Защо се пораждат конфликти за режима на виждане на детето?

  Подкрепям изцяло и абсолютно целият пост, най-вече цитираното. И хайде няма нужда да се правим на чак толкова либерални, свободомислещи и "изключение от всички дребнави и злобни жени" с изказвания "Аз не ограничавам" и т.н. Ако става на въпрос и аз позволявам когато иска, ако ще всеки ден да е. Не в това е въпроса обаче. Най-важното е детето да се чувства добре. А това не значи автоматично неограничен контакт и с двамата родители. Ако детето не се чувства добре, контактувайки с даденият родител, било физически, било емоционално и т.н. хич не ме интересува, че видиш ли, щото му бил баща, трябвало. Не, не трябва. Трябва детето ми да се чувства добре и да расте нормален човек, ей това трябва. И всеки, който пречи на това, е ненужен и излишен, да. Без значение баща му, баба му, чичо му, леля му... Понякога дори майка му.

Не, те винаги се държат така с детето, още от началото.
Според тях детето е хубаво да се хили нон-стоп, да се гъделичка,
да се щипе и да се писука възхитено около него.

Да, определено бъркат подхода. Какво да направя, големи хора са,
трудно ще ги науча, че детето може да се оцени и ако си контролираш
емоциите, гласа и маниакалното поведение. Някой като е свикнал да
кара на 6, трудно е да му свалиш оборотите. Подлежат на обучение само
в много малки граници. От години прокарвам политика и ефектът е
поне малко от малко да си успокоят ентусиазма.

Между другото на делото се бореха режимът да е такъв, че
да може детето, по-малко от тригодишно, да пътува веднъж месечно
повече от 4 часа с кола, за да го водят при бабите. От една страна на практика
с моята позиция "ограничих контактите", "а те все пак са му баба и дядо".
От друга страна отървах детето от хора, които не мислят, преди да го
нахранят с цаца от квартално заведение и детето после да повръща
и да ми го върнат със спаднали бузи и броящи се ребра. Това по
време на лятното посещение.

Както казах, нека съм лошата, ако в крайна сметка ще е
добре за детето.

До някъде те разбирам. Колкото и да съм "либерте" и аз не бих позволила 8 часа път. И въпреки, че давам детето сме се споразумели - без излишни емоции. 

Sesana, да ти кажа безразборно взимане на дребната от баща й не бих позволила щото съм човек на реда.
Най-мразя неочаквани гости или разбъркване на планираната седмица! 
Затова имам късмета да съм успяла да се споразумея с БНД на оптимален режим на виждане, който е добре за всички ни. Не казвам, че сме го постигнали веднага, но с годините видяхме, че така е удобно за дребната най вече и го спазваме.
Проблемът вече е, че дребната не е толкова дребна и не иска да стои при другата баба/дядо повече от 4-5 дни лятото, но и аз не насилвам.
Колкото до взимане с преспиване при БНД - просто от самото начало имаме уговорка да не се случва. Не ми се коментира, но след като всички са доволни, проблем няма.
Така, че винаги опира до хората и желанието им за разбирателство. Иначе колкото и да си пишем тук, нищо няма да се промени - колкото хора, толкова и случаи.

 Хората са различни, разбиранията им също. На мен не ми пречи, че БНД има нова жена и те прекарват повече време с нея, отколкото с баща си. Децата я харесват, тя за сега се държи добре с тях, грижи се за тях, играят заедно. Баща им е щастлив и за мен всичко е наред. За повечето жено ибаче в тази ситуация настава драма, детето се дава с условия да не се срещат с нея, тя да не ги доближава и т.н И от там идват много проблеми, изключително много. Не сме се разбирали, разделили сме се, от тук нататък всеки има право да е щастлив, стига да не вреди на децата си.  

     Никога не сме имали проблеми в това отношение, но моето спокойствие за детето (вече е голям и е абсурд тези въпроси да се поставят при тинейджър) беше гарантирано от присъствието на бившата ми свекърва. Тя е прекрасен човек, приятел и гледа детето в от една до три години, защото тръгнах на работа. Макар много да се спорили с Мамасита на тази тема, в конкретната ситуация напълно я подкрепям. Никакви неосъществени родителски щения не оправдават нарушаването на режим, съобразен с възрастта на едно дете. Инцидентно се налага, но когато е правило ...  
      Мамасита, не помня точната възраст на детето ти, вероятно около 4-5 години, но идва времето само да иска от баща си спазване на режима, на който е свикнало.  
      По темата, най-много конфликти се пораждат от желанието да накажеш другия, да продължиш да определяш правилата на живота му. Това, от професионални наблюдения.

  Аз давах детето много повече от графика,винаги когато поиска. Детето ни е момиче и той много настояваше като е  вземе да спи при него В един от извънредните случаи какво стана. Отказах да я дам с приспиване и стана война и то пред детето. Подадох жалба в полицията и така стреснаха го. Той пък подаде жалба,че ограничавам личните му контакти с детето. Искам да кажа ,че това се с прави с нормални хора, а не с  психопати.Така, че за да има режим на личен контакт има защо. Всичките му писания в жалбата са опашата лъжа. Сега следва - доказване. Вземе ли детето подпис. И знаете  ли, сега  заради тази лъжа, вече ще взема детето с подпис и то наистена само график.

Синът ми е на 4 без два месеца. Донякъде има режим, но
това зависи и от външни фактори- огладнява, но очаква някой
възрастен да му сложи. Иначе може и да не се сети и да ходи
изнервен и гладен. Той е момченце и е още по-лесно да се заиграе
и да не го е грижа за режими. Но и това го преодоляхме.

Да, наистина- налага се да задавам тон, но то е защото не мога
с чисто сърце да кажа, че всички стилове на живот са еднакво
полезни. Затова доста съм се карала и съм оказвала натиск и като
че ли има известен ефект. Години наред да учиш възрастни хора, че
човек има нужда от спокойствие и комфорт...не съм очаквала, че ще
го правя, но се наложи. Отстрани наистина изглеждах като отмъстителна
бивша жена, която на всичко намира кусури.

Докато не видяха, че тригодишните повръщали от цаца, а от жега
и прекалени игри буквално се поболяват. Опитът учи най-добре.
Даже и аз не очаквах, че наистина си имам работа с хора, които
не знаят какво да правят с тригодишно дете, не внимават и са непохватни.
Щото като кажеш на свекърва си- моля те, не се опитва да
разсмиваш силно дете на годинка, което сега се учи да се храни и има
най-голяма опасност от задявяне, излизам лоша.

Като им го дадох без моя надзор, почнаха да се усещат. Най-обичам
правотата ми да се доказва без моя намеса.

     Това имах предвид, не някакъв казармен режим от типа "детето се храни в 12.00 и в 12.10 вече си закъснял = лош родител". Обикновено се знае през какъв приблизителен интервал от време се храни, почива, активно е едно малко дете. Дори да ти липсва и да искаш да наваксаш игрите, лишиш ли го от храна или сън се налага да се справяш с кисело дете. Ще се научат, няма начин. 

  Такаа....ами  нашия  бнд  не  се  е  скъсал  да  го   търси   ,  но  съм   се  замисляла  за   ограничаване на   режима   защото  не   е   способен  и   10  мин   да  огледа  малкия   първо  - или  ще   се  пребие  някъде ,  ще  го  изгуби  ,  ще  го  държи   гладен  без  да  се  сети  -  до  ден   днешен   не  му  е   дал  1  пакетче  солети  ,  а  съм  му   казвала  ,  че  като  идва  при  детето  е  хубаво   да  му  донесе  поне  вафла  ,  играчка  ами  не..
     Не  може  да  му  говори  ,  просто  го  гледа   тъпоумно  и  отегчено   ,  а   малкия  вече  разбира  и  ще  го  наранява  това  отношение  от  баща  му  .  На   редките  срещи  ,  на  които  е  идвал  сигурна  съм  по  съвет   все   пак  да   се  вясва  от  адвокат   и  за  да  се  хвали  какъв  е добър  баща   ,  а  аз  каква  съм  зла  ,  да  ме   види  ,  за  да  ме  обижда  и  т,н.  ,   нито   веднъж  не  го   е  прегърнал  ,   целунал  НИЩО  .  Е   ,  айде  кажете  как   ще  се   чувства  детето  ми  като  започне  да  разбира  !
      Тъпака  идва  с  ръцете   в  джобовете  ,  себе  си  не  забравя  обаче  -  сладоледче  ,  биричка  си  взема  ,  а   аз  му  бутам  тайно   пари  в  ръцете  да  повози  детето  на  люлка  ,  все  едно  ,  че  е  от  баща  му  и  т.н. 

Примерно,защото ме остави с бебе на 12 дни, а през целия девети месец от бременността ми афишираше връзката си с най добрата ми приятелка, докато аз се гърчех вкъщи с контракции и се молех да се прибере(грешката си е моя,че не му набих шута)...после,докато бях в родилния-окраде всичко вкъщи..след това ми искаше пари,за да ми разпише декларацията за чужбина(разбира се-не я разписа)..а сега от 6 мес дори не е питал за детето..мисля,че е ясно и че не иска да плаща издръжка...а за тези 12 мес не и е купил и един памперс. и питам аз:с какво точно този човек ще допринесе за щастието на моето дете, при все,че го изостави тогава,когато имаше най-голяма нужда, за да задоволява личните си желания и сигурно и през ум не му минава,че детето също е човек......няма да продължавам,че се ядосвам..надявам се,че схванахте мисълта ми..

Схванах я, но в случая вие нямате конфликт. Той не иска да взима детето, а ти нямаш намерение да даваш детето.
ПП: Търси си издръжката по съдебен път. Тоя човек поне това може да направи.

Аз се сещам за още една хипотеза. "Аз няма да вземам да гледам детето, за да не може тя да ходи да се развява". Сещате се за какво развяване става въпрос. Тоест да не може майката евентуално да се сближи с друг мъж.

Странно ми се вижда. Дали реално има мъже, които не биха си взели децата да ги гледат, за да може майката да си седи и да не излиза  То сигурно има, просто на мен ми е странно.
Докато си проучвах и четох стигнах до извода, че се случват много неща. И за мен са странни, за други оправдани. Реално много малко хора /бащи и майки/ успяват да загърбят миналото, да поставят детето си над всичко, да не прехвърлят собствена емоция и да продължат. А това е гадно и за децата и за тях. Излиза, че една раздяла би мога да бъде фактор в целия ти живот, ако не си способен да я отработиш правилно.
А всичките ми чуденки, питанки и проучвания идват от следното: Станах пряк свидетел в опит за отчуждаване от родител. /това се случваше в рамките на година "успешно", а сега чрез съда се възстановяват отношения/. През цялото това време не се намери нито една институция, която да защити интересна на детето и да проучи проблема на възрастните.
Т.е въпреки, че имаме закон, той няма как да бъде следен. Нито един експерт не работи с родителите. Стигнах, до генерален извод, че при конфликт експерти и помощ идват, чак след като детето вече покаже симптоматика. Това не е редно. Не може да чакаш първо една крехка душица да бъде смачкана, че после да я оправяш. Проблема не е в самото дете, а в родителите му и точно с тях трябва да работят експертите. И след  като реално конфликта и след съда пак е факт, то не е разрешен.
Проучвах и чужди законодателства и видях, че на места родителите първо минават курсове и чак след това могат да влязат в съда.
За това ми беше и питането за конфликтите и какво би могло да ги породи. Реално излиза, че  рядко се поражда конфликт на база - детето. Почти винаги има лична емоция насочена към другия родител.

Има го. Реален човек, мой познат. Но много въртоглав и незнаещ какво иска.