Аз вземам едни ампули Сарженор при психическо натоварване и стрес.
И аз съм вземала 2-3 пъти. При тях важно ли е продължителната употреба? Защото не ми се стори да имат супер ободрителен ефект в същия ден?
- Публикувана: 2 юни 2012, 02:09 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2012, 15:43 ч.
Как да овладея стреса?
И аз съм вземала 2-3 пъти. При тях важно ли е продължителната употреба? Защото не ми се стори да имат супер ободрителен ефект в същия ден?
Аз като усетя 4е се пренатоварвам с нещо и се изнервам просто спирам и го оставям пък да става каквото ще. Понятия като кариера, амбиция, издигане, признание , пове4е пари, съм за4еркнала напълно от собствения си живот.
Сложила съм мисли - каквото стане ще го оправим; и малко объркани нещата пак може да са хубави, стига ми каквото е достатъ4но ...
Сложила съм мисли - каквото стане ще го оправим; и малко объркани нещата пак може да са хубави, стига ми каквото е достатъ4но ...
Подрекпям физическото натоварване (тичане или ходене пеш) и секса като анти-стрес.
Имам си и МП-3-ка, която си пускам за няколко минути, когато са на път да ми изгърят бушоните.
Ето и нещо съвсем простичко, което можеш да направиш сега: погали си косата няколко пъти, сякаш я решиш с пръсти и след това си измий ръцете.
ГУШ!
Имам си и МП-3-ка, която си пускам за няколко минути, когато са на път да ми изгърят бушоните.
Ето и нещо съвсем простичко, което можеш да направиш сега: погали си косата няколко пъти, сякаш я решиш с пръсти и след това си измий ръцете.
ГУШ!
Светла, има хора (като мен), които не могат да се успокоят докато не видят проблемите решени. И на мен не ми действат никакви физически упражнения, йоги и т.н. хапчета не съм пила и съм се зарекла, че няма да пия никога. На мен ми помага единствени мисълта, че съм дала максимално от себе си, а пък който иска да го оценява.
Ето , това е !
Ако съзнанието ми е обременено с несвършена работа или нерешен проблем , нищо не е в състояние да ме накара да се отпусна , напротив , повече ще се изнервя даже !
Ако 30 мин. секс се равняваха на 2 часа тичане, нямаше да има хора с наднормено тегло и под стрес Момичетата правилно са отбелязали, че когато нямаш вътрешен мир и спокойствие е по-трудно да се настроиш на романтична вълна.
И аз като всеки нормален човек имам грижи, но още преди няколко години си обещах, че няма цел, която да оправдава всички средства
Понякога в живота така става, че дадени ситуации не могат да бъдат решени. Тогава хващам метлата и почвам голямото измитане на хора и проблеми 
Има нещо, което знам от българските народни приказки и което в течение на годините се научих да прилагам " Утрото е по-мъдро от вечерта". И да имам проблеми в работата и да не съм успяла да свърша нещо, изпразвам главата си от каквито и да е било мисли за работа и си казвам " Утре " ,много често си го казвам на испански " Маняна", не че знам езика ,но ми докарва по звучене като на "майната му"
За спорта , и аз 11 години само бачках , работа - в къщи и обратно. Та преди 2 години почнах да ходя на народни танци. Никога нищо не съм можела да танцувам, дори бавни танци с мъжа ми. Еми тежко ми беше в началото , с 90 кг фигура и 163 см ръст, голямо пухтене и задъхване си беше. Но свикнах, вали , гърми 2-3 пъти седмично съм там. И сега като се наложи да пропусна , си е голям зор, имам енергията, пък няма къде да я изразходвам. Та така с физическото натоварване - има ли желание, има и начин.Пък и доста отслабнах, за да мога да играя шопските хора, много са ви бързи ,ей.
От това / цитираното по-долу/ ми стана много тъжно. Май всички беди са ти се струпали на главата - лошо здраве ,пред развод.Трябва ти съвсем ново начало някъде, но като си без пари и подкрепа не знам как би могло да се реализира. Дано се справиш някак. Родители, които да ти помогнат ?
За спорта , и аз 11 години само бачках , работа - в къщи и обратно. Та преди 2 години почнах да ходя на народни танци. Никога нищо не съм можела да танцувам, дори бавни танци с мъжа ми. Еми тежко ми беше в началото , с 90 кг фигура и 163 см ръст, голямо пухтене и задъхване си беше. Но свикнах, вали , гърми 2-3 пъти седмично съм там. И сега като се наложи да пропусна , си е голям зор, имам енергията, пък няма къде да я изразходвам. Та така с физическото натоварване - има ли желание, има и начин.Пък и доста отслабнах, за да мога да играя шопските хора, много са ви бързи ,ей.
От това / цитираното по-долу/ ми стана много тъжно. Май всички беди са ти се струпали на главата - лошо здраве ,пред развод.Трябва ти съвсем ново начало някъде, но като си без пари и подкрепа не знам как би могло да се реализира. Дано се справиш някак. Родители, които да ти помогнат ?
Добре е, че се опитваш да се вземеш в ръце.
Аз имах проблеми в работата доста време, стояла съм до сутринта, нямаше почивни и празнични дни, трябваше да вляза в болница, сутрин ходих да ми сложат системата и после с абоката - на работа. Междувременно започнаха и проблеми вкъщи, мъжа ми реши че иска развод. После почти половин година по болници. След това само за година трима мои близки починаха. Не пих хапчета, не отидох на лекар. Сега пак съм на същата работа и пак се притеснявам, че ще ме изгонят, защото не се справям, с мъжа ми продължаваме да живеем заедно без да знаем докога, а аз вече съм толкова скапана, че всяка вечер заспивам с облекчението, че и този скапан ден от живота ми е минал и с надеждата, че не са останали още много. Все още осъзнавам, че трябва да направя нещо, може би осъзнавам и какво трябва да направя, но нямам нито сили, нито желание, нито воля да промена каквото и да било.
Та исках да ти кажа - промени каквото сметнеш че трябва, не оставяй нещата на течението, това до нищо добро не води
Аз имах проблеми в работата доста време, стояла съм до сутринта, нямаше почивни и празнични дни, трябваше да вляза в болница, сутрин ходих да ми сложат системата и после с абоката - на работа. Междувременно започнаха и проблеми вкъщи, мъжа ми реши че иска развод. После почти половин година по болници. След това само за година трима мои близки починаха. Не пих хапчета, не отидох на лекар. Сега пак съм на същата работа и пак се притеснявам, че ще ме изгонят, защото не се справям, с мъжа ми продължаваме да живеем заедно без да знаем докога, а аз вече съм толкова скапана, че всяка вечер заспивам с облекчението, че и този скапан ден от живота ми е минал и с надеждата, че не са останали още много. Все още осъзнавам, че трябва да направя нещо, може би осъзнавам и какво трябва да направя, но нямам нито сили, нито желание, нито воля да промена каквото и да било.
Та исках да ти кажа - промени каквото сметнеш че трябва, не оставяй нещата на течението, това до нищо добро не води
Да си призная аз досега не съм спортувала. Като се прибера от работа хапвам и сядам на компютъра. И това също е доста вреден навик, но ще се опитам да променя модела.
Благодаря ви отново за съветите.
Благодаря ви отново за съветите.
О, спри с компютъра! Ей това най-много помогна.
Стресът е в малките неща: шум, неприятни миризми, неудобна обстановка, непрестанно седене.
"Утрото е по-мъдро от вечерта" го знам от Василиса Прекрасна. Работи.
И най-важното: стресът не се бори с повече "правене", а с "не-правене". Тоест не си поставяй задача за йога, защото и тя ще е източник на стрес. По-скоро се постарай да обявиш полов ден, изпиши си сама лекарство за непукизъм, а този непукизъм ако се прояви в йога или народни танци, е бонус. Може и нищо да не правиш, най-важното е да създадеш празно пространство. То само ще се напълни, по-вероятно.
А иначе стреса и яда си го изкарвам на пудовката.
О, има и такива. Свикват на стреса и започват да го търсят, да им е гадно и некомфортно. Почват да взимат всичко навътре, да си вдигат кръвното и да пият хапчета. Стават вампири. Свекърва ми явно е била от тях, защото без да е свидетел, ей така, дойде на бракоразводното дело да съска и кълне от пейката, само и само да си вдигне адреналина и да се почувства жива.
Така се живее в стрес: с още стрес, докато тялото издържи.
Така се живее в стрес: с още стрес, докато тялото издържи.
То стресът е разтегливо понятие. За едни ходенето до магазина е стрес, за други и скачането с парашут над поле от кактуси не е.
Всеки би трябвало да познава личните си граници на комфорт и ако се окаже, че ежедневието му налага да ги надскочи, да потърси правилния начин за намиране на баланс.
Аз не бих си позволила смело да препоръчвам хапчета, защото те също са строго индивидуални. Дори и психиатрите ще ве кажат, че няма универсално хапче за която и да е болест. Всеки пациент реагира различно на медикаментите.
Нормалния ежедневен стрес се бори с физическа активност - не е нужно да е спорт. Може да е разходка, миене на прозорци, танцуване или игра на криеница с децата.
много е важно да се открие центъра на напрежение (аз например имам ужас от закъснения и самата мисъл, че мога да закъснея ме побърква). Решавам проблема, като отивам където и да било по-рано, постепенно започнах да работя върху "е кВо ще стане ако закъснея".
Намерете источника на стрес и го анализирайте - дали наистина притеснението е сериозно - в 90% не е.
Повечето от нас се оплакват от стрес в работата си, но дали наистина тя създава проблемът или той, по-скоро е в главите ни. Цилно се съмнявам, че бъдещето на планетата зависи пряко от някой от пишещите, така че се успокойте и приемете, че фирмата и планетат все някак и без вас ще оцелеят.
Всеки би трябвало да познава личните си граници на комфорт и ако се окаже, че ежедневието му налага да ги надскочи, да потърси правилния начин за намиране на баланс.
Аз не бих си позволила смело да препоръчвам хапчета, защото те също са строго индивидуални. Дори и психиатрите ще ве кажат, че няма универсално хапче за която и да е болест. Всеки пациент реагира различно на медикаментите.
Нормалния ежедневен стрес се бори с физическа активност - не е нужно да е спорт. Може да е разходка, миене на прозорци, танцуване или игра на криеница с децата.
много е важно да се открие центъра на напрежение (аз например имам ужас от закъснения и самата мисъл, че мога да закъснея ме побърква). Решавам проблема, като отивам където и да било по-рано, постепенно започнах да работя върху "е кВо ще стане ако закъснея".
Намерете источника на стрес и го анализирайте - дали наистина притеснението е сериозно - в 90% не е.
Повечето от нас се оплакват от стрес в работата си, но дали наистина тя създава проблемът или той, по-скоро е в главите ни. Цилно се съмнявам, че бъдещето на планетата зависи пряко от някой от пишещите, така че се успокойте и приемете, че фирмата и планетат все някак и без вас ще оцелеят.
Повечето от нас се оплакват от стрес в работата си, но дали наистина тя създава проблемът или той, по-скоро е в главите ни. Цилно се съмнявам, че бъдещето на планетата зависи пряко от някой от пишещите, така че се успокойте и приемете, че фирмата и планетат все някак и без вас ще оцелеят.
Имаше едно проу4ване сред служителите на голяма фирма, според което за най-голямата награда е посо4ена похвала, признание на постиженията и след това идват парите. Т.е. за хората не е важно дали фирмата ще пропадне или не, а те да покажат на останалите какво могат и как се псравят ...
много е важно да се открие центъра на напрежение (аз например имам ужас от закъснения и самата мисъл, че мога да закъснея ме побърква). Решавам проблема, като отивам където и да било по-рано, постепенно започнах да работя върху "е кВо ще стане ако закъснея".
това на един курс ни обясняваха като основни разбирания (изграждат се в детството и са призма на възприятията ни) и като изграждане на нови основни разбирания . леко полеко изграждане на нови стълбове с мисълта какво ли ще стане ако ... и като го направиш няколко пъти и видиш, 4е нищо толкова страшно не става и това става едно от основните ти разбирания и избягваш този проблем ...
Да дам пример: Аз имах страхотен страх от кърлежи. Не бяха ме хапали, но баба ми с такава паника винаги говореше за кърлежи, сякаш от тях веднага се умира ... докато не закупихме вила в борова гора с огромни борове и доста храсталак и шума из двора ... Е за 2г. толкова кърлежи извадих от децата и от мъжа ми ... 4е лека полека спрях да се вцепенявам винаги когато станеше въпрос да се ходи на вилата и даже последно аз намерих на кра4ола си 2 и само ги изтупах и сма4ках с камъ4е ... и даже не се втурнах да търся запалки и да ги паля ... както ме у4еше баба ми
Та с 2 думи като си мислиш колко е страшно нещо и ти се слу4и няколко пъти без да е толкова страшно в същтност спираш да му се пла8иш толкова. 
Светла, има хора (като мен), които не могат да се успокоят докато не видят проблемите решени. И на мен не ми действат никакви физически упражнения, йоги и т.н.
Ох, драго ми е да го прочета това. Така са много хора. И нищо от популярните "решения" на булевардните списания не помага. Да, докато трае физическото натоварване, секса, разсейването с хоби, релаксиращата музика, йога, прокрастинацията от типа на "утрото е по-мъдро от вечерта" - не се тревожиш, ама после ти се връща тъпкано. Крайните срокове все са си там и не са се изместили с един ден напред, и тревожността ти е още по-голяма. Ако авторката е от този тип хора, горещо и препоръчвам книгата: "The positive power of negative thinking". Аз имам особено отношение към "self helping books", но точно тази според мен си заслужава.
Светла, има хора (като мен), които не могат да се успокоят докато не видят проблемите решени. И на мен не ми действат никакви физически упражнения, йоги и т.н.
Ох, драго ми е да го прочета това. Така са много хора. И нищо от популярните "решения" на булевардните списания не помага. Да, докато трае физическото натоварване, секса, разсейването с хоби, релаксиращата музика, йога, прокрастинацията от типа на "утрото е по-мъдро от вечерта" - не се тревожиш, ама после ти се връща тъпкано. Крайните срокове все са си там и не са се изместили с един ден напред, и тревожността ти е още по-голяма. Ако авторката е от този тип хора, горещо и препоръчвам книгата: "The positive power of negative thinking". Аз имам особено отношение към "self helping books", но точно тази според мен си заслужава.
Също трябва да знае, 4е дори и при 80, а не 100% изпълнение то нещата пак ще вървят и клиентите ще се нагодят и ще бъдат доволни.
Също така крайните срокове минават и заминават и се забравят веднъж минали без зна4ение на резултата ...
Та позитивното на негативните мисли е в това, 4е 4овек вси4ко прави за свое добро , но в крайна сметка му трябва реалисти4на дефиниция на границите между добро и лошо -
Хайде сега, нали не ваете Венера от мрамор и не пишете симфония? Даже и да е така, пак трябва отпускане.
Помня, че работещите в P&G супер много се стресираха от изискванията за рипорти, до 12 вечерта висяха с лаптопи.
Трябва да се разграничи между истински постижения и busywork. Мъдрият служител се пази много от busywork.
Помня, че работещите в P&G супер много се стресираха от изискванията за рипорти, до 12 вечерта висяха с лаптопи.
Трябва да се разграничи между истински постижения и busywork. Мъдрият служител се пази много от busywork.