Как да овладея стреса?

  • 11 015
  • 111
  •   1
Отговори
2 юни 2012, 02:09 ч.
  • някъде някога
  • Мнения: 30
Напоследък се чувствам много стресирана и под напрежение. Работата ми е много натоварена, непрекъснато гоня крайни срокове и все ми се струва че не се справям достатъчно добре. Като резултат не мога да спя и съм напрегната.

Как да преодолея това?

# 1 2 юни 2012, 07:48 ч.
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
С физическо натоварване.

# 2 2 юни 2012, 08:29 ч.
  • Мнения: 115
Отиваш на лекар и те праща при специалист. Пиеш  мента, глог и валериана. Сменяш работата;), и спиш спокойно.

# 3 2 юни 2012, 08:44 ч.
  • Мнения: 1 310
Deanxit. Peace

# 4 2 юни 2012, 09:02 ч.
  • Мнения: 12 674
Цитат на: Labrador в сб, 02 юни 2012, 07:48
С физическо натоварване.

 Peace
И аз съм за това.  Тичаш, докато окапеш.
Пих деанксит, щях да умра.

# 5 2 юни 2012, 09:04 ч.
  • Мнения: 1 310
  Shocked Да не си алергична към някоя от съставките или да не пиеш някакви лекарства, които са несъвместими с него?
Аз го пих преди година и половина. Бях в същата ситуация - стрес, умора, нерви, безсъние. За по-малко от месец се възстанових. Peace

# 6 2 юни 2012, 09:10 ч.
  • Мнения: 12 674
Нещо с кръвното май беше. Много зле се почувствах. А лекар ми го предписа.

# 7 2 юни 2012, 09:11 ч.
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Интензивно физическо движение. Интензивността е до степен, че да не можеш да мислиш за онова,
което те безпокои.
Появи ли се стресово безпокойство - задаваш си въпроса "Кое е най-лошото, което може да се случи,
ако не го свърша навреме?" или подобен, в зависимост от ситуацията.

# 8 2 юни 2012, 09:13 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 6 612
Да не си счетоводител?
Аз бях преди да изляза в майчинство и бях същата картинка.Сега пак не си доспивам,но съм спокойна.Не ме болят мускулите и ставите от напрежение.Направо съм нов човек.Ако можеш да си го позволиш,смени работата.
Опитах и лекарства,но станах като парцал.
Ходих и на фитнес,бягах,но все за сроковете,работата и ревизиите мислех.
Моята дъщеря стана билета ми за свободата.Сега обмислям нещо друго,с което да се занимавам като се върна,но на старата работа никога.На теб случва ли ти се да повръщаш от неделя вечер и понеделник сутрин?
Успех!

# 9 2 юни 2012, 09:33 ч.
  • някъде някога
  • Мнения: 30
Благодаря ви за идеите и съветите.

Не съм счетоводител, но работата ми е свързана с много срокове. Не мога да я сменя в момента, знаете каква е обстановката на трудовия пазар. А за повръщането- понякога сутрин ми се гади и не мога да ям, което също е от напрежение мисля.

Ще се  опитам да заложа на движението и физическото натоварване, както ме съветвате. Защото сега толкова съм се отдала на работата, че нямам никакво време нито за спорт, нито за личен живот. Направо като се погледна и не мога да се позная. Мисля, че ще трябва да се стегна и да се опитам да променя малко живота си.

# 10 2 юни 2012, 09:40 ч.
  • Мнения: 6 628
Цитат на: Пипи  Дългото  чорапче в сб, 02 юни 2012, 08:44
Deanxit. Peace
Не е подходящо за нейния проблем .

Питай в темата за Айхерб имало разлика дали имаш проблем със заспиването или се будиш през нощта .
Или пийвай чаша винце преди лягане.

# 11 2 юни 2012, 09:46 ч.
  • Мнения: 11 967
Имала съм такива моменти в работата, изнервящо е и напрегнато.

Добре е, ако има такива моменти да се редува работа-почивка, т.е. в дните за почивка наистина да се почива, да не се докосваш до работа.Защото аз съм имала чести случаи и в събота, и в неделя да работя и то съвсем доброволно, просто за да се справя със срокове.

Първо- осигуряваш си достатъчно часове сън.Може и да не ти се спи, но в определен час- в леглото.Но без ТВ и комп. наоколо.
Второ- при общуване с близки и познати, а най-вече с колеги- в извънработно време- никакви разговори по работни теми.Аз бях забранила в обедните почивки някой да ми разказва / от колегите/ за работата си, мислеха ме за чешит, но това ми помагаше.

Почивката по възможност да е извън населеното място, където се работи- вече зависи какво предпочиташ.

Аз съвсем скоро се върнах от СПА-не бях ходила и това определено не е моят предпочитан тип почивка.Но се наложи, заради двигателни проблеми.Е, толкова разтоварващо и отпускащо, такава почивка!Не мога да повярвам, че една нощ спах без да се събудя цели 10 часа!

Не залитай към успокояващи медикаменти, привиква се.По-добре часове, а още по-добре дни- напълно отдадени на любимо занимание, спорт, разходки, хоби.

# 12 2 юни 2012, 09:53 ч.
  • в Кошера
  • Мнения: 2 227
Цитат на: Labrador в сб, 02 юни 2012, 07:48
С физическо натоварване.

Абсолютно ДА!  Peace

# 13 2 юни 2012, 09:57 ч.
  • Мнения: 1
Ох, бях така. Случвало ми се е и да работя до 03.00 заради срокове и после да трябва в 08.00 сутринта да съм на линия. И какво?

Зле ми е, пътувам. Зле ми е, но съм на работа. Накрая с 40 градуса в Пирогов, на ръце са ме носили. Нищо не виждах. Пиелонефрит. Лежа със системата и от работа знаят и ми звънят денонощно. Побърках жените в моята стая. И аз пак вдигам телефона.

Познай, никой от колегите ми за 10 дена не дойде едно кафе да ми донесе. Пратиха шофьора да ми донесе зарядни.  Shocked

После ми отрязаха заплатата. Щото света се свършил без мене. От тогава си питам Д.....то. Така ми се преобърна всичко. Сама трябва да се пречупиш и да се осъзнаеш. Работа и след теб ще има. Мисли за себе си. Не бъди такава оФФФФца, като мен.

Специално за deanxit. Баща ми почина и аз пак се впуснах само в работа. Отивам в аптеката и държа реч: Бързо ми дай нещо, да ме успокоява, слон ми е седнал на гърдите. Не мога да дишам. Дай ми нещо от което не ти се доспива. Трябва да работя..... Само ми намали напрежението в гърдите.

Последна редакция: сб, 02 юни 2012, 10:15 от capricorn

# 14 2 юни 2012, 10:05 ч.
  • София
  • Мнения: 5 884
А! Пак същото лекарство се "изписва" из форума. Да не е някакво модерно? Thinking

# 15 2 юни 2012, 10:22 ч.
  • Мнения: 3 405
Вземи си отпуск, изключи си телефона, отиди в планината, на място, където няма интернет.

# 16 2 юни 2012, 10:46 ч.
  • Мнения: 8 939
В момента сменям работата и докато стане прехвърлянето и уточняването на детайлите, имам възможност да почивам. За пръв път от 8 години  Crazy Работата ми също е свързана със срокове и много напрежение. Не съм заспивала от мисли за задачите на другия ден и ми се е случвало да ставам в 3-4 по нощите, за да пускам мейл до себе си с неща, които трябва да свърша  Sick

Много добре те разбирам и ти съчувствам  Heart Eyes
Съветът ми е да започнеш да спортуваш. В началото липсва мотивация, защото човек се чувства скапан. Номерът е да издържиш първите 5-6 пъти и да не се отказваш.
Също, ако имаш възможност, поне два уикенда в месеца пътувай извън града, в който живееш. Смяната на обстановката те зарежда с енергия, разведрява те и действа много положително.

Успех!

# 17 2 юни 2012, 10:49 ч.
  • Мнения: 1 310
Всички прекрасно знаете, че почти никога не е възможно във вихъра на работата да кажеш: "Шефе, не мога повече, в стрес съм, искам отпуск да си почина". Crazy
Аз пък след 12 часа в мелачката, последното нещо, което ще направя е кросче около блока, примерно. Crazy
На мен Деанкситът ми помогна да си изкарам натоварения период, след което разбира се, че си  взех отпуск и се възстанових. Но когато отпускът е мираж, лекарствата идват на помощ.
Към Деанксита не се привиква. Peace
Към авторката - преди да вземеш каквото и да било лекарство, ти препоръчвам да се консултираш с личния лекар. Peace

# 18 2 юни 2012, 11:02 ч.
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Цитат на: нека да е лято в сб, 02 юни 2012, 09:33
Благодаря ви за идеите и съветите.

Не съм счетоводител, но работата ми е свързана с много срокове. Не мога да я сменя в момента, знаете каква е обстановката на трудовия пазар. А за повръщането- понякога сутрин ми се гади и не мога да ям, което също е от напрежение мисля.

Ще се  опитам да заложа на движението и физическото натоварване, както ме съветвате. Защото сега толкова съм се отдала на работата, че нямам никакво време нито за спорт, нито за личен живот. Направо като се погледна и не мога да се позная. Мисля, че ще трябва да се стегна и да се опитам да променя малко живота си.

Добавям и всеобщо замайване и чувство на моменти, че ще припадна, преживяла съм го преди години. Моето беше вследствие на тежка изпитна сесия и подготовка за държавен изпит и за капак на всичко скарване с най- добрата ми приятелка. След като приключих със всичко това като че ли изведнъж се сринах.

# 19 2 юни 2012, 11:09 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
Физически упражнения и натоварване.... това на първо място.
Дълги разходки.
Добри приятели.
Повече време лично за теб и за приятните за теб неща ....


# 20 2 юни 2012, 11:46 ч.
  • София
  • Мнения: 18 679
Повече движение и особено ходене пеша на зелено - парк, планина.
Търси положителните емоции, не чакай те сами да ти се "случат".
Повече лично време. Липсата на такова смазва, но го осъзнаваш чак като се откачиш, преди това ти се струва в реда на нещата да крадеш от времето си за сън, за да се изкъпеш.
И при първа възможност - смени работата. Поврявай, изкарват се пари и без да се сриваш психически.
Желая ти успех!

# 21 2 юни 2012, 12:56 ч.
  • Мнения: 6 628
Цитат на: Елица в сб, 02 юни 2012, 10:05
А! Пак същото лекарство се "изписва" из форума. Да не е някакво модерно? Thinking
Отдавна е модерно -"докторското хапче " ,но знам че се пие по-скоро за настроение ,а не за спокоен сън .

# 22 2 юни 2012, 13:13 ч.
  • Мнения: 465
Още един глас за физическото натоварване. Препоръчвам тичане или фитнес, някъде където се иска здраво потене.  Peace
Преди време на мен много ми помогна. Тичах като луда по 6-8км почти всеки ден и много ми олекваше.

# 23 2 юни 2012, 13:16 ч.
  • Мнения: 22 036
Приемам, че нямаш възможност да излезеш в отпуска, да си смениш работата и пер.
Втъкни си в главата, че дори да не се справиш на време, светът няма да рухне.
Трудно ми беше да се оттърся от чувството си за вина, но е много здравословно.
Стресът идва от твоите очаквания към теб - другите, така или иначе очакват по-малко.
Като начало си дай сметка за нещата, които те правят нервна, после прецени, дали са наистина важни и дали ставаш по-продуктивна като се панираш. Обикновено се притесняваме повече от необходимото и не си даваме сметка, че бизнесът, проекта или нещо друго ще се случи и без нас.

# 24 2 юни 2012, 14:29 ч.
  • Мнения: 2 457
Секс. Много гушкане и секс.
Ако имате възможност събота и неделя вземете хубави филми, обилна храна, изключете телефоните и забравете за останалия свят. Peace

# 25 2 юни 2012, 15:03 ч.
  • Мнения: 6 713
Наскоро ми попада статия на английски как да се справяме със стреса и общо взето съветите вече са дадени тук. Не говоря за хапчета обаче.
Пишеше на първо място за физически упражнения, спорт, някакво движение.
Също - хубави мисли, спомени за нещо хубаво, мисли за нещо предстоящо.

При мен лично помага планирането, мисловно, на листче, пиша си разни неща, които има да върша. Просто се фокусираш в бъдещето и действаш в настоящето.

За йогата съм чела, че е хубаво нещо, по някакъв начин човек си изгражда техники за релакс. Ако някой има опит с йогата, ще ми се да прочета мнение по въпроса.

Цитат на: Down Under в сб, 02 юни 2012, 13:16
Втъкни си в главата, че дори да не се справиш на време, светът няма да рухне.
Трудно ми беше да се оттърся от чувството си за вина, но е много здравословно.
Стресът идва от твоите очаквания към теб - другите, така или иначе очакват по-малко.
Peace Peace

# 26 2 юни 2012, 15:51 ч.
  • някъде някога
  • Мнения: 30
Цитат на: Down Under в сб, 02 юни 2012, 13:16
Приемам, че нямаш възможност да излезеш в отпуска, да си смениш работата и пер.
Втъкни си в главата, че дори да не се справиш на време, светът няма да рухне.
Трудно ми беше да се оттърся от чувството си за вина, но е много здравословно.
Стресът идва от твоите очаквания към теб - другите, така или иначе очакват по-малко.



Абсолютно вярно Simple Smile Аз винаги съм имала високи изисквания най-вече към себе си, но имам и нова шефка, а тя е доста взискателна и капризна и това също влошава нещата. Обаче получих много съвети и възможност да погледна  от малко по различен начин на нещата. Така че отивам да бягам в парка- ако не друго, поне ще отслабна Simple Smile

# 27 2 юни 2012, 16:05 ч.
  • Мнения: 379
Аз не съм от спортуващите. На мен ми помага деанксита. Но трябва да се пие продължително време. Иначе не помага.

# 28 2 юни 2012, 16:07 ч.
  • Мнения: 3 405
И гледай и се обгради с красиви цветя, свежи цветове, приятни за теб снимки, картини, предмети.
Те също отнемат от стреса.

А може и с шефката да си поговориш, да научиш нейната гледна точка, може пък да намалиш темпото след разговора Simple Smile

# 29 2 юни 2012, 16:12 ч.
  • Мнения: 9 050
Забавно е как като се спомене за физическо натоварване и всички, необичащи спорта и движението, започват да обясняват как по една или друга причина не могат да тичат - време, кучета, няма парк на близо....

Аз също съм от привържениците на тезата, че психическо претоварване най-добре се бори с физическо такова. И за по принцип активните хора, това е като рефлекс. Те нямат нужда от специална настройка, атмосфера, време (астрономическо и метеорологично), обурудване, заобикаляща среда и други, за да си осигурят активност.

Хубаво, не ви се тича - не тичайте. Вземете един парцал и малко препарат и си измийте прозорците, разходете се. Отидете пеш до някой по-далечен пазар за зеленчуци, купете си колело, преподредете си шкафовете....хиляди варианти има да се движите и да не сте кьофнати на дивана, мислейки за всичко несвършено в офиса. Отидете до някоя борса, купете си разсад и си засадете цветя за балкона. Варианти за физическа активност има хиляди.

Хапчетата за успокояване действат толкова, колкото и хапчетата за отслабване. Един чай от мента или чаша топло мляко с мед вечер ще ви свършат същата и по-добра работа. (За клинични случаи разбира се има и по-драстични медикаментозни лечения, но това е съвсем друга тема.)

# 30 2 юни 2012, 16:22 ч.
  • Мнения: 3 405
Цитат на: ZinaSt в сб, 02 юни 2012, 16:12
Забавно е как като се спомене за физическо натоварване и всички, необичащи спорта и движението, започват да обясняват как по една или друга причина не могат да тичат - време, кучета, няма парк на близо....

Пък тичащите обясняват как непременно физическото натоварване помага.

За всеки човек е различно. Както се казва "Моето добро не е твоето добро".

# 31 2 юни 2012, 16:24 ч.
  • Мнения: 8 939
Щом шефът е нов, това е период на адаптация и от негова страна. С времето нещата ще улегнат и отношенията се регулират поне в по-голяма степен.

Има хубави съвети тук - и това със спорта, и това с цветята, и това с излизането извън града  Simple Smile

Понякога намирането на вътрешен баланс отнема време, но човек се учи да го постига

ПП Относно лекарствата - те могат да навредят. За разлика от спорта. Употребата на подобен тип лекарствени продукти трябва да става само под лекарско наблюдение.

# 32 2 юни 2012, 16:32 ч.
  • Мнения: 9 050
Цитат на: Анджелина в сб, 02 юни 2012, 16:22
Цитат на: ZinaSt в сб, 02 юни 2012, 16:12
Забавно е как като се спомене за физическо натоварване и всички, необичащи спорта и движението, започват да обясняват как по една или друга причина не могат да тичат - време, кучета, няма парк на близо....

Пък тичащите обясняват как непременно физическото натоварване помага.

За всеки човек е различно. Както се казва "Моето добро не е твоето добро".

Аз се опитах да обясня, че физическо натоварване не означава тичане. Но в общи линии да, по-скоро считам, че да правиш нещо е по-добре от това да пиеш хапчета. Да се тъпчеш с хапчета "предписани" от съфорумки, с повод и без повод, не е ничие добро.

А пък и като си изчистиш и си насадиш цветя, ще ти е хубаво по-дълго време.  Laughing

# 33 2 юни 2012, 16:34 ч.
  • Мнения: 3 405
А, да, тук лесно се предписват антидепресанти  Laughing

# 34 2 юни 2012, 16:42 ч.
  • Мнения: 1 310
 Joy
Просто си представих как се прибирам в 19 часа полумъртва от глад и умора, хапвам и започвам да подреждам гардероби или да мия прозорци. Crazy Joy

# 35 2 юни 2012, 16:44 ч.
  • Мнения: 241
Цитат на: нека да е лято в сб, 02 юни 2012, 02:09
Напоследък се чувствам много стресирана и под напрежение. Работата ми е много натоварена, непрекъснато гоня крайни срокове и все ми се струва че не се справям достатъчно добре. Като резултат не мога да спя и съм напрегната.

Как да преодолея това?

Като чета, май си правилния кандидат за "Кароши". Дано си струва.
Скрит текст:
Думата "кароши" в японския език означава "смърт от преработване". Диагнозата е официално призната юридически, и годишно от нея умират средно 10 000 човека. Цената на икономическото величие понякога може да е твърде висока...

# 36 2 юни 2012, 16:50 ч.
  • Мнения: 9 050
Цитат на: Пипи  Дългото  чорапче в сб, 02 юни 2012, 16:42
Joy
Просто си представих как се прибирам в 19 часа полумъртва от глад и умора, хапвам и започвам да подреждам гардероби или да мия прозорци. Crazy Joy

Не е задължително, но можеш да хапнеш и после, докато си гледаш телевизия да погладиш например. Винаги има начин. Аз например, често използвам обедната почивка, за да потичам във фитнеса - 20-30 минути на пътечката, не цяла тренировка, че няма време.

Активното спортуване вечер по принцип не се препоръчва. Пречи на съня. Както и това да се прибереш озверяла от глад и да се натъпчеш точно преди лягане.  Peace Също смущава съня.

# 37 2 юни 2012, 16:54 ч.
  • Мнения: 1 310
Някои карат и без обедна. Ако имат късмет, хапват някакъв боклук на крак.
За тъпченето вечер съм абсолютно съгласна. Peace

# 38 2 юни 2012, 17:02 ч.
  • Мнения: 9 050
Авторката, ще си позволя да ти разкажа за моя колежка, защото примера е много показателен. При поредната смяна на шефове, тя до толкова се невротизира, че започна с първо безобидни хапччета. После обаче започна и кръвно да вдига. Три месеца по-късно получи и първата си зелена рецепта. Докато ги пиеше обаче, не изостави и навика си вечер, за да успее да заспи да пийва по чаша, две, три винце, уиски, ракийка, каквото там има. Накрая я уволниха, защото беше абсолютно неадекватна е вършеше само глупости, които дори не осъзнаваше. Така от притеснения да не я уволнят, тя сама си докара уволнението. (Само да уточня, че никой не е възнамерявал да я освобождава преди това. Тя сама си беше вкарала някакви филми в главата.)

Работата е важна, защото ни дава пари. Само че тези пари не могат да ти купят здраве. Обяви за работа има, обяви за раздаване на здраве - не. Сама си отговори дали е разумно да жертваш нещо за пари, с които след това не можеш да си възстановиш загубеното.

# 39 2 юни 2012, 17:08 ч.
  • под дъгата
  • Мнения: 630
Запиши се на йога.

# 40 2 юни 2012, 17:15 ч.
  • Мнения: X
Спортът наистина помага, стига да ти остава време за него.
Имаше един период, в който успявах да намеря време за това и се чувствах прекрасно след тренировка. Но аз явно съм някакъв с някакаква много тежка форма на идиотизъм и все намирам за какво да се притесня. То ако не е за работата ще е заради това дали ще успея да отида на тренировка и разни такива ми ти работи. Като си взех карта за фитнес и се оказа, че не успявам да ходя повече от 1-2 пъти седмично на тренировка, започнах да се притеснявам, че парите ми отиват на вятъра. Най-добре е, когато човек си има компания за тренировката и това да не е човек, който има нещо общо с нея, за да се избегнат темите за задачите, шефа, колегите и наистина съвсем да се откъснеш.
Медикаменти бих препоръчала само в краен случай.

# 41 2 юни 2012, 18:56 ч.
  • Мнения: 1 772
Цитат на: Пипи  Дългото  чорапче в сб, 02 юни 2012, 08:44
Deanxit. Peace
И аз го пия, но не бих препоръчала лекарство. Лекарството няма да премахне източника на стрес. И аз тези дни имам повод за тревога заради лични  неприятности. Деанксита само ме зашеметява малко, но въпросите, проблемите и притесненията остават. Лабрадор е дал по-полезен съвет - натоварване със спортни занимания.
 Бих прибавила ароматерапия, масаж и даже, защо не медитация. Поне са безвредни. Ментов чай с повече захар. Топъл душ.

# 42 2 юни 2012, 19:30 ч.
  • Мнения: 22 036
Физическо натоварване помага много.
Аз сега трябва да уча и все не мога да се концентрирам - измих прозорците, порових се в градината и така....
трудно е да се отдадеш на нещо, което те плаши. Превърни го в хоби и си нов човек  Laughing
не е лесно - аз още се боря със себе си, но пък не е непостижимо.

# 43 2 юни 2012, 20:02 ч.
  • Мнения: 387
Цитат на: Пипи  Дългото  чорапче в сб, 02 юни 2012, 10:49
Всички прекрасно знаете, че почти никога не е възможно във вихъра на работата да кажеш: "Шефе, не мога повече, в стрес съм, искам отпуск да си почина". Crazy - защо не, аз съм го правила (зависи от шефа явно)
Аз пък след 12 часа в мелачката, последното нещо, което ще направя е кросче около блока, примерно. Crazy - след 9 часа в мелачката, отивам на тренировка и се прибирам вкъщи като нова
На мен Деанкситът ми помогна да си изкарам натоварения период, след което разбира се, че си  взех отпуск и се възстанових. Но когато отпускът е мираж, лекарствата идват на помощ. 
Към Деанксита не се привиква. Peace
Към авторката - преди да вземеш каквото и да било лекарство, ти препоръчвам да се консултираш с личния лекар. Peace

Към авторката - открий някое клубче или фитнес зала около вас, където има часове, удобни за теб и дерзай - 3 в 1 - премахва стреса, премахва излишните килограми и стяга мускулите. Има и 4-то май Simple Smile - вдига самочувствието! Simple Smile
Успех!

# 44 2 юни 2012, 20:20 ч.
  • Мнения: 54 667
Добре , де , кога успявате хем по 9-12 часа на работа , после тренировки , в къщи нямате ли задължения ? Thinking
И аз съм под голям стрес в момента , за щастие при мен е за период от 2-3 месеца , не е целогодишно , но  е абсурд след тежкия работен ден , да  намеря време за спорт  , при положение , че в къщи ме чака дете+куп домакински задължения .
Старая се да си лягам в 22 , защото ставам в 5:50 и ми е нужен сън поне 8 часа , иначе съм съвсем разбита .  Peace
Към медикаменти не бих прибегнала !
Имам лоши спомени от лексотан преди години , предписан от лекар , и никога повече не искам да си имам работа с такъв тип лекарства ! Naughty

# 45 2 юни 2012, 20:23 ч.
  • Мнения: 1 310
Ооооо, розовите хапченца са детски витамин в сравнение с Лексотана. Виждала съм колежка, която пие Лексотан... Crazy

# 46 2 юни 2012, 20:27 ч.
  • Мнения: 8 939
Хепи мама, явно има значение и типа работно време. Аз обикновено приключвам към 6-7 ч. Случва се да оставам и след това, но принципно се старая да не правя много подобни изключения, защото работа винаги ще има.
След работа директно отивам на фитнес или в двора на училището до нас, където може да се тича и да се правят упражнения за разтягане и т.н.
Сложно е в началото да си го наложиш, но после става нещо като режим.
Спортувам 3-4 пъти седмично по около час и половина два. Просто се опитвам всичко да е в близък радиус до вкъщи, за да стават по-бързо нещата.

# 47 2 юни 2012, 20:31 ч.
  • Мнения: 54 667
Цитат на: Пипи  Дългото  чорапче в сб, 02 юни 2012, 20:23
Ооооо, розовите хапченца са детски витамин в сравнение с Лексотана. Виждала съм колежка, която пие Лексотан... Crazy

Представи си , че аз пиех само по 0,5 хапче !  Naughty
И въпреки това не искам и да чувам за такива хапчета ! Rolling Eyes

# 48 2 юни 2012, 20:35 ч.
  • Мнения: 9 050
Трудно е началото, защото е уморително. Но когато свикнеш, си много по-енергичен и физическото натоварване ти липсва, независимо колко дълъг е бил работния ден. Но в края на краищата и на работа може - ако работите в сграда - ходете пеш по стълбите. Аз само от обикаляне в рамките на работния ден си докарвам половин час тренировка. Просто спирате асансьора. Както работя на шестия етаж и пуша....много добре ми се отразява  Laughing

# 49 2 юни 2012, 23:11 ч.
  • Мнения: 2 401
Ей, кукумявки неедни, стига сте предписвали  апчета, че .. ще ме баннат форевър.

Мацка, намери време за себе си.

# 50 3 юни 2012, 00:29 ч.
  • Мнения: 116
Не мисля,че и трябват успокоителни медикаменти,а тонизиращи (ако ще са медикаменти).Чрез тях ще устои на стресовите ситуации и от там ще се нормализира и сънят.Аз се справям със стреса с природни анти-депресанти-магнезий и жълт кантарион.Колкото и да не вярвах-действат.В момента съм под силен стрес (но не служебен) и ако не е жълтия кантарион,до сега да съм се сринала.

# 51 3 юни 2012, 01:34 ч.
  • Мнения: 170
Мама миа....какви съвети давате, бе.... ooooh!

И какво за Лексотана, Пипиии Hug Wink, пиех по два и не мога да заспя(всъщност върху мен нямаха никакво действие)...ама моето е друго(високо кръвно, тъпкана с всевъзможни чудесии, от мен наркоман не става Laughing Stop , не за друго, ами много скъпо ще ми излезе.... Laughing)....просто такива транквиланти да ги наречем не ми действат... Laughing ... Авторката, никви хапове Naughty....окумушвай се навреме...стреса е преодолим, оставиш ли се хапове да го лекуват значи си зян...стягаййй сееееее.........можеш......... Peace

Последна редакция: нд, 03 юни 2012, 01:50 от Tumba_lumba

# 52 3 юни 2012, 02:31 ч.
  • София
  • Мнения: 11 735
български психоаналитик - "Я вземи се стЕгни, к,во се лигавиш!!
американски психоаналитик -"relax, relax....
Аз съм да втори вариант, почивка,почивка и само почивка, без розови хапченца и никакви допълнителни изнервящи елементи.
Ох, да можех така!

# 53 3 юни 2012, 02:55 ч.
  • всеки тежи на мястото си, та и аз ...
  • Мнения: 726
Цитат на: Лурдес в сб, 02 юни 2012, 15:03

За йогата съм чела, че е хубаво нещо, по някакъв начин човек си изгражда техники за релакс. Ако някой има опит с йогата, ще ми се да прочета мнение по въпроса.


Аз ходя веднъж седмично на йога, правя си отделно упражнения и медитации и в къщи когато имам време. Откакто открих йогата и медитирането, това е моят основен източник на борбата със стреса. Минала съм през деанксит, лексотан (не го препоръчвам никак) - не са решение; Хапчета против стрес взимам само хомеопатични, при нужда - Шуслерови соли и други неща, препоръчани ми от лекар-хомеопат.
Но йогата наистина помага за релаксиране и отпускане най-вече на психиката.

Иначе подкрепям напълно за физическото натоварване, чрез натоварването и изпотяването се освобождава стреса. Смяната на обстановката и разнообразието също помагат много. Една разходка, излет, пътуване до ново място - всяка нова положителна емоция помага. Peace

# 54 3 юни 2012, 06:48 ч.
  • Мнения: 1 310
Цитат на: Tumba_lumba в нд, 03 юни 2012, 01:34
Мама миа....какви съвети давате, бе.... ooooh!

И какво за Лексотана, Пипиии Hug Wink, пиех по два и не мога да заспя(всъщност върху мен нямаха никакво действие)...ама моето е друго(високо кръвно, тъпкана с всевъзможни чудесии, от мен наркоман не става Laughing Stop , не за друго, ами много скъпо ще ми излезе.... Laughing)....просто такива транквиланти да ги наречем не ми действат... Laughing ... Авторката, никви хапове Naughty....окумушвай се навреме...стреса е преодолим, оставиш ли се хапове да го лекуват значи си зян...стягаййй сееееее.........можеш......... Peace
Радвай се, че не ти действат. Hug
Колежката беше като абсолютен парцал, гледаше с един празен поглед и на другия ден и се губеха доста неща.
Деанксита го пиех, точно, за да мога да спя. Действаше ми. Просто стресът, нервите и безсънието щяха да ме погубят. Crazy
Нямах време за подреждане на гардероби и миене на прозорци. Беше зима, вънка вие вук Crazy - нямаше къде да се разхождам. Мразя фитнес и упражнения. И така. Peace

# 55 3 юни 2012, 18:13 ч.
  • Мнения: 387
Цитат на: happy mama в сб, 02 юни 2012, 20:20
Добре , де , кога успявате хем по 9-12 часа на работа , после тренировки , в къщи нямате ли задължения ? Thinking

Аз ходя на тренировки 2 пъти седмично през делничните дни. През тези 2 вечери мъжът ми поема домашните задължения за по 1 час - най-много да приготви нещо за вечеря (което той и без това обича да прави) и да поиграе на нещо с детето след градина. Нищо страшно не се е случило, че 2 часа не съм се прибрала след работа веднага вкъщи.  Mr. Green

# 56 3 юни 2012, 18:40 ч.
  • Мнения: 4 841
Като се каже "тренировки" и "физическа активност" повечето си представят някакви изнурителни дейности на километри от дома... Зина е права - физическата активност има много лица. Три пъти качване по стълбите до осмия етаж и обратно, десет минути диви танци на любимо парче - това е едно добро начало за хора, които никога не са спортували, пък то... апетитът идва с яденето - колкото повече се движи човек, толкова повече идеи му идват.
Щом не ви се подреждат шкафове и не ви се пощят цветя, танцувайте - танците са безплатни, пък и едва ли има някой, който да не обича да танцува - има страхотни самоучители за хора в youtube, пък и да не са хора - куфейте, подскачайте както ви идва отвътре, пуснете си любимо парче, и...  newsm68

За хапчетата или чашата вино преди сън не искам да говоря, защото ще засегна сигурно повече от половината форум  Confused

# 57 3 юни 2012, 20:23 ч.
  • Мнения: 1 959
Разтоварвам с физически упражнения. Мразех ги, мразех (и все още) да ставам рано.
Но се привиква. Сега съм като пристрастена. А и видях ползите, които ми носи.
Единственото време, в което не мисля за работа, е когато бягам. Но бягам спринт, никакво подтичване.
Фигурата и целудневният тонус са ми екстра бонус.
Нямам време за след работа, а и съм уморена много, затова ходя всяка сутрин.
В дните, когато не отида, поради мързел, се чувствам много по-зле, а уж съм си отспала.

Като стана дума за танците, тук е много модерна Зумба-та.
Всички са полудели по тези класове. Има ги и в нета. Може и в домашни условия.

И последно. Съветът на Шанталчето за повече секс. Подкрепям.
Прибягвам буквално като до лекарство-не ми се занимава, като съм под стрес и уморена,
но знам, че ще ми помогне и след това ще се чувствам по-добре.

# 58 3 юни 2012, 20:50 ч.
  • някъде някога
  • Мнения: 30
Да си призная аз досега не съм спортувала. Като се прибера от работа хапвам и сядам на компютъра. И това също е доста вреден навик, но ще се опитам да променя модела.

Благодаря ви отново за съветите.

# 59 3 юни 2012, 21:43 ч.
  • Варна
  • Мнения: 915
 Hug
споделяй дали и как се случва промяната

# 60 3 юни 2012, 21:56 ч.
  • Мнения: 2 070
Тегли една голяма майна на всичко
И на мен ми се гадеше, и антидепресанти пробвах, и Деанкситче дори Crazy
Когато разбрах, че никой не може да ме обича повече от мен самата,
и почнах да се грижа за себе си нещата се оправиха
В краен случай удряш дъното и чакаш инстинкта ти за самосъхранение да проработи

# 61 3 юни 2012, 22:23 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 495
Искам някой да ми обясни, като съм скарана със спорта, като даже физическо не съм играла в училище (бях освободена заради здравословен проблем тогава), като се затичам и се задъхвам, какъв спорт да упражнявам ?
Та аз ако започна да правя някакви упражнения, та на мен ми изхвръква езика като на куче. Имам чувството, че повече ще ме умори.
Ако направя някоя дълга разходка, от жегата, или от студа, или от слънцето, или от незнам какво си ме заболява главата, просто не ставам за физически упражнения, а бих искала.

# 62 3 юни 2012, 22:26 ч.
  • Мнения: 54 667
Цитат на: svetla в нд, 03 юни 2012, 22:23
Искам някой да ми обясни, като съм скарана със спорта, като даже физическо не съм играла в училище (бях освободена заради здравословен проблем тогава), като се затичам и се задъхвам, какъв спорт да упражнявам ?
Та аз ако започна да правя някакви упражнения, та на мен ми изхвръква езика като на куче. Имам чувството, че повече ще ме умори.
Ако направя някоя дълга разходка, от жегата, или от студа, или от слънцето, или от незнам какво си ме заболява главата, просто не ставам за физически упражнения, а бих искала.

1:1  Peace
И аз съм така !

# 63 3 юни 2012, 22:30 ч.
  • Мнения: 6 214
Цитат на: happy mama в нд, 03 юни 2012, 22:26
Цитат на: svetla в нд, 03 юни 2012, 22:23
Искам някой да ми обясни, като съм скарана със спорта, като даже физическо не съм играла в училище (бях освободена заради здравословен проблем тогава), като се затичам и се задъхвам, какъв спорт да упражнявам ?
Та аз ако започна да правя някакви упражнения, та на мен ми изхвръква езика като на куче. Имам чувството, че повече ще ме умори.
Ако направя някоя дълга разходка, от жегата, или от студа, или от слънцето, или от незнам какво си ме заболява главата, просто не ставам за физически упражнения, а бих искала.

1:1  Peace
И аз съм така !
Момичета, за такива като вас и мен отговорът е йога  Peace

# 64 3 юни 2012, 22:46 ч.
  • в Кошера
  • Мнения: 2 227
Цитат на: REAL_WOMAN в нд, 03 юни 2012, 22:30
Цитат на: happy mama в нд, 03 юни 2012, 22:26
Цитат на: svetla в нд, 03 юни 2012, 22:23
Искам някой да ми обясни, като съм скарана със спорта, като даже физическо не съм играла в училище (бях освободена заради здравословен проблем тогава), като се затичам и се задъхвам, какъв спорт да упражнявам ?
Та аз ако започна да правя някакви упражнения, та на мен ми изхвръква езика като на куче. Имам чувството, че повече ще ме умори.
Ако направя някоя дълга разходка, от жегата, или от студа, или от слънцето, или от незнам какво си ме заболява главата, просто не ставам за физически упражнения, а бих искала.

1:1  Peace
И аз съм така !
Момичета, за такива като вас и мен отговорът е йога  Peace

Йога и/или пилатес, във всичките им разновидностни, според това, каква е целта.  Peace

# 65 3 юни 2012, 23:10 ч.
  • Мнения: 8 939
Ми то не е задължително да се започне с тренировка от 2 часа  Peace
Започни с 30-тина минути - разтягане, упражнения за различните групи, скачане на въже или въртене на колело..
Всичко опира до желание. Всичко друго са оправдания

# 66 4 юни 2012, 01:16 ч.
  • Мнения: 6 713
Не се започва с дълги тренировки, особено ако не си тренирала никога. Можеш постепенно да включиш тичане, или каране на колело...  newsm78
В youtube с лопата да ринеш клипчета  и какво ли не. Пишеш workout beginners например, все ще излезе нещо. Аз лично бих се консултирала с някой фитнес инструктор все пак. Peace

# 67 4 юни 2012, 01:31 ч.
  • Мнения: 9
Йога. Започнах дори само с 15 минути и ми беше много в началото  Blush Много е важно двжението, а не колко добре се изпълнява упражнението. Или както повторят постоянно инструкторите по йога "Трябва да има усилие, но без насилие"

# 68 4 юни 2012, 07:04 ч.
  • Мнения: 6 214
Цитат на: stone2009 в пн, 04 юни 2012, 01:31
Йога. Започнах дори само с 15 минути и ми беше много в началото  Blush Много е важно двжението, а не колко добре се изпълнява упражнението. Или както повторят постоянно инструкторите по йога "Трябва да има усилие, но без насилие"
И ефекът е много голям, дори от много малко.  Twisted Evil

# 69 4 юни 2012, 10:01 ч.
  • Мнения: 0
Добре е, че се опитваш да се вземеш в ръце.
Аз имах проблеми в работата доста време, стояла съм до сутринта, нямаше почивни и празнични дни, трябваше да вляза в болница, сутрин ходих да ми сложат системата и после с абоката - на работа. Междувременно започнаха и проблеми вкъщи, мъжа ми реши че иска развод. После почти половин година по болници. След това само за година трима мои близки починаха.  Не пих хапчета, не отидох на лекар. Сега пак съм на същата работа и пак се притеснявам, че ще ме изгонят, защото не се справям, с мъжа ми продължаваме да живеем заедно без да знаем докога, а аз вече съм толкова скапана, че всяка вечер заспивам с облекчението, че и този скапан ден от живота ми е минал и с надеждата, че не са останали още много. Все още осъзнавам, че трябва да направя нещо, може би осъзнавам и какво трябва да направя, но нямам нито сили, нито желание, нито воля да промена каквото и да било.
Та исках да ти кажа - промени каквото сметнеш че трябва, не оставяй нещата на течението, това до нищо добро не води  Hug

# 70 4 юни 2012, 10:22 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 495
Цитат на: Like_Smoke в нд, 03 юни 2012, 23:10
Всичко опира до желание. Всичко друго са оправдания

Може би и до мотивация.
Ако правя упражнения или бягам, или съм на фитнес (ходила съм известно време), след това не ми става по-добре цялостно, физически и психически. Защо не ме разтоварва, така че пак да искам да спортувам? Какво тогава би ме накарало да се потя, като не ми е ясно какъв ефект ще има?

# 71 4 юни 2012, 10:50 ч.
  • Мнения: 6
Интересно, че никой не споменава секса като лекарство. Само Шанталова  Heart Eyes Явно тук са се събрали само фригидни жени които не правят секс и не познават лечебната му сила.

Към авторката - за твоя случай единственото сигурно лекарство е секс, пак секс и много секс... Това е положението.

Първо - секса е чудесно физическо упражнение. Половин час здрав секс се равнява на 2 часа бягане из парка по количество на изгорени калории.

И второ - по време на секс се отделят огромно количество хормони на щастието, които се явяват естествени антидепресанти.

С една дума секса е ЕДИНСТВЕНОТО УНИВЕРСАЛНО физическо упражнение което ни дава всичко в едно - физическо натоварване и естествени антидепресанти. Освен това може да се прави в къщи и не изисква никаква екипировка и финансови разходи  Peace

Забрави за хапчета и бягане в парка - секса му е майката  Peace

# 72 4 юни 2012, 11:07 ч.
  • Мнения: 1 849
Светла, има хора (като мен), които не могат да се успокоят докато не видят проблемите решени. И на мен не ми действат никакви физически упражнения, йоги и т.н. хапчета не съм пила и съм се зарекла, че няма да пия никога. На мен ми помага единствени мисълта, че съм дала максимално от себе си, а пък който иска да го оценява. Доста често шефовете дават нереалистични срокове, които и робот да си не можеш да изпълниш. Ако ти даваш максималното то себе си, хората ще го забележат независимо срока спазен ли е или не. А пък в крайна сметка работа има, независимо от ширещите се слухове. Замислете се дали не е добре да се преквалифицирате или да започнете на частна практика или нещо друго.
Моят мъж след 16 часов натоварен работен ден се разтоварва с компютърни игри (попадал в друг свят и не мислел за работа), не го препоръчвам на никого, води до пристрастяване.
За мен най-доброто лекарство е да чувстваш постоянно любов и подкрепа до себе си, да си намериш хоби (за мен това беше решаващо) и да преоцениш приоритетите в живота си. Често и да стиснеш зъби и да направиш нещо свръх силите си, например да излезеш сред природата въпреки, че не ти се става от леглото.  Ние бяхме стигнали до там, че и с хора не ни се срещаше...
Успех!

# 73 4 юни 2012, 11:09 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 495
Не съм много съгласна с поста на Никсана, защото:
1) няма универсално лекарство, действащо на всеки един човек, винаги, по всяко време, та дори и сексът;
2) при някои жени стресът се изразява именно в невъзможността да се отпуснат, а сексът изисква да се отпуснеш.
Дали всички пишещи тук са (сме) фригидни, едва ли. Но просто няма единствена панацея, действаща винаги. Ако имаше, щяхме да го знаем и нямаше да се задават такива въпроси и да има такива теми, а психолози и психиатри щяха да останат безработни.

Последна редакция: пн, 04 юни 2012, 11:15 от svetla

# 74 4 юни 2012, 11:15 ч.
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Аз вземам едни ампули Сарженор при психическо натоварване и стрес.

# 75 4 юни 2012, 11:42 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 495
Цитат на: Nansen в пн, 04 юни 2012, 11:15
Аз вземам едни ампули Сарженор при психическо натоварване и стрес.

И аз съм вземала 2-3 пъти. При тях важно ли е продължителната употреба? Защото не ми се стори да имат супер ободрителен ефект в същия ден?

# 76 4 юни 2012, 11:43 ч.
  • Мнения: 278
Аз като усетя 4е се пренатоварвам с нещо и се изнервам просто спирам и го оставям пък да става каквото ще. Понятия като кариера, амбиция, издигане, признание , пове4е пари,  съм за4еркнала напълно  от собствения си живот.
Сложила съм мисли - каквото стане ще го оправим; и малко объркани нещата пак може да са хубави, стига ми каквото е достатъ4но ...  

# 77 4 юни 2012, 12:07 ч.
  • Мнения: 7
Подрекпям физическото натоварване (тичане или ходене пеш) и секса като анти-стрес.

Имам си и МП-3-ка, която си пускам за няколко минути, когато са на път да ми изгърят бушоните.

Ето и нещо съвсем простичко, което можеш да направиш сега: погали си косата няколко пъти, сякаш я решиш с пръсти и след това си измий ръцете.

ГУШ!  Hug

# 78 4 юни 2012, 12:36 ч.
  • Мнения: 54 667
Цитат на: migito в пн, 04 юни 2012, 11:07
Светла, има хора (като мен), които не могат да се успокоят докато не видят проблемите решени. И на мен не ми действат никакви физически упражнения, йоги и т.н. хапчета не съм пила и съм се зарекла, че няма да пия никога. На мен ми помага единствени мисълта, че съм дала максимално от себе си, а пък който иска да го оценява.

Ето , това е ! Naughty
Ако съзнанието ми е обременено с несвършена работа или нерешен проблем , нищо не е в състояние да ме накара да се отпусна , напротив , повече ще се изнервя даже !  Crazy

# 79 4 юни 2012, 12:48 ч.
  • Мнения: 8 939
 Laughing Ако 30 мин. секс се равняваха на 2 часа тичане, нямаше да има хора с наднормено тегло и под стрес  Laughing
Момичетата правилно са отбелязали, че когато нямаш вътрешен мир и спокойствие е по-трудно да се настроиш на романтична вълна.

