеяло, спи на моето легло в детската...
И въпреки това тая къща не е нищо без майка и татко, ако тях ги няма, няма да е същото...

# 33 2 дек. 2010, 14:17 ч.

Мнения: 702

Цитат на: rosy_bosy в чт, 02 дек 2010, 12:58

Върна ме на едно място, за което не искам да си спомням, защото ми става много тежко.
Да, къщите има своите души, според мен.

# 34 2 дек. 2010, 17:38 ч.

Мнения: 304

rosy_bosy

Моите чувства са същите, когато си спомям къщата на баба и дядо, лека им пръст. Не съм живяла там, само на гости са ме водили, но чувствам мястото по-слънчево, родно и мило, отколкото апартамента на родителите ми. Сега, когато ги няма баба и дядо, ми е много тъжно да се връщам и да виждам как всичко почти се е загубило, цялото село е рухнало и буренясало. Малко ми е мъчно, че моето дете няма да има градина, в която да тича, да си прави къщи и скривалища, няма да си играе с агънца и пиленца... Може пък да не е толкова важно, де, не е задължително на всички деца да им харесва. На мен ми беше важно обаче и много хубаво. Мисля, че хората са тези, които са правили мястото добро. Когато хората ги няма, вещите извикват хубавите спомени, но вече уютът го няма.

Иначе от перспективата да се върна в родния си дом, т.е. апатрамента на наш'те, ми се свива стомахът. Не от радост. Mr. Green

# 35 2 дек. 2010, 20:01 ч.

Мнения: 1 175

Глинбет, и на мен това много ми тежи - за градината, агънцата и пиленцата. Това беше важно и за мен, най-хубавите ми спомени са в бабината къща с животинките и свободата на безкрайните поля и ниви. Успокоявам се с това, че каквото никога не си имал, няма как да ти липсва, затова на децата ни липсата на агънца няма да им тежи - само на нас.

rosy_bosy, не вярвам в души по принцип - човешки или къщенски - затова не мисля че въпросът е до душа, но съм съгласна че различните места си имат някакво излъчване, което зависи от нашето субективно усещане и затова може да е различно от човек до човек. Къщата, зловеща за теб, на мен пък ми звучи уютно - обгърната от бръшляна като в одеало, сгушена в зеленина, пък и самотните старци винаги са ме впечатлявали - как си готвят и чистят сами и поддържат уют, когато жената на къщата вече я няма, а докато е била жива надали са пипвали черпак Mr. Green

Така че щом за едни къщата е зла, а за други приветлива, значи не може да има конкретна душа която е зла или приветлива - всичко зависи от наблютаделя и неговото лично усещане.

Втората част на поста ти ме просълзи. И аз имам такива спомени за къщата на баба и дядо, и се надявам някой ден и моите бъдещи деца да я опознаят, макар и за малко. А ония шейни са бетон, спомням си ги с голямо умиление - нашата още върви и не е мръднала. А сега с тия пластмаси, дето на третото пускане се пукат Tired

# 36 5 дек. 2010, 12:43 ч.

София
Мнения: 1 603

Апартамент, не къщурка. Винаги ми е приятно да отида там.
Чуствам се някак на място, с топлото чуство за домашен уют. Там са всички малки неща, с които са свързани спомените ми.

# 37 8 окт. 2011, 23:31 ч.

Мнения: 9 052

Помниш ли, помниш ли тихия двор,

тихия дом в белоцветните вишни?

# 38 8 окт. 2011, 23:36 ч.

Мнения: 9 052

Дори да пазим родния дом, ние не можем да върнем 4овешките отношения.

# 39 8 окт. 2011, 23:45 ч.

Мнения: 4 555

Цитат на: Елора в пн, 29 ное 2010, 13:46

Домът на едните ми баба и дядо също не ми е много мил, макар той да е вторият по продължителност време, прекарано там. Не ми липсва детството ми, не ми е носталгично, не бях никак щастлива.

Боже, какви глупости съм написала!!!
Това, което сега бих казала за тази къща е на другата крайност. Умилявам се от всеки спомен и искам детето ми да прекара там колкото се може повече време и детството му да прилича поне малко на моето!

# 40 8 окт. 2011, 23:45 ч.

в 1001-та нощ
Мнения: 16 427

Tinkerbell-che Peace

Искам попитам, дали бихте желали на стари години да живеете в родната си къща? не

Бихте ли искали този дом да остане във вашето семейство, да ви принадлежи и да се връщате там, когато пожелаете. не, когато се връщам е при родителите ми и ми е все едно в какво жилище

Колко от вас го имат все още този дом и са направили всичко възможно да си остане в семейството?едното е продадено за вкл. в ново строителство, другото стои, но ми е все едно какво ще се случи с конкретните имоти - родителите ми да разполагат с тях, както преценят Peace

Искате ли да покажете този дом на вашите деца, те да могат да ходят там през уикенда и да продължат вашето детство? не, те ще си имат свой живот и избор - къде да си прекарват времето

А колко от вас, не са сантиментални, казват имам си нов живот и ново семейство и миналото си е минало?Аз живея тук и сега и не се обръщам към миналото Peace

не ми е мъчно, не ме тегли .....

# 41 8 окт. 2011, 23:53 ч.

Мнения: 3 907

rosy_bosy, не си права. Ако вашите ги няма там къщата ще акумулира в себе си спомена за тях. И усещането за отминаващото време ще се засили още повече.
Вярвам, че хората правят местата, а не обратно. Къщите навяват спомени само на онзи, който има сърце за тях. Защото аз лично познавам и много безчуствени люде.

# 42 9 окт. 2011, 01:18 ч.

Sunshine state
Мнения: 12 087

Имаме къща и 2 апартамента в Хасково.Повечето време съм живяла в къщата,но и единия апартамент,където сега е майка ми,също ми е много мил.Винаги,когато им ходя на гости,ми става мило и приятно.Имам прекрасни спомени и от 3-те места.Не бих била съгласна да се продадат,не че някой изобщо се е засилил де. Peace

За щастие,2-те ми баби и майка ми са живи и здрави и винаги има кой да ни посрещне. bouquet

# 43 9 окт. 2011, 16:47 ч.

София
Мнения: 2 481

Не. Бях много нещастна там.

# 44 10 окт. 2011, 09:46 ч.

Мнения: 15 216

Обичам къщата, в която съм израснала. Тя е построена от баба ми и дядо ми. Моите деца също отраснаха в нея и много им харесва да са там. Не мога да я ползвам целогодишно, но се надявам да остане в семейството.
Никой не живее в нея, всички си отидоха от този свят, но спомените са си там, а те са прекрасни .....и няма как да не бъдат, защото имаше много любов... Имам дом и семейство със своя си живот, но онова от детството не искам да го забравям. Бих се върнала да живея там, дори бих се лишила от някой "удобства".

# 45 10 окт. 2011, 10:44 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: Tinkerbell-che в пн, 29 ное 2010, 11:18

За да чувстваш такава привързаност - трябва да си живял доста в този дом и доста да си се постарала за него. Сантимента за мен не важи толкова много, колкото онова - което сам си вложил като цяло.
Гледам моята баба - никога няма да се изнесе от къщата на майка си и баща си, никога! Имаше идея да я продадем - тя се разрева накрая и каза - ами не мога просто.

# 46 10 окт. 2011, 12:26 ч.

Мнения: 21 457

Не знам. Човек не трябва да се привързва към места и да е готов да създаде дом навсякъде, без носталгия и без сантименти. Аз твърде дълго страдах за една къща - сънувам я нощем още, но не с приятно чувство, а с угризение и толкова ми е мъчно... Разбира се не става въпрос за стените и камъните, а за хората и следите им, за живота в нея, за душата и... Sad

# 47 10 окт. 2011, 13:51 ч.

Мнения: 17 987

Обичам родната си къща, имах прекрасно детство в нея, толкова хубави спомени...Слава Богу, че родителите ми са живи и здрави и с удоволствие им ходим на гости. Но истински спокойна и уютно се чувствам в нашия си апартамент. Не бих искала да се върна в родната си къща, това би означавало родителите ми вече да не са в нея Cry

Искам да запазя хубавите си спомени от там, обичта, сигурността, която съм имала там...веселите събирания, за жалост имаше и тъжни.....толкова много емоции. Но нищо няма да е същото без родителите ми там, не я искам, искам си тях Praynig

# 48 10 окт. 2011, 16:15 ч.

Мнения: 1 210

Домът ми е там, където съм. Обичам го, но ако реша, ще го сменя без сантименти. Може би, ако е за по - лош, бих тъгувала по хубавото време.
Обичам спомена за къщата на баба през ваканциите, но с баба, седнала в ранни зори до огнището да пече катми с масло. Сега баба не може да ме познае, едва ли разбира, че живее. Къщата е къща пак, наша е, но вече не е Дом.
При мама и татко винаги е топло, където и да живеят.
Обичам семейството си, но към сгради не се привързвам.

Последна редакция: пн, 10 окт 2011, 18:44 от вълшебница

# 49 10 окт. 2011, 16:36 ч.

Мнения: 21 457

Аз много добре разбирам авторката... Къщата, която загубихме, беше строена от моя прадядо в началото на миналия век. На фасадата и имаше камък с издялани преплетени инициали на него и баба ми... И дядо и баща ми нещо са достроявали, украсявали, облагородявали... нашето детство мина в тая къща, там сме гледани, сред прекрасни сецесионни мебели, абажури, плетени дантели и списания от преди войната... Двора и беше прекрасен, с огромен жив плет. На всяко нещо,което е достроявано е написано в цимента коя година е направено и от кого...
Мъчно ми е за тая къща като за човек, много дълго сънувах че влизам, качвам се по стълбите и все търся нещо... Много съжалявам, че детето ми няма как да я види и също да израстне в нея. Cry

# 50 10 окт. 2011, 16:48 ч.

Мнения: 91

Да, искам да живея в родния дом някой ден и ще го направя.
По стечение на обстоятелствата аз съм тази, която го наследи, и нямам и най-малкото намерение да го продавам или прочие. Един ден ще си живея там. Мил ми е много (може би защото къщата е строена от дядо ми)! Heart Eyes

# 51 10 окт. 2011, 16:51 ч.

Мнения: 1 761

Никак не ми липсва дома на родителите ми.Израсла съм там,но никак не ми харесваше да живея на толкова тясно и мечтаех за деня, в който ще мога да замина нанякъде и да си намеря място,което да пасва на мен, нуждите ми и вкуса ми.
Сега ходя там,но само за 2-3 дни най-много.Просто остана ли по-дълго все едно ме души нещо.

В дома на баба и дядо....тях ги няма вече.Имам невероятни спомени.Завесата беше първия ми подиум,прекрасни празници, с много песни,дядо свири на мандолина или китара,всички пеем.Сега тези песни и богати трапези са само в спомените ми.
Миналата година ходих там,показах на мъжа ми масата, на която съм се научила да пиша и да чета.Докоснах я,мислено и казах "сбогом" и вече нямам необходимост да се връшам там.Не е същото.
Аз не съм дете, никой не ми е направил пелмени и не ме чака, не искам да ходя там.

Моето дете много обича баща ми да му разказва,когато аз съм била малка какво съм правела.
На село,когато почина дядо,нещо си отиде с него.
Ходя понякога,още си спомням гласовете на бабите и дядовците ми.
Но не е същото.

Иска ми се живота да върви напред, не децата да носят товари от предците си.
Детето ми живее в съвсем различно време,искам да намери своя път, не да повтаря моя.
И в този дух- не държа нищо да остава в семейството,освен семейните традиции за празници и удоволствието да се събираш с хора,които самия ти харесваш, а не по задължение.

# 52 10 окт. 2011, 17:21 ч.

Мнения: 5 710

Да, бих искала. Ужасно съм привързана към родния си дом и искам старините ми да прекарам там.
Или поне достатъчно време. За мен този дом е като връзката със земята за селяните. Без него няма да знам коя съм.

Последна редакция: пн, 10 окт 2011, 17:27 от 10 c's

# 53 13 окт. 2011, 18:23 ч.

София
Мнения: 2 381

Предпочитанията и нуждите са 2 различни неща. Искам да запазя родния си дом, който е в провинцията, но вероятно ще се наложи да го продадем, за да може майка ми да си има свой дом в София близо до нас. Обаче не искам да живея в него, а просто да ходя там от време на време. Нямам чак такива големи сантименти. Животът е там, където е семейството, работата, приятелите. Всъщност по-често човек си сменя жилището заради работата, а не толкова заради семейството. Wink

# 54 13 окт. 2011, 20:58 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 383

Къщата в която премина детството ми е много стара. Строена е 1918 година, на пъпа на Варна (мястото вече е презастроено и без детски площадки). Няма как да бъде съборена, защото освен че е на баир, отдолу има подводен басейн. Влагата на нашият първи етаж е ужасна, родителите ми правеха ремонт всяко лято. Не знам как успяха да продадат нашият етаж. Но не, не бих живяла там.
Моят дом е тук, където сме си сега - създадохме го със съпругът ми и всички спомени на детето са свързани с него.

# 55 13 окт. 2011, 21:10 ч.

София
Мнения: 295

Ако си бил щастлив там и мястото е хубаво, защо не? Аз лично не бих - май лошите спомени са повече от хубавите...

# 56 14 окт. 2011, 09:23 ч.

София
Мнения: 23 096

Домът/къщата, където отраснах я продадох, за да си купя жилище в София, където живеем от 16 години. За спомен от къщата взех табелата с номера, която сега стои закачена вътре в коридора до входната ни врата. Много тежко ми беше, но в крайна сметка това са само едни стари тухли. Остават ми прекрасните спомени. Нито мога да си върна безгрижното и щастливо детство, нито младостта на баба ми и дядо ми, които ме отгледаха... Има много по-важни неща от някакви си тухли.

# 57 14 окт. 2011, 10:33 ч.

Мнения: 46 518

Не.
Когато живеех там на 1 ет. бяха баба, дядо, прабаба ми и леля ми (сестрата на мама).
На 2-рия етаж живеехме аз и родителите ми.
Пълна къща, както се казва, много хубаво беше...

Много ми е приятно да им ходим на гости и често го правим, но но сега леля ми си има семейство и живее на др. място, прабаба ми и дядо починаха... не е същото Confused

Не бих живяла само аз и мъжа ми на стари години сами там. Много пусто ще е усещането.
Освен това поддръжката е голяма, двор и т.н., всичко иска време и усилия, аз съм мързелива, предпочитам да си пусна прахосмукачката в апартамента и след 30 мин. всичко да блести Laughing

# 58 14 окт. 2011, 11:04 ч.

Мнения: 21 457

На мен ми харесва идеята за фамилен дом, който се предава от поколение на поколение. Не всички да живеят заедно, разбира се, дори само за уикенда да е, но така... да има приемственост.

# 59 14 окт. 2011, 11:21 ч.

Мнения: 232

Ами не знам... със сигурност мястото няма да изглежда като в спомените ми отпреди 70 години примерно... Или ще е старо и порутено, или ще е ремонтирано с други мебели и въобще подредба и тогава съвсем няма да е същото newsm78

Наистина ми е сложно да отговоря.

# 60 14 окт. 2011, 11:53 ч.

Мнения: 17 987

Цитат на: Не се сърди, човече в пт, 14 окт 2011, 10:33

Все едно описваш моят роден дом- голям купон Wink

. Лошото е, че загубихме близки хора, братовчедка ми, която не мога да прежаля и некрологът на вратата винаги ми действа сковаващо.
Радвам се, че все още има хора там- родителите ми, баба ми, леля ми....
Вдъхва ми такова спокойствие, с удоволствие ходим на гости.

НО...не ща и да чуя за къща, толкова поддръжка, не е за мен тая работа Mr. Green

# 61 15 окт. 2011, 15:37 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Мисля, че не. Имам си нов дом, създадохме го с моят съпруг с много любов. Е, съдбата ни понастъпи яко, но ние продължаваме в името на други ценности...

Та... родният дом със загубата на големият ни син, а по-късно и на тате се промени. Единствено мама поддържа още искрицата в мен. Всичко се променя. Тъжно ми е, спомените ме натискат и си искам онзи свят непипнат от лошата ръка на съдбата. Искам си и детето да тича по поляните... Но няма. И затова не искам!

Ако се наложи, е тогава ще го мисля пак...

# 62 16 окт. 2011, 16:39 ч.

някъде под слънцето...
Мнения: 7 222

Интересна тема..
Не бих искала да се върнана там.Старая се поне веднъж годи6но да ходя ... Но градът става все по тъжен.Не сре6там познати физиономии.Връ6там се само заради близките ми...
Мисля, някога да се върна в България..., определено 6те бъде там където живеех, преди да замина...
Но и там вси4ко е разли4но....

# 63 20 окт. 2011, 15:05 ч.

Мнения: X

На мястото на родния ми дом, сега има нова кооперация, в която живее и моята майка. Въпреки, че е на съвсем същото място, не мога да приема това жилище като мой дом. Всичко свърши със събарянето на старата ни хубава къща. Sad

Майка ми се чувства по-същия начин, въпреки, че и новичко и хубаво, кава, че й е неуютно и чуждо. Даже иска да продава и да се мести в София, но на мен не ми се оставя Бургас завинаги. Все пак искам да имам къде да се връщам, ако не в родната си къща, то поне в родния си град...

