За лудостта и други творчески добродетели

  • 10 241
  • 226
  •   1
Отговори
# 15
  • Пловдив
  • Мнения: 23 774
Някои от най-великите творци на всички времена са били доказно луди или поне видни откачалки. Без да се замислям - Ван Гог, отвратително противен характер е имал и преди да полудее съвсем (от сифилис май), обаче картините му днес струват милиони.

Ван Гог не е боледувал от сифилис, май го бъркаш с не по-малко гениалния Ницше. Ван Гог страшно ми харесва, не толкова като творец, колкото като личност и въобще не мога да приема твърденията, че бил "доказано луд" и с "отвратително противен характер". Отвратително и противно е било лицемерното, ограничено и пошло общество, в което е живял.
Така ли? Я си спомни за отношението му към брат му Тео? Отива в Париж и не му съобщава, че идва да живее при него. Има писма от Тео до роднините им, в които споделя, че брат му се държи отвратително с негови приятели, а все пак Тео го издържа и плаща квартирата, дошъл му е на гости. Много е неприятен като съквартирант - направо мръсен.

# 16
  • Мнения: 21 572
   Страшно харесвам Гигер. Също и Ларс фон Триер от години. Но най-много обичам филмите на Тери Гилиъм и Тим Бъртън. Предполагам, че и те не ви допадат...
   Но това не е ли тема за другия подфорум? Може би целта и ми убягва...

# 17
  • Мнения: 1 167
Според мен всяко различно нещо се аплодира от критиците, колкото и скучно или брутално да е то. Но това, в никакъв случай не може да промени моето мнение за някой филм или творба. Ако творчеството на някого трябваше да се оценява от хората, а не от критиците, нещата щяха да стоят по съвсем различен начин.

Последна редакция: вт, 22 фев 2011, 13:14 от Gia Marie Carangi

# 18
  • Мнения: 1 288
Ред, страх те е да не бъдеш обявена за посредствена, ако у теб подобни творби будят отвращение, да кажем, а не безподобна възхита?

Темата ти ме подсети за Дали, харесвам тази овладяна лудост, полетът на това гигантско въображение...

Друг подобен творец е Сартр, неговите натуралистични описания на човешката плът кретат на границата на погнусата.

Не мога да разбера странния конфликт, който някои хора изживяват с физиологията си.

Посочените примери не са толкова резултат на пренасищането с информация, колкото от нарушението на табутата и разширяването на границите им, според мен. Трудно ни е да ги възприемем, защото възприятията ни са били канализирани от даденото ни възпитание.
Не знам дали са изкуство, по показват аспекти на човешката природа, които определено съществуват.


Последна редакция: вт, 22 фев 2011, 13:45 от Зилозавър

# 19
  • София
  • Мнения: 7 206
Тим Бъртън го харесвам - всъщност Чарли и шоколадовата фабрика страшно много ми допадна, което със сигурност се дължи и на Роалд Дал.

Нямам идея кой точно всеобхватен форум имаш предвид.

# 20
  • Мнения: 502
   Тези дни в една тема в "Кино и телевизия" обсъждаме точно Триер и филмите му.

  Провокативен автор е. Има много верни фенове, има и хора, които откровено го мразят. Всичко е много субективно. "Антихрист" определено е филмът, който дойде малко вповече дори за почитателите му, като че ли попреядоха с неговата ексцентричност.
  На мен Ларс Триер ми е интересен, не го намирам претенциозен или жаден за слава. Просто е различен. Харесвам повечето му ленти, "Антихрист" определено ме шокира, когато го гледах за пръв път. Сега имаме дискусия върху него и се чудя дали пак да не го гледам. Мисля си, че след като първоначалното стъписване отмине, може да се погледне отвъд някои кадри и да се разбере какво точно  е накарало автора да снима подобен филм.
  Но самият факт, че се колебая дали да гледам филма втори път, е показателен- не мисля, че е постигнал успех с това си произведение. За съжаление. Идоли са  му  Тарковски и Бергман, но явно има още какво да научи от тях,  да ме прощава, Ларс.  Grinning Grinning

Последна редакция: вт, 22 фев 2011, 13:52 от С О Н Я

# 21
  • Мнения: 6 338
Иначе мене от години наред ме терзае по-скоро Триер. Нямам кураж да гледам Антихрист. След премиерата една камара режисьори и критици (познати на мъжа ми) бяха изпаднали в амок от възхита, като част от тях все пак си признаха, че цялото им светоусещане се е вгадило за дни напред. Триер специално явно е наистина талантлив. И въпреки това някаква част от мене не може да приеме изкривеното му съзнание. Тоест не съм в състояние да се преклоня пред нечий гений, ако геният не само, че има нужда от психиатър, ами и споделя с целия свят странните си образи.

Red, виж тук има цитат на едно предложено обяснение. Simple Smile

Тъкмо чета MAX. броят е посветен на киното и Виргиния Захариева е написала разни неща. Мнението й за Ларс Фон Трир е интересно.
(май не може да се копира текст, но кой ще разбере)  Mr. Green

Не гледам също филмите на Ларс Фон Трир. Безсмислено жестоки и деструктивни. Предлагам обяснение как се получават те: Режисьорът има проблем, с който се е идентифицирал, и се страхува да го пребори насаме. Вместо това намира пари, събира екип и прави от проблема си творба, в която няма дистанция от проблема. Така зрителят е поставен в позицията на жертва, към която режисьорът и творбата му летят като бомба. Не обичам изкуство, което чисти създателя си за моя сметка. Да ме използват за гъска, с която да се бърше олайнявения създател. Благодаря. Въпреки че някои дотолкова пребивават в лъжа, че го предпочитат така - мазохистично, и на драго сърце отиват на кино да ги потресат. След филмите на Трир съм болна, карам се с всички мъже, които ми се изпречат, карам бясно нанякъде и се оказвам в Търговище. Отваря травми този човек, но тук, по нашите географски ширини, достатъчно съм У ФИЛМ.

# 22
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 10 774
Мда, Антихрист и аз не мога да си го причиня, а гледам различни филми. Въпреки че нямам нужда от чак такива усещания Grinning
В интерес на истината "Слънчогледите" съм ги виждала на живо. Няма как да се опише усещането. Не съм се прехласнала, не знам и защо е толкова известна или скъпа картината, но лъха толкова светлина и топлина от тях /като се има предвид мрачния характер на художника/. Много особено усещане е. Имаш чувството, че ще излязат навън.  /Имах проблем обаче с Джокондата Mr. Green/
Трудно ми е да аплодирам точно такива произведения като по-горните. Въпреки че не съм гнуслива, просто не ми носят нищо като усещане...

# 23
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Преди време бях говорила с един художник и той ми сподели за течение в изкуството прокламиращо, че всичко, дори това което се случва в главата на твореца, не само като изява, е изкуство.
На всеки са му минавали откачени мисли, но малко са готови да ги изявят - най-малкото що се касае за смърт. Днес е модерно да се стига до крайности, иначе артиста рискува да остане незабелязан. И така, на артиста, един вид е позволено всичко - и провокация, и ексихибиционизъм.

# 24
  • София
  • Мнения: 2 217
18
Не е много по темата, но ето една луда и сравнително талантлива жена. Похилете се....и имайте търпение да го изгледте докай... Peace И не ме загризвайте - искам само да ви развеселя. Wink
http://www.dailymotion.com/video/x7t0sw_funny-magic-show_sexy


За мен красота е творчеството на един руски художник Шишкин.....

Последна редакция: вт, 22 фев 2011, 13:30 от Парци

# 25
  • Мнения: 2 161

Поне допускам, че част от хората са склонни да кажат, че харесват, и даже да харесат нещо, защото авторът е известен и прочее.
Сещам се за един единствен случай, в който останах като гръмната пред известна картина - Герника. Колкото и да я бях гледала по репродукции, като я видях наживо там наистина имаше война. А аз не съм преживявала такова нещо, обаче да му се не види, почувствах го.
Да,повечето хора по света са готови да славят задник,отпечатан на ксерокс,ако им кажеш,че задникът е на някой много популярен.Ако обаче ти не се разтрепериш от благоговение пред този задник,ти просто не разбираш от изкуство.Приемам за изкуство всичко красиво,всичко,което изглежда невъзможно да бъде сътворено от човешка ръка.Ето това за мен изкуство-красотата,която не е възможно да бъде сътворена от всеки.така се чувствам пред Микеланджело.Аз се владея прекрасно в живота си,дори клоня към студена,но вярвай,исках да падна на колене пред неговите скулптури.Такова вълнение не съм изпитвала никога в живота си.виждам с очите си неговата Пиета и не мога даповярвам,че е направена от човек.Ето простичка дефиниция за мен на изкуството-да не знаеш да плачеш или да ликуваш от възторг.

# 26
  • Ænima/Albuquerque
  • Мнения: 3 821
Ето тема, където с ръка на сърцето мога да кажа, че Триер, колкото и да го аплодират (тоя момент не ми е много ясен), за мен само прави напъни за оригиналност, но целта му всъщност е да задоволи собствените си воайорски, извратени сексуални фантазии, ей така - да ги види с очите си!
Супер противен тип, а филмите му могат да бъдат оценени само откъм актьорска игра, което, слава Богу, няма нищо общо с него!

Иначе съм класик - обичам страстно Рембранд, Ван Гог и Дега, от средата на 20-ти век - Дали и Фрида Кало.
Обаче оттам нататък нещата стават прекалено "арт" за мен.
Откачалки всякакви, че и с претенции за талант, а то това нещо е дар свише.

Пример :
Ей тоз образ ми е роднина, така да се каже, учил е в Париж и Амстердам в едни от най-елитните университети по изкуства, но бездарието или също е някакъв вид талант, или просто аз не разбирам от изкуство!

# 27
  • София
  • Мнения: 7 206
Ред, страх те е да не бъдеш обявена за посредствена, ако у теб подобни творби будят отвращение, да кажем, а не безподобна възхита?

Бфпф.
Към днешна дата доброволно съм се вписала в графа "посредствени" по отношение на гореописани работи.
Писах ясно - необходима ми е друга гледна точка.
Връщам се назад да чета другите.

# 28
  • Мнения: 6 338
Посочените примери не са толкова резултат на пренасищането с информация, колкото от нарушението на табутата и разширяването на границите им, според мен. Трудно ни е да ги възприемем, защото възприятията ни са били канализирани от даденото ни възпитание.

Да се рушат табута, добре, но аз си мисля, че това става по смислен начин, когато се предлага някаква алтернатива, обяснение или поне разсъждение.
В този смисъл, съвсем не съм склонна да аплодирам всеки опит.

# 29
  • Мнения: 3 447
Темата ти ме подсети за Дали, харесвам тази овладяна лудост, полетът на това гигантско въображение...

Е, Дали... у Дали има красота, дори когато намесва физиологията. Точно това имах предвид в първия си пост - дали "извратенящината", да го наречем, върви ръка за ръка с талант, или е самоцелно позьорство.
Въобще, така наречения "арт" го възприемам като някакъв импотентен брат на изкуството... сякаш всичко, което си е струвало да се нарисува, напише, изпее и покаже, вече е направено преди нас.

Общи условия

Активация на акаунт