И аз като всеки нормален човек имам грижи, но още преди няколко години си обещах, че няма цел, която да оправдава всички средства  Peace Понякога в живота така става, че дадени ситуации не могат да бъдат решени. Тогава хващам метлата и почвам голямото измитане на хора и проблеми  Mr. Green

# 80 4 юни 2012, 13:58 ч.
  • Варна
  • Мнения: 3 362
Има нещо, което знам от българските народни приказки и което в течение на годините се научих да прилагам " Утрото е по-мъдро от вечерта". И да имам проблеми в работата и да не съм успяла да свърша нещо, изпразвам главата си от каквито и да е било мисли за работа и си казвам " Утре " ,много често си  го казвам на испански " Маняна", не че знам езика ,но ми докарва по звучене  като на "майната му"  Mr. Green
За спорта , и аз 11 години само бачках , работа - в къщи и обратно. Та преди 2 години почнах да ходя на народни танци. Никога нищо не съм можела да танцувам, дори бавни танци с мъжа ми. Еми тежко ми беше в началото , с 90 кг фигура и 163 см ръст, голямо пухтене и задъхване си беше. Но свикнах, вали , гърми 2-3 пъти седмично съм там. И сега като се наложи да пропусна , си е голям зор, имам енергията, пък няма къде да я изразходвам.  Та така с физическото натоварване - има ли желание, има и начин.Пък и доста отслабнах, за да мога да играя шопските хора, много са ви бързи ,ей.


От това  / цитираното по-долу/ ми стана много тъжно. Май всички беди са ти се струпали на главата - лошо здраве ,пред развод.Трябва ти съвсем ново начало някъде, но като си без пари и подкрепа не знам как би могло да се реализира.  Дано се справиш някак. Родители, които да ти помогнат ?
Цитат на: noname_again в пн, 04 юни 2012, 10:01
Добре е, че се опитваш да се вземеш в ръце.
Аз имах проблеми в работата доста време, стояла съм до сутринта, нямаше почивни и празнични дни, трябваше да вляза в болница, сутрин ходих да ми сложат системата и после с абоката - на работа. Междувременно започнаха и проблеми вкъщи, мъжа ми реши че иска развод. После почти половин година по болници. След това само за година трима мои близки починаха.  Не пих хапчета, не отидох на лекар. Сега пак съм на същата работа и пак се притеснявам, че ще ме изгонят, защото не се справям, с мъжа ми продължаваме да живеем заедно без да знаем докога, а аз вече съм толкова скапана, че всяка вечер заспивам с облекчението, че и този скапан ден от живота ми е минал и с надеждата, че не са останали още много. Все още осъзнавам, че трябва да направя нещо, може би осъзнавам и какво трябва да направя, но нямам нито сили, нито желание, нито воля да промена каквото и да било.
Та исках да ти кажа - промени каквото сметнеш че трябва, не оставяй нещата на течението, това до нищо добро не води  Hug

# 81 5 юни 2012, 12:59 ч.
  • София, център
  • Мнения: 3 455
svetla, Сарженора трябва да се попие поне 2 седмици, за да даде желания ефект. Аз понякога го комбинирам и с Калинор, което си е калий.

# 82 5 юни 2012, 13:29 ч.
  • Мнения: 6 365
Цитат на: нека да е лято в нд, 03 юни 2012, 20:50
Да си призная аз досега не съм спортувала. Като се прибера от работа хапвам и сядам на компютъра. И това също е доста вреден навик, но ще се опитам да променя модела.

Благодаря ви отново за съветите.

О, спри с компютъра! Ей това най-много помогна.

Стресът е в малките неща: шум, неприятни миризми, неудобна обстановка, непрестанно седене.

"Утрото е по-мъдро от вечерта" го знам от Василиса Прекрасна. Работи.

И най-важното: стресът не се бори с повече "правене", а с "не-правене". Тоест не си поставяй задача за йога, защото и тя ще е източник на стрес. По-скоро се постарай да обявиш полов ден, изпиши си сама лекарство за непукизъм, а този непукизъм ако се прояви в йога или народни танци, е бонус. Може и нищо да не правиш, най-важното е да създадеш празно пространство. То само ще се напълни, по-вероятно.

А иначе стреса и яда си го изкарвам на пудовката.

# 83 5 юни 2012, 15:46 ч.
  • Мнения: 0
А има хора,който живеят в постоянен стрес!Как ли се справят? Аз определено не мога.Нищо не ми помага напоследък.Едно време морето и детските усмивки вършеха тая работа,а сега  нищо...................

# 84 5 юни 2012, 16:50 ч.
  • Мнения: 6 365
О, има и такива. Свикват на стреса и започват да го търсят, да им е гадно и некомфортно. Почват да взимат всичко навътре, да си вдигат кръвното и да пият хапчета. Стават вампири. Свекърва ми явно е била от тях, защото без да е свидетел, ей така, дойде на бракоразводното дело да съска и кълне от пейката, само и само да си вдигне адреналина и да се почувства жива.

Така се живее в стрес: с още стрес, докато тялото издържи.

# 85 5 юни 2012, 18:46 ч.
  • Мнения: 22 036
То стресът е разтегливо понятие. За едни ходенето до магазина е стрес, за други и скачането с парашут над поле от кактуси не е.
Всеки би трябвало да познава личните си граници на комфорт и ако се окаже, че ежедневието му налага да ги надскочи, да потърси правилния начин за намиране на баланс.
Аз не бих си позволила смело да препоръчвам хапчета, защото те също са строго индивидуални. Дори и психиатрите ще ве кажат, че няма универсално хапче за която и да е болест. Всеки пациент реагира различно на медикаментите.
Нормалния ежедневен стрес се бори с физическа активност - не е нужно да е спорт. Може да е разходка, миене на прозорци, танцуване или игра на криеница с децата.
много е важно да се открие центъра на напрежение (аз например имам ужас от закъснения и самата мисъл, че мога да закъснея ме побърква). Решавам проблема, като отивам където и да било по-рано, постепенно започнах да работя върху "е кВо ще стане ако закъснея".
Намерете источника на стрес и го анализирайте - дали наистина притеснението е сериозно - в 90% не е.
Повечето от нас се оплакват от стрес в работата си, но дали наистина тя създава проблемът или той, по-скоро е в главите ни. Цилно се съмнявам, че бъдещето на планетата зависи пряко от някой от пишещите, така че се успокойте и приемете, че фирмата и планетат все някак и без вас ще оцелеят.

# 86 5 юни 2012, 20:54 ч.
  • Мнения: 278
Цитат на: Down Under в вт, 05 юни 2012, 18:46
Повечето от нас се оплакват от стрес в работата си, но дали наистина тя създава проблемът или той, по-скоро е в главите ни. Цилно се съмнявам, че бъдещето на планетата зависи пряко от някой от пишещите, така че се успокойте и приемете, че фирмата и планетат все някак и без вас ще оцелеят.


Имаше едно проу4ване сред служителите на голяма фирма, според което за най-голямата награда е посо4ена похвала, признание на постиженията и след това идват парите. Т.е. за хората не е важно дали фирмата ще пропадне или не, а те да покажат на останалите какво могат и как се псравят ...

Цитат на: Down Under в вт, 05 юни 2012, 18:46
 много е важно да се открие центъра на напрежение (аз например имам ужас от закъснения и самата мисъл, че мога да закъснея ме побърква). Решавам проблема, като отивам където и да било по-рано, постепенно започнах да работя върху "е кВо ще стане ако закъснея".
  


това на един курс ни обясняваха като основни разбирания (изграждат се в детството и са призма на възприятията ни) и като изграждане на нови основни разбирания . леко полеко изграждане на нови стълбове с мисълта какво ли ще стане ако ... и като го направиш няколко пъти и видиш, 4е нищо толкова страшно не става и това става едно от основните ти разбирания и избягваш този проблем ...

Да дам пример: Аз имах страхотен страх от кърлежи. Не бяха ме хапали, но баба ми с такава паника винаги говореше за кърлежи, сякаш от тях веднага се умира ... докато не закупихме вила в борова гора с огромни борове и доста храсталак и шума из двора ... Е за 2г. толкова кърлежи извадих от децата и от мъжа ми ... 4е лека полека спрях да се вцепенявам винаги когато станеше въпрос да се ходи на вилата и даже последно аз намерих на кра4ола си 2 и само ги изтупах и сма4ках с камъ4е ... и даже не се втурнах да търся запалки и да ги паля ... както ме у4еше баба ми  Crazy Та с 2 думи като си мислиш колко е страшно нещо и ти се слу4и няколко пъти без да е толкова страшно в същтност спираш да му се пла8иш толкова.

Последна редакция: вт, 05 юни 2012, 21:12 от Severina_

# 87 6 юни 2012, 01:21 ч.
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 961
Цитат на: migito в пн, 04 юни 2012, 11:07
Светла, има хора (като мен), които не могат да се успокоят докато не видят проблемите решени. И на мен не ми действат никакви физически упражнения, йоги и т.н.

Ох, драго ми е да го прочета това. Така са много хора. И нищо от популярните "решения" на булевардните списания не помага. Да, докато трае физическото натоварване, секса, разсейването с хоби, релаксиращата музика, йога, прокрастинацията от типа на "утрото е по-мъдро от вечерта"  - не се тревожиш, ама после ти се връща тъпкано. Крайните срокове все са си там и не са се изместили с един ден напред, и тревожността ти е още по-голяма. Ако авторката е от този тип хора, горещо и препоръчвам книгата: "The positive power of negative thinking". Аз имам особено отношение към "self helping books", но точно тази според мен си заслужава.

# 88 6 юни 2012, 09:38 ч.
  • Мнения: 278
Цитат на: ЧеКа в ср, 06 юни 2012, 01:21
Цитат на: migito в пн, 04 юни 2012, 11:07
Светла, има хора (като мен), които не могат да се успокоят докато не видят проблемите решени. И на мен не ми действат никакви физически упражнения, йоги и т.н.

Ох, драго ми е да го прочета това. Така са много хора. И нищо от популярните "решения" на булевардните списания не помага. Да, докато трае физическото натоварване, секса, разсейването с хоби, релаксиращата музика, йога, прокрастинацията от типа на "утрото е по-мъдро от вечерта"  - не се тревожиш, ама после ти се връща тъпкано. Крайните срокове все са си там и не са се изместили с един ден напред, и тревожността ти е още по-голяма. Ако авторката е от този тип хора, горещо и препоръчвам книгата: "The positive power of negative thinking". Аз имам особено отношение към "self helping books", но точно тази според мен си заслужава.
пробелма е в перфекционизма на някои хора. сроковете са си там, но и границите на 4овешките възможности също ... те не трябва да се преска4ат. 4овек трябва да знае да разпределя отговорности, да споделя отговорности и да оставя някой да поема такива вместо него, без непрестанно да иска да има пълен контрол и да мисли 4е само той и никой друг не може да направи нещата както трябва. Също трябва да може да иска помощ, когато регистрира 4е не може да се справи без да прекра4и собствените си граници навреме и това да го регистрира на време .
Също трябва да знае, 4е дори и при 80, а не 100% изпълнение то нещата пак ще вървят и клиентите ще се нагодят и ще бъдат доволни.
Също така крайните срокове минават и заминават и се забравят веднъж минали без зна4ение на резултата ...
Та позитивното на негативните мисли е в това, 4е 4овек вси4ко прави за свое добро , но в крайна сметка му трябва реалисти4на дефиниция на границите между добро и лошо -

# 89 6 юни 2012, 10:05 ч.
  • Мнения: 6 365
Хайде сега, нали не ваете Венера от мрамор и не пишете симфония? Даже и да е така, пак трябва отпускане.

Помня, че работещите в P&G супер много се стресираха от изискванията за рипорти, до 12 вечерта висяха с лаптопи.

Трябва да се разграничи между истински постижения и busywork. Мъдрият служител се пази много от busywork.

# 90 6 юни 2012, 12:04 ч.
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 961
Цитат на: Severina_ в ср, 06 юни 2012, 09:38
пробелма е в перфекционизма на някои хора.

Айде сега. Рекохте и отсекохте. На много неща може да се дължи. Включително и на по-голямата тревожност при някои хора, на по-ниското самочувствие. При една и съща задача, при едни и същи разпределения на отговорности едни хора се чувстват по-оптмимистични за резултатите, други - не чак толкава и после оттам следват различни посоки на действия. Гледай по-отпимистично на нещата е лесно да се напише, но на практика трудно да се постигне с такива хора, а ако се постигне може да е за сметка на нещо друго.

А каква е книгата и какво се разбира в нея под "негативно мислене" не мога да разкажа с 2 думи.

# 91 6 юни 2012, 12:14 ч.
  • Мнения: 278
Цитат на: ЧеКа в ср, 06 юни 2012, 12:04
Цитат на: Severina_ в ср, 06 юни 2012, 09:38
пробелма е в перфекционизма на някои хора.

Айде сега. Рекохте и отсекохте. На много неща може да се дължи. Включително и на по-голямата тревожност при някои хора, на по-ниското самочувствие. При една и съща задача, при едни и същи разпределения на отговорности едни хора се чувстват по-оптмимистични за резултатите, други - не чак толкава и после оттам следват различни посоки на действия. Гледай по-отпимистично на нещата е лесно да се напише, но на практика трудно да се постигне с такива хора, а ако се постигне може да е за сметка на нещо друго.

А каква е книгата и какво се разбира в нея под "негативно мислене" не мога да разкажа с 2 думи.

Именно. Не се знае по какъв повод искат да постигнат / покажат това .
И никой не казва, 4е вси4ки сме барбита и трябва да сем еднакво оптимисти4ни. Но вси4ки можем да се у4им ... И вси4ки можем да се у4им да искаме помощ и да раз4итаме на помощ.
Не всеки  го може, което не зна4и 4е няма нужда да се опитва да го прави.
Нали затова дадох примера с основните убеждения и с изграждането лека-полека на нови такива ... Не е нужно да се променяш, а да стъпваш върху стари, но и върху нови основи (стълбове). Така ни беше разяснено на един курс ... по повод на една колежка, която е 3 бърн-оута и престои в клиники и то заради крайни срокове при които искала вси4ко да постигне 100% , като била забелязала оба4е сама, 4е дори като постигне 80% от нещата които иска то вси4ки са много доволни. Казаха и да си го изгради лека по-лека като основно разбиране и да запо4не да стъпва на наего  Hug

# 92 6 юни 2012, 13:01 ч.
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 961
Е, аз исках да кажа, че проблемът може далеч да не е само в това, че не можеш да искаш помощ.  Или, че искаш да си перфектен на 100%, когато и 80 биха били достатъчни. Grinning

Защото дори и с помощ, дори и с осъзнаването за 80% достатъчност, някои хора пак ще са по-тревожни и по-притеснителни за представянето си, за резултатите и т.н.

# 93 6 юни 2012, 14:44 ч.
  • Мнения: 21 598
Цитат на: Labrador в сб, 02 юни 2012, 07:48
С физическо натоварване.

Абсолютно.
 Ако не си много по спорта можеш да си направиш дълга разходка на прибиране от работа, да отидеш пеша до пазара , изобщо ходенето е чудесно средство за снемане на напрежението. И през почивните дни  разходки извън града, ако е възможно, сезонът поне е идеален за целта.

Последна редакция: ср, 06 юни 2012, 15:27 от Iris04

# 94 6 юни 2012, 15:00 ч.
  • Мнения: 4 300
Цитат на: Mamacita Bandida в вт, 05 юни 2012, 13:29
И най-важното: стресът не се бори с повече "правене", а с "не-правене".
Мда.
Съветите за спорт са ок по принцип и за всеки, но дори и спортът може да се превърне в инструмент за издеваделство над тялото за да си прочистиш главата, още едно поприще, в което да се опитваш да се надскочиш.

# 95 6 юни 2012, 15:29 ч.
  • Мнения: 21 598
  То физическото натоварване не е винаги свързано със спорт, човек може и да вземе да прекопае нещо, ако има какво  Grinning

Последна редакция: ср, 06 юни 2012, 16:21 от Iris04

# 96 6 юни 2012, 15:51 ч.
  • всеки тежи на мястото си, та и аз ...
  • Мнения: 726
Всъщност работата не е в спорта, а в изпотяването. При стрес адреналинът предизвиква изпотяване, така чрез потта се отделя напрежението. Затова човек може да предизвика обратната реакция - да се натовари физически, за да отдели излишния адреналин. Това ни го обясняваха на обучение за справяне със стреса.

# 97 6 юни 2012, 16:29 ч.
  • Мнения: 6 365
В това обяснение няма и капка здрав разум.

Аз много обичам адреналин, кара всички системи да работят и да се чувстваш жив. Само че тялото не може все да кара на 6. След време се изтощава. Със сигурност изпотяването не е край на адреналиновото напрежение: включили са се много системи, които продължават ефекта много време след вливането на доза адреналин.

Целта на адреналина е да си под напрежение, за да разрешиш по-лесно ситуацията. Изострят се сетивата, мисленето, мускулите са готови за действие. Няма такова нещо като "излишен адреналин".

Да не говорим, че понякога стресът е от недостиг на адреналин- тялото не може "да отлепи", защото е изчерпало ресурса си, чувстваме се в паника, защото не може да минем на боен режим.

Човек трябва да знае кога да минава на "боен режим" и да го прави пестеливо. Както и кое го кара да мине на този режим- за всеки е различно.

Например след раждането усетих огромно мобилизиране на ресурси. Усетих също, че няма да трае дълго, ще е до дни, затова се приготвих за нормален спад на енергията и хъса. Ако не бях готова- ето ти чудене и депресия.

Понякога физическото натоварване може да даде сигнал за производство на адреналин, но тялото да не е готово и да се постигне обратен ефект.

# 98 6 юни 2012, 22:25 ч.
  • Мнения: 4 569
Чудя се дали стреса не се бори с любимо хоби.

# 99 6 юни 2012, 23:26 ч.
  • Мнения: 278
Цитат на: Естел в ср, 06 юни 2012, 22:25
Чудя се дали стреса не се бори с любимо хоби.
ако може да се финансира без стрес ...
аз имам страшно желание да се заноимавам с хобито си, но с 2 деца и работа нямам време . Пробвах помежду другото и така нищо не стана , само изхвърлях и ми беше мъ4но .


ЧеКа  не виждам какво в същтност казваш? 4е не вси4ки проблеми са бърн-аут. Вярно е. Но аз бях дала само един пример . Не мога да дам пример за всеки проблем. А смятам принципа на действие , който нау4их за добър.
Друго е тези 4увствителни и т.н. хора, които не могат колкото другите. Ами кои са тези другите, в каква област се сравняват и защо изобщо го правят? Нали цлета е да си занеш възможностите и ако си много 4увствителен и стеснителен и не ставаш да държиш доклади пред публика  - или не отиваш на позиция при която държат доклади, или ако все пак трябва да го правиш си знаеш, 4е не можеш добре и правиш колкото можеш. То е ясно, 4е аз Пикасо няма да стана, но сега ако няма на къде и трябва да рисувам , за да си изкарвам прехраната то да рисувам ли или да си посипвам главата с пепел? Какво ще ме посъветваш?

И в същтност идеята на книга може да се изрази мног онакратко ... обясненията са по-дълги .

# 100 7 юни 2012, 00:00 ч.
  • Мнения: 9 797
Струва ми се, че темата нещо е залитнала, но първо ще си кажа, после ще чета последните страници.

Влизам ти в положението, хем бременна бях и така се бях преработила, че все ми се виеше свят. Като си поостанах вкъщи се пооправих.
Ако знаеш хубав курс по йога, възползвай се. Мен много ме релаксираше, когато ходех.

# 101 7 юни 2012, 11:08 ч.
  • Мнения: 135
Цитат на: нека да е лято в сб, 02 юни 2012, 02:09
Напоследък се чувствам много стресирана и под напрежение. Работата ми е много натоварена, непрекъснато гоня крайни срокове и все ми се струва че не се справям достатъчно добре. Като резултат не мога да спя и съм напрегната.

Как да преодолея това?

нека да е лято.. в такива напрегнати моменти.. просто си хващам въдицата и релаксирам край някой гьол!!!  Mr. Green

# 102 7 юни 2012, 11:14 ч.
  • Мнения: 9 050
Вчера на поляната пред блока на сина ми и приятелите му им трябваше още един човек за футбол. Познайте кой беше  Mr. Green Оказа се чудесен начин за разсейване и физическа умора без каквото и да е издевателство над милия ми организъм. Препоръчвам, много е весело. (Аз футбол изобщо не мога да играя.)

# 103 7 юни 2012, 11:15 ч.
  • Мнения: 6 214
Цитат на: sote-full в чт, 07 юни 2012, 11:08
Цитат на: нека да е лято в сб, 02 юни 2012, 02:09
Напоследък се чувствам много стресирана и под напрежение. Работата ми е много натоварена, непрекъснато гоня крайни срокове и все ми се струва че не се справям достатъчно добре. Като резултат не мога да спя и съм напрегната.

Как да преодолея това?

нека да е лято.. в такива напрегнати моменти.. просто си хващам въдицата и релаксирам край някой гьол!!!  Mr. Green
Летните температури рязко намаляват стреса при мен. ТЪРСЯ СПЕШНО НЯКОЙ ДА МИ ПОДАРИ КЪЩА В КИПЪР  Laughing Laughing Laughing Laughing

# 104 7 юни 2012, 12:26 ч.
  • Мнения: 22 036
 Grinning и аз така мислих, докато не дойдох в Австралия. И къщата ми е на 10 минути ходене от плажа, а това лято дали и 4 пъти стигнах до него не знам. А само като се сетя как се чудих на варненската рода как не ходят всеки ден на плаж, като им е под носа  Grinning.
Между другото наличието на умерен стрес в работата води до по-добри резултати.
А някой беше споменал, че спорта може да предозира адреналина - това не е точно така, при силен стрес тялото усеща "заплаха" и произвежда адреналин, физическото натоварване го ползва. Ако не се изразходва тялото трябва само да се бори с него и който е имал паник атака, което си е свръхпроизводство на адреналин, знае колко изтощен е след това.
Умерено физическо натоварване на никой не е навредило, както и всичко умерено, въпросът е как да намерим баланса за нас самите. Пак казвам, че всеки човек е различен и има различна степен на поносимост към различните "дразнения". 

# 105 7 юни 2012, 14:09 ч.
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 961
Цитат на: Severina_ в ср, 06 юни 2012, 23:26
И в същтност идеята на книга може да се изрази мног онакратко ... обясненията са по-дълги .


Ами аз я казах. Мога да се опитам да бъда по-ясна. Да, не всяка тревожност и напрегнатост е от бърн аут. Тревожността на някои хора си е по природа. И за да може да бъде насочена в градивна, а не деструктивна посока, тя не трябва да се разглежда/усеща като проблем, от който трябва да се отървеш или да избягаш, защото точно това може да създаде по-голяма неудовлетвореност, тревожност и проблеми. За да бъде насочена в правилната посока, на първо място човек трябва да умее да я толерира.

Последна редакция: чт, 07 юни 2012, 17:35 от ЧеКа

# 106 7 юни 2012, 14:37 ч.
  • Мнения: 6 214
Цитат на: ЧеКа в чт, 07 юни 2012, 14:09
Цитат на: Severina_ в ср, 06 юни 2012, 23:26
И в същтност идеята на книга може да се изрази мног онакратко ... обясненията са по-дълги .


Ами аз я казах. Мога да се опитам да бъда по-ясна. Да, не всяка тревожност и напрегнатост е от бърн аут. Тревожността на някои хора си е по природа. И за да може да бъде насочена в градивна, а не деструктивна посока, тя не трябва да се разглежда/усеща като проблем, от който трябва да се отървеш или да избягаш, защото точно това може да създаде по-голяма неудовлетвореност, тревожност и проблеми. За да бъде насочена в правилната посока, на първо място човек трябва да се научи да я толерира.
Много ми стана интересно, защото майка ми е от хората, които по рождение се тревожат за всичко и постоянно. Даже мислех, че тя има ОКР.

# 107 7 юни 2012, 15:05 ч.
  • Мнения: 54 667
Да , така е .
Аз също съм от трвожните , по природа хора ...
Тия земетресения сега много ме стресират ! Sad

# 108 7 юни 2012, 18:19 ч.
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 961
Цитат на: Mamacita Bandida в ср, 06 юни 2012, 16:29
Аз много обичам адреналин, кара всички системи да работят и да се чувстваш жив.

Целта на адреналина е да си под напрежение, за да разрешиш по-лесно ситуацията. Изострят се сетивата, мисленето, мускулите са готови за действие.


Значи ти си от хората, които умеят да толерират напрежението и да го насочват в градивна посока. Има обаче такива, които ги е "страх" от него, и вместо в посока разрешаване на проблема, предприемат деструктивни стратегии за избягване на проблеми и ситуации, които водят до тревожност. Само дето тези стратегии не носят удовлетвореност, нито намаляват тревожността в дългосрочен план. Една такава стратегия е прокрастинацията, примерно.

# 109 7 юни 2012, 21:24 ч.
  • Мнения: 278
Цитат на: ЧеКа в чт, 07 юни 2012, 14:09
Цитат на: Severina_ в ср, 06 юни 2012, 23:26
И в същтност идеята на книга може да се изрази мног онакратко ... обясненията са по-дълги .


Ами аз я казах. Мога да се опитам да бъда по-ясна. Да, не всяка тревожност и напрегнатост е от бърн аут. Тревожността на някои хора си е по природа. И за да може да бъде насочена в градивна, а не деструктивна посока, тя не трябва да се разглежда/усеща като проблем, от който трябва да се отървеш или да избягаш, защото точно това може да създаде по-голяма неудовлетвореност, тревожност и проблеми. За да бъде насочена в правилната посока, на първо място човек трябва да умее да я толерира.
Не вси4ко е вродено, голяма доза има изградения на4ин а мислене и възприятие , като се запо4не от детството.
Аз не казах, 4е тревожните хора трябва да спрат да бъдат тревожни.  Про4ети ако искаш пак. Не виждам на какво от моето мнение противоре4иш и кое то4но коментираш.

# 110 7 юни 2012, 22:55 ч.
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 961
Приеми, че допълвам, а не противореча!

# 111 8 юни 2012, 15:43 ч.
  • Мнения: 278
Добре. Аз се опитах да дам идеи и да помогна. Аз също съм си темерут, но явно имам инстинкт да избягвам стреса, като се отказвам при пренатоварване и оставям да сатва каквото си иска. ... до сега нещата са се оправяли не по моя воля, а просто са си се разрешавали с времето . Но това не съм го нау4ила на курс, ами мисля съм си го оттренирала сама . НЕ знам то4но как.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата