Съвет за нова работа- да започна или не?

Аз съм имала първокласничка и си ходех на работа. Беше на занималня до 17ч. след това баща и я прибираше и вечерта за около час се занимавах аз с нея. В началото си пишеше домашните в занималнята, но като видях как ги претупва ги оставяхме за вечерта. Даже не всяка вечер сме учили. Детето се справяше чудесно и си беше отличничка. Не ми се струва чак толкова трудно и непостижимо. Едно време, да не би родителите ни да са си стояли в къщи, когато сме били първи клас? Знам, че сега е различно, но не е чак толкова.

Приеми. Това, че съпругът ти мълчи не означава на всяка цена, че не те подкрепя. Децата до живот ще си имат някакви нужди, а и ти няма да работиш всеки ден по 16 часа. Можете да наемете детегледачка и малкото да не ходи на ясла. И в крайна сметка, ако се окаже, че работата е нерешим проблем за всичко останало можеш да я напуснеш.
Умна жена си, вероятно не планираш да си домакиня до живот. Сега голямото дете е в първи клас, после малкото и то ще ходи в първи клас, след това голямото ще кандидатства гимназия, след това и малкото, след това университет и те ти я пенсионната възраст.
Успех!  

 ПП Тези докторантури са пълен булшит, ако не си решила да ставаш преподавател. Ти си  някоя хуманитарна област, нали?

Аз бих приела без да се замисля и с усмивка до ушите.

Знам. Мисълта ми беше, че това е единствената причина, която би ме накарала да започна работа, ако детето ми е под 3 г.

Като отегчена домакиня с две деца аз бих приела работата. Да, би могла да си много полезна на първокласника, но аз лично не се чувствам особено щастлива от това непрекъснато разнасяне по училища, градина, спорт, курс и прочее.. естествено отличния успех компенсира донякъде неудоволетвореността ми

Северина, аз само моят опит съм споделила, хубаво е, че твоят е различен и положителен 
На мен обаче ми е много жал за децата, които са по 8-9-10 часа в училище (от 8 до 17 примерно).

... съвет не мога да дам, но мога да кажа, че аз бих предпочела
работата. В повърхностен филм срещнах репликата, че е за пред-
читане да се съжалява за нещо, което е направено, отколкото за
нещо, което не е направено.

От опит - нямаш дилема.
Щом малкото ще е на ясла, най-късно през есента ще почне да боледува.
Работодателят ти няма да търпи да си вземаш толкова болнични. По-добре стой в къщи и си гледай децата ЗДРави.

Моят съвет е да приемеш работата.
Вероятно като начало ще имаш пробен период 3-6месеца, в което работодателят може да не те хареса, може и ти да не харесаш него и да се разделите.
Но пък няма да те гложди мисълта за това, че не си опитала.
Ще е малко по-трудно в началото да се нагодят нещата и с децата, но пък няма да си единствената с 2деца и ходеща на работа.

Сега видях горното. В такъв случай , Касита, си деен човек. Пробвай се на работа.
Ако не стане , и по-късно можеш да намериш добра работа - явно искаш да се развиваш и ще бъдеш оценена.
По-добре спокойна работеща майка, отколкото изнервена домакиня.
Но намери гледачка за детето в къщи през зимния сезон. Тъкмо ще наглежда и голямото донякъде поне.

Приеми 

Подкрепям мнението на Бояна 

Именно ще ме гложди мисълта, че не съм опитала. Съзнавам напълно, че ще бъде изключително полезна на децата си точно през тази година, ако си остана у дома, от друга страна точно това предложение не е ни най-малко за изпускане.
Ни най-малко не мисля да домакинствам цял живот. Просто се успокоявах с мисълта, че догодина ще имам две баби вече пенсионерки едната, от които живее непосредствено до нас/ в нас, зависи от интерпретацията. Така поне щях да съм спокойна, че има кой да взема навреме децата от училище/детска градина и да остава с тях, когато се разболеят, също така и събота и неделя.

Обаче, идват и големите минуси на така прекрасната иначе работа:
- В работното време не вярвам.   За годините, прекарани в занаята, съм си тръгвала в указания в договора край на работното време сигурно пет пъти. Работата е като цяло повече от скапваща. 70% от времето си в движение, в останалото време свършекът на процеса зависи от невероятно количество други хора. Отделно, въпреки всички прекрасни писаници по договорите, има ранни смени, остава се дежурен...
- Работи се и събота и неделя. Вярно, компенсират те с почивки през седмицата, но едното ми дете ще е вече ученик и няма да мога така лесно да кажа, че днес и утре няма да ходи, защото аз съм почивка.
- Работи се и задължително на всеки официален празник- Коледа, Нова Година няма празно

Бояна, точно към преподавателска дейност съм се засилила под давлението един мой преподавател.

Засега съм решила да пробвам. Както писах вече, летният сезон е едно много добро тест-време за това ще се справим ли всички с новата ми работа.

Благодаря ви за съветите!

Приеми.
Първо, не е задължително малкото дете да боледува. Синът ми, например, се адаптира прекрасно, и се разболя за първи път чак след 6-7 месеца ходене на ясла, и то от... шарка. Опитът ми от яслата и детската градина е изцяло положителен и няма нито миг, в който да съм съжалила, че не съм си останала в къщи, нито пък имам усещане за пропуснати моменти и прочие стандартни дрън-дрън... Напротив, имам много силна и здрава връзка с детето си.
Има един тънък момент с това да се попадне и на правилните сестри/учителки/лелки - пожелавам ти го от сърце!
Второ, като майка на завършил преди месец първокласник мога да кажа, че стресовия момент е в пренареждането на ежедневието - излиза се от един стереотип, по който семейството се е движило 7 години, но пък се изгражда нов, в който ще се движи следващите 12... Както с всяка промяна, и с тази не се свиква мигновено, но при добра организация, стиковане на всички членове на семейството и понякога с известна платена помощ, нещата бързо си идват по местата.

Звучиш ми като човек, който ще се справи.
Пък и винаги можеш да на напуснеш.

Касита журналист ли си? Ако си, вече не съм толкова сигурна, че виждам само плюсове. Зависи къде са те поканили.

Бояна, каква друга професия освен тази на момиче на повикване е сходна с посочената от теб?  

BirdsFlu, моят опит с яслата е също положителен като цяло; а и съм намерила на детето си чудесно място, на което ще го гледат в тип домашна обстановка- на две учителки се падат по четири деца, което е повече от добре!

Ако беше работа в офис, където дружно да угасим компютрите в 17,30-18,00 часа и да си тръгнем, щях да приема без колебание.

Та, Бояна, какво ти е вече мнението?