Когато живеех там на 1 ет. бяха баба, дядо, прабаба ми и леля ми (сестрата на мама).
На 2-рия етаж живеехме аз и родителите ми.
Пълна къща, както се казва, много хубаво беше...
Много ми е приятно да им ходим на гости и често го правим, но но сега леля ми си има семейство и живее на др. място, прабаба ми и дядо починаха... не е същото
Не бих живяла само аз и мъжа ми на стари години сами там. Много пусто ще е усещането.
Освен това поддръжката е голяма, двор и т.н., всичко иска време и усилия, аз съм мързелива, предпочитам да си пусна прахосмукачката в апартамента и след 30 мин. всичко да блести
Все едно описваш моят роден дом- голям купон . Лошото е, че загубихме близки хора, братовчедка ми, която не мога да прежаля и некрологът на вратата винаги ми действа сковаващо.
Радвам се, че все още има хора там- родителите ми, баба ми, леля ми....
Вдъхва ми такова спокойствие, с удоволствие ходим на гости.
НО...не ща и да чуя за къща, толкова поддръжка, не е за мен тая работа