Съвет за нова работа- да започна или не?

Това вече е въпрос на вътрешно-семейна организация, да.

Тази работа действително се поема предимно от млади хора, без семейни ангажименти. Интересна е за тях. И по принцип може да се приеме за вълнуваща.
Мисля, че ще преодолееш първоначалните си колебания и ще намериш начин да съчетаеш майчинството и работата си. Не зная как ще се оправиш с мъжа си, обаче

Първи клас не е шокираш. Нито изисква някакви нечовешки усилия от страна на родителите. Занималнята е не просто добра, а направо задължителна опция. Аз не пуснах сина си на занималня първия срок, но не издържах да работя с него, адски се мотаеше, търпението ми се изчерпваше и нямаше някаква ефективност в цялата тая "самостоятелна" подготовка вкъщи.  Втория срок го пуснах и направо се "родих". В занималнята си пишат всички домашни, проверяват им ги, не се занимаваш с това вкъщи, само преглеждаш и ако има нещо, занимаваш се допълнително. Освен това, в занималнята остава буквално целият клас. Най-много 2-3 деца да не са на занималня. Синът ми не бързаше да си тръгва, занималнята му напомняше за детската градина.
Не зная как ще организираш прибирането само, защото е до 17.30ч. Аз моя син си го вземам към 15.00ч, когато си е написал всичко.
Разбира се, всяко дете реагира различно на училището, но не вярвам да има някаква драма при твоето, това твърде рядко се среща.

За мен проблемът с яслата е по-неприятен. Аз съм краен противник на тези детски заведения.
Но нали от следващата година ще си имаш баба под ръка?! Значи и този проблем ще бъде решен.

Съветът ми е не просто да пробваш, а и да не се отказваш при първите трудности. Ако не преминат, тогава винаги можеш да напуснеш.

Желая ти успех.

Благодаря още веднъж на всички за отзивчивостта, съветите и споделения опит. Бяхте ми безкрайно полезни. Все още не съм взела окончателно решение, но се надявам през следващата седмица, когато със съпруга ми ще имаме повече време да останем насаме,  да обсъдим ситуацията, и да реша.

Ще пиша!

ами Успех , каквото и да решиш 

Касита и доста други мами пишещи тук, мноого на високи обороти живеете!!!

Касита записва магистратура/докторантура докато си седи в къщи и гледа 2 си малки деца, за да не скучае  Други мами и те учат и гледат деца...направо ме 

Касита твоята работа звучи много неподходяща за семейна жена с малки още деца.

Аз лично не бих я приела, а бих си останала да си гледам децата БЕЗ да уча, щом имаш финансова възможност. Едно дете на 7г си е дете и му е много по-добре МАМА да си го вземе от училище в 12 часа и да се разхождат, гледайки мравки, самолети и тн по-прозаични неща, отколкото да ходи от 7 до 6 часа на училище + занималня. За бебето пък изобщо не мисля, че е добре да ходи на ясла пак от 7 до 6 всеки ден - много дълъг ден далеч от родители.

чакай да те скандализирам още малко - а как ти се струва мами водещи бебетата си на репетиция с рок група    

Майката  /семейна жена/  гледа бебе и пътува по турнета.  /ще кажеш - за да не скучае в къщи/  Бебето /вече на 15 години/  е на път да стане световна звезда.  

ааа, още нещо - майката -  семейната жена - тя има татуировки  

Сори за офф-а, ама не се стърпях. Кой казва, че ученето  е само, за да изкарваш повече пари   а, не, забравих, тя ще учи, за да не и е скучно с децата в къщи 

Има хора, които имат ПОТРЕБНОСТ да учат, да се развиват в една или няколко области, да задълбочават познанията си, да разширяват хоризонтите си... И тази ПОТРЕБНОСТ е нещо, което няма как да се опише на хора, които никога не са я имали.

Да, доброто образование е една много сериозна инвестиция, която би било чудесно, ако може да се осребри в един момент. Със сигурност обаче, когато един човек прави няколко магистратури, докторантура и т.п. последното нещо, за което мисли, е дали "може да си го позволи финансово"...

Извинявам се, ако включването ми е офф топик, просто още ми е "пресен" разговора с една приятелка по темата 

  И които са единствено и само отдадени на децата си.

Хм, ми то и аз съм отдадена на децата си, но гледам да съм добър пример. А и нали знаете- учи, за да не работиш.  

 BirdsFlu,   

Фрики аз така го разбрах.

Аз просто си изказах мнението че аз не бих започнала работа при такива условия, ако не е за въпрос на оцеляване. То темата е и за това да си кажем.

По моят светоглед, за децата не е добре да прекарват толкова време без родителите си.
Казвам го от позицията на жена, с докторантура (направена преди да имам деца), която работи предимно от вкъщи.

Така ли съм казала? О, извинете.

Аз бях в подобна на твоята дилема с разликата, че моето дете е едно и започваше ясла. Имах огромно желание за позиция в една компания и я получих, а не ми беше необходима финансово. Оставих детето на бабите, личните си проекти и образование, но не съм го отчитала като недостатък. Просто вярвах, че в тази фирма е моето място и ще мога да постигна целите си. Няколко месеца по-късно разбрах, че съм допуснала грешка и след още няколко напуснах. Загубих ли нещо? Не! Няма правилни и грешни решения. Важно е само как се справяш с последствията от тях! 

Аз не бих започнала.

Не виждам кое тук е толкова трудно за разбиране 
При мен, по стечение на обстоятелствата, и двете причини са актуални - първо, като завърша, ще спестявам от раз едни 200-300 лв, които в момента плащам за да ми свърши някой друг услугата, и второ - да, колкото и немайчински да звучи - само с децата вкъщи ми е скучно. Мисълта да бъда единствено майка, посветила се изцяло на децата и домакинството направо ме отчайва.. не мога да осмисля ежедневието си с ходенето по разходки и избирането на пюрета и това е. Направо завиждам на жените, на които това им е напълно достатъчно, но, при мен не се получава - около една година, в бебешкия период, да, но - по-нататък имам нужда да бъда и себе си, освен майката на децата ми 
В интерес на истината, от няколко години обмислях идеята за магистратура, но се съмнявах дали ще намирам време. Дори за приемния тест се записах в последния ден.
Е, вече имам един завършен семестър - да, курсовите работи обикновено ги завършвам в нощта преди изпита  но, аз и като нямах други задължения си правех така, така че, не е нещо ново при мен.
И, целият този екшън ме спасява от еднообразието 
Работата, която Касита има предвид, не бих започнала, основно заради напрежението и изненадите в графика. Но пък ученето не е никакъв проблем да се съвмести с децата.. Че то времето за форум си е..почти достатъчно, за да се подготвиш за изпит понякога 

Не прочетох цялата тема; видях че Касита вече е решила, така че пиша по принцип. За мен най-доброто решение в такава ситуация е почасов, консултантски или договор на половин ден. Така имаш повече време за децата, но не се откъсваш от професията си и не се депресираш. Не знам обаче дали работодателя би се съгласил.