Тема за споделяне: психологическият стрес и натоварване

  • 4 673
  • 74
  •   1
Отговори
9 авг. 2013, 16:44 ч.
  • Мнения: 4 954
Започвам тази тема много плахо, защото аз самата не съм психолог. Когато нашата мечта отказа да се осъществи веднага и на момента, когато се появиха съмненията, тестовете, диагнозите, разговорите, разбрах колко малко внимание се отделя тук всъщност на това как издържаме психически на цялото това натоварване. А ето какво казват специалистите:

Болката от това да не можеш да имаш деца се равнява на болката по загубата на близък човек Напълно нормално е да се чувстваме депресирани, тъжни, нервни. Повечето около нас приемат и наричат това за вманиачаване. Добрата новина е, че всъщност е нормална човешка реакция. Ето преь какво може да очаквате да минете:

Отрицание Да, първата реакция на много хора е да отрекат проблема. По-често срещано е при мъжете. Защо го отричаме? Защото не може да повярваме, че се случва на нас, защото това означава да приемем, че тялото ни не функционира нормално, че сме "дефектни", като това е доста често използвана дума, в мислите ни. Най-опасното е да не се преодолее тази фаза. Осъзнаването, че проблем има е първата стъпка. Признайте всички проблеми - че това обтяга връзката ви, че се чувствате виновни, че ви е страх, ще се почувствате по-добре. Откъде съм сигурна, че изпитвате всичко това? Не само го изпитах на свой гръб, това казват и психолозите.

Следва гневът Гняв към партньора, който ви е лишил от дете, гняв към себе си и собственото си тяло, към приятелите, които не разбират, към Бог и съдбата, които са ви причинили всичко това. Гняв към другите жени около вас, които имат деца и изглеждат толкова щастливи. Гнав, отново към себе си, защото им завиждате. Не ви ли се е случвало? Минавате покрай бременна жена и във вас напира болка и... едно чувство "Защо тя да е по-добра от мен? С какво го е заслужила, а аз не?" Това също са нормални реакции

Пазаренето След гнева и вината идва волята за промяна. Може да се молите и да се обърнете към вярата, може да загубите вярата си, а може просто да дадете обет никога повече да не палите цигара, да промените живота си, да помагате на околните... Къде логични, къде нелогични мисли какво мога да дам, за да получа. Тук се крие отново вината, че може би не сте направили всичко по силите си. Не сте се изследвали, не сте спрели кафето, може би наистина не сте се молили на Бог, та нали най-добрите ни приятели казаха, че станало чудо, като отишли и се помолили.

Депресията идва ако нищо "спазарено" не подейства. А това е тежка, дълбока депресия. Социалната изолация почти винаги съпътства двойките с фертилни проблеми. Избягват да са около приятелите си с деца, семейните сбирки с неприятните подмятания, приятелите, които още не планират деца и не разбират каква е драмата в цялата ситуация. "Какво толкова, нали вече имате дете?", но не разбират, че е различно. "Нали може да осиновите". Да, знаем, но... толкова ли е трудно да се разбере, че искаме поне да изчерпим всички варианти да заченем свое дете. Дори и да се наложи да е в епруветка, а не в леглото или под звездите на някой карибски остров. Очаквайте и приемете за нормални и такива мисли, да. "Ами то ще е заченато без любов, противоестествено", и наистина това е обществената нагласа. Говорете открито, колкото повече знаят хората около вас, толкова по-малък е шансът да ви наранят. А и толкова повече популярност ще добие проблемът.

Приемане излезли от депресията, можем да продължим напред с живота си.

Да, това са петте фази на приемане на смъртта. Това са и петте фази, през които минава всяка двойка, дори и тези без доказан проблем. Реших да започна тази темичка, за да можем да споделяме. За да може да нищим какво се случва в главите ни и нормално ли е то. Прекалено много обвинения в "дефектност", "неморалност", "вманиаченост" се изказват от близки, роднини, че и от лекари. Искам да се успокоим, че всъщност не е така. Ще продължавам да пускам различни интересни неща, които намирам, но основната ми цел е да разкажем своите истории

# 1 9 авг. 2013, 20:08 ч.
  • Мнения: 1 726
Много се радвам, че ще съм една от първите писали по тази тема!

Лично при нас нещата се развиха много бързо и бързо разбрахме къде е проблема и започнахме да действаме по разрешаването му! За моя огромна "радост" /ако може така да се нарече/ съпругът знаеше за съществуващия при него проблем и не го е отричал а директно предприехме мерки и задействахме лечението.

Гневът май все още го изпитвам, гняв към себе си и към партньора и гняв към околните, които не спират да нахалстват: Хайде...време ви е!!! /гррррр/, гняв и към Бога с думите: Защо точно мен и с какво по-точно съм заслужила това...като тоооооолкова много обичам децата! Яд ме е като знам, че има майки, които не са си и помисляли скоро да гледат деца и гледат към тях като нещо натрапило се в живота им...как да не ме е яд! Дори на това ме беше яд, още преди да се омъжа и преди да започна да мисля за свои собствени деца!!!

Пазаренето...и през него минах...ходихме по черкви, казах си че щом забременея ще напусна работа, само и само да не се преуморявам и да мога да си гледам здравето и детето...е...все още си работя, обаче не съм се отказала от напускането на работа заради бременност  Wink

Депресията...лелееее що сълзи съм изляла скришом от ММ, за да не го тормозя и него допълнително, що упреци съм си нахвърляла...думи нямам да ви опиша! А социалната изолация е само донякъде /при нас поне/...най-близките ми знаят за какво иде реч и определено споделянето помага много в случая...благодарна съм на всички, които се молят заедно с мен чудото да стане и знам, че те ще са също толкова щастливи, колкото и аз, когато това се случи! Благодаря и на момичетата тук във форума без които сигурно все още щяхме да сме на първа фаза...
Трябва да се действа колкото се може по-бързо а не да се оставиш на течението и да си казваш...то така ще стане, е да ама когато проблемът в единия /поне/ от партньорите е на лице...няма как да стане!
Трябва да се борим за щастието си и тогава наистина можем да кажем, че сами сме си го извоювали!
Жаждата да създадеш нов живот, и да се молиш с всяка клетка от съществото си това да стане не може да се сравни с нищо друго...
Погледнато от философска гледна точка си казвам: да, така е трябвало да стане...за да осъзнаем отговорността, която поемаме и да дадем най-доброто от себе си за това което искаме!

Бъдете силни и търпеливи...търпението е най-великото човешко качество и съм сигурна, че един ден всички ще бъдем горди мами /и татковци/ и ще поглеждаме към тези дни къде с тъга, къде с усмивка, но поне ще имаме опит, който да предадем на нуждаещите се от него!
Със сигурност имам още много да кажа, но сега ще кажа само това:
Благодаря ви, че ви има!

# 2 9 авг. 2013, 23:34 ч.
  • Мнения: 4 954
Мисля, че всички минаваме през подобни емоции. При мен най-трудното е да накарам съпруга ми да сподели какво изпитва и през какво минава в този момент. Не отрича, че има проблем, не бих казала и че изпитва вина, по-скоро сигурно е срам да признае, че нещо не е наред. Особено с родителите ни. Когато те знаят, болката за тях е двойна.
Когато майка ми разбра, усетих, че я боли както за мен, така и затова, че няма да има внуче, сякаш само това може да осмисли живота ѝ отново, сега когато децата ѝ са далече от нея. Вместо аз да получа подкрепа от нея се оказах в позиция да утешавам и успокоявам нея. Така че отчасти го разбирам. Следващата седмица имаме среща с неговата майка, която не знае и според него не трябва да знае, а на мен това ми тежи, защото не знам колко дълго ще мога да отговарям на намеците с "когато му дойде времето".
Минах и през гнева. Усетих се как се вбесявам като видя бременна жена просеща на улицата. Не съм расист принципно, но признавам, че ми мина през главата мисълта "защо циганките могат да раждат по толкова деца, за които дори и не се грижат, а аз, която съм готова да се отдам изцяло на едно дете и се разбирам с деца, учител съм, да не мога да имам. Започнах да избягвам часовете с малки деца, защото през цялото време си мисля как толкова добре се разбирам с тях, а никога няма да мига да обучавам собственото си дете. Мдааа, думата никога се появявамного често в съзнанието ми. Може би е преувеличение, но доста често си мисля, "ами ако никога не видя тези две черти". Ето едно видео, което изгледах днес, признавам, точно така се чувствам:

http://vimeo.com/11214833

Един от проблемите вътре, който не споменах в първия пост е това, че дори желанието за секс умира. Забравяш, че това е израз на любов, започва да ти се струва като безсмислено физическо упражнение, щом не може да доведе до това, за което е предназначено - създаване на нов живот. Докато се върне емоцията и желанието за интимност минава време. При мен този проблем все още го има.

# 3 9 авг. 2013, 23:36 ч.
  • Мнения: 5 134
Благодаря ви и на двете, че сте писали. Аз съм дълбоко емоционална личност и наистина имам тенденция да изживявам някои неща сериозно. Тук се надявам да имам възможност да си споделям "на спокойствие," или както казват американците safe space. От няколко дни пиша и чета във форума по темите свързани със забременяването и т.н. Преди се подвизавах тук по повод търсене на информация за сватбата си, а малко по-рано и във форума за картите Таро (които още са ми хоби).
За момента се опитвам да мисля позитивно, да не се стресирам и да си напомням, че ние сега тепърва започваме процеса. Стискам ви палци и на двете за спокойни дни и нощи в този толкова хубав период. Като се замисля, в нашето вълнение може да се види и много положителен заряд, макар понякога да е трудно, нали?

# 4 9 авг. 2013, 23:38 ч.
  • Мнения: 134
Цитат на: Estlar в пт, 09 авг 2013, 23:34
Мисля, че всички минаваме през подобни емоции. При мен най-трудното е да накарам съпруга ми да сподели какво изпитва и през какво минава в този момент. Не отрича, че има проблем, не бих казала и че изпитва вина, по-скоро сигурно е срам да признае, че нещо не е наред. Особено с родителите ни. Когато те знаят, болката за тях е двойна.
Когато майка ми разбра, усетих, че я боли както за мен, така и затова, че няма да има внуче, сякаш само това може да осмисли живота ѝ отново, сега когато децата ѝ са далече от нея. Вместо аз да получа подкрепа от нея се оказах в позиция да утешавам и успокоявам нея. Така че отчасти го разбирам. Следващата седмица имаме среща с неговата майка, която не знае и според него не трябва да знае, а на мен това ми тежи, защото не знам колко дълго ще мога да отговарям на намеците с "когато му дойде времето".
Минах и през гнева. Усетих се как се вбесявам като видя бременна жена просеща на улицата. Не съм расист принципно, но признавам, че ми мина през главата мисълта "защо циганките могат да раждат по толкова деца, за които дори и не се грижат, а аз, която съм готова да се отдам изцяло на едно дете и се разбирам с деца, учител съм, да не мога да имам. Започнах да избягвам часовете с малки деца, защото през цялото време си мисля как толкова добре се разбирам с тях, а никога няма да мига да обучавам собственото си дете. Мдааа, думата никога се появявамного често в съзнанието ми. Може би е преувеличение, но доста често си мисля, "ами ако никога не видя тези две черти". Ето едно видео, което изгледах днес, признавам, точно така се чувствам:

http://vimeo.com/11214833

Един от проблемите вътре, който не споменах в първия пост е това, че дори желанието за секс умира. Забравяш, че това е израз на любов, започва да ти се струва като безсмислено физическо упражнение, щом не може да доведе до това, за което е предназначено - създаване на нов живот. Докато се върне емоцията и желанието за интимност минава време. При мен този проблем все още го има.

Estlar, извинявай за въпроса, ако не е удобно не ми отговаряй, но вие от колко време пробвате? Има ли установен проблем при вас?  Hug

# 5 9 авг. 2013, 23:45 ч.
  • Мнения: 4 954
Реално 6 цикъла, на практика, заради дългия ми цикъл - 10 месеца. При мен със сигурност има хормонален проблем, защото е нередовен, задържам фоликули, в момента се готвя кога ще ми поставят диагнозата ПКЯ, този месец е под въпрос дали съм имала овулация въобще или не, надявам се не да съм забременяла, а да ми дойде, че да пусна изследвания. При него също открихме проблем - лоша морфология и занижен обем. Ще отнеме много време, макар и все още никой да не е проговорил за инвитро. Но самият факт, че отидохме в клиника по стерилитет, беше достатъчно труден момент за нас - да признаем, че има проблем и да тръгнем да търсим какъв е проблемът. За момента отговори няма, защото все още не съм имала дори нормален цикъл, който да ми позволи да пусна дори стандартните хормони. Не губим надежда, но мислите, че нещата ще се забавят сериозно и може да се стигне до инвитро вече се загнездват стабилно. Имаме доказан проблем и при двамата, търсим какви са причините и какво можем да направим.

# 6 9 авг. 2013, 23:52 ч.
  • Мнения: 5 134
Ей, Estlar, недей така. Сигурна съм, че ви е трудно и на двамата, защото 10 месеца не са малък период от време, но все пак се надявам да успееш и да намериш начин да мислиш положително. Не съм особено голям фен на задължителното позитивно настроение, което много нови гуру-та на емоционалното здраве се опитват да насадят, но все пак има и грам истина в това, че всичко става по-леко ако човек има очаквания за добро развитие на нещата. О, да, знам острани колко лесно звучи. Пращам ти една силна прегръдка, както и пожелание да намериш спокойствие от тежките и трудни мисли.

Аз пък все се чувствам нещо притеснена, че съм прекалено стара на 33, прекалено тежка, прекалено ... какво ли не. А не бива така, дори и лекарката ми вчера (бях при нея по друг повод) каза: помисли си, била ли казала това нещо на някоя приятелка? А защо тогава говориш така на себе си? И наистина, колко е права. Добре е да сме внимателни само към себе си. Опитвам се да го прилага.

Сега съм се вманиачила направо защо нямам положителна черта на теста за овулация. А в темата с графиките, една потребителка тотално ме стресира с коментара си че на 28-29 цикъл , 17 дена овулация е много късно и ме вкара в някакъв филм. Не че не е хубаво човек да е запознат, но за момента ще се опитам да се не фиксирам.

# 7 10 авг. 2013, 00:01 ч.
  • Мнения: 4 954
Мда, това беше една от причините да пусна тази тема. Реално няма значение от колко време пробваш, на повечето от няс така ни е втълпено, че става от раз (нали затова се пазим толкова), че когато не стане още първия месец механизмът се задейства. Започваш да виждаш тялото си като... машина, която явно не функционира съвсем добре. И статистиките, че и при напълно здрави двойки отнема до една година никак не успокояват. Ние очаквахме проблем, та слава Богу тръгнахме по-рано.
Аз съм оптимист. На думи. Подкрепям мъжа си, успокоявам майка си, шегувам се с приятелки, окуражавам момичетата във форума, но истината е, че няма жена, която да не се отчайва. И това е нормално. На мен ми помогна да си призная, че да - тежко ми е, тъжно ми е, нормално е, няма защо да се чувствам зле освен за всичко останало, и за това, че "не съм се стегнала". Правя всичко необходимо, гледам да споделям максимално с приятели всички страхове, които ми минават през главата, посмекчени, направени да изглеждат смешно, когато ги споделиш усещаш, че не са чак толкова страшни. Това ми дава сили, не съм изпаднала в най-тежката депресия, просто се вглеждам в емоциите си. Помага да знаеш какво точно чувстваш, защото можеш да го контрираш.

# 8 10 авг. 2013, 00:01 ч.
  • Мнения: 134
Цитат на: Estlar в пт, 09 авг 2013, 23:45
Реално 6 цикъла, на практика, заради дългия ми цикъл - 10 месеца. При мен със сигурност има хормонален проблем, защото е нередовен, задържам фоликули, в момента се готвя кога ще ми поставят диагнозата ПКЯ, този месец е под въпрос дали съм имала овулация въобще или не, надявам се не да съм забременяла, а да ми дойде, че да пусна изследвания. При него също открихме проблем - лоша морфология и занижен обем. Ще отнеме много време, макар и все още никой да не е проговорил за инвитро. Но самият факт, че отидохме в клиника по стерилитет, беше достатъчно труден момент за нас - да признаем, че има проблем и да тръгнем да търсим какъв е проблемът. За момента отговори няма, защото все още не съм имала дори нормален цикъл, който да ми позволи да пусна дори стандартните хормони. Не губим надежда, но мислите, че нещата ще се забавят сериозно и може да се стигне до инвитро вече се загнездват стабилно. Имаме доказан проблем и при двамата, търсим какви са причините и какво можем да направим.

Аз те попитах защото в първия ти пост доста отчаяние долових  Hug

Та, за да не спамя само, да кажа при нас как са нещата емоционално..  Simple Smile Ние от 2 години пробваме, няма установен проблем до сега, но и не сме правили кой знае какви изследвания( хормони, спермограма са ок)
Аз съм доста позитивно настроена, дори и да има проблем знам, че ще го оправим и не се плаша дори и до ин витро да се стигне. За радост имаме достъп до едни от най-добрите лекари в страната и имам големи надежди, че ще ни помогнат ако има нужда.
Отношенията ни с ММ са малко по-нпрегнати в последните 2 месеца, защото ходихме по изследвания, аз следя О. и когато трябва да правим секс "по задължение", а не когато ни е кеф става малко напрегнато.. ММ работи от 8 до 6 и после спортува доста активно, прибира се да кажем в 9 часа вечерта и е толкова изморен, че иска само да си легне. Ако пък аз съм в/около О. точно в такива дни започвам да се сърдя, че той е изморен.. знаете как е предполагам  Laughing  

И двамата много искаме да имаме деца и наистина става изнервящо като пробваш и пробваш и не става и не става.. Всеки месец около датата за М. са едни надежди и после разочарования, особено от негова страна.

Според мен е много важно да си продължаваме живота както обикновенно и да не се вманиячаваме с мисълта за бебе. Когато е писано ще стане.

Пожелавам успех на всички ви и дано скоро има похвалили се сред нас  Hug

# 9 10 авг. 2013, 00:11 ч.
  • Мнения: 4 954
Първият пост е от гледната точка на жени, които наистина са пробвали с години и не се е получило, не са точно моите емоции, а само част от емоциите, които можеш да очакваш да изпиташ в процеса на опитите. Моите емоции са това, което споделих в долните постове, но очаквам, че тук ще започнат да споделят и момичета с години неуспешни опити, които изпитват точно горното и дори ни се ядосват (точно като по книга) затова, че се вайкаме, когато опитваме само от няколко месеца. А реално времето не е от такова значение. Още помня първото си разочарование, когато ми дойде първия месец. Бях толкова убедена, че трябва да е станало, както го исках - точно след сватбата, пък и ако се беше получило тогава терминът щеше да е на рождения ми ден, щеше дори да е заченато първата ни нищ като семейство. Абе приказка. След това започнах да приемам нещата по-леко

# 10 10 авг. 2013, 00:39 ч.
  • Мнения: 172
Дааа, толкова познати чувства...до болка познати,изпитани,преизпитвани....Постът ми няма да е позитивен и окуражителен- предуптреждавам ви..ще бъде истински,такъв какъвто ми го поднесе живота....да ви разкажа за мен...след години самота и ей така минала младост на 30 срещнах моят Човек  пожелахме  дете преди  една година ...оттогава започнаха и хормоналните ми проблеми...стрес на роботата,липса на М, напълняване,погрознях...сълзи,притесняния,доктори,изследвания...и ето ни след 7м в клиниката по  стерилитет...срам,страх,ужас,недоверие...не направихме пълни изследвания..не издържахме финансово..направо ни одраха кожата...не открихме нищо с малкото изследвания,които направихме....още по-отчаяни се прибрахме и не знаехме накъде да поемем...Пиех хормони за регулиране на М,които ме докараха до депресия...само какво изживях....след година опити най-накрая успях да накар М да се появи два поредни месеца и ...забременях-О,Боже какво щастие...неописуемо..върнах се към живота,върнах си усмивката,усетих какво е да си виж....само няколко седмици...уви...Господ си прибра скъпия дар,просто ми го отне,а вече бях видяла на малкото екранче как маха с ръчички и как тупти сърчицето му в мен....връхлетяха ме отново тези жестоки чувства всичките,но толкова дълбоко..задушаващи...как ще живея?нямам сили....Разбрах,че двете чертички съвсем на са всичко, не гарантират нищо,не ти обещават нищо...не ям,не пия ,не говоря  с никого..затворила съм се....как да продължа да живея- не знам....

# 11 10 авг. 2013, 07:25 ч.
  • Мнения: 7 201
Estlar, благодаря ти за темата!  bouquet

Дълго мислих дали да пиша тук -
Историята ми е писана, и четена, и банална вече за някои .. и се извинявам за което.
Но ... сега отново съм на етап споделяне, та реших да напиша някои слова ..

Синът ми е на 10г. и забременях без изобщо да знаех какво е овулация, БТ, тестове, прегледи .., но уви повече никога не ми се случи това(за тези 5 г.).Нито едно забременяване, дори да беше неуспешно, но да го имаше.  Confused
И за това дете също молех и плаках близо 2 г. и болката, че не се получава и сега не е по-малка.

Преди 3г. правихме абсолютно всички изследвания, за каквито се сетите(но да изброя, че може на някой да е полезно - полови хормони и хормони на ЩЗ, цветна снимка, разширена спермограма, генетични, имунологични, хламидии, токсоплазмоза, листериоза ... оххх, лошо ми стана) - пръснахме отново луди пари, а причина не откриха!
Скоро не сме правили изследвания .. на този етап ни е трудно финансово.

Често плача и прегръщам сина си и съм благодарна, че все пак имам него.
Настроих се, че така ми е писано, примирих се!Но въпреки всичко ми останаха моментите, в които си тъгувам и наистина боли ..

А вторичният стерилитет е особено преживяване - изведнъж вече "не можеш" нещо, което до вчера си "можел"..
Всички казват "Имаш си дете, не го мисли, какво толкова".И често има и критики - "Какво си се вторачила в това второ дете, имаш вече едно, за което да се грижиш, а си постоянно тъжна и не му обръщаш достатъчно внимание"... Tired
И така, към тъгата ми се прибавя и вината.А после идва и гневът, защото колкото и да искам, не мога да променя начина, по който се чувствам, и бих искала и близките ми да ме разберат и да ме подкрепят.

И каквото и да си говорим, винаги ще се надяваме на чудо.

Пожелавам го на всички, копнеещи за това! Praynig Flowers Four Leaf Clover

# 12 10 авг. 2013, 08:18 ч.
  • Мнения: 2 315
Estlar, браво за куража да започнеш тази много сериозна и необходима тема!

С удоволствие се включвам да чета, по- нататък може и да пиша!

Мамче  Hug

# 13 10 авг. 2013, 09:20 ч.
  • Мнения: 4 954
Мамче, бях чела за това колко по-труден е вторичният стерилитет. От наша гледна точка (тези, които нямаме деца) звучи абсурдно, но шокът да разбереш, че тялото ти, както сама каза, не може да направи това, което веднъж е направило, е голям. Има и друг интересен момент. Четох, че може да се случи следното, ако искаш сподели дали го има и при теб. Да се чувстваш виновна пред сина си, че заради желанието за бебе не му обръщаш достатъчно внимание, че не ти е достатъчен сам по себе си, а искаш още едно дете. Не очаквай околните да разберат как се чувстваш и защо желанието за второ не означава, че не си пълноценна майка на сина си... Нито пък защо едно не е достатъчно Simple Smile Имаш си правото да си се "вторачила", "вманиачила" в идеята, не приемай думите им навътре.

минимами, първо, съжалявам за станалото, но не мисли, че Бог има общо с него. Ако приемеш, че Бог е прибрал дара си, това какво означава? Че е имал причина да го направи? Може би те наказва за нещо? Може би садистично дава нещо само за да го вземе, защото не си се молила достатъчно или защото не обича хората? Не трябва да мислиш, че ти си виновна и че случилото се е наказание. Това е просто... природа, студената математика на статистиката.

# 14 10 авг. 2013, 10:57 ч.
  • Мнения: 4 696
Браво Естлар, темата е много необходима!

Аз да кажа за себе си, че не съм човек, който обича да споделя, но сега имам нужда от това и поради тази причина не мога да се откъсна от форума - вие сте единствените, с които споделям! При мен най-лошото е, че аз винаги съм се страхувала(не знам защо) от този проблем и сега имам чувството, че най -големият ми кошмар се сбъдва и аз съм го предизвикала с мислите си за него. Все още не сме тръгнали по лекари - пробваме вече 7-ми месец, но аз не се страхувам от проблемите, просто ще изчакам още месец -два, тъй като виждам, че на моят мъж му е нужно още малко време. Той е убеден, че няма проблем, пък дано се окаже прав! Hug

# 15 10 авг. 2013, 11:26 ч.
  • Мнения: 4 954
Рости, няма как ти да си го предизвикала с огромното си желание. Ако беше така, нямаше да получаваме нищо, което много желаем. И да ти кажа, че 7 месеца са малко, това няма да те успокои. Кураж и напред, важно е да започнеш да споделяш с приятелите си. Окуражителните думи тук във форума и този емотикон  Hug Hug не заместват истинската прегръдка. Ще ти олекне. Мъжете са особено чувствителни на тема на кого може и не може да се споделя, така че ако искаш го попитай дали е ок, обясни му, че имаш нужда, нека първите, с които споделите са хора, с които и двамата сте ок да знаят. Това ще му помогне и на него да се разпусне. Не допускай грешката да споделяш "тайно" от мъжа си, защото това може да доведе до проблеми между вас двамата. Ако той каже не - опитай се да го накараш да разбере, че е ок други хора да знаят, защото срамно нещо в цялата история няма. Случва се, природа. Това е моята битка в момента. Заради неговата психика, моята се държи. Започнах с това да говорим дълго помежду си кой как се чувства. Сега и той започна да повтаря, че не, вина няма, че е нещо нормално, че срамно няма, спря дори да отрича, че имаме проблем, допреди два три дни беше пълното отрицание

# 16 10 авг. 2013, 12:10 ч.
  • Мнения: 4 696
Не, Естлар, не си ме разбрала! Имам чувството, че предизвиквам това със страха си от този проблем. Още преди да решим да правим опити съм си мислела " Какво ще правя, ако не мога да имам деца. Няма да го понеса?"Това наистина е бил най -големият ми кошмар. Аз споделям на моя мъж тези неща, но мисля, че не ме разбира напълно, той не осъзнава, че времето работи не в наша полза. Основната ми грешка според мен е, че постоянно мисля за това и не зная как да прогоня тези мрачни мисли....?

# 17 10 авг. 2013, 12:21 ч.
  • Мнения: 4 954
Приеми ги, съветът, който следва не е от мен, а от психолог. Позволи си 15 минути на ден, в които да мислиш по въпроса. Свий се в леглото, отдай се на страховете, помечтай, поплачи, след това стани и продължи със задълженията си за деня. Идеята е, че когато потискаш една мисъл, това не означава, че тя не е там. Посъзнанието си работи и изпраща сигнали до съзнанието, оттам честите мисли за това. Като да си забравила нещо и подсъзнанието постоянно да ти "праща факсове", че си забравила нещо, случвало ти се е, изведнъж да се сетиш, че нещо важно ти се е изплъзнало. Е, за подсъзнанието ти, което явно го е страх, ти не отделяш достатъчно внимание (нали гледаш да ги отхвърлиш тези мисли) и гледа да ти напомня. Отдели му внимание, отдели си време да мислиш за всичко лошо и хубаво, което може да ти се случи, това ще намали мислите през останалото време. Това може да са и онези 15 минути разговори със съпруга ти, но гледай това да се случва всеки ден. И да, сбъркала съм прекаленото желание с прекаления страх, но пак е същия проблем и също толкова неправилно заключение. Мен ме е страх от катастрофи и всеки път като се кача в кола се случва нещо. Аз ли съм виновна? Звучи абсурдно, нали? Страх ме е от вода, но не се давя всеки път като вляза в морето. Страховете не могат да причинят физически проблем, но могат да причинят стрес, който да разстрои хороните ни, затова и трябва да ги приемеш и успокоиш.

# 18 10 авг. 2013, 17:41 ч.
  • София
  • Мнения: 8 668
Ей ме и мен  Laughing
Аз на никого не съм казала за "работата" по бебето. Със сестра ми чат пат споделям за някакви лекари, но не уточнявам, че работим за бебе.Тръгвам да споделя и нещо ме спира  Rolling Eyes
Може би, най-вече ме спира това, че имах и имам някои проблеми с нерви, с емоционално състояние.Страх ме е , че ще започнат да ми говорят как така сме решили да имаме бебе, как ще понеса бременността, бебето психически. Майка ми не отваря дума, баща ми чат пат пуска някоя реплика, че ми минавало времето  Rolling Eyes
Но само във форума споделям.Малко ме е страх познатите ми да не научат.И аз не знам защо  Rolling Eyes Може би, защото си мисля, че ще започнат да ми отброяват миналото време и ще ме подпитват"Хайде бе , не стана ли? Много време мина". 
Моят мъж понякога полудява от неспирния поток изливащ се от устата ми, на тема бебета, бременност, хормони, проблеми, лекари и изследвания. Правя планове, графици, срокове до кога, какво трябва да сме изследвали.Та малко ме друса манията  Rolling Eyes
Но не мога да се спра, а неговата по-слаба заинтересованост сериозно ми действа на нервите.

# 19 10 авг. 2013, 23:03 ч.
  • Мнения: 4 954
Обикновено мъжете изглеждат наистина "незаинтересовани", но само изчакай да се стигне до добрите новини...Просто му е трудно да говори, защото да говори означава да признае, че има проблем. Повярвай, те го преживяват също като нас, само че.. мълчаливи.
Добре е, че си направила планове и графици. Това поставя някакви обозрими срокове, поставя нещата в ясни граници, които иначе липсват. Тези граници ти дават сигурност - на тази дата ще се случи това. Ако не стане до една година, ще направим еди-какво-си. Но е добре тази планове да са съгласувани между двамата. Успех и само не се ядосвай на по-мълчаливата половина от човечеството. Един познат твърди, че мълчат, защото са по-чувствителни, милите те.

# 20 11 авг. 2013, 07:54 ч.
  • Мнения: 1 726
ММ не мълчеше, говорехме по въпроса, но аз се изнервях, че той приемаше нещата, като че ли е нещо, което е очаквал и не го е изненадало, това ме побъркваше!!! То вярно, че той знаеше за съществуващия при него проблем, но все си мислех, че това няма да ни попречи...но ето на!!! И както си говорехме един път и ми каза: ай, стига по тая тема...не ми се говори!!! Аз само му казах: Добре мило, когато поискаш да говориш само ми кажи. И от тогава заговаряме само когато той захване темата, а това се случва често, но определено говоренето с най-близките помага за преминаване по-леко през тоя период от живота!!!

# 21 11 авг. 2013, 10:03 ч.
  • Мнения: 4 954
Вчера имах пробив в крепостта от мълчание. Споделил на най-добрата си приятелка. Прибра се и каза само "Беше много права, чувствам се по-добре." Едва не се разплаках от щастие. Победаааааа

# 22 11 авг. 2013, 20:16 ч.
  • Мнения: 1 846
Цитат на: Estlar в нд, 11 авг 2013, 10:03
Вчера имах пробив в крепостта от мълчание. Споделил на най-добрата си приятелка. Прибра се и каза само "Беше много права, чувствам се по-добре." Едва не се разплаках от щастие. Победаааааа
Това е страхотно, не ти е било лесно. Hug
Благодаря за хубавата тема, имах нужда от такава.  bouquet
Стреса покрай плановете за дете ми идват в повече, най-вече борбата с мъжа ми който беше адски неадекватен от едно известно време и никак ангажиран към това към което имам стремеж. Той знае, че детето за мен е важно и въпреки всичко пусна кормилото и ме остави сама да се справям. След много разговори реши да направи спермограма, след първата беше в шок аз също. Казаха ни, че с тази спермограма нямаме шанс за дете по естествен начин нещата бяха много зле. След няма и месец направи още една спермограма, за голяма наша изненада втората по Крюгер беше в норма. Само не знам дали преживяемостта няма да е проблем за бебе. Не знам къде е истината, но знам че все още не сме се отказали. Ходхме и на друг доктор, който ни даде лечение надявам се това да помогне на мъжа ми. Аз се лекувам да понижавам тсх и пролактин, лечението е от началото на годината. За бебе се борим втора година, не е лесно. Но не съм е отказала, макар че ми е тежко често пъти. Сега гледам да мисля позитивно и да вярвам че тези месеци ще е моето чудо, защото нещата при мъжа ми поне видимо се промениха.
Най-трудна и болезнена беше борбата с мъжа ми не съм го очаквала, защото той искаше дете от мен поне на думи за другото не знам. А може и на него да му идва в повече стреса. Но все пак една такава борба няма как да е само за единия, тя е борба на двамата. А целта е повече е прекрасна!
Това е моята борба в няколко реда. Дано вече имаме повече побди от колкото поражения.
Благодаря ти, че пусна тази тема Estlar Heart Eyes

# 23 11 авг. 2013, 20:27 ч.
  • Мнения: 4 954
Когато един мъж каже, че иска дете, мисля, че и представа си няма как се прави, износва и отглежда. Те се чувстват много... безпомощни, дори и да няма проблем при тях, защото целият този процес се развива в тялото на жена им, без техен контрол. Иска им се да го съпреживеят, но и да искат не могат. Не знаят как да се държат, какво да кажат, всичко уж трябва да стане естествено, правиш секс и след 9 месеца имаш бебе. От деца никой не им обяснява в подробности целия процес, за какво им е, нали не те ще раждат. Ако знаят какво е контракция, сигурно е от филмите, но не и от семейството.
И така, в миналото ако една двойка не е можела да забременее, никой не е предполагал, че проблемът може да е в мъжа, пращали са жената да се въргаля в роса, да пали свещи, да пипа дрехи на бременна, какво ли не.Мисля, че това сладко невежество, което заобикаля зачеването продължава и до наши дни. Аз нямах проблеми с моя мъж, защото той подозираше (не знам как), че може да има проблем. Но познавам много инати същества. Поне не сме се обвинявали, защото проблеми има и при двамата.

# 24 11 авг. 2013, 20:38 ч.
  • Мнения: 1 846
Цитат на: Estlar в нд, 11 авг 2013, 20:27
Когато един мъж каже, че иска дете, мисля, че и представа си няма как се прави, износва и отглежда. Те се чувстват много... безпомощни, дори и да няма проблем при тях, защото целият този процес се развива в тялото на жена им, без техен контрол. Иска им се да го съпреживеят, но и да искат не могат. Не знаят как да се държат, какво да кажат, всичко уж трябва да стане естествено, правиш секс и след 9 месеца имаш бебе. От деца никой не им обяснява в подробности целия процес, за какво им е, нали не те ще раждат. Ако знаят какво е контракция, сигурно е от филмите, но не и от семейството.
И така, в миналото ако една двойка не е можела да забременее, никой не е предполагал, че проблемът може да е в мъжа, пращали са жената да се въргаля в роса, да пали свещи, да пипа дрехи на бременна, какво ли не.Мисля, че това сладко невежество, което заобикаля зачеването продължава и до наши дни. Аз нямах проблеми с моя мъж, защото той подозираше (не знам как), че може да има проблем. Но познавам много инати същества. Поне не сме се обвинявали, защото проблеми има и при двамата.
Мъжът ми твърди, че няма как да има като моето желание за дете защото не е жена. Сигурно е прав и ние жените повече имаме нужда от малкото създание от колкото те. Но това не значи, че не би се радвал ако се появи човечето. Сякаш той приемаше, че нещата ще се случат от самосебе си и че проблеми няма не и при него.
На всичко ми отговаряше с думите: Знам.
Да, но на мен това не ми стига за мен това не е подкрепа а само информационен поток от безполезна дума! С една дума знам нищо не означава за мен и не ми дава подкрепа.
Аз пък години се обвинявах, че в мен е проблема за липсата на деца при нас. После като разбрах, че може би проблема е в мъжа ми се настроих...и то не защото той има проблем, а защото той толкова дълго ме държа в неведение и ме кара да се обвинявам и да се съсипвам заради мислите в мен.
Дано всичко се нареди след толкова болка би трябвало да има и баланс-нещо хубаво да се случи. Така ми се иска. Hug

# 25 11 авг. 2013, 21:02 ч.
  • Мнения: 4 696
Пожелавам ти съвсем скоро да се сбъдне мечтата ти Съншайн, защото виждам, че си извървяла дълъг и труден път. А аз си мислех, че само при мен мъжът  не е особено заинтересован от случващото се или поне така изглежда, определено не му се говори на тази тема и я отбягва или ми отговаря едносрично! В същност разбрах, че повечето мъже реагират на това не така, както на нас би ни се искало, мисля си , че както те не могат да ни разберат, така и ние не ги разбираме! Н о все пак съм сигурна, че когато разберат за двете черти ще бъдат по -въодушевени от нас!

# 26 11 авг. 2013, 21:54 ч.
  • Мнения: 1 846
Цитат на: rossti08 в нд, 11 авг 2013, 21:02
Пожелавам ти съвсем скоро да се сбъдне мечтата ти Съншайн, защото виждам, че си извървяла дълъг и труден път. А аз си мислех, че само при мен мъжът  не е особено заинтересован от случващото се или поне така изглежда, определено не му се говори на тази тема и я отбягва или ми отговаря едносрично! В същност разбрах, че повечето мъже реагират на това не така, както на нас би ни се искало, мисля си , че както те не могат да ни разберат, така и ние не ги разбираме! Н о все пак съм сигурна, че когато разберат за двете черти ще бъдат по -въодушевени от нас!
И аз така си мисля, че ще е за последното. Хубаво е когато се случват хубави неща и очите греят от щастие.
Благодаря ти за пожеланията, дай Боже да е скоро и нашето щастие. А и на всички които минават по не лекия път. Както и на теб  Hug

# 27 14 авг. 2013, 00:19 ч.
  • Мнения: 5 134
Споделям тук тема от друг форум, в първия пост има доста линкове:
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,28484.0/all.html

# 28 14 авг. 2013, 07:37 ч.
  • Мнения: 4 954
Мерси, Елена. Simple Smile

# 29 16 авг. 2013, 17:27 ч.
  • Мнения: 4 696
Искам да споделя с вас, каква закономерност забелязах в графиките си за измерване на БТ,която естествено може да не е вярна Rolling Eyes!
Първият месец, в който започнахме опитите и съответно измерването на БТ, графиката ми е перфектна, а аз бях супер спокойна, бях приела, че няма да стане веднага и не се притеснявах!Вторият месец графиката също е добре, според мен защото аз продължавах да бъда относително спокойна. И оттам нататък графиките ми стават скапани, както и настроението ми! Колкото повече време минава толкова повече се притеснявам и графиките ми не са добри!
Е, това е! Може и тези неща дето написах да са пълни глупости! Grinning

# 30 17 авг. 2013, 14:24 ч.
  • Мнения: 1 846
Цитат на: rossti08 в пт, 16 авг 2013, 17:27
Искам да споделя с вас, каква закономерност забелязах в графиките си за измерване на БТ,която естествено може да не е вярна Rolling Eyes!
Първият месец, в който започнахме опитите и съответно измерването на БТ, графиката ми е перфектна, а аз бях супер спокойна, бях приела, че няма да стане веднага и не се притеснявах!Вторият месец графиката също е добре, според мен защото аз продължавах да бъда относително спокойна. И оттам нататък графиките ми стават скапани, както и настроението ми! Колкото повече време минава толкова повече се притеснявам и графиките ми не са добри!
Е, това е! Може и тези неща дето написах да са пълни глупости! Grinning
Затова без графики и следене понякога е по-добре! Peace А понякога помагат, ако има проблем да се открие. Не е лесно да чакаш всеки месец...

# 31 17 авг. 2013, 17:13 ч.
  • Мнения: 5 134
А пък аз явно толкова съм се развълнувала от тази тема, че снощи сьнувах, че имам положителен тест за О, за втори път, много късно през цикъла Simple Smile Даже направо изпаднах в паника какво да правя и какво значи това.

# 32 17 авг. 2013, 17:16 ч.
  • Мнения: 4 696
Да, точно това имам предвид, че явно вълнението ни идва повече и може би ни пречи! Но то пък как да не се вълнува човек, когато очаква нещо толкова хубаво?! Аз се мъча да запазя спокойствие този месец и да не надявам напразно , че след това много боли,но не се справям много добре!

# 33 17 авг. 2013, 17:20 ч.
  • Мнения: 5 134
Аз за момента сякаш успявам да се справя, но то е защото в момента се занимавам с едни изпити свързани с докторската ми програма и не ми остава много много време за мислене по други теми. Те диста удорбно траят до 26 август, когато е и очакваната дата на М. Simple Smile

# 34 17 авг. 2013, 17:27 ч.
  • Мнения: 7 201
Цитат на: Estlar в сб, 10 авг 2013, 09:20
Мамче, бях чела за това колко по-труден е вторичният стерилитет. От наша гледна точка (тези, които нямаме деца) звучи абсурдно, но шокът да разбереш, че тялото ти, както сама каза, не може да направи това, което веднъж е направило, е голям. Има и друг интересен момент. Четох, че може да се случи следното, ако искаш сподели дали го има и при теб. Да се чувстваш виновна пред сина си, че заради желанието за бебе не му обръщаш достатъчно внимание, че не ти е достатъчен сам по себе си, а искаш още едно дете. Не очаквай околните да разберат как се чувстваш и защо желанието за второ не означава, че не си пълноценна майка на сина си... Нито пък защо едно не е достатъчно Simple Smile Имаш си правото да си се "вторачила", "вманиачила" в идеята, не приемай думите им навътре.
Естлар, да ти отговоря чак сега(ще ме извиниш) -
На сина си му отдавам необходимото внимание, и то достатъчно, точно толкова, колкото му е нужно. Peace
Другото .. Трудно е, много е трудно, няма какво да се лъжем, в един момент приятелите и близките ни с тяхната загриженост повече вредят, отколкото помагат, но не е по тяхна вина.
Не го правят с лошо, искат да помогнат, но се получава обратния ефект, защото това наистина няма как да го разбираш, ако не си го изпитал.Не може да се сравни с нищо друго, не може да се опише, хората могат само да предполагат какво е, но не и да разбират.
Никой не разбира мъката ми, освен другите като мен.
Изпадала съм в дупки на отчаяние, ревове и истерии.Но винаги се изправям и продължавам, не мога да допусна да се откажа(не и още..)
Пък каквото е писано ..
Все пак имам едно дете, да ми е живо и здраво!И ако такава е волята на Бог, то аз ще я приема.

# 35 17 авг. 2013, 18:38 ч.
  • Мнения: 39 463
аз пък не си представям да стоя с кръстени ръце и да рева по форумите.
правят се изследвания, ако нищо не покажат се започва асистирана репродукция.

# 36 18 авг. 2013, 00:03 ч.
  • Мнения: 7 201
Явно трябва да спра да споделям тук! Tired

p.s. В първият си постинг написах всичко и за изследванията ..

# 37 18 авг. 2013, 07:45 ч.
  • Мнения: 1 726
Цитат на: sigma в сб, 17 авг 2013, 18:38
аз пък не си представям да стоя с кръстени ръце и да рева по форумите.
правят се изследвания, ако нищо не покажат се започва асистирана репродукция.

С две думи си казала това, което мислиш, но ние тук говорим за неща, които е трудно да споделим с близките очи в очи, понякога седнал зад екрана на компютъра си готов да споделиш повече отколкото предполагаш, ние не "ревем", а споделяме + това всяка от нас прави нещо по въпроса и не стои със скръстени ръце! Това, че отделяме време да споделим опит и терзания не мисля, че е безотговорност и чакане на съдбата, тя да реши к'во, аджеба ше пра'и с нас... Peace

# 38 18 авг. 2013, 08:02 ч.
  • Мнения: 39 463
А, Мамче не се обиждай така лесно  Naughty
Това със съдбата ми е вятър работа.
Борила съм стерилитет 5 години. Ревала съм, изпадала съм в депресии, не помага.
Съдбата си я взимаш в ръце и действаш. Бебето ми е резултат на трети опит от асистирана репродукция. Заченах го, износих го, дори не докрая и го родих с опасност за моя живот.
Жива съм, но на кантар.
Ако трябва да мина пак по тоя път- ще мина.
И не мога да си представя какво съм била преди нея.


Така, че поста ми въобще не е бил с цел да обижда някой. 6месеца- година температури, тестове за овулации добре, ама после има явно проблем.

# 39 18 авг. 2013, 08:17 ч.
  • Мнения: 1 726
Цитат на: sigma в нд, 18 авг 2013, 08:02
А, Мамче не се обиждай така лесно  Naughty
Това със съдбата ми е вятър работа.
Борила съм стерилитет 5 години. Ревала съм, изпадала съм в депресии, не помага.
Съдбата си я взимаш в ръце и действаш. Бебето ми е резултат на трети опит от асистирана репродукция. Заченах го, износих го, дори не докрая и го родих с опасност за моя живот.
Жива съм, но на кантар.
Ако трябва да мина пак по тоя път- ще мина.
И не мога да си представя какво съм била преди нея.


Така, че поста ми въобще не е бил с цел да обижда някой. 6месеца- година температури, тестове за овулации добре, ама после има явно проблем.

Аз па, не съм се обидила, ама изобщо  Peace
А и не съм казала, че чакаме съдбата...просто споделяме опит и вътрешни терзания, които съпътстват всички нас, борейки се за най-милото, като това споделяне не бих нарекла "реване"... Peace
Аз също съм на твоето мнение, че човек не опита ли от всичко не може да каже, че не се получава , защото така е трябвало да стане и видиш ли, съдбата ни е виновна...съжалявам за това което си преживяла, но поне се вижда, че е имало защо! Искрено се възхищавам на такива борбени жени, които не се предават пред трудностите, а се борят с тях, защото и аз съм такава! Взела съм съдбата си в ръце и НЯМА да се предам, сигурна съм, че един ден ще прегърна нашето собствено дете и това ще е най-прекрасният момент в живота ни...въпроса е само кога точно ще стане /дано да е скоро/ и го пожелавам на всички, които си го пожелават  Wink!

Усмихнат и слънчев неделен ден на всички Simple Smile

# 40 18 авг. 2013, 12:22 ч.
  • Мнения: 1 846
Цитат на: rossti08 в сб, 17 авг 2013, 17:16
Да, точно това имам предвид, че явно вълнението ни идва повече и може би ни пречи! Но то пък как да не се вълнува човек, когато очаква нещо толкова хубаво?! Аз се мъча да запазя спокойствие този месец и да не надявам напразно , че след това много боли,но не се справям много добре!
Разбирам те, то и на мен ми е трудно да бъда безчувствена на тази тема. А и ние жените сме си такива, докато мъжете дори и да изживяват нещо не го показват и казват по същия начин.
 Hug

Цитат на: Буцигном в нд, 18 авг 2013, 08:17

А и не съм казала, че чакаме съдбата...просто споделяме опит и вътрешни терзания, които съпътстват всички нас, борейки се за най-милото, като това споделяне не бих нарекла "реване"... Peace
Аз също съм на твоето мнение, че човек не опита ли от всичко не може да каже, че не се получава , защото така е трябвало да стане и видиш ли, съдбата ни е виновна...съжалявам за това което си преживяла, но поне се вижда, че е имало защо! Искрено се възхищавам на такива борбени жени, които не се предават пред трудностите, а се борят с тях, защото и аз съм такава!  
Хех, и мен ме обвиниха че цивря в другата тема с чакащите...само, че за да съм стигнала да пиша, значи нещата които съм направила са много ...а и всек изживява нещата по свой начин. Както и има хора които нямат с кой да споделят и да ги разбере някой защото примерно нямат приятелки които са изживели нещо подобно. Лично при мен аз нямам приятелки изживяващи подобни на мен неща и няма къде да споделя освен тук. Така, че всеки знае него си и на никой не му е лесно така че обвиненията и соченето с пръст не помага на никой.
И аз съжалявам за преживяното от sigma  Confused ще ми се никой да не преживява подобни неща и всеки да има поне по 3 деца
Скрит текст:
- както слушах че казвал турския водач по тв.
За да ни има като нация. Е, може би ме боли повече от нужното защото другите просто бягат от бг...но това е друга тема. Peace

Mam4е Hug споделяй! Не бях прочела поста ти когато отговорих по-горе...и аз мисля, че ако някой не е минал нещо няма как да го разбере...всеки разбира само това през което е минал. Това го знам от личен опит и е много горчиво от опит да разбереш нещата как стоят. И аз затова споделям тук  и в другата тема, защото няма на кой да кажа: абе виж ти имаш дете, знаеш ли какво е да чакаш дете и да не идва...как да го кажа на приятелка която е сама и има друга болка от самотата или как да го кажа на приятелка която има две деца вече? Как да поискам съвет или подкрепа от някой който не е минал през моето? Иначе мога да съчувствам на самотната ми приятелка и да се опитвам да и помогна защото знам какво е да си сам...но само толкова има неща които зависят и от нея. Но е абсурд приятелката ми която вече има две деца да ме разбере, дори и да ми каже нещо освен болка друго няма да ми донесе контакта с нея. Защото тя има две съкровища, а аз нито едно...Дори и страховете ми не може да разбере, още по-малко борбата ми и ходенето по лекари. Преди ходех само аз на лекар, сега и мъжа ми сигурно няма да разбере колко съм благодарна за това което прави но ние продължаваме да се борим. И болката ще я има докато не забременея и родя- болката от това, че нямаме дете вече трета година. При мен зее огромна празнина, но само дете може да я запълни и сълзите ми само дете може да промени от тъжни на такива от щастие.
Така, че само който минава през твоето може да те разбере не е нужно да се засягаш всеки е различен. Hug
Аз мечтая, не само аз да имам поне две деца но и тези които искат деца да имат повече от две деца. Не мечтая само за себе си. Затова, ако имах финанси бих помогнала на много жени да имат деца - знам колко е трудно, знам че трябват и пари за изследвания и т.н.
Стискам палци бебето за което мечтаеш скоро да се появи и да ти донесе много щастие. Heart Eyes

elenna добро занимание за разсейване си си намерила. И аз искам подобно, но за сега чакам. Peace

Estlar Благодаря за темата!  bouquet

Мисля, че точно това е темичката за такива като нас които имат нужда да споделят защото стреса и натоварването им идват в повече. Успех на всички момичета. Hug Peace

Последна редакция: нд, 18 авг 2013, 12:46 от Съншайн

# 41 18 авг. 2013, 22:05 ч.
  • Мнения: 4 954
Момичета, извинявам се, че изчезнах толкова отдавна. Наблюдавам нещо лошо, обаче. Наричат го Pain Olympics - синдромът да разберем и премерим кого го боли повече. Истината е, че всички ни боли еднакво. Репликите "стегни се", "успокой се и всичко ще се оправи","вярвай" не помагат, ама никак. Единственото, което облекчава болката е да се споделя и насреща някой да те изслуша без да те съди и без да се опитва да ти дава кураж. За да стигнем до момента със споделянето, означава, че кураж и сили вече нямаме и тези реплики са... кухи. Не им вярваме вече, защото сме ги чували милион пъти без резултат.
Аз ревах този уикенд. Бях на плажа и гледах как едно близко на нас семейство си играе със синчето си на залез слънце на плажа, смях, пръски вода, въргаляне в пясък, красота. Е, не издържах, разревах се, вместо да се зарадвам, почувствах се толкова зле, че си гушнах мъжа и тръгнахме да се разхождаме докато се успокоя. След това реших да компенсирам пък с малко показни изрази на това колко се обичаме, нали все пак сме заедно, и на това трябва да съм благодарна, ама нещо не успя да затъпи болката докрай.

# 42 18 авг. 2013, 22:08 ч.
  • Мнения: 5 134
Цитат на: Estlar в нд, 18 авг 2013, 22:05
нещо не успя да затъпи болката докрай.
Изпращам ти силни прегръдки  Hug Дано днес вече се чувстваш малко по-добре.

# 43 18 авг. 2013, 22:18 ч.
  • Мнения: 39 463
Пореви си. И това ще мине.
След време ще се смееш на това. Гарантирам ти.
Като гушнеш рожбата си всичко се забравя. Само че понякога пътят е доста дълъг и трънлив. И изпитание за любовта на хората.

# 44 21 авг. 2013, 23:09 ч.
  • Мнения: 1 846
Цитат на: Estlar в нд, 18 авг 2013, 22:05
Момичета, извинявам се, че изчезнах толкова отдавна. Наблюдавам нещо лошо, обаче. Наричат го Pain Olympics - синдромът да разберем и премерим кого го боли повече. Истината е, че всички ни боли еднакво. Репликите "стегни се", "успокой се и всичко ще се оправи","вярвай" не помагат, ама никак. Единственото, което облекчава болката е да се споделя и насреща някой да те изслуша без да те съди и без да се опитва да ти дава кураж. За да стигнем до момента със споделянето, означава, че кураж и сили вече нямаме и тези реплики са... кухи. Не им вярваме вече, защото сме ги чували милион пъти без резултат.
Аз ревах този уикенд. Бях на плажа и гледах как едно близко на нас семейство си играе със синчето си на залез слънце на плажа, смях, пръски вода, въргаляне в пясък, красота. Е, не издържах, разревах се, вместо да се зарадвам, почувствах се толкова зле, че си гушнах мъжа и тръгнахме да се разхождаме докато се успокоя. След това реших да компенсирам пък с малко показни изрази на това колко се обичаме, нали все пак сме заедно, и на това трябва да съм благодарна, ама нещо не успя да затъпи болката докрай.
Да, така е фразите са без значение важно е да усещаш подкрепа с присъствието на отсрещния. Peace
За реването и останалото те разбирам, защото се чувствам така и се чувствах така и май през цялото време ми е така и не мога да избягам от усещанията си. От липсите си, и пак не ми дава успокоение че някой е до мен физически като най-важното във живота ми го няма и съм празна отново. Не знам дали, ако се появи дете ще съм щастлива дълго но знам че няма да има по-щастлива от мен че мечтата ми се е сбъднала и живота е дошъл в моя живот.
Прегръщам те. Hug

Цитат на: sigma в нд, 18 авг 2013, 22:18

Като гушнеш рожбата си всичко се забравя.

Сигурно е така. Peace

Прегръдки за всички в темичката. Hug

# 45 22 авг. 2013, 09:56 ч.
  • София
  • Мнения: 8 668
Аз след днешния преглед хем мъничко се зарадвах, хем надделява песимизма, че надало ще стане.То и лекарят си ми каза така-надали този месец ще стане.
Почти всеки ден минавам покрай Шейново и чувам бебоците как реват, разни бременни се разхождат. И все гледам с жаден поглед, днес нарочно минах през докторската градина. Много ми е тъпо... Даже не толкова ми е тъжно, ами съм леко раздразнена и взе да ми става досадно.

# 46 22 авг. 2013, 12:57 ч.
  • Мнения: 4 954
Не очаквайте винаги да сте оптимисти. Нямаше да см хора, ако не се срутвахме от време на време. Моята тактика е в такива моменти да се обградя с приятелите, които знаят и реагират нормално (май това се оказа една единствена приятелка), да се осамотя за половин час, за да се нарева, да си пусна сдухваща музика, абе давам си воля и след това щеш не щеш излизаш, изкарал си си всичко.

Избягвам да ходя по детски площадки, да се виждам с приятелки с бебета и деца. Омръзна ми да слушам колко ми "отива" да нося бебе, колко хубаво е да си направиш едно, как това е смисълът на живота. Вчера се ядосах на майка си. Тя тръгна да ми обяснява как децата са смисълът на живота. Тогава ако не успея да я снабдя с внуче да се самоубивам ли? Защото без дете животът ми ще е безсмислен? Да, прекрасно е, но не трябва да се забравя, че не всичко опира само до това, не съм крава за разплод и няма да срутя останалата част от живота си - брака си, професията си, дома си, хобитата си и талантите си, ако бебето не стане. Надяваме се да стане, разбира се, правим всичко, което трябва, за да стане. Ноименно другите неща в живота ми успяват да ме задържат в относително добро психическо здраве.

# 47 22 авг. 2013, 18:27 ч.
  • Мнения: 4 696
Aз не очаквам винаги да съм оптимист, но за съжаление напоследък много се натъжих и най-лошото е, че това започва да ми пречи на работата. Хич не ми се работи, ама хич, една съм отвеяна и само за това мисля! И на мен постоянно някой ми напомня, че вече ми било време да стана майка и аз съм съгласна с тях, ама , а де? Simple Smile

# 48 23 авг. 2013, 17:37 ч.
  • Мнения: 1 726
Аз току що преодолявам, поредното си разочарование и психически срив на организма, определено този месец имах повече надежди за всичко предстоящо, но уви теста направен преди час и половина срина всяка надежда!!! Не виждам смисъла на нищо случващо се около мен и определено не знам колко дни/седмици ще са ми нужни да се възстановя отново...пак обвинявам себе си, ядосана съм на всички, имащи вече своите слънчица или чакащи ги скоро да се появят, обвинявам Бога, че ми отнема тази неземна радост да стана майка /поне на този етап от живота ми/ и не спирам да се питам ЗАЩО ТОЧНО АЗ?!?! Нужно ли е всеки месец да минавам през това и какво още трябва да променя в начина си на живот за да сбъдна тази мечта? Ужасно се чувствам...само вие можете да ме разберете...

# 49 23 авг. 2013, 17:49 ч.
  • Мнения: 4 954
Ооооо, да, разбирам те прекрасно, аз съм в същото състояние в момента, не искам да прочета дори за поредния положителен тест. Нека момичетата не ме разбират погрешно, радвам се за всяка една, която е успяла по пътя, дори се чувствам ужасно от факта какви мисли ми минават през главата, като например "ето, тя успя за два месеца, а аз?", "по-заслужила ли е циганката с десетте ча'вета от мен". За малко да кажа на моя мъж, че няма смисъл да опитваме повече, че зарязвам всичко и съм дотук, ако ще си прави деца, ще е сам Simple Smile Представям го смешно, но не е.
Това е гняв, който се връща постоянно и не мога да го преодолея. Буци, не знам какво да кажа, освен, че и това минава, след това се стягаме и продължаваме. Като ми дойде ще се радвам дори, че мога да направя нещо - да пусна тестове, да пия хапчета, да пробвам медитации, ако щеш, нещо, каквото и да е. Тази проклета надежда, че нещичко може да помогне не ме оставя намира. Ама като видиш поредния отриателен тест и всичко се срива. Преживяването е ужасно.

# 50 23 авг. 2013, 18:02 ч.
  • Мнения: 5 134
Ох много се притеснявам да пиша тук, но с риск да прозвуча лицемерно или пък дори да не ме искате тук в момента искам да кажа, че напълно ви разбирам. Аз макар и в момента да вися на кантара с тези 2 чертички, съм имала много дълги години самота и страдание преди да се запозная с моят мъж, да се оженим и така. Все пак съм на 33 и доста сърдечна болка съм изпитала макар и в малко по-различен аспект, но не толкова, защото аз много исках семейство или поне нормална, истинска връзка. И много добре са ми познати тези чувства на завист, която не я искаме, но е неизбежна и човешка. Много тежи когато около теб сякаш на всички им се сбъдват мечтите за всичко, а при теб месеците и годините си минават. Така че аз лично не те разбирам погрешно, но пък и знам, че каквото и да кажа, да напиша и тн ще изглежда лицемерно. Не ми се сърдете.
Аз пък не знам с кой и къде да споделя какво изпитвам точно в момента. ...

# 51 23 авг. 2013, 18:11 ч.
  • Мнения: 4 954
Тук е мястото и се радвам, че не ни разбираш погрешно. Радваме се, наистина. Просто паралелно с радостта го има и другото. Стискам ти палци двете чертички да са все по-плътни. Предполагам, че сега си уплашена. Като си мисля как ли бих реагирала аз като разбера все повече се убеждавам, че няма да е радост. Ще се притесня дали съм направила правилното решение, защото сега вече няма накъде да бягам и трябва да си понеса отговорността (финансова, емоционална, всякаква). Ще се притесня след като най-накрая е станало дали всичко ще е наред и дали няма да го загубя, ще променя живота си изцяло, ще спра да работя, сигурно, от страх.

# 52 23 авг. 2013, 18:17 ч.
  • Мнения: 5 134
Оххх, да, наистина ти си невероятен човек щом при всичкото разочарование намираш добри думи и за мен. Аз в момента съм много притеснена, неспокойна, толкова е рано ... чувствам се без никакъв контрол над нещата. За момента сякаш още нямам притеснения дали ще се справим, а просто силно baby_neutral всичко да е наред и с мен и с евентуалното ни бебе. Не знам как да променя точно живота си освен да се напъна да правя всичко което мисля, че трябва и да съм спокойна. Снощи се приспивах с някаква мантра, че женските ни тела са направени перфектно да понесат всички тези емоции, преживявания, промени. Дано да ни слушат и да сбъднат мечтите ни.

# 53 23 авг. 2013, 19:21 ч.
  • Мнения: 4 696
Estlar, Буцигном съжалявам много, разбирам болката ви отлично!
Буцигном и аз мисля всеки път същите тези неща, които си написала -без никаква разлика. Естлар беше написала, че не трябва да обвиняваме Бог, но аз го правя, когато ми е много тежко, надявам се да ми прости.
Елена ,даже по край твоите вълнения по едно време се усетих, че вече не съм толкова тъжна, колкото бях и не мисля само за това, че не става. Wink

# 54 23 авг. 2013, 19:31 ч.
  • Мнения: 4 954
Аз и Бог имаме дълги години философски спорове, от които научих много, най-вече, че наистина не знаем нищо за него. Вярвам, че го има, вярвам че насочва, а не управлява живота ни, вярвам, че се опитва да достигне до нас по много начини, но понякога сме твърде безчувствени, да го видим. Религия буквално означава "възстановяване на връзката". Ние не нямаме връзка с Бог и религията се опитва да я възстанови. Нещо такова мисля и аз, че той и намеренията му и методите му са абсолютно непознаваеми за нас, така че не можем да го обвиняваме за нищо. Ако беше човек, да го съдя, но аз не мога да го разбера, затова просто се опитвам да съм добър човек според неговите правила (които са едни и същи, независимо дали го наричат Иисус, Аллах или Яхве). Пък един ден сигурно всичко това през което светът и хората минават ще ми се изясни, но за това трябва да съм на много по-високо ниво от това, на което съм сега. Така се помирих с Бог. Разбрахме се, че не се разбираме и чакаме да се запознаем Simple Smile

# 55 23 авг. 2013, 23:27 ч.
  • Мнения: 1 846
Цитат на: Estlar в пт, 23 авг 2013, 19:31
Аз и Бог имаме дълги години философски спорове, от които научих много, най-вече, че наистина не знаем нищо за него. Вярвам, че го има, вярвам че насочва, а не управлява живота ни, вярвам, че се опитва да достигне до нас по много начини, но понякога сме твърде безчувствени, да го видим. Религия буквално означава "възстановяване на връзката". Ние не нямаме връзка с Бог и религията се опитва да я възстанови. Нещо такова мисля и аз, че той и намеренията му и методите му са абсолютно непознаваеми за нас, така че не можем да го обвиняваме за нищо. Ако беше човек, да го съдя, но аз не мога да го разбера, затова просто се опитвам да съм добър човек според неговите правила (които са едни и същи, независимо дали го наричат Иисус, Аллах или Яхве). Пък един ден сигурно всичко това през което светът и хората минават ще ми се изясни, но за това трябва да съм на много по-високо ниво от това, на което съм сега. Така се помирих с Бог. Разбрахме се, че не се разбираме и чакаме да се запознаем Simple Smile
Почти на същото мнение съм като теб като изключим това в скобите и края със запознаването. То по-скоро е опознаване и е процес, което изисква много време и търпение. Peace
Ще се опитам да се върна и изчета пропуснатите постове.

# 56 25 авг. 2013, 15:26 ч.
  • Северозапада
  • Мнения: 5 477
Аз забременях след 2 години опити. Чувствах се също като вас. Задавах си въпросите "Защо ние?", "Защо на хора, които не искат деца, им се случва без да искат, а при нас нищо?" и т.н. При нас проблема беше при бащата, забременяването - малко чудо. В момента съм от другата страна. Имаме приятели, които също от много време правят опити, имат и един неуспешен опит инвитро. Много неудобно се чувствам, когато съм с тях. Винаги си мисля, как ли се чувстват, особено жената? Дали си задава въпросите, които и аз си задавах преди? Знам, че се радват за нас, така както аз съм се радвала на другите ни приятели с деца, но съм сигурна, че се питат: А ние кога ще бутаме количка?  Cry

# 57 25 авг. 2013, 18:24 ч.
  • Мнения: 1 846
Цитат на: ant G в нд, 25 авг 2013, 15:26
Аз забременях след 2 години опити. Чувствах се също като вас. Задавах си въпросите "Защо ние?", "Защо на хора, които не искат деца, им се случва без да искат, а при нас нищо?" и т.н. При нас проблема беше при бащата, забременяването - малко чудо. В момента съм от другата страна. Имаме приятели, които също от много време правят опити, имат и един неуспешен опит инвитро. Много неудобно се чувствам, когато съм с тях. Винаги си мисля, как ли се чувстват, особено жената? Дали си задава въпросите, които и аз си задавах преди? Знам, че се радват за нас, така както аз съм се радвала на другите ни приятели с деца, но съм сигурна, че се питат: А ние кога ще бутаме количка?  Cry
По-скоро се пита кога ще имам деца и аз.  Confused  Hug Тъжна тема, постоянно ни преследва обаче. Аз сега съм в застой и тъпчене с лекарства дано поне помогнат. Добре, че е тази тема че да има и къде да пиша. Hug Няма да правим бебе поне 40 дни...голямо чакане и трудности по лекари ме чакат, като знам какво мъчение е за мен посещението при лекари и ми се плаче само при мисълта.

# 58 26 авг. 2013, 18:32 ч.
  • Мнения: 4 696
Oх, Съншайн съчувствам ти истински, да знаеш! Hug Аз утре ще си запиша час за следващата седмица за гинеколог и да започваме с изследванията - хем искам да разбера какъв е проблема, ако има такъв, хем ужасно ме е страх, какво ще ми каже, дали проблемът няма да излезе сериозен! Cry
Все още не мога да повярвам, че стигнах до фазата да ходя по лекари, надявах се, че нещата ще наредят в разумни срокове, но уви!!! Sad

# 59 29 авг. 2013, 21:07 ч.
  • В сърцето на любимия човек
  • Мнения: 13 414
Здравейте и от мен  Hug С някои от вас вече се познаваме, а други съм срещала в теми които следя.
Първо искам да благодаря на Estlar за това, че създаде тази тема - намирам я за изключително полезна, особено за жените, които не пишат активно по една или друга причина.
Ние опитваме вече повече от година и половина. С установен мъжки фактор сме, но и при мен хормоните не са съвсем добре. Общо взето в момента се намираме в етап, след който ще разберем как ще продължим и дали ще пристъпим към асистирана репродукция.
Пътят на двойките с репродуктивни проблеми е по-особен: всички започваме с надежда и дори с  малко страх, че ще успеем още с първите опити (ами ако е станало сега, дали ще можем да отидем на почивка), строим розови кули от захарен памук в представите си (искам момиченце с руси букли, родено точно преди моя/ на мъжа ми рожден ден). После започваме да си задаваме въпроса "защо не става? Нашите приятели вече очакват своето дете...". Следват и останалите етапи, които Estlar е описала така добре. Но има и още една - срам. Срам да споделиш с близките си, с приятелите си.
За съжаление се оказа, че повечето от приятелите ни се сблъскват със същите проблеми като нас, но са се срамували да споделят за проблема. Започнаха да споделят с нас едва тогава, когато ние открито започнахме да говорим по темата стерилитет. Осъзнаването, че не си сам и има с кого да споделиш  наистина помага и се радвам, че мога да помогна на приятелите си със съвет за специалист или просто с приятелско рамо. Но също така знам, че моята подкрепа няма да даде пълна утеха на приятелките ми, докато те самите не прегърнат рожбите си.
Истината е, че през колкото и етапа да преминеш, а аз за тази година и половина преминах през всички, независимо как са наречени, болката никога не изчезва, просто става поносима. Надявам се един ден, когато и аз прегърна детето си, раната в душата ми да зарастне, а дотогава мога само да съм благодарна за това изпитание, което ми помогна да израстна в собствените си очи и ме научи да оценявам всеки миг, който ни е предоставен.

# 60 30 авг. 2013, 15:57 ч.
  • Мнения: 4 954
Пънче, страхотен пост.  Hug Аз срам не изпитвам, но виж гняв - колкото искаш. Това с родителите е много особен момент. Страх не страх да ги разочароваме, казахме. Какво се получи - от страна на моите родители нямаше никакво разбиране. Трябваше аз да ги утешавам, че няма да имат внуче, а моите проблеми останаха на заден план. На неговите родители ни предстои да кажем тази вечер. Може би досега мъжът ми е бил спиран точно от срам, не знам, не му е удобно да говори за това никак. Очаквам там реакцията да не е особено по-добра. За съжаление, те не могат да се поставят на нашето място. Как реагираха вашите родители?

# 61 30 авг. 2013, 16:38 ч.
  • В сърцето на любимия човек
  • Мнения: 13 414
За щастие от родителите ни сега получаваме пълна подкрепа. В началото не искаха да повярват, че имаме проблем, убеждаваха ни, че трябва "просто да се успокоим и ще стане". С времето те самите приеха мисълта, че това това е просто препятствие, през което трябва да преминем. Със сигурност ги боли не по-малко от нас, но взаимно си помагаме и вдъхваме надежда, че един ден и в нашия дом ще се усмихва едно малко слънчице  Praynig

# 62 30 авг. 2013, 17:41 ч.
  • Мнения: 1 726
Да, позната история пънче-мънче....те всички познати, които знаят историята около нашите неволи с бебеправенето и бебеполучаването все това повтарят...успокойте се и ще се получи....е много е лесно, м***а му...аз само им казвам, че няма как да не го мислиш!
Това е все едно да те боли зъб/глава...не може да не го мислиш, а болката от това е хиляди пъти по-голяма от зъбобол/главобол и по-продължителна! Аз достигам до извода, че на мен просто така си ми е писано, всичко да ми се получава, но докато стигна до получаването минавам през купища перипетии и неволи...връщайки лентата назад всяко нещо в живота ми, което съм постигнала е било съпроводено с малко или много препятствия, но в крайна сметка е постигнато!Та за това не се отчайвам /лесно/! Просто знам, че ще се получи, но трябва време!

# 63 30 авг. 2013, 18:21 ч.
  • Мнения: 39 463
Или аз съм станала много цинична или живота яко ме е очукал  newsm78

# 64 31 авг. 2013, 09:35 ч.
  • Мнения: 1 726
Сигмичке, интересно ми е по какъв по-точнво повод, казваш тези думи?!?  Peace
Искаш да кажеш, че не си имала нашите терзания по пътя към голямото щастие и че ти не си изпитвала същите неща?!?  newsm78 А за очукване, всеки го е поочукал животеца оттук оттам и именно такива като нас стават хора!!!
А пък ако имаш някакво изпитано "лекарство" за нашите "вълнения", меткай го насам!!!

# 65 31 авг. 2013, 12:06 ч.
  • Мнения: 39 463
А, не.....
Разбира се, че съм ги имала. Пет години съм го чакала това дете. Минах доста път докато го получа като подарък от съдбата и докторите най-вече. Само, че от призмата на годините ми и трудностите вече си мисля, че като е целенасочено и човек знае точно какво иска, то тогава не би трябвало да губи време и емоции в нещо което не става. Впряга сили да търси начин да го получи.
Даже в Библията пише- искай, да ти се даде.

Ох, не знам дали ме разбрахте  newsm78

# 66 31 авг. 2013, 12:21 ч.
  • София
  • Мнения: 16 208
 newsm78 newsm78 newsm78 Аз - не съвсем.... Искам, искам и не дава. А колко сили впрегнах..

И по разискването по-нагоре: не си мислете, че нас жените ни боли повече,  мъжете страдат страшно (даже си мисля, че при тях е дори по-тежко, защото ние можем лесно да плачем, при тях само мълчаливо се трупа, което е по-опасно, защото после може да избие върху здравето).

Последна редакция: сб, 31 авг 2013, 12:37 от Sharky*

# 67 31 авг. 2013, 15:14 ч.
  • Мнения: 39 463
Чакай ще се редактирам, че и ти се редактира Mr. Green

Шарки,  Hug
Няма да коментирам повече.

# 68 31 авг. 2013, 15:37 ч.
  • София
  • Мнения: 16 208
Цитат на: sigma в сб, 31 авг 2013, 15:14
Чакай ще се редактирам, че и ти се редактира Mr. Green

Шарки,  Hug
Няма да коментирам повече.
Хъммм, изтръвах те newsm78, сега ще се отдам на фантазии какво ли точно с писала.

# 69 7 септ. 2013, 03:51 ч.
  • Мнения: 1 846
Цитат на: rossti08 в пн, 26 авг 2013, 18:32
Oх, Съншайн съчувствам ти истински, да знаеш! Hug Аз утре ще си запиша час за следващата седмица за гинеколог и да започваме с изследванията - хем искам да разбера какъв е проблема, ако има такъв, хем ужасно ме е страх, какво ще ми каже, дали проблемът няма да излезе сериозен! Cry
Все още не мога да повярвам, че стигнах до фазата да ходя по лекари, надявах се, че нещата ще наредят в разумни срокове, но уви!!! Sad
Знам!  HugСамо, че това не помага нито на теб нито на мен. Peace
Аз от всичкия преживян стрес станах зле физически...сега го знам защото минах през какво ли не, даже и през неща които не очаквах. И мен ме е страх какви болести пак ще ми изпишат и какви лекарства ще ме натъпчат и резултата пак ще е неясен за мен то на лекарите какво им е. При мен нещата са много сложни не могат да бъдат описани в няколко реда, но знам че психиката е нещото което кара целия ни организъм за бъде здрав или да се разболее. Липсата на щастие също води до болести, както и стреса който е постоянен при мен неспирен...
Дано нещата при теб са по-простички, а не като при мен и съм в ужасна дилема какво да правя с главния си проблем от който идва всичкия този стрес и ужаси. А е толкова сложно като си се обвързал...не е като да си с някой на семейни начала или пък гаджета...оф! Confused

# 70 7 септ. 2013, 09:44 ч.
  • Мнения: 4 954
Съншайн, преди да вземеш окончателно решение, съветвам те да хванеш една приятелка, да се махнеш от мъжа си за един женски уикенд и да премислиш

- дали наистина той поражда стреса или стерилитетът е започнал да ви се отразява. Можеш да започнеш да го обвиняваш, да мислиш, че той е виновникът за всичко
- по-щастлива ли се чувстваше преди брака ви
- дали наистина едно дете сега е добра идея. Те не са решение на семейните проблеми, те ги влошават.
- какво си готова да направиш, за да имаш дете
- какво си готова да направиш, за да бъдеш с него

Мини през цялата ви връзка, която сигурно е по-дълга от двете години брак и виж защо според теб чак  сега осъзна, че той е източникът на целия стрес.

Казвам ти го, защото аз намерих източника на моя стрес - обвинявах едно бивше гадже, а се оказа работата.

# 71 7 септ. 2013, 15:37 ч.
  • Мнения: 1 726
Съншайн  Hug
пак си във фаза изглежда, но ще ти мине сигурна съм! Интересни мисли ти се мъдрят в главата и мисля, че трябва ти сама да прецениш положението, в което се намираш...знам, че не е лесно сигурно да преминаваш САМА през всичко това, но най-добре както те е посъветвала Естлар, замини за известно време ако ще и сама някъде и прецени ситуацията! Постави се на местото на половинката ти и прецени дали неговото държание е моментно и дали е породено от нещо или просто си е такъв. Прецени дали си заслужава да водиш борбата, която си започнала и дали всъщност чудото не се случва именно заради това!!! Често пъти казвам, че всяко нещо си има причина да се случва или да НЕ се случва...горе главата и знай, че каквото и да решиш ще бъде за добро!!!Ние сме с теб, Hug

# 72 1 окт. 2013, 14:17 ч.
  • Мнения: 425
Здравейте и от мен  Grinning
Темата ми беше интересна докато в нея имаше активност и понеже намерих нещо интересно в тази връзка реших да я побутна .


Хората са свикнали да вярват в обективни неща. Неща, които могат да се видят, измерят и разберат. Много по-лесно е да повярваш, когато лекарят ти казва, че не можеш да забременееш, защото имаш отклонение в хормоните или, че спермограмата ти не е добра, защото антиспермалните ти тела са повишени. Това са обективни и измерими неща. Да мислиш, обаче че собственото ти емоционално състояние играе много важна роля за това да нямаш деца, е абстрактно и трудно за приемане.
Малко хора си дават сметка, че зад всяка една човешка емоция стои реална и измерима промяна в неврологичното състояние на тялото и неговата хормонална система. Преди да възникне каквато и да е емоция, нервната и хормоналната система се изменят по определен и специфичен начин. Така че емоциите на ниво физиология са нещо реално и измеримо.
Това е много важно, защото когато една емоция се формира, хормоните, които участват в нейното изграждане, блокират действието на част от другите хормони. Твърде често потиснати са точно хормоните, които отговарят за репродуктивните процеси в човека.

Емоциите възникват в резултата на думите – нашата външна и вътрешна реч и картините, които рисуваме в съзнанието си.
Това което си говорим дори наум, може да предизвика емоции, хормоналната и неврологичната основа на които да потиска забременяването.
Картините, които рисуваме в съзнанието си са изключително мощен фактор за предизвикване на нашите чувства. Трябва да се отбележи, че не е важно дали нещата, които си говорим или представяме са истина или не. Мозъкът приема всичко, което си мислим за истина и променя физиологията на тялото така, че ние усещаме емоции, съответни на мисленето си.
В нашия мозък има програми за управлението на всички органи и системи. Част от програмите са вродени. Това са програмите, които отговарят за оцеляването, преживяването и размножаването. Тези програми имат своя йерархия като с най-висок приоритет са програмите, целящи запазването на човешкия живот. Програмите, които отговарят за продължаването на рода са от по-нисък порядък и това е обяснимо - за да имаш деца, първо трябва да си жив. Когато човек е поставен в ситуация, в която се чувства застрашен, когато мисли, че не може да се справи с даден проблем, когато не получава нещо важно, което смята, че му се полага или просто много силно го желае, мозъкът пуска една и съща вродена програма, целяща да му даде енергия, така че той да се бори или в краен случай бяга.
Дали в случая ще се използва думата стрес, напрежение, общ адаптационен синдром е без значение. Важното е, че процесът цели да даде на човека енергия и блокира всички други процеси. Получава се концентрация на енергията само за едно –оцеляването. Така една група хормони-стресовите поемат доминираща роля и пряко или косвено блокират половите хормони и репродуктивната система. Те не са свързани с борбата. Така се формира психологичния стерилитет. Ще спомена само някои от най-важните обективни фактори за него.

Единият е свързан с непосредственото действие на хормоните на стреса – кортизол и адреналин върху хормоните, отговарящи за репродуктивните процеси в организма. 1.Кортизолът потиска секрецията на гонадотропин (хормон, който отговаря за образуването на половите хормони в хипоталамуса) и на още два важни хормона, синтезирани в хипофизата и яйчниците. Тогава настъпва така наречената стресова или таламична аменорея и нейната честота сред здравите жени около 2%. Показателно е и, че сред осъдени на смърт жени, тя е 100% и за това през средните векове възниква диагнозата-“Аменорея на осъдените на смърт жени”.

2. Кортизолът пречи на нарастването на матката по време на бременността и повишеното му ниво се разглежда като предпоставка за спонтанните аборти или недоносеността. Той спомага и поддържа поликистозата на яйчниците.
3. При хроничен стрес депата на ДХЕА бързо се изчерпват и се нарушава синтезата на тестостерона и естрадиола, което се отразява негативно върху репродуктивните възможности и при двата пола.

4. Друго ниво на неблагоприятно действие е свързано с промяната на имунния статус. В първоначалната реакция на защита организмът синтезира много антитела. Тяхната роля е да търсят чужди клетки и ги убиват. Но когато такива няма, твърде често те се насочват към клетките на собствения организъм. Могат да се образуват антитела срещу собствените сперматозоиди, срещу оплодената яйцеклетка, плацентата или срещу щитовидната жлеза, която да възпрепятства забременяването.

5. Адреналинът свива кръвоносните съдове на корема и малкия таз с цел да пренасочи кръвта към мускулатурата. Това води до нарушено хранене на яйчниците, тръбите, матката и тестисите при мъжа. Така се нарушава съкращаването на маточните тръби, наблюдават се и изменения в яйчниците и маточната шийка.

6. На ниво клетка - имаме потискане на синтеза на ДНК и РНК, а от там и на клетъчното делене и то на клетките, които се намират в най-интензивен растеж, като например оплодената яйцеклетка. Това е една от причината за неуспеха на ин витрото.Получава се така, че лекаря прави хубава стимулация , яйцеклетките се оплождат и развиват добре, но поставени в матката, когато жената е напрегната и тревожна, деленето се блокира, ембрионът не се развива и всичко отива по дяволите.

7.Стресовите хормони повишават значително съсирваемостта на кръвта и това може да доведе до инфаркти в плацентата с опасност от загуба на плода.Това е и най-честата причина за късните аборти, губят се деца в 6-9 месец.

Различните автори дават различна статистика за психологичният стерилитет- от 15 до 30 процента.

Ролята на психотерапията в случая е да доведе до нов начин на мислене, защото мисленето води до увеличаване на адреналина и кортизола които пречат на забременяването.

Това е линк http://mama.btv.bg/f...fe1f2115</span>

към сайт в който жени със психологичен стерилитет разказват как след като са се успокоили са забременели и родили. Ще видите, обаче,че за това им е трябвало много време и мъки които биха си спестили ако бяха потърсили помощ от психотерапевт. В много случаи не би се стигало до успокоение чрез осиновяване на дете и последващо раждане на собствено дете.


Давам и оригинала ако на някой му се чете
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=9450

# 73 1 окт. 2013, 20:59 ч.
  • Мнения: 4 954
Мисля, че това е малко по-различно от т.нпсихологически стерилитет. Тук все пак се говори за стерелитет свързан с високите нива на стрес и определени хормони. Чист психолоически стерилитет, по пример, който чух преди няколко дни, е например, жена, претърпяла изнасилване силно е пожелала да не забременее в този момент блокира способността си да зачева деца. Или те е страх, или не си готов и някакви други такива неща. В написаното в статията вярвам, стресът не е помогнал на никого. Но в историята, която чух - не. Най-малкото, ако мислите ни влияеха толкова силно, в омента, в който вземем решението да имаме деца, щеше да стане.

# 74 2 окт. 2013, 19:40 ч.
  • Мнения: 4 696
Ох, не знам според мен стреса и постоянните мисли за това имат някакво влияние вурху репродуктивните ни способности. Неоспорим факт е, че много жени са забременели едва след като са се успокоили и дори примирили с това да нямат собствени деца. Но Естлар, аз мисля,че едновременно с огромното ни желание да забременеем има и един огромен страх от това, ако не успеем и честно казано при мен не знам кое е по-силно, имам чувството, че е страха.  Sad

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата