Завист

  • 20 037
  • 181
  •   2
Отговори
# 165
  • Мнения: X
само че повечето хич и не се усещат
злобата и завистта ги ядат отвътре, но не се усещат, че повредата е у тях, а продължават да скапват живота на околните

# 166
  • Страната на приказките
  • Мнения: 370
Не им помагам. Всеки сам е редно да се справи със своите си демони.
Това ми хареса, много е точно.  newsm10
Но как се справяш, когато усещаш онази жегваща нотка от близките си хора, с която се опитват да те накарат да се почувстваш виновна - затова, че си се трудила много, за да постигнеш нещо, или че имаш талант, който си развила, докато те са дремали и са чакали .... печалба от тотото, примерно.

# 167
  • София
  • Мнения: 5 499
Но как се справяш, когато усещаш онази жегваща нотка от близките си хора, с която се опитват да те накарат да се почувстваш виновна - затова, че си се трудила много, за да постигнеш нещо, или че имаш талант, който си развила, докато те са дремали и са чакали .... печалба от тотото, примерно.

Ами може и да не са дремали и чакали, а просто на теб повече да ти е проработил късметът или да ти е провървяло, отколкото на тях. И тогава са в пълното си право да завиждат. Обаче...какво да се прави, това е живота, не за всички е еднакво добър и определено не е справедлив. Някои с по-малко усилия постигат повече. Факт.

# 168
  • Мнения: 45
В този живот няма НИЩО случайно и такова нещо като "проработил късметът" също няма. Един е възнаграждаван за нещо от Господ, друг-няма за какво, трети е наказван. При всички случаи винаги всеки сам носи отговорност за всичко което му се случва.

А завистта винаги е свързана със злобеене и омаловажаване на фактите. Много често именно с идиотски доводи за късмет или други оправдателни глупости. Друг някой ти е постигнал успехът- не ти сам....ако не било еди какво си, да си го видял през крив макарон...

# 169
  • Мнения: 12 677
Ами може и да не са дремали и чакали, а просто на теб повече да ти е проработил късметът или да ти е провървяло, отколкото на тях. И тогава са в пълното си право да завиждат. Обаче...какво да се прави, това е живота, не за всички е еднакво добър и определено не е справедлив. Някои с по-малко усилия постигат повече. Факт.

Стандартното оправдание на неуспелия и завиждащия. Няма как да знаеш колко усилия му е коствало. Има хора, които не държат да се оплакват непрекъснато   и оставаш с впечатление, че всичка им пада от небето. Но те си знаят.

# 170
  • Мнения: X
Така си е Трещи
Едни обичат с часове да разказват за всяка дребна случка от ежедневието си
А други даже и за сериозни проблеми и ситуации предпочитат да си мълчат и да не споделят
Опитът ми досега е показал, че именно първите яростно завиждат на вторите

# 171
  • Мнения: X
Мислиш ли?
Според мен това има повече общо с това доколко обичаш и имаш нужда да споделяш.
Дали си екстроверт или интроверт. По вашата логика излиза, че всички екстроверти яко завиждат на интровертните си събратя.

# 172
  • Мнения: 12 677
Аз го разбирам по друг начин - не знам как се наричат хората , които вечно се оплакват - може би мрънкала.

# 173
  • Мнения: X
Мрънкала са, но някак си виждам как масово хората са възпитани да се оплакват.
Защото ако не се оплакваш, значи си много добре. А много добре, не е на добре - такава е народопсихологията ни. Ако ти се случи нещо хубаво, едва ли не трябва да бъдеш наказан след това, че ти се е "отворил късмета", защото как така пък само ще ти върви? Не е нормално...отделно, че сумалък народ ще ти завиди, ще те урочаса...абе страшна работа  ooooh!

# 174
  • Мнения: X
Мислиш ли?
Според мен това има повече общо с това доколко обичаш и имаш нужда да споделяш.
Дали си екстроверт или интроверт. По вашата логика излиза, че всички екстроверти яко завиждат на интровертните си събратя.

За съжаление споделям от личен опит, доста негативен при това, преполагам че си зависи от сутиацията и конкретния човек
Повече има в първия ми пост по темата преди 1-2 стр

Няма значение тук обичта, става въпрос за много близък човек, не съпруг, към когото обичта ми беше безусловна,  докато злоупотребата с нея не почна да става твърде висока и злобата и завистта зад нея (неясно за какво) не взеха връх
И не, не вярвам в урочасването
Отдавна съм установила, че споделянето с този конкретен човек не води до нищо хубаво
Отделно се изморих да слушам как всички били не знам колко си долни, само той/тя били възвишени и прекрасни личности, всичко това гарнирано с доста отрова и съскане към всички и всичко

Предполагам, че и сега няма да ме разбереш
Както и аз не бих, ако не ми се беше случило, защото съзнавам колко шантаво звучи

Както и да е
От тези контакти се чувствам наистина като отровена и търся начин да се "освободя" по някакъв начин от чувствата си и разочарованието и да оставя всичко зад себе си, което все още е доста трудно
Но твърде дълго оставях нещата да се развиват и те достигнаха невероятни висини

# 175
  • Мнения: X
Нямах предвид обич, а да обичаш да споделяш - неясно съм се изразила.

# 176
  • Мнения: X
И така да е
Споделяш с когото заслужава, а не се възползва от това и после да те затрупа с ла..а
За съжаление го научих по трудния начин

# 177
  • Мнения: 45
Така си е Трещи
Едни обичат с часове да разказват за всяка дребна случка от ежедневието си
А други даже и за сериозни проблеми и ситуации предпочитат да си мълчат и да не споделят
Опитът ми досега е показал, че именно първите яростно завиждат на вторите


Няма такава закономерност.
Успешните хора по-често си мълчат за да не дразнят някого. Винаги се намират лузъри които страшно се дразнят когато някой говори за успехите си. Във форума също е много характерно. Сподели нещо хубаво и като минимум ще те обявят за лъжец.
На сума ти страници се заформи дискусия как така може Катрала да си е купила апартамент на такава млада възраст и без кредит. Laughing ooooh! Злобата и завистта на някои просто прелива и никак не се усещат.

# 178
  • София
  • Мнения: 5 499
Злобата и завистта на някои просто прелива и никак не се усещат.

Ами нормално. Поне пред себе си всеки е "голяма работа" и как така друг ще е по-голяма работа от мен? Аз друго не мога да разбера - има един американски комик, който има скеч по въпроса:
"Моите вещи са супер, а чуждите - лайн...ни" - това явно е виждането на американците.
А защо българинът не мисли така, а смята точно обратното? Ето това ми е чудно...Щом си мислят, че са голяма работа, защо смятат, че постиженията на другите са "голяма работа" и съответно завиждат, вместо да смятат собствените си постижения за голяма работа и вещите си за супер и не да завиждат, а да се гордеят със себе си? Thinking

# 179
  • Мнения: 3 865

Стандартното оправдание на неуспелия и завиждащия. Няма как да знаеш колко усилия му е коствало. Има хора, които не държат да се оплакват непрекъснато   и оставаш с впечатление, че всичка им пада от небето. Но те си знаят.

Абсолютно. Аз съм точно такъв човек. Всичко постигам с много труд, ама  отстрани не си личи защото не се оплаквам. Ако завиждам на някой е на хората, които постигат нещата си лесно, защото притежават дарба за това, което правят. Защото наистина има хора, които постигат всичко с лекота, идва им отвътре и отръки дет се вика. За съжаление точно тези често са мързеливи и прекалено много разчитат на дарбата си и така и не успяват да развият и допринасят с дарбата  си. Но тези хора се усещат и е напълно възможно да прецениш дали с много труд е постигнал всичко или лекота. 

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт