Имам хубави спомени от детството, но никакъв сантимент към панелката намираща се в район, който все по-плътно се застроява.
Все още търся своята "бяла спретната къщурка".
Все още търся своята "бяла спретната къщурка".
- Публикувана: 29 ноем. 2010, 11:18 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2011, 14:23 ч.
Бяла, спретната къщурка ... Тука майчина милувка сетих най-напред ...
и построиха блок с осем входа! Още сънувам къщата! 
А смятате ли, че къщите си имат своя душа, своя енергия и по някакъв начин влияят на хората, които живеят в тях, и обратно - хората правят къщата да излъчва приятна или лоша енергия ?
Аз съм го забелязала и го вярвам това /може и да си внушавам де
/ и основно при къщите, не толкова при апартаментите, има къщи, които са приветливи, весели, има и начумерени, лоши къщи, има и направо откровено зловещи -една такава знам в родния ми град - цялата обвита в бръшлян, обрасла, стара, огромна къща с един старец, живеещ в нея, направо ме побиват тръпки като в роман на Стивън Кинг.
А има и весели приветливи къщета, като това дето си го купихме и в което живеем сега, пак стара запусната къща, обрасъл двор с буренаци - това заварихме, но някак къщата излъчваше жизненост и сякаш си очакваше някой да дойде и да заживее в нея.
Родната ми къща също ми е скъпа, по стената на къщата има отпечатаци от ръцете ни - моите и на сестра ми ръце, нацапани с боя
а прозореца на гаража е боядисван лично от мен, абажура в хола го е плела сестра ми от канап, черешата в двора е посадена на деня, в който съм родена, на циментовата пътека пише "28.07.1989 г" - помня този ден, а пък в единия край има отпечатък от кучешка лапа, щото тогавашното ни куче - Джина стъпа с лапа, пък цимента не беше втвърдил...
Колко още неща се сещам за тая къща, в момента моето дете играе там, зимата майка ми ще го вози на моята шейна, от ония дървените с металните плъзгачи, увит в одеяло, спи на моето легло в детската...
И въпреки това тая къща не е нищо без майка и татко, ако тях ги няма, няма да е същото...
Аз съм го забелязала и го вярвам това /може и да си внушавам де
/ и основно при къщите, не толкова при апартаментите, има къщи, които са приветливи, весели, има и начумерени, лоши къщи, има и направо откровено зловещи -една такава знам в родния ми град - цялата обвита в бръшлян, обрасла, стара, огромна къща с един старец, живеещ в нея, направо ме побиват тръпки като в роман на Стивън Кинг.А има и весели приветливи къщета, като това дето си го купихме и в което живеем сега, пак стара запусната къща, обрасъл двор с буренаци - това заварихме, но някак къщата излъчваше жизненост и сякаш си очакваше някой да дойде и да заживее в нея.
Родната ми къща също ми е скъпа, по стената на къщата има отпечатаци от ръцете ни - моите и на сестра ми ръце, нацапани с боя
а прозореца на гаража е боядисван лично от мен, абажура в хола го е плела сестра ми от канап, черешата в двора е посадена на деня, в който съм родена, на циментовата пътека пише "28.07.1989 г" - помня този ден, а пък в единия край има отпечатък от кучешка лапа, щото тогавашното ни куче - Джина стъпа с лапа, пък цимента не беше втвърдил...Колко още неща се сещам за тая къща, в момента моето дете играе там, зимата майка ми ще го вози на моята шейна, от ония дървените с металните плъзгачи, увит в одеяло, спи на моето легло в детската...
И въпреки това тая къща не е нищо без майка и татко, ако тях ги няма, няма да е същото...
А смятате ли, че къщите си имат своя душа, своя енергия и по някакъв начин влияят на хората, които живеят в тях, и обратно - хората правят къщата да излъчва приятна или лоша енергия ?
Аз съм го забелязала и го вярвам това /може и да си внушавам де/ и основно при къщите, не толкова при апартаментите, има къщи, които са приветливи, весели, има и начумерени, лоши къщи, има и направо откровено зловещи -една такава знам в родния ми град - цялата обвита в бръшлян, обрасла, стара, огромна къща с един старец, живеещ в нея, направо ме побиват тръпки като в роман на Стивън Кинг.
А има и весели приветливи къщета, като това дето си го купихме и в което живеем сега, пак стара запусната къща, обрасъл двор с буренаци - това заварихме, но някак къщата излъчваше жизненост и сякаш си очакваше някой да дойде и да заживее в нея.
Родната ми къща също ми е скъпа, по стената на къщата има отпечатаци от ръцете ни - моите и на сестра ми ръце, нацапани с боя а прозореца на гаража е боядисван лично от мен, абажура в хола го е плела сестра ми от канап, черешата в двора е посадена на деня, в който съм родена, на циментовата пътека пише "28.07.1989 г" - помня този ден, а пък в единия край има отпечатък от кучешка лапа, щото тогавашното ни куче - Джина стъпа с лапа, пък цимента не беше втвърдил...
Колко още неща се сещам за тая къща, в момента моето дете играе там, зимата майка ми ще го вози на моята шейна, от ония дървените с металните плъзгачи, увит в одеяло, спи на моето легло в детската...
И въпреки това тая къща не е нищо без майка и татко, ако тях ги няма, няма да е същото...
Аз съм го забелязала и го вярвам това /може и да си внушавам де
/ и основно при къщите, не толкова при апартаментите, има къщи, които са приветливи, весели, има и начумерени, лоши къщи, има и направо откровено зловещи -една такава знам в родния ми град - цялата обвита в бръшлян, обрасла, стара, огромна къща с един старец, живеещ в нея, направо ме побиват тръпки като в роман на Стивън Кинг.А има и весели приветливи къщета, като това дето си го купихме и в което живеем сега, пак стара запусната къща, обрасъл двор с буренаци - това заварихме, но някак къщата излъчваше жизненост и сякаш си очакваше някой да дойде и да заживее в нея.
Родната ми къща също ми е скъпа, по стената на къщата има отпечатаци от ръцете ни - моите и на сестра ми ръце, нацапани с боя
а прозореца на гаража е боядисван лично от мен, абажура в хола го е плела сестра ми от канап, черешата в двора е посадена на деня, в който съм родена, на циментовата пътека пише "28.07.1989 г" - помня този ден, а пък в единия край има отпечатък от кучешка лапа, щото тогавашното ни куче - Джина стъпа с лапа, пък цимента не беше втвърдил...Колко още неща се сещам за тая къща, в момента моето дете играе там, зимата майка ми ще го вози на моята шейна, от ония дървените с металните плъзгачи, увит в одеяло, спи на моето легло в детската...
И въпреки това тая къща не е нищо без майка и татко, ако тях ги няма, няма да е същото...
Върна ме на едно място, за което не искам да си спомням, защото ми става много тежко.Да, къщите има своите души, според мен.
rosy_bosy 
Моите чувства са същите, когато си спомям къщата на баба и дядо, лека им пръст. Не съм живяла там, само на гости са ме водили, но чувствам мястото по-слънчево, родно и мило, отколкото апартамента на родителите ми. Сега, когато ги няма баба и дядо, ми е много тъжно да се връщам и да виждам как всичко почти се е загубило, цялото село е рухнало и буренясало. Малко ми е мъчно, че моето дете няма да има градина, в която да тича, да си прави къщи и скривалища, няма да си играе с агънца и пиленца... Може пък да не е толкова важно, де, не е задължително на всички деца да им харесва. На мен ми беше важно обаче и много хубаво. Мисля, че хората са тези, които са правили мястото добро. Когато хората ги няма, вещите извикват хубавите спомени, но вече уютът го няма.
Иначе от перспективата да се върна в родния си дом, т.е. апатрамента на наш'те, ми се свива стомахът. Не от радост.
Моите чувства са същите, когато си спомям къщата на баба и дядо, лека им пръст. Не съм живяла там, само на гости са ме водили, но чувствам мястото по-слънчево, родно и мило, отколкото апартамента на родителите ми. Сега, когато ги няма баба и дядо, ми е много тъжно да се връщам и да виждам как всичко почти се е загубило, цялото село е рухнало и буренясало. Малко ми е мъчно, че моето дете няма да има градина, в която да тича, да си прави къщи и скривалища, няма да си играе с агънца и пиленца... Може пък да не е толкова важно, де, не е задължително на всички деца да им харесва. На мен ми беше важно обаче и много хубаво. Мисля, че хората са тези, които са правили мястото добро. Когато хората ги няма, вещите извикват хубавите спомени, но вече уютът го няма.
Иначе от перспективата да се върна в родния си дом, т.е. апатрамента на наш'те, ми се свива стомахът. Не от радост.
Глинбет, и на мен това много ми тежи - за градината, агънцата и пиленцата. Това беше важно и за мен, най-хубавите ми спомени са в бабината къща с животинките и свободата на безкрайните поля и ниви. Успокоявам се с това, че каквото никога не си имал, няма как да ти липсва, затова на децата ни липсата на агънца няма да им тежи - само на нас.
rosy_bosy, не вярвам в души по принцип - човешки или къщенски - затова не мисля че въпросът е до душа, но съм съгласна че различните места си имат някакво излъчване, което зависи от нашето субективно усещане и затова може да е различно от човек до човек. Къщата, зловеща за теб, на мен пък ми звучи уютно - обгърната от бръшляна като в одеало, сгушена в зеленина, пък и самотните старци винаги са ме впечатлявали - как си готвят и чистят сами и поддържат уют, когато жената на къщата вече я няма, а докато е била жива надали са пипвали черпак Така че щом за едни къщата е зла, а за други приветлива, значи не може да има конкретна душа която е зла или приветлива - всичко зависи от наблютаделя и неговото лично усещане.
Втората част на поста ти ме просълзи. И аз имам такива спомени за къщата на баба и дядо, и се надявам някой ден и моите бъдещи деца да я опознаят, макар и за малко. А ония шейни са бетон, спомням си ги с голямо умиление - нашата още върви и не е мръднала. А сега с тия пластмаси, дето на третото пускане се пукат
rosy_bosy, не вярвам в души по принцип - човешки или къщенски - затова не мисля че въпросът е до душа, но съм съгласна че различните места си имат някакво излъчване, което зависи от нашето субективно усещане и затова може да е различно от човек до човек. Къщата, зловеща за теб, на мен пък ми звучи уютно - обгърната от бръшляна като в одеало, сгушена в зеленина, пък и самотните старци винаги са ме впечатлявали - как си готвят и чистят сами и поддържат уют, когато жената на къщата вече я няма, а докато е била жива надали са пипвали черпак
Така че щом за едни къщата е зла, а за други приветлива, значи не може да има конкретна душа която е зла или приветлива - всичко зависи от наблютаделя и неговото лично усещане.Втората част на поста ти ме просълзи. И аз имам такива спомени за къщата на баба и дядо, и се надявам някой ден и моите бъдещи деца да я опознаят, макар и за малко. А ония шейни са бетон, спомням си ги с голямо умиление - нашата още върви и не е мръднала. А сега с тия пластмаси, дето на третото пускане се пукат
Домът на едните ми баба и дядо също не ми е много мил, макар той да е вторият по продължителност време, прекарано там. Не ми липсва детството ми, не ми е носталгично, не бях никак щастлива.
Това, което сега бих казала за тази къща е на другата крайност. Умилявам се от всеки спомен и искам детето ми да прекара там колкото се може повече време и детството му да прилича поне малко на моето!
Tinkerbell-che 
Искам попитам, дали бихте желали на стари години да живеете в родната си къща? не
Бихте ли искали този дом да остане във вашето семейство, да ви принадлежи и да се връщате там, когато пожелаете. не, когато се връщам е при родителите ми и ми е все едно в какво жилище
Колко от вас го имат все още този дом и са направили всичко възможно да си остане в семейството?едното е продадено за вкл. в ново строителство, другото стои, но ми е все едно какво ще се случи с конкретните имоти - родителите ми да разполагат с тях, както преценят
Искате ли да покажете този дом на вашите деца, те да могат да ходят там през уикенда и да продължат вашето детство? не, те ще си имат свой живот и избор - къде да си прекарват времето
А колко от вас, не са сантиментални, казват имам си нов живот и ново семейство и миналото си е минало?Аз живея тук и сега и не се обръщам към миналото не ми е мъчно, не ме тегли .....
Искам попитам, дали бихте желали на стари години да живеете в родната си къща? не
Бихте ли искали този дом да остане във вашето семейство, да ви принадлежи и да се връщате там, когато пожелаете. не, когато се връщам е при родителите ми и ми е все едно в какво жилище
Колко от вас го имат все още този дом и са направили всичко възможно да си остане в семейството?едното е продадено за вкл. в ново строителство, другото стои, но ми е все едно какво ще се случи с конкретните имоти - родителите ми да разполагат с тях, както преценят
Искате ли да покажете този дом на вашите деца, те да могат да ходят там през уикенда и да продължат вашето детство? не, те ще си имат свой живот и избор - къде да си прекарват времето
А колко от вас, не са сантиментални, казват имам си нов живот и ново семейство и миналото си е минало?Аз живея тук и сега и не се обръщам към миналото
не ми е мъчно, не ме тегли .....
rosy_bosy, не си права. Ако вашите ги няма там къщата ще акумулира в себе си спомена за тях. И усещането за отминаващото време ще се засили още повече.
Вярвам, че хората правят местата, а не обратно. Къщите навяват спомени само на онзи, който има сърце за тях. Защото аз лично познавам и много безчуствени люде.
Вярвам, че хората правят местата, а не обратно. Къщите навяват спомени само на онзи, който има сърце за тях. Защото аз лично познавам и много безчуствени люде.
Имаме къща и 2 апартамента в Хасково.Повечето време съм живяла в къщата,но и единия апартамент,където сега е майка ми,също ми е много мил.Винаги,когато им ходя на гости,ми става мило и приятно.Имам прекрасни спомени и от 3-те места.Не бих била съгласна да се продадат,не че някой изобщо се е засилил де. За щастие,2-те ми баби и майка ми са живи и здрави и винаги има кой да ни посрещне.
За щастие,2-те ми баби и майка ми са живи и здрави и винаги има кой да ни посрещне. 
Обичам къщата, в която съм израснала. Тя е построена от баба ми и дядо ми. Моите деца също отраснаха в нея и много им харесва да са там. Не мога да я ползвам целогодишно, но се надявам да остане в семейството.
Никой не живее в нея, всички си отидоха от този свят, но спомените са си там, а те са прекрасни .....и няма как да не бъдат, защото имаше много любов... Имам дом и семейство със своя си живот, но онова от детството не искам да го забравям. Бих се върнала да живея там, дори бих се лишила от някой "удобства".
Никой не живее в нея, всички си отидоха от този свят, но спомените са си там, а те са прекрасни .....и няма как да не бъдат, защото имаше много любов... Имам дом и семейство със своя си живот, но онова от детството не искам да го забравям. Бих се върнала да живея там, дори бих се лишила от някой "удобства".