# 64 21 окт. 2011, 14:38 ч.

Мнения: 755

Искам попитам, дали бихте желали на стари години да живеете в родната си къща?
Домът в който сте отраснали и имате прекрасни спомени! -Да, всъщност така се получи, че сега аз живея там, а на родителите купихме нов дом.
Бихте ли искали този дом да остане във вашето семейство, да ви принадлежи и да се връщате там, когато пожелаете.- Този дом е просто един апартамент, дали ще остане само времето ще покаже. Домът ми/този роден дом в който си израснал, а не настоящият/ е там където са родителите ми, те носят онзи дух, който ме връща в детството.
Колко от вас го имат все още този дом и са направили всичко възможно да си остане в семейството? -Да имам го на този етап ще остане.
Искате ли да покажете този дом на вашите деца, те да могат да ходят там през уикенда и да продължат вашето детство? -Могат и ще ходят- вече обясних.
А колко от вас, не са сантиментални, казват имам си нов живот и ново семейство и миналото си е минало? -Сантиментална съм, но в някакви граници.

# 65 22 окт. 2011, 09:20 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: azaf в пн, 29 ное 2010, 12:01

Не. Домът за мен е там, където е семейството и този, който аз самата съм изградила.
Отраснала съм в апартамент в центъра на София - сега живея в същия квартал (виж, квартала го обичам много) и саме през 2 преСечки. Не изпитвам носталгия към панела, а към годините с родителите ми, но те са живи и здрави и също живеят през няколко улици.
Не искам да се върна точно в това жилище. С мъжа ми си Изградихме наш дом.
Това с ходенето през уикендите вАжи за къщите извън града - имаме вила близо до София - ходим там, децата също сигурно ще ходят, ако живеят изобщо в града, в страната и т.н. Ако не - дано да имат свои места, където да си отдъхват. Понякога аз предпочитам това да става на непознато място (хотел в планината, примерно), вместо в нашата къща, където не мога да се поглезя така, както някъде другаде (трудно ще извикам рум-сървис или масажист на вилата).
Не съм сантиментална - животът е тук и сега.

Сега видях колко съм била отнесена, докато съм писала и какви съм ги сътворила откъм правопис. Blush

Това, което ме върна към темата, е откритието, че и аз сигурно съм поне малко сантиментална.
Моя позната брокерка, повлияна от факта, че знае къде съм живяла като дете, ми предложи преди няколко месеца апартамент, който е точно в съседния блок до този, в който съм израстнала. Има същото разположение, същата гледка, абсолютно идентичен е. Отидох да го видя и нещо ми трепна. На тръгване пък срещнах доста от старите комшии и ми стана едно мило и приятно. Купихме го, а мама и татко дори се преместиха в него. И сега аз, която с 300 зора ходя събота и неделя по гостита, правя всичко възможно уикендите да изкарам поне 1-2 ч. на гости при нашите. Толкова ми е хубаво, все едно съм отново дете. И след малко пак отивам на кафе при тях. Simple Smile

# 66 23 окт. 2011, 14:23 ч.

Мнения: 169

Цитат на: Iris04 в пн, 10 окт 2011, 16:36

Аз много добре разбирам авторката... . нашето детство мина в тая къща, там сме гледани, сред прекрасни сецесионни мебели, абажури, плетени дантели и списания от преди войната... Двора и беше прекрасен, с огромен жив плет.
Мъчно ми е за тая къща като за човек, много дълго сънувах че влизам, качвам се по стълбите и все търся нещо... Много съжалявам, че детето ми няма как да я види и също да израстне в нея. Cry

Това като че ли съм го писала аз!Толкова пъти се сънувам в тази къща и винаги само там и никъде другаде,макар че отдавна е продадена и живеят други хора там.Толкова ми се иска да я зърна отново,макар че знам,че не е това,което постоянно сънувам.
Странно е, че съм живяла с родителите си в друга къща по късно, къщата на другите ми баба и дядо си стои все още, но някак си не е моята къща, омъжена съм от доста време и често гостуваме в къщата на съпруга ми, имаме си и собствен дом, но винаги се сънувам в нашата къща, там където е започнало детството ми.

Препоръчани теми

Не знам как да продължа и какво е редно

Приятелка, което говори само за собствените й проблеми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Сексуално несъвместими в семейството

Причина:

Причина: