- Публикувана: 12 фев. 2013, 06:22 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2013, 15:51 ч.
Отровните родители
Има голяма разлика между нещата,които са се случили и тези които не можеш да преодолееш,поради лично безсилие 
Безсилието не е порок и не зависи винаги само от волята или желанието на човек. И никой не бива да се срамува от безсилието си в определена ситуация, а да се опитва да го преодолее или потърси помощ. Не знам защо е толкова модерно надсмиването и ритането по падналия, но това обяснява защо толкова хора се преструват, че нямат проблеми.
Обичам родителите си безкрайно! Като цяло никога не е имало проблеми в семейството, изживях вълшебно детство и безгрижно юношество. Естествено, че понякога се замислям, че ако бяха само еди какво си направили, повече еди що си или пък това вместо онова, но в никакъв случай не ги обвинявам, защото прекрасно знам, че няма идеални родители. Искрено се надявам някой ден и дъщеря ми да не изпитва чувство на гняв и да ме обвинява за евентуалните ми бъдещи грешки.
Майка ми и досега си е отровна.
Не я обвинявам за нещо в миналото, живея си моя живот в настоящето, обаче само с едно изречение или въпрос може да ми сговни половината ден.
Знам че трябва да дишам дълбоко и да не ми пука, обаче понякога не се получава.
Вече отдавна не чета такива книги и определено ми е по-добре.
Не я обвинявам за нещо в миналото, живея си моя живот в настоящето, обаче само с едно изречение или въпрос може да ми сговни половината ден.
Знам че трябва да дишам дълбоко и да не ми пука, обаче понякога не се получава.
Вече отдавна не чета такива книги и определено ми е по-добре.
За отровин родители не знам, ама такива книги са отровни! насаждат чувство за вина у читателя, ако е родител, и омраза или съжаление към родителя, ако е влязъл в ролята на дете. Няма нормален човек на този свят, който в някакви моменти или периоди от живота си да не е обвинявал родителите си за разни неща, най вече свързани с личностните си неблагополучия. Само един пример - колкото хора ще кажат "защо не ме натиснаха навремето да свиря на пиано", още толкова ще кажат "защо ме натискаха да свиря на пиано". По-скоро един възрастен човек трябва да се вгледа в себе си, след като му прикипи и избълва на ума си една камара недоволство и обвинения към родителите си.
А ако е в ролята на родител, жална му майка - такива книги само влошават положението. Все по-често през годините стигам до извода, че подобна популярно-булевардна "психология" само обърква хората.
А ако е в ролята на родител, жална му майка - такива книги само влошават положението. Все по-често през годините стигам до извода, че подобна популярно-булевардна "психология" само обърква хората.
Защо да се срамуванякой от безсилието си? Кой твърди, че трябва? Кой рита тук паднали и т.н.? Приказваме си.
По същия начин парадирането със слабостите, теслеменето на вина на други /вкл. на родители/ и търсенето на съчувствие си е една огромна слабост, сама по себе си. Това си е чиста проба незрялост.
Аз не бих се срамувала, просто то би ми пречило, а това, което ми пречи, следва да го отстраня или поне да туширам въздействието му.
Просто е нормално един зрял човек отдавна да е съзнал проблемите си, произхода им и да е потърсил начин да ги разреши. Не можеш, ако си достатъчно зрял, на 30- 40, например, да се вторачваш във властната си майка или баща си- алкохолика. Те отдавна следва да са ти зад гърба. Дали ще поддържаш или не контакти с тях си е лично твое решение, но не може на тези години те да продължават да имат негативно влияние в живота ти и да дириш най- лесното оправдание с тях. Детинско е.
Аз, напр., затова, казвам, че ако не мога да се справя до тези си години, бих потърсила помощ. Определено.
Смятам, че книгата е за тинейджъри или много млади хора, които сега преминават през разрешаването на този конфликт. И не е нещо задълбочено.
По същия начин парадирането със слабостите, теслеменето на вина на други /вкл. на родители/ и търсенето на съчувствие си е една огромна слабост, сама по себе си. Това си е чиста проба незрялост.
Аз не бих се срамувала, просто то би ми пречило, а това, което ми пречи, следва да го отстраня или поне да туширам въздействието му.
Просто е нормално един зрял човек отдавна да е съзнал проблемите си, произхода им и да е потърсил начин да ги разреши. Не можеш, ако си достатъчно зрял, на 30- 40, например, да се вторачваш във властната си майка или баща си- алкохолика. Те отдавна следва да са ти зад гърба. Дали ще поддържаш или не контакти с тях си е лично твое решение, но не може на тези години те да продължават да имат негативно влияние в живота ти и да дириш най- лесното оправдание с тях. Детинско е.
Аз, напр., затова, казвам, че ако не мога да се справя до тези си години, бих потърсила помощ. Определено.
Смятам, че книгата е за тинейджъри или много млади хора, които сега преминават през разрешаването на този конфликт. И не е нещо задълбочено.
Касита,моите почитания.....но въпроса ти няма нишка с изказването ми......Има голяма разлика между нещата,които са се случили и тези които не можеш да преодолееш,поради лично безсилие
Въпросът не опира нито до безсилие, нито само до травми в детството. Отровните родители едва ли спират да бъдат такива с настъпването на пълнолетие на детето им. Те са като всички отровни хора, независимо от пол, възраст и всякакви други характеристики, но за жалост са нечии родители. Ако с отровен приятел можеш с лека ръка да прекратиш отношенията, то с родителите е доста по-трудно.
Инак подобни позиции са удобно и като оправдание, че делата ни тук и сега спрямо нашите деца, няма да окажат влияние върху тях за в бъдеще.
Приятен ден на всички!
Отровата си е отрова, но пък големият човек, ако наистина е пораснал, следва сам да решава дали да се трови и занапред, да я поема в малки дози за лекарство или да я отсвири тотално. 
Ако човек, пък било то и мой родител, ми пречи много, всячески ме дразни- да бих преустановила контактите си с него. Няма да съм първата, нито последната.
Всеки сам си решава дали и как да преустанови отношения, които му тежат и му създават големи пречки.
Смятам, че човек следва да контролира външните влияния, когато е вече възрастен. Не, че влияния няма. Но те трябва да могат да се вкарват в някаква посока, а не да им се оставяме изцяло във властта.
Сърдитият човек пък също си е сърдит, в повечето случаи и в повечето си контакти.
Ако човек, пък било то и мой родител, ми пречи много, всячески ме дразни- да бих преустановила контактите си с него. Няма да съм първата, нито последната.
Всеки сам си решава дали и как да преустанови отношения, които му тежат и му създават големи пречки.
Смятам, че човек следва да контролира външните влияния, когато е вече възрастен. Не, че влияния няма. Но те трябва да могат да се вкарват в някаква посока, а не да им се оставяме изцяло във властта.
Сърдитият човек пък също си е сърдит, в повечето случаи и в повечето си контакти.
Има два вида хора. Едните виждат естествения поток на нещата
и се съобразяват с него. Другите са богати, образовани, уважавани или
се смятат за добри и праведни и действат от тези гледни точки. Доста
често тяхната гледна точка е в разрез с естествения поток на нещата.
От този сблъсък произтичат много драми и простотии.
Всяко дете се ражда с някакви сили, заложби и натурална "ритмична система",
която ако се развива, ще доведе до приятно и леко случване на нещата. Да,
ама по-често родителите ни са едни добри, уважавани и какви ли не- всичко, но
не и виждащи естествения поток на нещата. Така че има ситуации, в които на детето
нещо му се струва привлекателно, логично, приятно и полезно, но родителят дори не
го забелязва.
Не бих нарекла такива родители токсични, макар че тази специфична слепота
може да е много вредна за детето, направо да го разболее. Ако години наред детето
е натискано да работи срещу типа си, да има постижения, които са изкуствени, не
отговарят на естествения ритъм- може да се разболее и физически, и психически.
Но и без това повечето хора "не виждат" и градят бентове там, където
би трябвало да оставят нещата да текат и оставят на течението неща, които
би трябвало да се контролират. Та гледам да не се връзвам много. Но родителите
са особено опасни, защото години наред ги взимаш насериозно и могат да
ти загубят времето със занимания, които не са за теб. Ето ти токсични родители.
и се съобразяват с него. Другите са богати, образовани, уважавани или
се смятат за добри и праведни и действат от тези гледни точки. Доста
често тяхната гледна точка е в разрез с естествения поток на нещата.
От този сблъсък произтичат много драми и простотии.
Всяко дете се ражда с някакви сили, заложби и натурална "ритмична система",
която ако се развива, ще доведе до приятно и леко случване на нещата. Да,
ама по-често родителите ни са едни добри, уважавани и какви ли не- всичко, но
не и виждащи естествения поток на нещата. Така че има ситуации, в които на детето
нещо му се струва привлекателно, логично, приятно и полезно, но родителят дори не
го забелязва.
Не бих нарекла такива родители токсични, макар че тази специфична слепота
може да е много вредна за детето, направо да го разболее. Ако години наред детето
е натискано да работи срещу типа си, да има постижения, които са изкуствени, не
отговарят на естествения ритъм- може да се разболее и физически, и психически.
Но и без това повечето хора "не виждат" и градят бентове там, където
би трябвало да оставят нещата да текат и оставят на течението неща, които
би трябвало да се контролират. Та гледам да не се връзвам много. Но родителите
са особено опасни, защото години наред ги взимаш насериозно и могат да
ти загубят времето със занимания, които не са за теб. Ето ти токсични родители.
... Инак подобни позиции са удобно и като оправдание, че делата ни тук и сега спрямо нашите деца, няма да окажат влияние върху тях за в бъдеще....
Съгласна съм
Любимата ми тенденция е стремежът да се отхвърля отговорност. Отровните родители са повече, отколкото един средностатистически като наблюдателност индивид може да предположи. Дори хора, които твърдят, че са расли щастливо и безметежно, понякога се оказват жертви на родителите си, без изобщо да си дават сметка за това. Изпитвам леко съжаление и силно снизхождение към тези, които не разбират колко сериозни са щетите от безхаберното родителство и как ни най-малко не могат да бъдат преодолени ей-така, с духването на трийсет свещи, да речем. Хармоничен човек се отглежда с много мисъл и внимание, като всяка грешна родителска стъпка е безвъзвратна. Може да не те вкара в казана с катран, много ясно, но време не се връща и спомени не се изтриват. Поне засега 
Джуди, и парадирането със слабостите не е хубаво, естествено. Но в крайна сметка един порок може да породи друг. Кой е по-виновен/невинен - студеният родител, който не е показвал никакви слабости и емоции или детето му, което след време се превръща в хленчещ и безпомощен индивид /примерно/? Става въпрос, че всичко си има последствия.
Когато си дете, ти определено си безсилен/слаб и податлив към всякакви влияния и внушения. А кръвните /и любовни/ връзки са едни от най-разпространените начини за манипулация на хората. Никой не иска да признае, че собствената му плът и кръв му вреди, пречи, възползва се и т.н. И не на последно място - не всички родители правят това несъзнателно. При някои е абсолютно преднамерена тактика. Други пък моделират уж успешни личности, които са по-скоро чудовища в нравствен план. В такива случаи потърпевшият даже не разбира, че е потърпевш, но може би страдат неговите деца?
Andariel, съгласна съм, но само фин човек се замисля като теб и то за такива примери, които са в по-слабия спектър на влияние според мен. Предполагам, че повечето хора правят разлика между неосъществения си копнеж по свирене на инструмент и фактът, че единият им родител ги е настройвал срещу другия /да речем/. Пък и в крайна сметка наистина не чете този, който се страхува, че ще се припознае някъде. Аз мисля, че малко самокритика на никого не вреди.
Когато си дете, ти определено си безсилен/слаб и податлив към всякакви влияния и внушения. А кръвните /и любовни/ връзки са едни от най-разпространените начини за манипулация на хората. Никой не иска да признае, че собствената му плът и кръв му вреди, пречи, възползва се и т.н. И не на последно място - не всички родители правят това несъзнателно. При някои е абсолютно преднамерена тактика. Други пък моделират уж успешни личности, които са по-скоро чудовища в нравствен план. В такива случаи потърпевшият даже не разбира, че е потърпевш, но може би страдат неговите деца?
Andariel, съгласна съм, но само фин човек се замисля като теб и то за такива примери, които са в по-слабия спектър на влияние според мен. Предполагам, че повечето хора правят разлика между неосъществения си копнеж по свирене на инструмент и фактът, че единият им родител ги е настройвал срещу другия /да речем/. Пък и в крайна сметка наистина не чете този, който се страхува, че ще се припознае някъде. Аз мисля, че малко самокритика на никого не вреди.
О, да. Моята майка е от отровните и го казвам без всякакви скрупули.
Тя е властна, но никога не ме подкрепи в нищо. За нея дори ученето след средното беше глупост, а аз поради липса на пари си преписах цял куп учебници на ръка за да се подготвя за изпитите, а нейния отговор беше аз като не съм учила не съм умряла....
Зарязала брат ми(от друг мъж) и когато си го прибра заряза мен. Въобще. ..нямам думи.
И когато миналия месец реших да и споделя разни случки, които са ме тормозели цял живот тя много спокойно ми каза,че се отказва от мен и си тръгна.
Е има още много за писане,но в общи линии това е достатъчно.
Разочарована, тъжна и неразбрана пак от нея.
Е не съм звъняла вече 2седмици...може и да размисли ако пък не здраве да е.
Тя е властна, но никога не ме подкрепи в нищо. За нея дори ученето след средното беше глупост, а аз поради липса на пари си преписах цял куп учебници на ръка за да се подготвя за изпитите, а нейния отговор беше аз като не съм учила не съм умряла....
Зарязала брат ми(от друг мъж) и когато си го прибра заряза мен. Въобще. ..нямам думи.
И когато миналия месец реших да и споделя разни случки, които са ме тормозели цял живот тя много спокойно ми каза,че се отказва от мен и си тръгна.
Е има още много за писане,но в общи линии това е достатъчно.
Разочарована, тъжна и неразбрана пак от нея.
Е не съм звъняла вече 2седмици...може и да размисли ако пък не здраве да е.
Дори хора, които твърдят, че са расли щастливо и безметежно, понякога се оказват жертви на родителите си, без изобщо да си дават сметка за това. Изпитвам леко съжаление и силно снизхождение към тези, които не разбират колко сериозни са щетите от безхаберното родителство и как ни най-малко не могат да бъдат преодолени ей-така, с духването на трийсет свещи, да речем. Хармоничен човек се отглежда с много мисъл и внимание, като всяка грешна родителска стъпка е безвъзвратна. Може да не те вкара в казана с катран, много ясно, но време не се връща и спомени не се изтриват. Поне засега
Понеже аз твърдя, че съм имала щастливо детство, какво би ме посъветвала, за да "прогледна" дали съм възможна жертва? Струва ми се, че зорлем ще търсим проблем там дето го няма, обаче.
И по принцип, каква е формулата след като осъзнаеш "колко сериозни са щетите от безхаберното родителство "? Може би в книгата е предоставена?